РЕШЕНИЕ
№ 666
гр. Пловдив, 01.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Христо Г. Иванов
при участието на секретаря Иванка Анг. Боева
като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело №
20205330111119 по описа за 2020 година
Депозирана е искова молба от Г. Г. К., в качеството му на наследник на
Н. Г. К.- П. против „ЕОС Матрикс“ ЕООД – гр. София, с която е предявен
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за
признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не
дължи на ответното дружеството ½ от дълга по изп. дело № ********, по
описа на *** , рег., район на действие ******, равняващ се на общо 9 222, 07
лв., от които: 4872, 50 лв., представляваща ½ от главницата по сключен
договор за потребителски кредит от 07.03.2012г. между Н. П. и „Юробанк
България“ АД; сумата от 3728, 02 лв., представляваща ½ от законната лихва
върху главницата, считано от 28.02.2013г. до 28.08.2020г.; сумата от 246, 32
лв., представляваща ½ от неолихвяеми вземания, както и сумата от 375, 23
лв., представляваща ½ от сторените по делото разноски, за които суми е
издаден изпълнителен лист от *******г. по ч. гр. д. № ****/ ***г., по описа на
РС- П.
Ищецът твърди, че между Н. П. и „Юробанк България“ АД е
съществувало правоотношение по повод на сключен на *****г. Договор за
потребителски кредит. Предвид неизпълнение на задълженията на П.,
1
кредиторът се е сдобил с изпълнителен лист от ******г., издаден по ч.гр.д. №
****/ ****г., по описана РС- П. Въз основа на посочения изпълнителен лист е
образувано изп. дело № *****, по описа на *******, рег. № ****, район на
действие *****. Предмет на изпълнителното производство са били сумите по
цитирания договор за потребителски кредит- 9 744, 97 лв. главница, ведно със
законната лихва върху посочената сума, считано от *****г. до окончателното
й изплащане, неолихвяема сума в размер от 2 310, 95 лв., както и всички
следващи се такси и разноски по ТТР и ЗЧСИ. Поддържа се, че в рамките на
изпълнителното производство са предприети редица действия по събиране на
цитираните суми. На *****г. Н. П. умира, като нейни наследници по закон,
при равни квоти от по ½ са ищецът Г.К. / ***/, който приел наследството по
опис и М. Т. П. /****/. На *****г., „Юробанк България“ ЕАД е поискало по
изпълнителното дело да бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение
на Н. П. Ищецът изтъква, че това действие е на практика безпредметно, тъй
като към този момент тя вече е била починала. На ***г. е отправена молба до
*******, взискателят по делото да бъде заменен с „ЕОС Матрикс“ ЕООД, тъй
като последното е придобило вземането по силата на договор за цесия. В тази
връзка, ищецът изтъква, че не е надлежно уведомен за осъщественото
прехвърляне на вземането. На дата *****г. „ЕОС Матрикс“ ЕООД е поискало
да бъде прекратено изпълнителното производство и да му бъде върнат
оригиналният екземпляр на изпълнителния лист. На *****г., по молба на
„ЕОС Матрикс“ ЕООД е образувано изп. дело № *******, по описа на ******
рег. № ****, район на действие ********. ******** е констатирал, че
длъжникът по изп. дело Н. П. е починала, поради което е конституирал в това
качество нейните наследници, за по ½ част от дълга. На *****г., ищецът е
получил ПДИ, с която се приканва да заплати сумите, предмет на настоящото
производство. Предвид така изложената хронология, ищецът поддръжа, че от
последното изпълнително действие, прекъсващо давността, до момента на
иницииране на производството е изтекъл период от повече от пет години.
Предвид това, поддържа се, че кредиторовото вземане е погасено по давност.
При условията на евентуалност, поддържа, че вземането към ответника е
изцяло заплатено, тъй като при сключване на договора за кредит, Н. П. е
подписала и застрахователна полица. По силата на същата, трето лице-
застраховател е поело риска от заплащане на сумите, при
неплатежоспособност на длъжника. Моли се така предявеният иск да бъде
2
уважен в своята цялост. Претендират се разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
„ЕОС Матрикс“ ЕООД – гр. София. Признава, че между Н.П.и „Юробанк
България“ АД е възникнало правоотношение по силата на сключен договор за
кредит от *****г., вземането по който е цедирано на ответното дружество.
Поддържа се, че ищецът е надлежно уведомен за извършената цесия, като в
случай че се приеме, че това не е реализирано, то уведомяването се
осъществява посредством отговора на исковата молба. Поддържа, че
предвидената в чл. 110 ЗЗД давност на вземането не е изтекла, като изтъква
обстоятелства, които са довели до нейното спиране и прекъсване. Поддържа,
че погасителна давност не е текла по време на висящността на
изпълнителното дело, като се позовава на нормата на чл.115, ал.1, б. „ж“ ЗЗД,
като давността била започнала да тече с приемането на ТР № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС на дата 26.06.2015 г. Моли за отхвърляне на иска и
присъждане на сторените разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства заедно и
поотделно и с оглед наведените от страните доводи, счита за установено
от фактическа страна следното:
Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени
отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК във вр. с
чл. 124, ал. 1 ГПК.
Първоинстанционният съд е сезиаран с допустима искова претенция по
чл. 439 ГПК за установяване недължимостта на вземане, за принудителното
събиране на което е образувано изпълнително производство, поради
погасяването му по давност.
Това е така, тъй като давността не се прилага служебно, т.е. изтичането
на предвидения в закона срок на бездействие на носителя на субективното
право на вземане не е достатъчно, за да се приложат последиците от
настъпилото погасяване на възможността за принудително реализиране на
публичното задължение. Необходимо е длъжникът да направи изрично
волеизявление, с което да се позове на изтеклата давност. Съгласно чл. 433,
ал. 1, т. 7 ГПК съдебният изпълнител може да прекрати изпълнителното
производство, когато бъде представено влязло в сила съдебно решение, с
което е уважен иск по чл. 439 ГПК, т. е. признато е за установено, че не са
3
налице материално-правните предпоставки за законност на изпълнителния
процес, включително поради погасяване на задължението по давност.
Единственият способ за защита на длъжника в хипотеза на поддържано
твърдение за изтекла погасителна давност по отношение на вземане остава
предявяването на иск - отрицателния установителен иск по чл. 439 ГПК,
предявен преди да е приключило принудителното събиране на вземането.
Между страните няма спор, а това се установява и от приложените по
делото писмени доказателства, че че на *****г. между Н. П. като длъжник и
„Юробанк България“ АД като кредитор е възникнало правоотношение по
силата на сключен Договор за потребителски кредит; по силата на Договор за
цесия ******г., вземането по договора за кредит е прехвърлено на „ЕОС
Матрикс“ ЕООД; за събиране на сумите по цитирания договор за кредит е
издаден изпълнителен лист от ******г., като въз основа на него първо е
образувано изп. дело № *******, по описа на *******, рег. № ****, район на
действие *****, а впоследствие и изп. дело № ********, по описа на
********, рег. № ******, район на действие *******; на дата ******г. Н. П.
умира, като нейни наследници по закон, при равни наследствени квоти от по
½ са ищецът К. / ***/, приел наследството по опис и М. П./ *****/.
Установява се, че въз основа на заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК, е образувано ч.
гр. д. № кредиторът се е сдобил с изпълнителен лист от ******г., издаден по
ч.гр.д. № ******г., по описана РС- П.. Въз основа на посочения изпълнителен
лист е образувано изп. дело № *******, по описа ******, рег. № ***** район
на действие ****. По настоящето производството е приложено изп. дело №
*******, по описа на ********, рег. № *****, район на действие ******
Съдът кредитира заключението на приетата по делото съдебно-
счетоводна експертиза като компетентно изготвено, от лице с необходимата
квалификация, отговарящо пълно и ясно на поставените въпроси.
Установено е, че по изпълнителните производства са извършени
следните действия: На ******г„ по молба на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД,
въз основа на процесния изпълнителен лист е образувано изпълнително дело
№ ********* по описа на **********, рег.№*****. район на
действие*******, срещу Н. Г.К. - П., за заплащане на главница по договор за
потребителски кредит, сключен между същите страни, в размер на 9 744.97
4
лева, ведно със законна лихва върху нея от *****г., до окончателното и
изплащане.В рамките на така образуваното изпълнително дело срещу
длъжника са предприети следните действия за принудително изпълнение,
като на *****г. са наложени ЗАПОРИ върху разкритите на името на
длъжника сметки в „Банка ДСК“ ЕАД и „Юробанк България" АД, след което
на ******г. въз основа на запорно съобщение Изх.№***** от ******, е
наложен ЗАПОР върху дружествените дялове, притежавани от съдружника Н.
Г. К. - П. в „СЪЕДИНЕНА БЪЛГАРИЯ-К." ЕООД, ЕИК *****. По-късно- на
******г е наложена ВЪЗБРАНА върху недвижимо имущество, собственост
на Н. П.
На ***** настъпва кончината на Н. Г. К. - П., като единствени нейни
наследници са ****** М. Т. П. и ***** - Г. Г. К. - ищец в настоящото
производство, който е приел наследството по опис.
На ****г. „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД е входирало молба до
********. с която е поискано налагането на ЗАПОР на трудовото
възнаграждение на Н. Г. К. – П., получавано от същата по трудово
правоотношение с работодател „СЪЕДИНЕНА БЪЛГАРИЯ-К." ЕООД, ЕИК
**********.
На ****г., с молба подадена до ********, е поискано кредиторът
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД да бъде заменен с дружеството „ЕОС
МАТРИКС" ЕООД, което било придобило вземането към Н. Г. К. - П., въз
основа на сключен договор за цесия.
Впоследствие/ след като е образувано следвашо изпълнително дело/
******* е констатирал, че длъжникът Н. Г. К. - П. е починала и е
конституирал като длъжници по същото изпълнително дело нейните
наследници, в частност нейния **** и ищец в настоящото производство - Г.
Г. К., същият конституиран като длъжник за 1/2 от дълга по изпълнително
дело № ********** по описа на **********.
На ******г на новоконституирания длъжник, е изпратена покана за
доброволно изпълнение изх. № *********г., с която е уведомен, че
наследодателят му Н. П. е осъдена да заплати следните суми: главница в
размер на 9 744.97 лева, ведно със Законна лихва върху главницата, считано
от ******г. до изплащане на вземането, неолихвяеми вземания - 492.64 лева,
както и сумата от 750.45 лева разноски по делото.
5
При така установената фактическа обстановка, от правна страна
съдът намира следното:
По основателността на предявения иск:
Със задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 10 от
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС е прието, че прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ) - насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н.
до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние
на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и
др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. Посочено е, че при изпълнителния процес давността се
прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен
способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен
способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го
приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Прието е, че
нова давност започва да тече с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение. На следващо място в мотивите на решението е
уточнено, че ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия
процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на
изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за
извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него
изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното
6
имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на 24 вещите на
длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни
действия и прилагането на нови изпълнителни способи.
Новият ГПК урежда заповедното производство като част от
изпълнителния процес и затова заявлението за издаване на заповед за
изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяването на иска за
съществуване на вземането, но съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК предявяването на
този иск има обратно действие, само ако е спазен срока по чл. 415, ал. 1 ГПК.
Ако иск не е предявен или ако е предявен след изтичането на срока по чл.
415, ал. 1 ГПК, давността не се счита прекъсната със заявлението.
Не е спорно по делото, че преди ******г. давността е била прекъсвана
на няколко пъти от взискателя. На *****г. е депозирана молба от
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД до горепосочения съдебен изпълнител, с
искане да бъде наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника по
същото изпълнително дело.
Съдът намира, че давността се е прекъснала на 23.06.14г.. когато е
депозирана молбата от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД. Това е действие, което
прекъсва двугодишния срок, въпреки че същото искане е било обективно
невъзможно да бъде изпълнено предвид смъртта на длъжника, тъй като целта
на института на давността е да санкционира бездействията на неактивни
кредитор, а подаването на гореспомената молба с исакне за налагане на запор
е безспорно проява на активност. В периода, в който са били предприемани
изпълнителни действия в изпълнение на искането на взискателя, не следва
последният да бъде санкциониран за проявено бездействие на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК, тъй като не е поискал от съдебния изпълнител с молба до
последния да приложи конкретни изпълнителни способи, т.е. чрез действията
си да поддържа висящността на изпълнителното производство. Следователно
и според съда в настоящия съдебен състав срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК се
е прекъснала на 23.06.14г.. когато е депозирана молба от „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД до горепосочения съдебен изпълнител, с искане да бъде
наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника по
изпълнителното дело. Това е действие, което прекъсва двугодишния срок,
като 23.06.16г е настъпила процесуална перемция, доколкото последващи
валидни искания за предприемане на изпълнителни действия не са направени.
7
Перемпцията настъпва ex lege поради което не е бил необходим отделен акт
на съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното дело.
Постановлението на съдебния изпълнител може само да констатира
настъпилата процесуална перемция, но то не е част от фактическия състав,
обуславящ нейното проявление. При достигане до този правен извод
настоящия съдебен състав съобрази разясненията, дадени с т. 10 от
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, съгласно което, когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години,
изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК, като прекратяването на изпълнителното производство, поради т.нар.
”перемция” настъпва по силата на закона, а съдебния изпълнител може само
да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правно релевантни факти. Прието е, че без
правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за
прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това.
Правните последици на т. нар. перемция по силата на чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК по своята правна същност са процесуални и водят до прекратяване на
процесуалното правоотношение по силата на закона (изпълнителното
производство се прекратява). С посоченото тълкувателно решение е прието,
че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК нова погасителна давност за вземането започва да тече
от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие. Прието, че при прекратяване на изпълнителното
производство, всички предприети по него изпълнителни действия се
обезсилват по право (с изключение на изпълнителните действия, изграждащи
тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са
придобили права и редовността на извършените от трети задължени лица
плащания).
Вземането, предмет на производството по делото е за главница по
предоставен кредит и разноски по делото, в което е било издадено
изпълнителното основание, поради което и последните се погасяват с
изтичане на общата – петгодишна, погасителна давност на основание чл. 110
8
ЗЗД. Поради това и вземането следва да се счита погасено по давност с
изтичането на пет години от последното валидно изпълнително действие в
изпълнителното производство, т.е. на *******г.
Предприетите в изпълнителното производство изпълнителни действия,
след настъпване на перемцията на 23.06.16г г. не са довели до прекъсване на
давността, доколкото са били осъществени по вече прекратено изпълнително
производство.
Въпреки това ответникът е пасивно легитимиран да отговаря по
предявените искове, тъй като е придобил качеството на взискател, след като
вземането по изпълнителния лист му е било прехвърлено от първоначалния
кредитор. Последното обаче няма правно значение досежно давността за
вземането, доколкото към момента на ******/когато на новоконституирания
длъжник/ищец/, е изпратена покана за доброволно изпълнение с изх. №
*********г., с която е уведомен, че наследодателят му Н. П. е длъжник по
изп.дело/, последната е била изтекла. Същото се отнася и до осъществените
по това изпълнително дело изпълнителни действия.
По така изложените съображения и доколкото към момента на
депозиране на исковата молба вземанията, предмет на производството по
делото, обективирани в изпълнителен лист от ******г., издаден по ч.гр.д. №
****г., по описа на РС- П., са погасени по давност, изтекла на ********* г.,
предявените искове следва да бъдат уважени.
Претенцията, предявена под евентуалност, не следва да бъде
разглеждана, тъй като главният иск е уважен.
С оглед изхода на правния спор в полза на ищеца и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени сторените в производството по делото
разноски в общ размер от 1198,89 лв., от които сумата от 368, 89 лв. –
заплатена държавна такса и сумата от 680 лв. – разноски за адвокатско
възнаграждение и 150 лева –внесен депозит за възнаграждение на ВЛ.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че от Г. Г.
К., ЕГН ********** в качеството му на наследник на Н.Г. К.- П. НЕ ДЪЛЖИ
9
на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК ******* дълга по изп. дело № *******, по
описа на *******, рег. № *****, район на действие ********, равняващ се на
общо 9 222, 07 лв., от които: 4872, 50 лв., представляваща ½ от главницата по
сключен договор за потребителски кредит от ******г. между Н. П. и
„Юробанк България“ АД; сумата от 3728, 02 лв., представляваща ½ от
законната лихва върху главницата, считано от 28.02.2013г. до 28.08.2020г.;
сумата от 246, 32 лв., представляваща ½ от неолихвяеми вземания, както и
сумата от 375, 23 лв., представляваща ½ от сторените по делото разноски, за
които суми е издаден изпълнителен лист от *****г. по ч. гр. д. № ****г., по
описа на РС- П.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на Г.
Г. К., ЕГН **********, СУМАТА от 1198,89 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: /П/_______________________
10