Протокол по дело №8567/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 12013
Дата: 27 юни 2023 г. (в сила от 4 юли 2023 г.)
Съдия: Владислава Величкова Ангелова
Дело: 20231110208567
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 25 юни 2023 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 12013
гр. София, 25.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
и прокурора М. К. К.
Сложи за разглеждане докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Частно наказателно дело № 20231110208567 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 19:00 часа се явиха:
ОБВИНЯЕМИТЕ:
Б. К. Х., явява се, доведен от Следствения арест гр.София.
В залата се явява адв. М. А. от САК – упълномощен защитник на
обвиняемия с пълномощно, приложено в досъдебното производство.
Н. С. Т., явява се, доведен от Следствения арест гр.София
В залата се явява адв. А.А. от САК – упълномощен защитник на
обвиняемия с пълномощно, приложено в досъдебното производство.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. А.: Да се даде ход на делото.
АДВ. АНАЧКОВА: Моля да дадете ход на делото.
ОБВИНЯЕМИЯТ Х.: Да се гледа делото.
ОБВИНЯЕМИЯТ Т.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ НАМЕРИ, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ОБВИНЯЕМИТЕ по представен
1
документ за самоличност – лична карта:
Б. К. Х., роден на ххххххххххх г. в гр. София, българин, български
гражданин, неосъждан, неженен, с основно образование, работи, живущ в гр.
София, ж.кххххххххххх, ЕГН **********.
Н. С. Т., роден на хххххххххххххх в гр. София, българин, български
гражданин, осъждан, женен, с основно образование, безработен, живущ в гр.
Схххххххххххххх, ЕГН **********.
СЪДЪТ РАЗЯСНИ правата на обвиняемите в настоящото производство,
включително правото им на отвод на Съда, прокурора и секретаря.
ОБВИНЯЕМИЯТ Х.: Разбрах правата си. Нямам искания за отводи.
ОБВИНЯЕМИЯТ Т.: Няма да правя отводи. Разбрах правата си.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по реда на чл.275 НПК и искания за
отводи.
АДВ. А.: Нямам искания за отводи, както и искания по реда на чл.275
НПК.
АДВ. АНАЧКОВА: Нямам искания за отводи, както и искания по реда
на чл.275 НПК.
СЪДЪТ НАМЕРИ, че не са налице процесуални пречки, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДОКЛАДВА, че съдебното производство е образувано по искане на
прокурор при СРП на основание чл.64, ал.1 от НПК за вземане на постоянна
мярка за неотклонение „задържане под стража” по отношение на Б. К. Х. с
ЕГН ********** и Н. С. Т. с ЕГН ********** – обвиняеми по досъдебно
производство № 1053/2023 г. по описа на 02 РУ-СДВР, пр.пр. № 27269/2023 г.
по описа на СРП.
ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ предостави възможност на прокурора да изложи
обстоятелствата, включени в искането.
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам внесеното искане. Нямам какво да добавя.
ОБВИНЯЕМИЯТ Х.: Разбирам искането. Смятам, че не съм виновен за
това нещо. Желая да бъда освободен. Имам доказателства за
противоположното.
2
ОБВИНЯЕМИЯТ Т.: Разбирам искането. Няма какво да кажа.
АДВ. А.: Оспорвам искането.
АДВ. АНАЧКОВА: Оспорвам искането на СРП.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча доказателства.
АДВ. А.: Няма да соча доказателства.
АДВ. АНАЧКОВА: Няма да соча доказателства.
ОБВИНЯЕМИЯТ Х.: Няма да соча доказателства.
ОБВИНЯЕМИЯТ Т.: Няма да соча доказателства.
СЪДЪТ, като взе предвид становището на страните и на основание
чл.283 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените по делото писмени доказателства.

СЪДЪТ НАМЕРИ делото за изяснено от фактическа страна, поради
което и на основание чл.286 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
ПРОКУРОРЪТ: Г-жо Съдия, след преценка на събрания до момента
доказателствен материал, считам, че са налице предпоставките на чл.63 от
НПК за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража” по
отношение на обвиняемите Б. К. Х. и Н. Славчов Т., по следните
съображения:
На първо място повдигнатото обвинение по отношение на обвиняемия
Х. е за престъпление, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода”
от една до шест години и „глоба” от 5000 до 15000 лева. Престъплението е
извършено под форма на вина пряк умисъл и се явява тежко умишлено
престъпление по смисъла на Наказателния кодекс.
Повдигнатото обвинение по отношение на обвиняемия Т. е за
престъпление, за което е предвидено наказание „лишаване от свобода” от две
до осем години и „глоба” от 3000 до 12000 лева и също се явява тежко
3
умишлено престъпление по смисъла на закона.
На следващо място считам, че от събраните до момента
доказателствени материали може да се направи обосновано предположение,
че двамата обвиняеми са извършили престъпленията, за които са привлечени
в качеството на обвиняеми.
На първо място този извод се подкрепя от протоколите за разпити на
свидетелката Елеонора Любомирова Николова, включително и такива, дадени
по реда на чл.223, ал.1 и сл. от НПК, както и от протоколите за разпити на
другите разпитани свидетели, назначената и изготвена СМЕ, извършения
оглед на веществено доказателство, приложения протокол за доброволно
предаване.
Същевременно доказателствата по делото сочат, че е налице и другата
кумулативно изискуема предпоставка на чл.63, ал.1 от НПК, а именно, че в
случай, че на обвиняемия Б. Х. бъде наложена мярка за неотклонение,
различна от „задържане под стража”, съществува реална опасност той да
извърши престъпление. В подкрепа на този извод е обстоятелството, че макар
и неосъждан, същият е извършил престъпното деяние, характеризиращо се с
висока степен на обществена опасност. Фактът, че обвиняемият Х. не е
осъждан, не е единственото релевантно обстоятелство, което следва да се
отчита при преценка на тази опасност. Много често при извършения вид
престъпление има опасност обвиняемите да извършат посегателство със
сходен предмет, в случай че не им бъде взета мярка за неотклонение
„задържане под стража”.
По отношение на обвиняемия Н. Т. също считам, че са налице
опасност същият да извърши друго престъпление. Обвиняемият Т. е осъждан
за престъпление от общ характер по НОХД № 534/2022 г. по описа на СРС, за
което му е било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от три
месеца, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от три години.
Присъдата е влязла в сила на 18.04.2022 г. и настоящето деяние е извършено в
рамките на изпитателния срок.
Отделно от това считам, че съществува реална опасност Х. и Т. да
окажат въздействие върху свидетелите по делото, ако не бъдат задържани.
Във връзка с гореизложеното моля да вземете по отношение на двамата
обвиняеми мярка за неотклонение „задържане под стража”. Благодаря.
4
АДВ. А.: Уважаема г-жо Съдия, моля да не вземате най-тежката мярка
за неотклонение „задържане под стража” спрямо подзащитния ми Б. К. Х..
Считам, че не са налице, абсолютно не са налице, предпоставките по
закона специално спрямо подзащитния ми да бъде взета тази най-тежката
мярка за неотклонение. На първо място, по делото не може да се направи
обосновано предположение за авторството на деянието от страна на
подзащитния ми. Производството е още в начален етап. Събраха се доста
доказателства, които показват точно противното, а именно, че Х. не е
участвал в така повдигнатото му обвинение. Аз се явих на по-късен етап като
упълномощен защитник, проведоха се разпити на Х., също така и разпити на
свидетеля Георги Крумов, които обориха обоснованото предположение. Още
повече това обосновано предположение се обори, когато разследващият
полицай отново отвори телефона и се видяха нови разпечатки във вайбър.
Там ясно се виждаше, че това момиче - Елеонора, която в случая се явява
пострадала, лично е изпращала на Х., т.е., първа е изпратила покана на
подзащитния ми, след което е продължавала да му изпраща съобщения по
месинджъра. Тя лично му е предложила той да дойде в България.
Обоснованото предположение не се доказва по никакъв начин на този етап, а
напротив - същото се разколеба по отношение на моя подзащитен.
В никакъв случай не мога да се съглася с факта, че съществува реална
опасност обвиняемият да окаже въздействие на свидетелите по делото, ако не
бъде задържан, това е нелепо твърдение от прокуратурата. Той не само не
иска да оказва въздействие на свидетелите, а напротив. В досъдебна фаза,
когато беше задържан, поискахме да бъде разпитан свидетел, който да каже
цялата истина, тъй като е бил с Х. на този етап.
На следващо място, считам, че не е налице реална опасност
подзащитният ми да се укрие и да извърши ново престъпление. Същият е с
установена самоличност, също така е с известен по делото адрес. Няма
никакви данни, които да сочат, че той може да се укрие по някакъв начин от
провеждане на евентуално производство. Подзащитният ми се счита за
невинен, както и аз, и ние, в пълна степен съдействаме на това производство,
на органите на реда, за да се разкрие истината. Това се показа в искането ни
да се разпита свидетеля, да се отвори отново телефона, да се видят
разговорите, разпечатките и да се установи истината. Пак казвам, че няма
5
никаква опасност подзащитният ми да се укрие, камо ли да извърши друго
престъпление. Вижда се, че той е неосъждан, няма заведени досъдебни
производства спрямо него. Аз считам, че не са налице основания за вземане
на тази най-тежка мярка за неотклонение. Не можем да говорим за
основанията по чл.63, ал.2 от НПК, тъй като същият е неосъждан. Въобще
няма на този етап никакъв повод да се налага тази мярка. Ако органите бяха
преценили, можеше да се вземе по-лека мярка за неотклонение „подписка”.
Считам, че мярката за неотклонение „задържане под стража” е неудачна
и моля да оставите искането на СРП без уважение. Ако прецените, моля да
вземете по-лека мярка, като „подписка”, но в никакъв случай „задържане под
стража”, тъй като е неудачна в случая. Благодаря.
АДВ. АНАЧКОВА: Уважаема г-жо Председател, моля да не уважавате
искането на СРП за вземане на най-тежката мярка за неотклонение
„задържане под стража” спрямо подзащитния ми Н. Т..
След като се запознах с материалите по делото, считам, че не е налице
обосновано предположение за авторството на деянието, доколкото липсва
субективният елемент от страна на моя подзащитен за деянието. Липсва
умисъла за транспортиране от страна на Т., което е видно от показанията на
Евтим Кирилов, който е бил в колата и реално той казва, че не е знаел къде и
за какво отива. На следващо място показанията на Елеонора Николова,
дадени пред органите на досъдебното производство, и тези, които са дадени
по реда на чл.223 от НПК, са противоречиви. Считам, че същите не следва да
бъдат кредитирани, докато тези противоречия не бъдат изчистени. Да не
говорим, че самата Елеонора Николова казва, че Н. Т. не е бил свидетел на
разговори защо тя отива там и т.н. На следващо място по отношение на
показанията, които са дадени пред съдия, считам, че това е едно заобикаляне
на закона, доколкото и двамата обвиняеми са били задържани през нощта,
мисля към 02:15 ч., а показанията, дадени пред съдия, са на другия ден в 16:20
ч. След като органите са преценили, че има данни, реално са повдигнали
обвинението след това, като по този начин обвиняемите не са могли да
участват в този разпит. С това са им нарушени правата, има и решение на
Върховния съд в тази насока.
Считам, че предвид липсата на обосновано предположение не следва да
обсъждам другите две предпоставки, визирани в чл.63 от НПК, и моля да не
6
уважавате искането на СРП.
ОБВИНЯЕМИЯТ Х.: Моля за най-леката мярка, не сме виновни, всичко
е измислено от Елеонора, имаме доказателства за това.
ОБВИНЯЕМИЯТ Т.: Искам да допълня, че аз не знаех къде отивам и
какво ще правя там.
На основание чл. 297, ал. 1 от НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ПРАВО НА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИТЕ
ОБВИНЯЕМИЯТ Х.: Моля да не бъде най-тежката мярка „задържане
под стража“ и да бъда освободен. Аз имам проблем с приятеля на Елеонора –
Н.й, той я е натиснал и моля за най-леката мярка.
ОБВИНЯЕМИЯТ Т.: Умолявам Ви, да не уважавате искането на
прокурора.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА СЪВЕЩАНИЕ.
СЪДЪТ, след съвещание, като взе предвид становищата на страните и
материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството е по реда на чл.64 от НПК.
Образувано е по искане на прокурор при СРП за вземане на постоянна
мярка за неотклонение „задържане под стража” по отношение на Б. К. Х. с
ЕГН ********** и Н. С. Т. с ЕГН ********** – обвиняеми по досъдебно
производство № 1053/2023 г. по описа на 02 РУ-СДВР, пр. пр. № 27269/2023
г., по описа на СРП.
Като се запозна с материалите по делото, съдът намери следното:
Първата, формална по своя характер предпоставка, по отношение на
обвиняемите да бъде определена най-тежката мярка за неотклонение
„задържане под стража” се установява от материалите по делото. С
постановление за привличане на обвиняем от 23.06.2023 г. на Б. Х. е
повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.155, ал.3 във вр. ал.1
от НК, което е наказуемо с наказание „лишаване от свобода” от една до шест
години, кумулативно се предвижда и налагане на „глоба”.
С постановление от същата дата – 23.06.2023 г. на обвиняемия Н. Т. е
7
повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.159а, ал.1 от НК,
също наказуемо с наказание „лишаване от свобода” за срок от две до осем
години, като за това престъпление отново се предвижда налагане на
кумулативно наказание „глоба”.
Съдът намери, че от събраните на този етап от разследването
доказателства се установява наличието и на втората предпоставка, а именно
установява се обосновано предположение с интензитет, достатъчен за
настоящето производство, че обвиняемите са осъществили деянията, за които
им е повдигнато обвинение. Следва да се посочи, че в настоящето
производство не се изисква несъмнена, категорична доказаност на
обвинението, а единствено при един най - общ прочит на доказателствата по
делото, да може да се направи едно разумно подозрение за съпричастност на
обвиняемите лица в престъпленията, в извършването на които са обвинени. В
настоящия случай обоснованото предположение се извежда от показанията на
свидетелката Елеонора Николова, включително и тези, дадени пред съдия по
реда на чл.223 от НПК, от показанията на свидетелите Алекс Станиславов,
Евгени Стоянов, Красимир Вълков, както и от писмените доказателства и
доказателствени средства – протокол за доброволно предаване, с който
свидетелката Николова е предала за нуждите на разследването скрийн шот от
обява, публикувана по отношение на нея в сайта „Ало.бг”, както и
протоколите за оглед на веществени доказателства, и протокол за
освидетелстване с писмено съгласие на лицето. От протоколите за оглед на
веществени доказателства се установява, че в мобилните телефони и на
двамата обвиняеми са установени снимки на лице от женски пол, за което,
предвид на данните в протокола за освидетелстване с писмено съгласие на
лицето за установените по тялото на Николова татуировки, може да се
направи извод, че лицето, чийто снимки са намерени в телефоните на двамата
обвиняеми е именно свидетелката Елеонора Николова. Съдът намира, че от
така очертаната доказателствена съвкупност се установява наличието на
обосновано предположение за авторството на деянието, тъй като в своите
показания свидетелката Николова сочи, че е казала на обвиняемия Б. Х., че се
отказва от първоначално взетото решение да проституира, след което Х. й
казал ще я съсипе, ще и съсипе живота. Установява се, че в разговори
провеждани между Николова и Х., Х. е казал на Николова, че парите, които
Николова изкарва, ще стоят в него и ще са за тях двамата общо.
8
Съдът намери, че от събраните на този етап доказателства се установява
обосновано предположение за авторството на деянието и по отношение на
обвиняемия Т., тъй като в своите обяснения Николова сочи, че част от
разговорите, провеждани между нея и обвиняемия Х., са били провеждани в
присъствието на обвиняемия Т.. Поради това съдът намира, че от събраните
на този етап доказателства може да се направи подозрение, че обвиняемият Т.
е съзнавал целта на осъществявания превоз на свидетелката Николова.
По отношение на опасностите от укриване и от извършване на
престъпление, които следва да се констатират наред с обоснованото
предположение, за да определи съдът най-тежката мярка за неотклонение
„задържане под стража”, съдът намира следното:
Съдът намира, че опасността от извършване на престъпление по
отношение на обвиняемия Н. Т. се установява от обремененото му съдебно
минало. Видно е, че настоящото деяние Т. е извършил в изпитателния срок на
предходно постановена осъдителна присъда. С определение, влязло в сила на
18.04.2022 г. по дело № 534/2022 г. на СРС, на Т. е наложено наказание
„лишаване от свобода” за срок от три месеца, отложено с изпитателен срок от
три години. Настоящото деяние се явява извършено малко повече от година
след влизане в сила на съдебния акт, с който на Т. е наложено наказание
„лишаване от свобода”. С оглед на това съдът намира, че при него се
установява реална опасност от извършване на престъпление.
Различни изводи формира обаче съдът по отношение на обвиняемия Х.
и това е така по следните съображения: Видно от справката за съдимост на Х.,
приложена в материалите по досъдебното производство, същият е неосъждан.
Липсват данни по отношение на него да има и други висящи, неприключили
досъдебни производства. Същевременно съдът намира, че конкретното
деяние не се отличава и не разкрива дотолкова по-висока степен на
обществена опасност в сравнение с други деяния от същия вид, че опасността
от извършване на престъпление да е изводима единствено от
характеристиките на конкретното деяние и то да се установява дотолкова
висока степен на опасността от извършване на престъпление, която да е
преодолима единствено с най-тежката мярка за неотклонение.
Опасност от укриване по отношение на двамата обвиняеми съдът
намери, че не е налице, доколкото и двамата притежават документ за
9
самоличност, и двамата съобщават адреси, на които пребивават.
Предвид горното съдът намери, че искането на СРП по отношение на
обвиняемия Х. да бъде определена мярка за неотклонение „задържане под
стража” е неоснователно. По отношение на същия следва да бъде определена
различна мярка за неотклонение. Съдът, като взе предвид данните по делото,
че Х. е склонявал Николова към проституция, като за да я мотивира е
използвал заплашване, намери че по отношение на него се установява
опасност от извършване на престъпление, но не и такава, че да е преодолима
единствено с мярка за неотклонение „задържане под стража”, както вече беше
посочено. Ето защо съдът намери, че адекватната по отношение на него се
явява мярка за неотклонение „парична гаранция”. Същевременно предвид
заявеното от обвиняемия в днешното съдебно заседание, че същият не работи
и доколко размерът на „паричната гаранция” следва всякога да е съобразен с
имотното състояние на обвиняемия, съдът намери че следва да определи
гаранцията в размер в размер около минималната работна заплата към
настоящия момент, а именно в размер на 700 лева. Съдът намира, че така
определеният размер на гаранцията е достатъчно висок, че да мотивира
обвиняемия да се въздържа от извършване на престъпления и евентуално от
укриване в хода на досъдебното производство, предвид санкцията в такива
случаи, а именно отнемане на паричната гаранция в полза на държавата.
По отношение на другия обвиняем Н. Т., съдът намери, че предвид
извода, че са налице както обосновано предположение за авторството на
деянието, така и наличието на реална опасност от извършване на
престъпление, искането на СРП е основателно и следва да бъде уважено. По
отношение на Т. следва да бъде определена най-тежката мярка за
неотклонение, а именно „задържане под стража”.
При тези мотиви и на основание чл.64, ал.4 от НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на СРП за вземане на мярка за
неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА” по отношение на Б. К. Х. с ЕГН
********** – обвиняем по досъдебно производство № 1053/2023 г. по описа
на 02 РУ-СДВР, пр. пр. № 27269/2023 г. по описа на СРП.
10
ВЗЕМА МЯРКА за неотклонение „ПАРИЧНА ГАРАНЦИЯ” по
отношение на Б. К. Х. с ЕГН ********** – обвиняем по досъдебно
производство № 1053/2023 г. по описа на 02 РУ-СДВР, пр. пр. № 27269/2023
г. по описа на СРП, като определя 7-дневен срок за внасянето й.
Определението подлежи на незабавно изпълнение и обвиняемият Х.
следва да се освободи незабавно, освен ако не се задържа на друго законово
основание.
ВЗЕМА МЯРКА за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА” по
отношение на Н. С. Т. с ЕГН ********** – обвиняем по досъдебно
производство № 1053/2023 г. по описа на 02 РУ-СДВР, пр. пр. № 27269/2023
г. по описа на СРП.
Определението на основание чл.64, ал.5 НПК подлежи на незабавно
изпълнение.
Определението подлежи на обжалване и протест в 3-дневен срок от днес
пред СГС.
В случай на жалба или протест съдът насрочва заседанието пред СГС
за 04.07.2023 г. от 10:00 ч., за когато страните - уведомени от днес.
СЪДЪТ РАЗЯСНИ на обвиняемия Т. разпоредбата на чл.63, ал.7 от
НПК, според която за задържането му могат да бъдат уведомени
работодателя или членове от семейството му.
ОБВ. Т.: Адвокатът ми ще уведоми близките ми.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 16.06 часа.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
11