Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

186/5.3.2020г.

гр. Шумен

 

 

Шуменският районен съд, XIІІ състав

на втори март 2020 година

в публично заседание в следния състав:

 

Председател: К. Колешански

Секретар: Н. Й.

 

като разгледа докладваното от съдията ГД № 2079/2019г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени искове, с правно основание чл. 48, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

 

Искова молба от Е.П.Р., ЕГН : **********, с адрес ***, срещу Е.С.Й., ЕГН : **********, с адрес *** в качеството и на родител на Б.А. А., ЕГН : **********, с посочено правно основание чл. 45 ЗЗД, и цена от 3000 лева.

Ищцата сочи, че малолетния син на ответницата и причинил телесна повреда, която и причинила болки и страдания, затруднявайки ежедневието и. Считайки, че деянието на малолетния, ѝ е причинило вреди, за което отговарят родителите му, претендира осъждането им, да заплатят сумата от 3000 лева, неимуществени вреди, в едно със законната лихва върху нея от датата на причиняване на увреждането – 03.03.2019г., до окончателното плащане.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен, не подава отговор.

В съдебно заседание, страните, редовно призовани, ищецът чрез представителя си, поддържа иска така както е предявен, а ответницата лично, заявява несъгласие с иска поради това, че малолетния вече е наказан /наложена възпитателна мярка/, не оспорва извършеното от него, но твърди, че действал под натиск.

Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е частично основателна, по следните съображения :

 

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното от фактическа страна:

 

Няма спор между страните, а и се потвърждава от приетите писмени доказателства, че към 03.03.2019г., ответницата упражнява родителски права над малолетното дете Б.А. А., който живее с нея. На посочената дата, от приложената преписка № 774/2019г. на ШРП, е видно, че малолетния син на ответницата, от обективна страна осъществил съставите на чл. 146, ал. 1 и чл. 130, ал. 1 от НК, а именно „…пред магазин „***“, намиращ се в търговски комплекс „***“, в гр. Шумен, малолетният Б.А. А. се държал грубо, като отправил неприлични думи към продавач-консултант и причинил на Е.Р. лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота.“. С Решение от 25.07.2019г. по Възпитателно дело № 39/2019г. на МКБППМН, на малолетния били наложени възпитателни мерки по чл. 13, ал. 1, т. 3 и т. 5 от ЗБППМН, за срок от шест месеца. Според приложените неоспорени писмени доказателства /л. 8/, ищецата е претърпяла „…лек оток и кръвонасядане по гърба на носа и долния клепач на лявото око, счупване на носните кости с разместване на дясно…“. Материалите по посочената преписка и разпитаните свидетели, на които съдът, не намери основание да не даде вяра, независимо от явната им заинтересованост, сочат, че ищцата, е претърпяла силна болка и страдания, както при самото увреждане, така и при периода на възстановяване, като непосредствено след уврежданията, не е можела да се храни нормално и изпитвала неудобство при обслужване на клиенти, от вида на лицето си, резултат от травмата. Приетото заключение на СМЕ, сочи, че счупването на носа причинява силна болка, а след травмата има затруднения в дишането през носа, отпадналост и главоболие, като болката намалява и отзвучава, за около един месец.

 

 

Така приетата за установена фактическа обстановка доведе до следните изводи :

По иска с правно основание чл. 48 ЗЗД – За ангажиране отговорност, за вреди от непозволено увреждане, причинени от непълнолетни, е необходимо да са на лице следните предпоставки – вреда, наличие на причинна връзка, в случая вредите да са пряка и непосредствена последица от причинената лека телесна повреда, родителите на извършителите упражняват родителски права над тях и последните са живели при тях към момента на деянието. Приетото за установено от фактическа страна, сочи наличието на всички предпоставки, правейки иска установен, по основание, за претендираните неимуществени вреди.

Прилагайки принципа на справедливост, залегнал в основата на определянето размера, на обезщетението, за тях, съдът намира, искания размер от 3000 лева, по-висок от съответния, както на вътрешните преживявания на ищеца, така и на непродължителния период, през които са се проявявали – един месец. Обезщетението в тази му част определя на сумата от 2000 лева, въпреки, че то е по-малко от съответното на негативни преживявания, които могат да бъдат предизвикани от причинената лека телесна повреда, изразила се в счупване на носни кости и ежедневните трудности, произтичащи от невъзможността за използване на пълния капацитет на органа, претърпените болки и страдания от нанесеният удар, съпроводени от унижение и стрес у пострадалата. В останалата му част искът е неоснователен и следва да се отхвърли за сумата от 1000 лева, поради принос на пострадалата за увреждането. Въпреки, че споменатото решение на МКБППМН, не съдържа данни за такъв и независимо от разпоредбата на чл. 22 от ЗБППМН, то няма последиците по чл. 300 от ГПК, съответно неприложими са разрешенията, че влязлата в сила присъда е задължителна и относно приноса на пострадалия /р. 2173/76г., I г.о.; р. 33/93г., I н.о./. Така, според соченото от ищцовия свидетел С. Л., детето е ударило ищцата докато се опитва да се отскубне от хвата и /л.47-48/. Тя и свидетелката е следвало да отчетат възможността за подобна реакция на малолетен, при опитите на възрастни да го задържат, не по установения ред.  

 Липсата на парични средства, за изпълнение на изискуемо задължение, не освобождава от отговорност, и ответното възражение, в тази насока, е неоснователно – чл. 81, ал. 2 ЗЗД. Обстоятелства като трудова заетост и финансови възможности на причинител на увреждане, или на лицата които отговорят за вредите, не се отразяват на преценката за размера на обезщетението.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответницата, следва да заплати на ищеца сумата от 216,66 лева разноски в производството на настоящата инстанция, съразмерно уважената част от иска – част от действително извършени разноски в размер на 325 лева, предвид липсата на данни за реално заплащане на сумата от 600 лева, само уговорено адвокатско възнаграждение.

 

Водим от горното и на посочените основания, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА Е.С.Й., ЕГН : **********, с адрес ***, да заплати на Е.П.Р., ЕГН : **********, с адрес ***, на основание чл.48, ал. 1 от ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди, причинени от малолетното и дете Б.А. А., в размер на 2000 лева(две хиляди лева), в едно със законната лихва, върху главницата от 2000 лева, считано от 03.03.2019г., до окончателното изплащане.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.П.Р., ЕГН : **********, с адрес ***, срещу Е.С.Й., ЕГН : **********, с адрес *** в качеството и на родител на Б.А. А., ЕГН : **********, иск с правно основание чл. 48, ал. 1 от ЗЗД, в останалата му час, до пълния предявен размер от 3000 лева, за сумата от 1000 лева, като неоснователен.

 

ОСЪЖДА Е.С.Й., ЕГН : **********, с адрес ***, да заплати на Е.П.Р., ЕГН : **********, с адрес ***, сумата от 216,66 лева, разноски в производството на настоящата инстанция.

 

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Шумен, в двуседмичен срок, от връчването му, на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: