№ 12187
гр. С 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело
№ 20221110145685 по описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
10.07.2023 г., гр.София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
четиринадесети юни две хиляди двадесет и трета година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Дайана Антова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров
гр.д. №45685 по описа за 2022г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Правната квалификация е по чл.109 ЗС.
Подадена е искова молба от А. М. П., чрез адв.С. М. М. Х. от САК, срещу С. Н. П., с
1
която се моли да се осъди ответникът да преустанови действията си, с които пречи на ищеца
да упражнява правото си на собственост върху УПИ I- ......, по плана на гр.С местност „......“,
кв. ......, като осигури на ищеца безпрепятстван достъп за ползване на мястото по
предназначение и предаде чип за достъп от автоматичната бариера. Ищецът се легитимира
като собственик на самостоятелни обект в сграда с идентификатори №..... по КККР на гр.С
представляващ магазин №17 и на Апартамент А53, находящи се в гр.С ул. „......“ ......, вх.......,
с идентификатор №..... по КККР на гр.С заедно с общо 30/2858 идеални части от УПИ I- ......,
по плана на гр. С местност „......“, кв. ......, находящи се в гр.С район „С“, ул. „......“ ......,
вх........ Посочва, че процесният УПИ се ползва като паркинг от съсобствениците на
идеалните части на мястото и имат достъп до него посредством чип за автоматичната
бариера, представляваща вход към обособения паркинг. Ищецът поддържа, че бариерата е
поставена без негово знание и без да му бъде предаден чип за достъп. Посочва, че горният
магазин №17 е отдаден под наем, като в договора било уредено, че наемателят може да
ползва полагащата се част на ищеца от УПИ за паркомясто. Посочва се, че в отсъствието на
ищеца са били предоставени чипове за ползване на паркинга, сред които е бил и ответникът,
който не се явява собственик на идеални части от процесния УПИ, с оглед което ползва
неправомерно полагащата се на ищеца част от мястото и с това пречи на същия да
упражнява ползването върху полагащото му се паркомясто. Твърди се, че ответникът е
сключил споразумение със съсобствениците на идеалните части на сградата и мястото,
представляващо УПИ I- ......, по плана на гр.С местност „......“, кв. ......, с което се
легитимирал като ползвател на идеалните части на ищеца. Обосновава правния си интерес
за завеждане на делото с невъзможност за извънсъдебното му доброволно увреждане.
Претендира присъждане на сторените разноски.
В законен срок по делото е постъпил отговор на искова молба от ответника, чрез адв.В.
С. от САК, с който се оспорва иска като недопустим и неоснователен. Поддържа се, че искът
е предявен срещу ненадлежен ответник. Оспорва се да е страна по посоченото в исковата
молба споразумение за разпределяне ползването на съсобствен имот, тъй като не е
собственик на идеални части от недвижимия имот, върху който е построена сградата.
Оспорва да се легитимира като ползвател на идеални части от процесния УПИ. Твърди, че
страна по Договор за разпределяне на ползването на реална част от съсобствен имот от
16.04.2021г., сключен е била майка му- М.Д.П.., като титуляр на правото на собственост на
34/2858 ид.ч. от процесния УПИ, като ответникът ползва обособено паркомясто в исковия
УПИ, по уговорка с последната. Посочва, че на проведеното общо събрание, на което било
взето решение за последващо подписване на споразумение относно разпределението на
паркоместата в поземления имот, присъствал пълномощник на ищеца, който подписал
протокола без забележки. Оспорва твърденията, изложени в исковата молба относно
възпрепятстване правото на ищеца да ползва имота съобразно притежаваните от него
идеални части. Моли за прекратяване на производството, респ.- за отхвърляне на иска и
претендира разноски.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявения иск за
неоснователен. Съображенията за това са следните:
Приложен към исковата молба е препис на нотариален акт за собственост върху
недвижими имоти от 04.02.2019г., съставен по реда на чл.587, ал.1 от ГПК, с който са
признати вещните права на ищцата върху горните самостоятелни обекти.
Ответникът представя Споразумение за преразпределяне на съсобствен имот в
съответствие с общите части на бъдещи сграда в рамките на условията на НА №169, том
XXXIV, н.д. №7148/1994г. и на НА №191, том LLXXXV, н.д. №27277/1994г. от 18.03.1998г.
и Договор за разпределение на ползването на реална част от съсобствен имот от
16.04.2021г., с нотариална заверка на подписите на Нотариус Валентина Георгиева, рег.
2
№340 в НК, район на действие: СРС.
По делото са разпитани по двама свидетели на всяка от страните, като са проведени и
очни ставки между свидетелите от двете групи, като различията в показанията на двете
групи не са изчистени.
Свидетелят Ц.С.Н., леля на ищцата и пълномощник, посочва, че през 2021г. е отнет
достъпа на наемателите на магазина до паркомястото в задния двор на кооперацията, като
посочва, че от съседите знае, че ответникът паркира две коли, без да има вещни права върху
имота. Посочва, че не е била уведомена за сключеното споразумение и поради това не
фигурира ищцата в него. Посочва ,че няма достъп до паркинга, поради липсата на работещ
чип за бариерата.
Вторият свидетел И.Б., също пълномощник на ищцата, потвърждава горното, като
посочва, че паркоместата не са обособени. Посочва, че не си спомня да е бил уведомяван за
сключване на споразумение за разпределяне правото на ползване на паркинг местата.
Твърди, че знае от съседи, че ответникът ползва две паркоместа.
Свидетелят С.Д. твърди, че чиповете за бариерата са раздадени от управителя на ........,
като заявява, че ответникът паркира само една кола, до нейното паркомясто. Твърди, че не
притежава вещни права върху имота, като паркира по покана на управителя на горното
търговско дружество, поради ангажираността й с благоустройството на паркинга.
Свидетелят А.М. описва причините, поради което са препрограмирани честотите на
чипа за бариерата, като твърди, че е уведомил И.Б. по „вайбър“ и по телефона за
сключването на споразумението за разпределяне на правото на ползване. Твърди, че
ответникът паркира само един автомобил. Посочва, че чиповете са раздадени от управителя
на горната фирма.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Негаторният иск е процесуално средство за защита на правото на собственост. За
уважаване на иск с правна квалификация по чл.109 от ЗС е необходимо ищецът да докаже,
че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно
въздействия, които създават за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-
големи от обикновените. Собственикът не е длъжен да търпи в имота си каквито и да било
действия, които се извършват без негово съгласие. Всяко пряко въздействие върху чужд
имот, изразяващо се в поддържане на състояние, без наличие на облигационно право, пълно
или ограничено вещно право или сервитут върху този имот от лице, което няма право да
осъществява такова въздействие, представлява пречка за собственика да упражнява правото
си в пълен обем и е налице основание да се възстанови състоянието, което е било преди
нарушението. При уважаването на иска ищецът може чрез съдебна принуда да постигне и
премахне източника на неоснователното въздействие върху имота му. Негаторният иск е на
разположение на титуляра на вещното право и може да бъде насочен срещу носител на
вещни права върху същата вещ или срещу всяко друго лице. Поради което исковата
претенция е допустима, но неоснователна. Следва да се приеме, че не се доказа по делото
ответникът да използва неоснователно именно частта от дворното място, съответстваща на
правата на ищцата. Свидетелите на ищцата, чиито показания следва да се ценят при
условията на чл.172 от ГПК, посочват, че знаят от съседи, че ответникът паркира два
автомобила. Горното не представлява пълно и главно доказване и не следва да се приеме за
съдебно установено обстоятелство. Останалите двама свидетели посочват, че ответникът
паркира само един автомобил. Видно от представените писмени доказателства М.Д.П.. спада
сред лицата, притежаващи вещни права върху дворното място. Не се установява
автоматичната входна бариера да е поставена от ответника, респ. последният да е
3
препрограмирал чиповете за достъп до нея. Горното води до извод за недоказаност на
осъществено неоснователно въздействие от страна на ответника, поради което исковата
претенция подлежи на отхвърляне като недоказана.
В случаите когато етажните собственици не са собственици на дворното място или не
са единствени съсобственици на дворното място, а има и други лица - съсобственици, които
не са етажни собственици, разпределението на правото на ползване върху дворното място се
извършва по реда на чл.32, ал.2 от ЗС. С решение съсобствениците могат да разпределят
ползването помежду си при условия, каквито преценят, като няма пречка да се договорят да
ползват определени по номер, площ и/или разположение паркоместа, които съответстват на
притежаваните от всеки от тях части от общата вещ. Разпределението на ползването на
местата за паркиране върху терена зависи от желанието на собствениците на земята, които
са длъжни да се съобразят единствено с частта от правото на собственост на всеки от тях в
поземления имот. Ползването на съсобствен недвижим имот може да бъде разпределено между
съсобствениците с договор, сключен между тях, по решение на мнозинството, притежаващо повече
от половината на вещта или с решение на съда по чл. 32, ал. 2 ЗС. С договор съсобствениците
могат да разпределят ползването помежду си при условия, каквито намерят за добре. Този договор
ги обвързва докато трае съсобствеността, но може да бъде изменен от тях във всеки момент по
взаимно съгласите. В производството по чл.32, ал.2 ЗС следва да участват всички
съсобственици и носители на ограниченото право на ползване, тъй като те имат качеството
на необходими другари. Аналогично при сключване на договор за разпределяне на ползване
следва всички съсобственици да вземат участие. Разпределянето на ползването по
споразумение, сключено между част от съсобствениците, не обвързва останалите,
неучастващи в него съсобственици. Вещните права не могат да бъдат пренебрегнати чрез
сключването на споразумение за разпределение на ползването на дворно място между част
от съсобствениците. В този случай отношенията между страните подлежат на преуреждане
чрез сключване повторно на споразумение за разпределяне на правото на ползване на
дворното място между всички съсобственици или по съдебен ред по чл.32, ал.2 от ЗС, при
наличието на съответните предпоставки за това. Следва да се посочи, че етажните
собственици, които не притежават земя имат право да ползват терена само за достъп до
постройката за използването й по предназначение, съгласно чл.64 от ЗС и нямат право да
претендират да им се отреди за ползване паркомясто на терена. Такова може да бъде
допуснато само по решение на мнозинството, след удовлетворяване правата на
съсобствениците. По горните съображения предявения иск по чл.109 от ЗС не може да бъде
уважен.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Отговорността за
разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено
делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на
насрещната страна да й ги заплати. С оглед изхода на спора следва да се присъдят разноски
в тежест на ищеца по делото в размер общо на 1 200 лв., представляващ адвокатско
възнаграждение, съобразно представен договор за правна защита и съдействие.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. М. П., ЕГН: **********, срещу С. Н. П.,
ЕГН:**********, иск за преустановяване действията, с които пречи на ищеца да упражнява
правото си на собственост върху УПИ I- ......, по плана на гр.С местност „......“, кв. ......,
осигуряване на ищеца на безпрепятстван достъп за ползване на мястото по предназначение
и предаване чип за достъп от автоматичната бариера на паркинга, като неоснователен.
ОСЪЖДА А. М. П., ЕГН: **********, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати на
С. Н. П., ЕГН:**********, сума от общо 1 200 /хиляда и двеста/ лв., представляваща сторени
4
деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчат преписи на страните, чрез процесуалните им представители.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5