№ 5476
гр. София, 11.06.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-29 СЪСТАВ, в закрито заседание
на единадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Радост Бошнакова
като разгледа докладваното от Радост Бошнакова Гражданско дело №
20221100102439 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по подадена от Р. Ж. Б. против Р.Б. ЕАД искова
молба с предявен ЧАСТИЧЕН отрицателен установителен иск по чл. 439, ал. 1 от ГПК за
признаване несъществуването поради погасяване по давност на вземане за сумата от 38542.96 лева,
представляваща левова равностойност на сумата от 19706.70 евро като част от главница в общ
размер от 248772.96 евро по договор за банков кредит, за която е издаден изпълнителен лист от
15.01.2013 г. по гр. дело № 55482/2012 г. по описа на СРС, ГО, 36-ти състав, и образувано изп.
дело № 58/2021 г. по описа на ДСИ при РС Трън.
За обосноваване на искането ищецът е изложил фактически твърдения за осъждането му
солидарно с трети на настоящото производство лица на основание чл. 417 от ГПК да заплатят на
ответника Р.Б. ЕАД сумата 248772.96 евро, представляваща главница по договор за банков кредит,
въз основа на издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 15.01.2013 г. по гр. дело №
55482/2012 г. по описа на СРС, ГО, 36-ти състав; образувано въз основа на изпълнителния лист
изпълнително производство по изп. дело № 77/2013 г. по описа на ЧСИ Н.Д.; прекратяване на
изпълнителното производство по искане на взискателя с постановление от 14.11.2019 г. на
съдебния изпълнител, но при настъпила по отношението на него перемпция на принудителното
изпълнение по производството; образуване на ново изпълнително производство по изп. дело №
58/2021 г. на ДСИ при РС Трън, по което са предприети нови действия по изпълнение, въпреки
настъпилата перемпция и погасяването на вземането на банката по отношение на него като
солидарен длъжник за вземането поради последно предприето срещу него действие по
изпълнението на 21.11.2016 г.
След връчване на препис от исковата молба с приложенията на ответника Р.Б. ЕАД е
подаден отговор, от приложените доказателствени средства към който се установява, че така
предявеният иск е недопустим, като настоящият състав напълно споделя съображенията на
горестоящия въззивен съд, изложени при инстанционния контрол на определението от 14.03.2022
г. и ги излага като мотиви на съдебния си акт.
От посочените доказателствени средства се установява, че след подадено в срок
възражение срещу заповедта за изпълнение, вземане по което се оспорва в настоящото исково
производство, е образувано друго исково производство по реда и условията на чл. 422, ал. 1 от
1
ГПК за установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на допуснатите до
принудително удовлетворяване парични притезания. Последното е висящо, като по подадена
касационна жалба от длъжниците по заповедта за изпълнение е образувано т. дело № 1745/2021 г.
по описа на ВКС, II ТО, и закритото заседание по същото за допускане на въззивното решение до
касационно обжалване е било насрочено за 11.05.2022 г.
За да е допустим предявеният отрицателен установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК (за
оспорване на изпълнението), ищецът трябва да основава своето правно твърдение за недължимост
на изпълняемото право, предмет на съответното принудително изпълнително производство, на
нови обстоятелства, възникнали след преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо, т.е.
след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание - арг. чл. 439, ал. 2 от ГПК.
С предявените положителни установителни искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК,
производството по което е висящо понастоящем, ще се разреши именно повдигнатият с
отрицателния установителен иск правен спор, т.е. в случай че бъде отхвърлен положителният
установителен иск с влязло в сила решение, ще се отрече със сила на пресъдено нещо
съществуването на претендираните от банката вземания, включително и процесното.
В случая не е приложима разпоредбата на чл. 126, ал. 1 от ГПК, тъй като ищецът не твърди,
че удостоверените в процесната заповед за незабавно изпълнение парични задължения не са
възникнали или не са съществували към момента на издаване на това невлязло в сила
изпълнително основание, а основава отрицателния установителен иск с фактическото твърдение,
че тези парични притезания не са годни за тяхното принудително удовлетворяване, тъй като след
издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК те са покрити с общата (5-
годишна) погасителна давност. Въпреки че подаването на заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК да не прекъсва погасителната давност, при предявена
искова молба по реда и условията на чл. 422, ал. 1 ГПК е приложима уредената в тази норма
законна фикция, като положителният установителен иск прекъсва, респ. спира погасителната
давност от момента на подаване на заявлението за издавена на заповед за незабавно изпълнение -
22.11.2012 г., по арг. чл. 116, б. „б“ ЗЗД, респ. чл. 115, б. „ж“ от ЗЗД. Поради висящността на
исковото производство, образувано по положителните установителни искове по чл. 422, ал. 1 от
ГПК, заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК не е влязла в сила, респ. не е отречено
със сила на пресъдено нещо възникването и съществуването на обективираните в нея парични
притезания, поради което все още длъжникът не може да се позовава на факти, които биха
възникнали след настъпване преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо на влязлото в
сила съдебно решение, т.е. на такива, които са се породили след приключване на съдебното дирене
по исковете, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, по аргумент от обратното основание от
чл. 439, ал. 2 ГПК.
Следователно предявеният в настоящото производство отрицателен частичен
установителен иск по чл. 439, ал. 1 от ГПК е недопустим, поради което исковата молба по така
предявения недопустим иск следва да бъде върната, а производството по делото – прекратено.
По изложените съображения и на основание чл. 130 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ВРЪЩА на основание чл. 130 от ГПК искова молба на Р. Ж. Б., ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. София, ул. ******* против Р.Б. ЕАД, ЕИК *******, с предявен иск по чл. 439,
ал. 1 от ГПК за признаване несъществуването поради погасяване по давност на вземане за сумата
от 38542.96 лева, представляваща левова равностойност на сумата от 19706.70 евро като част от
главница в общ размер от 248772.96 евро по договор за банков кредит, за която е издаден
изпълнителен лист от 15.01.2013 г. по гр. дело № 55482/2012 г. по описа на СРС, ГО, 36-ти състав,
и образувано изп. дело № 58/2021 г. по описа на ДСИ при РС Трън, поради недопустимост на иска,
и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 2439/2022 г. по описа на СГС, ГО, I-29 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски апелативен
съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, на които да се връчи препис от него.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3