№ 1476
гр. София, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Пепа Маринова-Тонева
Членове:Василена Дранчовска
Цветина Костадинова
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско
дело № 20241100504024 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 18936 от 17.11.2023 г. по гр.д. № 15270/2023 г. Софийски
районен съд, 74 състав признал за установено по предявените искове с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД, че „МИВ КЪНСТРАКШЪН“ АД,
ЕИК *********, дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, сумата 172.18 лева, представляваща стойност на доставена от
ищеца топлинна енергия за периода от 01.11.2020 г. до 30.04.2022 г. в имот,
находящ се в гр. София, ж.к. ****, офис № 4, аб. № 431587, с която сума
ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца, ведно със
законната лихва от 09.02.2023 г. до изплащане на вземането, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 7126/2023 г. на СРС, 74 състав, като отхвърлил иска за стойност на
доставена от ищеца топлинна енергия за разликата над уважения размер от
172.18 лева до пълния предявен размер от 187.01 лева, иска за сумата 29.40
лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху вземането за стойност на доставена топлинна енергия за периода от
31.12.2020 г. до 31.01.2023 г., иска за сумата 19.67 лева, представляваща
1
стойност на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2020
г. до 30.09.2021 г., с която сума ответникът неоснователно се обогатил за
сметка на ищеца, ведно със законната лихва от 09.02.2023 г. до изплащане на
вземането, както и иска за сумата 4.36 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху вземането за стойност на извършена
услуга дялово разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 31.01.2023 г. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата
325.83 лева – разноски в исковото производство, и сумата 53.71 лева –
разноски в заповедното производство. Решението е постановено при
участието на „Бруната“ ООД, като трето лице-помагач на страната на ищеца.
С определение № 9856 от 05.03.2024 г., постановено по същото дело,
което не е обжалвано от страните, решението е допълнено по реда на чл. 248
ГПК в частта за разноските, като ищецът е осъден да заплати на ответника на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 28.39 лв. – разноски по делото.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника „МИВ
КЪНСТРАКШЪН“ АД, който го обжалва в частта, с която искът с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 59 ЗЗД е уважен, с оплаквания за
неправилност – неправилно приложение на материалния закон, съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Районният
съд игнорирал всички възражения на ответника и допуснал и приел като
годни и достатъчни доказателствата, представени от ищеца, съставляващи
частни свидетелстващи документи, които не можели сами по себе си да
обосноват претенцията за неоснователно обогатяване. Претенцията била
недоказана и неоснователна предвид факта, че ищецът не доказал
основанието и размера на претенцията. Не бил изяснен твърденият механизъм
на обогатяването. Безспорно било, че между страните няма сключен писмен
договор, а задължение да сключи такъв имал ищецът. Не били налице общи
условия, при които да се установи дали и колко е предоставяна топлинна
енергия и механизма за реалното й измерване. Районният съд допуснал
нарушение на равнопоставеността на страните в процеса, като допуснал
поисканата от ищеца СТЕ въпреки направеното възражение от ответника и без
да предостави на последния възможност за поставяне на „ответни въпроси“,
както поискал с отговора. Районният съд приел за надлежно установено
твърдението на ищеца, че ответникът е собственик на процесния имот. За този
факт ищецът приложил документи, съставени преди повече от 10 години, вкл.
2
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, който не съставлявал
документ за собственост и не доказвал, че имотът в процесния период
01.11.2020 г. – 30.04.2022 г. е бил собственост на ответното дружество.
Допуснатата и приета СТЕ била изготвена само въз основа твърденията на
ищеца. Не били издавани надлежни фактури, дружеството не било получавало
своевременно информация за претендираните като извършени услуги, нито за
направените измервания на уж предоставената топлинна енергия.
Допуснатата СТЕ не водела до изясняване на обективната истина в процеса, а
била съобразена само с документите, измервателните уреди и твърденията на
ищеца. Не били ангажирани доказателства на каква база са определени
претендираните суми, нито как са отчетени. Твърдението на ищеца, че
ответникът се е обогатил със стойността на консумирана топлинна енергия,
били недоказани. Игнорирани били и разпоредбите на ЗДДС за издаване на
данъчни фактури за подобен вид доставки ежемесечно. Ето защо съдът
следвало да разгледа и обсъди направеното от ответника възражение за
погасяване на вземанията по давност. Не се изяснявало на какво основание
ищецът осигурявал топлинна енергия в имота, след като не бил подписан
договор по предвидения за това ред. Поради това моли съда да отмени
първоинстанционното решение в обжалваната част и вместо това постанови
друго, с което да отхвърли изцяло главния иск. Не претендира разноски.
Въззиваемата страна „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД с отговор по
реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди
атакуваното решение като правилно. Претендира разноски за въззивното
производство. Прави евентуално възражение за прекомерност по смисъла на
чл. 78, ал. 5 ГПК.
Третото лице помагач на ищеца – „ДАЛСИЯ“ ООД (с предишно
наименование „БРУНАТА“), ЕИК *********, не взема становище по жалбата.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
3
материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.
№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваната част.
Възражението на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение е
депозирано в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, а установителният иск е предявен в
срока по чл. 415, ал. 4 ГПК и същият е допустим. Въззивният съд намира, че
при постановяване на атакуваното решение не са нарушени императивни
материалноправни норми, а с оглед оплакванията в жалбата е правилно в
обжалваната част по следните съображения:
Според легалната дефиниция, дадена в т. 33в (предишна 33а) на § 1 ДР
ЗЕ, „небитов клиент” е клиент, който купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация,
горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови
нужди. Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, продажбата
на топлинна енергия за небитови нужди се извършва на основата на писмени
договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и
клиенти на топлинна енергия за небитови нужди.
В случая страните не спорят, че между тях не е сключен писмен договор
по чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. Предвидената писмена форма е за действителност на
сделката, и при липсата на договор отношенията между страните, свързани с
ползваната в имота топлинна енергия, следва да се разглеждат на плоскостта
на неоснователното обогатяване. В тази връзка несъстоятелен е доводът на
въззивника, че задължение на ищеца било да сключи договор – за това е
необходимо съдействие и от насрещната страна.
Съгласно чл. 59, ал. 1 ЗЗД, всеки, който се е обогатил без основание за
сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера
на обедняването. Съгласно ал. 2 на чл. 59 това право възниква, когато няма
друг иск, с който обеднелият може да се защити. Предпоставките на иска за
неоснователно обогатяване, които следва да са налице кумулативно, са:
обедняване на ищеца; обогатяване на ответника - под формата на реално
увеличение на имуществото му или под формата на спестяване на разходи,
които нормално би направил; липса на правно основание за имущественото
разместване.
Противно на твърдяното в жалбата, по делото се установява по
4
безспорен начин от приетите и неоспорени нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 41 от 24.07.2001 г., том III, рег. № 12870, дело № 492/2001
г., нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижими
имоти № 6 от 18.01.2016 г., том I, рег. № 211, дело № 5/2016 г., разрешение за
строеж, удостоверение за въвеждане в експлоатация и удостоверение за
административен адрес, че ответното дружество е собственик на процесния
имот, представляващ офис № 4, находящ се в гр. София, ж.к. ****. Този факт
не е оспорен от ответника с отговора на исковата молба, нито същият е
твърдял да е отчуждил имота преди процесния период, поради което
несъстоятелен е и доводът в жалбата, че тези документи не сочели
„актуалното положение по безспорен и непротиворечив начин“.
В качеството си на собственик, ответникът разполага и с правомощието
да ползва имота, а същият не е изложил твърдения, нито е ангажирал
доказателства имотът му да се е ползвал от трето лице в процесния период.
Следователно при доказване, че в имота е доставяна топлинна енергия,
именно ответникът се е обогатил в размер стойността на доставеното.
От приетото в първоинстанционното производство заключение на СТЕ,
което не е оспорено от страните по реда и в срока по чл. 200, ал. 3 ГПК, а
съдът кредитира като обективно и компетентно се установява, че в процесния
период м. 11.2020 г. – м. 04.2022 г. ищецът е доставил в имота на ответника
топлинна енергия на стойност 172.18 лв. Противно на поддържаното от
въззивника, вещото лице от СТЕ не е основало заключението си на извлечение
от сметки, а на документите за извършените метрологични проверки на общия
топломер, справката за показанията на общия топломер, документите за
извършените реални отчети, подписани за „клиент“ (приети по делото и
неоспорени) и дяловите разпределения, изготвени от ФДР „Бруната“ ООД
(също приети). При установеното количество ТЕ, доставено в процесната
сграда - етажна собственост, измерена с годно СТИ, извършения реален отчет
и заключението на експерта, че дяловото разпределение е извършено в
съответствие с нормативните изисквания, ищецът е доказал количеството на
доставената в имота на ответника ТЕ, като размерът на сумата, с която се е
обогатил ответника, следва да бъде определен съобразно установените от
КЕВР цени на ТЕ. Поради това неоснователни са доводите на въззивника по
делото да не било доказано количеството и стойността на доставената в имота
му топлинна енергия.
5
Допускането на поискана от страната експертиза, която да отговори на
относими за спора въпроси, по никакъв начин не може да се приеме за
действие, с което се нарушава равнопоставеността на страните в процеса.
Определението по чл. 140 ГПК, с което е допусната експертизата, е надлежно
връчено на ответника, който нито преди, нито в проведеното едно открито
съдебно заседание е поискал на СТЕ да се поставят други въпроси, а не е
оспорил и своевременно депозираното заключение. Останалите наведени в
жалбата доводи – за липса на данъчни фактури, за неприложимост на общи
условия и пр., са неотносими за основателността на иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД,
поради което не следва да се обсъждат.
Ето защо правилно СРС е уважил предявения главен иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД до размер от 172.18 лв., и го е
отхвърлил за разликата до пълния му предявен размер. Противно на
поддържаното в жалбата, районният съд се е произнесъл по релевираното с
отговора на исковата молба възражение за погасяване по давност на
вземанията и правилно е приел, че към момента на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК - 09.02.2023 г., от който момент съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК се
счита предявен установителният иск и от който давността е спряла да тече,
никое от вземанията за периода м. 11.2020 г. – м. 04.2022 г. не е било погасено
по давност.
Предвид съвпадението на крайните изводи на двете инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в атакуваната част.
При този изход и изричната претенция, разноски за настоящата
инстанция се следват на въззиваемия, който е претендирал юрисконсултско
възнаграждение. По реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл. 25,
ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, съобразявайки
извършеното от юрисконсулт на въззиваемия, въззивният съд определя
възнаграждение в размер на 80 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 18936 от 17.11.2023 г., постановено по
гр.д. № 15270/2023 г. на Софийски районен съд, 74 състав в обжалваната
6
част, с която е признато за установено по предявения иск с правно основание
чл. 422 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД, че „МИВ КЪНСТРАКШЪН“ АД,
ЕИК *********, дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, сумата 172.18 лева, представляваща стойност на доставена от
ищеца топлинна енергия за периода от 01.11.2020 г. до 30.04.2022 г. в имот,
находящ се в гр. София, ж.к. ****, офис № 4, аб. № 431587, с която сума
ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца, ведно със
законната лихва от 09.02.2023 г. до изплащане на вземането, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 7126/2023 г. на СРС, 74 състав.
ОСЪЖДА „МИВ КЪНСТРАКШЪН“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. „Буная“ № 8, ет. 4, ап. 11, да заплати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 78 ГПК
сумата 80 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивното
производство.
В необжалваните отхвърлителни части решението по гр.д. № 15270/2023
г. на Софийски районен съд, 74 състав е влязло в сила.
Настоящото въззивно решение е постановено при участието на
„ДАЛСИЯ“ ООД (с предишно наименование „БРУНАТА“),
ЕИК *********, като трето лице помагач на страната на ищеца-въззиваем
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7