Разпореждане по дело №122/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда №28/07.05.2015год., постановена по н.ч.х.дело №15/2015 год., Кърджалийският районен съд е признал Н. Ю. Д. от с. Р. л., общ. К. с ЕГН *,за виновна в това, че на 06.01.2015г. около 14.45ч. в гр. К., на ул. „Т.” № *, причинила лека телесна повреда на А. Н. Д. от гр. К., с ЕГН *, изразяваща се охлузване на кожата на главата с размери 1/1.5см., в задната част на дясната половина на теменната област на главата, както и причинени болки и страдания без разстройство на здравето, престъпление по чл. 130 ал. 2 от НК, поради което и на осн. чл.78а от НК, я е освободил от наказателна отговорност, като и е наложил административно наказание „глоба” в размер на 1000 лева.Осъдил е подсъдимата да заплати на А. Н. Д. от гр. *, сума в размер на 300лева, представляващи обезщетение за нанесени неимуществени вреди, както и деловодни разноски в размер на 254.00 лв., като е отхвърлил иска в останалата му част и за разликата до пълния му предявен размер за сумата от 1000лв., като неоснователен и недоказан.Осъдил е Д. да заплати по сметка на КРС сума в размер на 50 лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на предявения граждански иск.

Недоволна от така постановената присъда е останала подсъдимата Н. Д., която чрез защитника си, адв.Б. обжалва същата,като неправилна, поради нарушение на закона.Моли съда да отмени атакуваната присъда и да постанови нова присъда, с която да я оправдае.В съдебно заседание защитника поддържа жалбата, като развива съображения за недоказаност на претендираното увреждане.Подсъдимата заявява,че е невинна и моли да бъде оправдана.

Въззиваемият А. Д., лично и с повереника си, адв.М.Д. оспорват жалбата, като неоснователна и молят съда да потвърди първоинстанционната присъда,като претендират разноски.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на обжалваната присъда, с оглед оплакванията и доводите, наведени в жалбата, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено следното:

Жалбата е неоснователна.

За да постанови обжалваната присъда, първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимата Н. Д. работила в козметичен салон, находящ се в гр. К. на ул. „Т.” № *. На 06.01.2015г. подсъдимата Д. отишла на работа с лекия си автомобил и го паркирала пред салона на ул. „Т.” № *. В ранния следобед тръгнала с автомобила си за да зареди с консумативи. Тъй като улицата била тясна, Д. решила да запази паркомястото пред салона/за което нямала сключен договор с Община К. за ползване на паркомясто/, като оставила върху асфалта пълна туба с вода, с цел по- лесно да разтовари стоките, които смятала да достави. Около 14.30ч. Д. се върнала с автомобила пред салона, но мястото с тубата било заето от паркиран друг автомобил. Спряла по- далеч и пренесла закупените консумативи. На ръка написала бележка с текст: „Ако пак ми пипнеш тубата ще ти спукам гумите. Внимавай. С уважение собственика на парко мястото", която поставила под чистачката на предното стъкло на паркирания автомобил.

На 06.01.2015г„ около 14,30ч. тъжителят Д. паркирал личния си автомобил на ул."Т." *, находяща се в гр. К., след което отишъл до магазина на съпругата си, намиращ се на „Т." *. Около 14.45 ч. се качил в автомобила и видял на предното стъклото, под чистачката, оставена бележка, на която пишело: „Ако пак ми пипнеш тубата ще ти спукам гумите. Внимавай. С уважение собственика на парко мястото". Знаейки, че на тази улица няма платени паркоместа, решил че някой се шегува. При опита си да стартира автомобила последният не запалил, поради което Димитров слязъл и отворил предния капак и отстранил проблема. В момента в който тръгнал да се качва в автомобила от козметичния салон „Нежи" излязла собственичката Н. Д.. Д. се намирал до шофьорската врата на автомобила си, а Д. била на площадката пред козметичния салон, която била с около 50-60 см. по- високо от тротоара. Между двамата възникнал словесен спор, като Д. ръкомахала и според тъжителя започнала да вика, че бележката била от нея и нямал право да спира там защото щяла да му нареже гумите, че господ го е наказал, че е спрял на това място. Тъжителят понечил да се качи в автомобила, като в този момент усетил удар по главата в теменната област, който му бил нанесен с твърд предмет.

На 07.01.15г. бил прегледан от съдебения лекар д-р М., който констатирал полученото увреждане, породено от нанесения удар. Видно от съдебномедицинско удостоверение № 11/2015г. било установено, че в задната част на дясната половина на теменната област на главата му е причинено охлузване на кожата е размери 1/1.5 см., покрито от тъмно­червена корица, разположена леко над нивото на околната здрава кожа, с което му е причинена болка и страдание.

Съдът е възприел тази фактическа обстановка, въз основа на събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства, като е приел, че обвинението се подкрепя от показанията на разпитаните свидетели- очевидци: Д. Д., Е. Ч. и З. М., които са наблюдавали случая от отсрещната страна на улицата от около 10-20 м. Свидетелките са виждали ръкомаханията на подсъдимата, чували са, че говори на висок тон, без обаче да разбират т¯чните изрази, видели са нанесения от подсъдимата удар в областта на главата на пострадалия Д., които обстоятелства удостоверили пред съда. Показанията на трите свидетелки не били в противоречие с показанията на свидетелките М. М. и С. Х., защото последните удостоверявали поведението на Д. в един по- късен момент- когато той вече се е качил на площадката при Н. Д.. Те не са станали свидетели на поведението на Д. след излизането й от салона и последвалия спор между двамата. По това време св. Митева е била в близкото заведение, а св. Х.- в козметичния салон.Изводът до който е стигнал съда в конкретния случай, с оглед съвкупността от събраните по делото доказателства е, че автор на деянието е именно подсъдимата Д. Това било така, защото медицинското удостоверение, материализиращо последиците, ведно с показанията на свидетелите- очевидци, удостоверяващи авторството на деянието сочели, че подсъдимата Дормуш е нанесла на 06.01.2015г. лека телесна повреда на А. Д. Тук е мястото за коментар на изложените съображения от защитника на подсъдимата пред тази инстанция.Въззивният съд намира,че опита за друг прочит на свидетелските показания е неправилен.Показанията на свидетелките Д. Д., Е. Ч. и З. М. са последователни , логични, взаимосвързани и правилно съдът ги е кредитирал изцяло.По категоричен начин те установяват, времето, мястото и начина на участие в конфликта на пострадалия и подсъдимата,както и нанасянето на удар от страна на подсъдимата.Що се касае до показанията на свидетелките С. Х. и М. М. то, те се разминават само по това, кой кого е ударил и не могат да променят изяснената фактическата обстановка.

Безспорно за правната квалификация на деянието съществено значение имат както свидетелските показания и обясненията на тъжителя, така и представеното медицинско удостоверение, според което вследствие на удара в главата е било причинено охлузване на кожата.Правилно и обосновано съдът е приел,, че констатираното увреждане е причинило на тъжителя болка и страдания,и не съществува съмнение относно характера на телесната повреда.Деянието е извършено с пряк умисъл, като извършителката е съзнавала общественоопасния му характер и е искала настъпването на общественоопасните му последици. Пред тази инстанция това беше потвърдено от заключението на назначената СМЕ, която по котегоричен начин установи,че на пострадалия е било причинено охлузване на кожата с размери 1/1,5 см., с което му е било причинено болка и страдание.Безспорно бе изяснен и механизма на причиняването на увреждането, както и ролята на носената шапка от пострадалия, която не е била пречка за причиняване на увреждането.

При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, настоящата инстанция намира, че подсъдимия Н. Д., е осъществила от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 130 ал.2 от НК, до какъвто правилен и обоснован краен извод е достигнал и първоинстанционният съд. За да постанови присъдата си, съдът е извършил цялостен анализ и оценка на всички събрани по делото доказателства, като е изложил подробни съображения кои от тях приема и кои отхвърля, ведно с мотивите си за това, като същите се споделят напълно от настоящата инстанция и не е необходимо да бъдат преповтаряни в тяхната цялост.

Правилно и в съответствие със закона, първоинстанционния съд е съобразил, че са налице предпоставките за приложението на разпоредбата на чл. 78а от НК, по отношение на подсъдимата за освобождаването й от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Това е така, тъй като за извършеното от подсъдимата престъпление, законът предвижда наказание “лишаване от свобода” до 6 месеца, ”пробация” или „глоба”от 100 до 300лв. Налице са и останалите предпоставки за приложението на разпоредбите на чл. 78а от НК - подсъдимата не е осъждана за престъпление от общ характер и не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на раздел IV-ти на Глава VIII-ма от НК, като от престъплението няма причинени имуществени вреди, които да не са възстановени. А щом са налице предпоставките на чл. 78а от НК, то приложението на посочената законова разпоредба за извършено от пълнолетно лице престъпление е задължително и няма алтернатива. При определяне размера на административното наказание „глоба” съдът, като е взел предвид ниската степен на обществената опасност на деянието, обусловена, както от видÓ и степента на телесното увреждане, така и с оглед ниската обществена опасност на дееца- млад човек с чисто съдебно минало, с много добри характеристични данни по местоживеене,както и че скандалът е битов, възникнал по повод криворазбрано право за предимство за ползване на конкретно паркомясто, е определил минималния размер, предвиден в закона,а именно 1000 лева.Настоящата инстанция намира, че така наложеното на подсъдимата наказание по вид и размер напълно съответства на тежестта на извършеното престъпление, както и на степента на обществена опасност на деянието и дееца, като същите са достатъчни за постигане целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.

Обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна и в частта й, с която е осъдена подсъдимата да заплати на тъжителя обезщетение за претърпените от престъплението неимуществени вреди, в размер на 300 лв., като е отхвърлен предявения от тъжителя против подсъдимата граждански иск за претърпените от престъплението неимуществени вреди, за разликата над 300 лв. до пълния му размер от 1 000 лв., като неоснователен и недоказан. При определяне на дължимото обезщетение на тъжителя за претърпените от престъплението неимуществени вреди в размер на 300 лв., първоинстанционния съд е спазил установения в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД принцип за възмездяване на вредите по справедливост. Ето защо, настоящата инстанция споделя напълно извода на първоинстанционния съд, че така присъденото на тъжителя обезщетение е в пълна мяра необходимо и достатъчно да възмезди причинените му от престъплението неимуществени вреди, като не са налице условия за неговото изменяване.

Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, наложеното на подсъдимата Н. Д. наказание не е явно несправедливо и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена.

С оглед изхода на делото, следва Н. Ю. Д. да заплати на пострадалия А. Н. Д., направените по делото разноски пред тази инстанция, в размер на 300лв.,за адвокатско възнаграждение.

Водим от изложеното, и на основание на основание чл.чл.334 т.6, във вр. с чл. 338 от НПК , Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда №28/07.05.2015год., постановена по н.ч.х.дело №15/2015 год., по описа на Кърджалийският районен съд.

ОСЪЖДА Н. Ю. Д., със снета по делото самоличност да заплати на А. Н. Д. от гр. Кърджали, с ЕГН *, направените по делото разноски пред тази инстанция в размер на 300лв., за адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.