№ 415
гр. София, 25.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Лилия М. Руневска
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело
№ 20241800500703 по описа за 2024 година
С решение № 179 от 28.06.2024 год. по гр. д. № 1301/2023 г. по описа на РС-Е.П.
упражняването на родителските права по отношение на децата П. К. П. и Н. К. П. е
предоставено на тяхната майка и законен представител И. Н. Б., като е определен режим на
лични отношения на децата с бащата К. П. К. и последният е осъден да заплаща в полза на
децата чрез тяхната майка и законен представител месечна издръжка в размер на 300 лева за
всяко дете, считано от 06.12.2023 год., платима до 5-то число на месеца, за който се дължи,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на законно
основание за изменение или прекратяване на издръжката. С решението бащата К. К. е
осъден да заплати в полза на децата чрез тяхната майка и законен представител И. Б.
издръжка за минало време за периода от 01.07.2023 год. до 01.12.2023 год. в размер на 300
лева месечно за всяко от децата, или сума в общ размер от 3000 лева.
Решението е обжалвано от ответника в частта за присъдената издръжка на двете деца,
включително за периода преди подаване на исковата молба с доводи, че същото е
постановено в нарушение на закона и в противоречие със събраните по делото
доказателства. Сочи, че определената издръжка не е съобразена с възможностите на бащата
и с нуждите на двете деца. Моли съда да отмени решението и вместо него да постанови
друго, с което да присъди издръжка за периода от датата на подаване на исковата молба в
размер не по-висок от 235 лева за всяко дете, както и да намали размера на издръжката за
минал период съобразно минималната работна заплата за този период.
Ишците оспорват подадената въззивна жалба и молят съда да потвърди решението на
1
районния съд в обжалваната от ответника част.
Софийският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Видно от удостоверения за раждане, издадени от С. община – район „К.п.“, ищците П.
К. П. и Н. К. П. са родени на 26.10.2022 год. от майка И. Н. Б. и баща К. П. К.. Видно от
удостоверение от 20.11.2023 год. на НОИ-ТП София област майката на децата И. Б. през
периода от една година след раждането на децата е получавала парично обезщетение за
временна нетрудоспособност, бременност и раждане в размер на 780 лева средно месечно.
През периода 01.11.2022 год. – 31.10.2023 год. на ищцата са изплатени помощи по ЗСПД в
размер общо на 5 398,35 лева.
Видно от трудов договор № 56/08.02.2018 год. ответникът работи в „Л.“ ООД на
длъжността „монтажник метални конструкции“ с място на работа гр. София с основно
месечно възнаграждение в размер на 510 лева. Според удостоверeние от 01.02.2024 год. за
периода 01.02.2023 год. – 01.02.2024 год. ответникът е получавал средномесечно брутно
възнаграждение в размер на 803 лева.
Според показанията на св. Стоименова ищците живеят с майка си в с. М., община
Е.П. в дома на родителите й. От м. декември 2022 год. ответникът не се вижда с децата.
Първоначално ответникът е заплащал издръжка за двете деца, но впоследствие се
дезинтересирал. Помощ в отглеждането на децата оказват родителите на И. Б. и нейния
брат. Майката получава средно около 700 лева социални помощи месечно. Ответникът
живее в с. Б.. Според показанията на св. Б. – брат на И., децата били на възраст два месеца,
когато ответникът ги напуснал и оттогава не е полагал грижи за тях. Майката трудно се
справя с отглеждането на децата поради липса на достатъчно средства. Разчита на помощта
на роднините си. Децата са здрави, нямат хронични заболявания.
Съгласно показанията на св. П. – майка на ответника, последният предоставял
издръжка след раждането на децата в продължение на 6 месеца, но впоследствие се
наложило да помага на свидетелката и спрял плащанията. Същият получава месечна заплата
в размер около 900 лева, като няма странични доходи. Работи като общ работник.
При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:
Съгласно чл. 143, ал. 2 от СК родителите дължат издръжка на ненавършилите
пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и
възможностите на родителя, който я дължи. Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че
минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на
минималната работна заплата. Към датата на подаване на исковата молба – м. декември 2023
год. МРЗ за страната е била в размер на 780 лева /ПМС № 497/29.12.2022 г./, а от 01.01.2024
год. е в размер на 933 лева /ПМС № 193/12.10.2023 г./, следователно минималният размер
издръжка е в диапазона 195 лв. - 233,25 лв. В настоящия случай децата безспорно се
нуждаят от средства за издръжка - за храна, облекло, обучение и т. н. По делото е
2
установено, че майката не работи и получава единствено социални помощи в минимален
размер, като разчита изцяло на помощта на своите близки. За ответника е доказано, че
получава месечен доход в размер на МРЗ за страната. Поради това дължимата от ответника
издръжка следва да бъде определена в минималния предвиден в закона размер. Не се доказа
същият да е в състояние да заплаща издръжка в по-висок размер както с оглед доказаните му
по делото доходи /в размер на МРЗ за страната/, така и поради обстоятелството, че същият
не притежава недвижимо имущество или др. приходи, които да му позволяват заплащане на
издръжка над предвидения законоустановен минимум. Съдът отчита и необходимостта
ответникът да осигурява средства и за собствената си издръжка. Действително, същият е в
трудопсопосбна възраст и не дължи издръжка на други лица, като по делото няма данни
същият да страда от заболявания или др., но тези обстоятелства могат да обосноват
единствено извода, че същият следва да си осигурява доход поне в размер, равен на МРЗ за
страната. Липсват данни същият да има възможност да реализира доходи в по-висок размер.
С оглед това същият следва да бъде осъден да заплаща издръжка на двете деца в размер на
235 лева месечно на всяко от тях, считано от датата на подаване на исковата молба до
настъпване на основания за изменение или прекратяване на издръжките. Съдът намира, че
исковете за заплащане на издръжка за минал период са основателни, също до предвидения в
закона минимален размер. Имайки предвид, че МРЗ през периода 01.07.2023 год. до
01.12.2023 год. е в размер на 780 лв., респ. минималната дължима от родител на дете
месечна издръжка възлиза на 195 лева съдът намира, че дължимата от ответника издръжка за
този период следва да бъде определена в размер общо на 1950 лева за двете деца /по 195 лв.
месечно за всяко дете/, на основание чл. 149 от СК.
Тъй като изводите на настоящата инстанция не съвпадат изцяло с тези на районния
съд, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която К. П. К. е осъден да
заплаща в полза на децата чрез тяхната майка и законен представител месечна издръжка за
разликата над 235 лева до пълния присъден размер от 300 лева за всяко дете, считано от
06.12.2023 год., платима до 5-то число на месеца, за който се дължи, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на законно основание за изменение или
прекратяване на издръжката, като вместо това бъде постановено друго, с което исковете за
заплащане на издръжка за всяко дете следва да бъдат отхвърлени за разликата над 235 лева
до пълния претендиран размер от 300 лева. Решението следва да бъде отменено и в частта, с
която К. К. е осъден да заплати в полза на децата чрез тяхната майка и законен представител
И. Б. издръжка за минало време за периода от 01.07.2023 год. до 01.12.2023 год. за разликата
над 195 лева месечно до пълния присъден размер от 300 лева месечно, или общо за
разликата над 1950 лева до пълния присъден размер от 3000 лева за целия период, като
вместо него следва да бъде постановено друго, с което исковете за издръжка по чл. 149 от
СК бъдат отхвърлени в тази част. В останалата част относно присъдената издръжка
решението не е обжалвано и е влязло в сила.
При този изход на спора И. Б. следва да бъде осъдена да заплати на въззивника
сумата 1092 лева, представляваща направените във въззивното производство разноски.
3
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 179 от 28.06.2024 год. по гр. д. № 1301/2023 г. по описа на РС-
Е.П. в ЧАСТТА, с която К. П. К. е осъден да заплаща в полза на децата П. К. П. и Н. К. П.
чрез тяхната майка и законен представител И. Н. Б., месечна издръжка за разликата над 235
лева до пълния присъден размер от 300 лева за всяко дете, считано от 06.12.2023 год.,
платима до 5-то число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на
издръжката, както и в ЧАСТТА, с която К. П. К. е осъден да заплати в полза на децата чрез
тяхната майка и законен представител И. Б. издръжка за минало време за периода от
01.07.2023 год. до 01.12.2023 год. за разликата над 195 лева до пълния присъден размер от
300 лева месечно за всяко от децата, или като обща сума за разликата над 1950 лева до
пълния присъден размер от 3000 лева, на основание чл. 149 от СК, като ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете на П. К. П. и Н. К. П. чрез тяхната майка и законен
представител И. Н. Б., за осъждане на ответника К. П. К. да заплаща месечна издръжка в
ЧАСТТА за разликата над 235 лева до пълния присъден размер от 300 лева за всяко дете,
считано от 06.12.2023 год., платима до 5-то число на месеца, за който се дължи, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на законно основание за
изменение или прекратяване на издръжката, както и исковете на П. К. П. и Н. К. П. чрез
тяхната майка и законен представител И. Н. Б. за осъждане на ответника К. П. К. да заплати
в полза на децата чрез тяхната майка и законен представител И. Б. издръжка за минало време
за периода от 01.07.2023 год. до 01.12.2023 год. за разликата над 195 лева месечно до
пълния присъден размер от 300 лева месечно за всяко от децата, или като обща сума за
разликата над 1950 лева до пълния присъден размер от 3000 лева, на основание чл. 149 от
СК, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4