№ 55687
гр. София, 02.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Частно
гражданско дело № 20251110101999 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК във връзка с чл. 146, ал. 2 ЗЗП.
Делото е образувано по заявление на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ АД срещу И. Г. Я., с което се иска издаване на заповед за изпълнение по чл.410
ГПК за следните суми: 688, 27 лв. – неплатена главница по договор за паричен заем №
******* от 28.04.2023 г., 49, 29 лв. - договорна лихва за периода от 31.05.2023 г. до
28.10.2023 г., 137, 73 лв. – лихва за забава за периода от 29.10.2029 г. до 17.12.2024 г.
С молба от 11.02.2025 г. в изпълнение на дадени указания заявителят е посочил, че
длъжникът е заплатил по договора сума в общ размер на 640 лв., като с нея са погасени
главница – 311, 73 лв., договорна лихва 70, 55 лв., възнаграждение по гаранционна сделка –
166, 08 лв., лихва за забава – 16, 64 лв., разходи за извънсъдебно събиране – 75 лв.
Съдът констатира, че вземането произтича от договор за паричен заем № ******* от
28.04.2023 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и И. Г. Я., отпуснат за сумата от
1 000 лв. главница, за срок от 6 месеца, при договорен годишен лихвен процент от 40.00% и
посочен годишен процент на разходите /ГПР/ от 47, 33 % с посочена обща дължима сума по
кредита 1 119, 84 лв. За обезпечаване на задълженията на кредитополучателя е сключен
гаранционен договор № ******* от 28.04.2023 г.с одобрено от заемодателя дружество –
„ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора за гаранция за
поемане на задължението потребителят дължи на гаранта възнаграждение в размер на 332,
16 лв., платимо с погасителните вноски по договора за кредит. Очевидно и без нуждата от
специални знания възнаграждението за поръчителя не е включено в ГПР. Съгласно Решение
на СЕС от 13.03.2025 г. по дело С-337/23 разходите по договор за поръчителство, чието
сключване е наложено на потребителя с клауза в подписания от него договор за кредит,
които водят до увеличаване на общия размер на дълга, попадат в обхвата на понятието
„общи разходи по кредита за потребителя“ и следователно в обхвата на понятието „годишен
процент на разходите“. В случая кредитодателя предоставя на кредитополучателя
възможност да избере обезпечение – банкова гаранция, поръчител, който да отговаря на
множество условия или сключването на договор за гаранция с одобрено от него дружество.
Липсва житейска и правна логика да се обоснове възможност на заемтаел да предостави
банкова гаранция за получената сума. Изискванията за качествата на двете физически лица
поръчители , както и краткият срок за представяне на документи, които ги установяват
правят и тази възможност трудно изпълнима и практически неприложима. Реално, за да се
сключи договор заемателят е изправен пред единствена възможност – да сключи договор с
одобрено от заемодателя дружество гарант, поради което и възнаграждението, дължимо на
поръчителя е следвало да бъде включено в ГПР според настоящия състав.
1
В конкретния случай договорните отношения между страните се отнасят към
потребителски договор по см. на чл.9, ал.1 ЗПК, поради което приложение намират
разпоредбите на ЗПК, съответно ЗЗП. Съдът приема, че е налице вероятна недействителност
на договора за потребителски кредит по чл.22 ЗПК вр. чл.11, ал.1, т.10 вр. чл.19 ЗПК, поради
което се дължи единствено чистата стойност от 1 000 лв. ( с оглед чл.23 ЗПК), защото в ГПР
не е включено възнаграждението за поръчителя.
Видно от посоченото от заявителя длъжникът е погасил сума в общ размер на 640 лв.,
т.е. непогасена част от задължението за връщане на главница е 360 лв.
Според настоящия състав лихва за забава върху дължимата главница се дължи за
период от 29.10.2023 г. до 13.01.2025 г. и е в общ размер на 60, 35 лв., доколкото при
прилагане разпоредбата на чл. 23 ЗПКр, сключеният заем следва да се счита за безвъзмезден
такъв, а според сключеният договор срокът за погасяване на заема е до 25.08.2019 г. /в този
смисъл решение № 3432 от 28.11.2022 г. по в. гр. д. № 3194/2022 г. на СГС, III-Б състав,
решение № 20099 от 06.12.2023 г. по гр.д. № 28804/2021 г. по описа на СРС, 182 с-в/./
На заявителя следва да се присъдят и разноски само пропорционално на уважената
част от вземането, или сумата от 25 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 88 състав
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК заявление за издаване на заповед за
изпълнение с вх. № 10962/14.01.2025 г., подадено от „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ АД, ЕИК ********* срещу И. Г. Я., ЕГН ********** с което се иска издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за следните суми: 348 лв. – неплатена главница по
договор за паричен заем № ******* от 28.04.2023 г., 49, 29 лв. - договорна лихва за периода
от 31.05.2023 г. до 28.10.2023 г., 77,38 лв. – лихва за забава.
УКАЗВА на заявителя, на осн. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, че може да предяви осъдителен
иск за вземанията си в едномесечен срок от съобщението, като при спазване на срока ще се
ползва от внесената в заповедното производство държавна такса и следва да довнесе
единствено разликата.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Препис да се връчи на страните
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2