Решение по дело №802/2022 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 280
Дата: 10 октомври 2022 г.
Съдия: Пламен Стоянов Георгиев
Дело: 20225640200802
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 септември 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 280
гр. гр. Хасково, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Георгиев
при участието на секретаря Златка Ив. Бончева
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно
наказателно дело № 20225640200802 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от К. К. А. от град Х., чрез адв. В. Л. от АК –
Хасково срещу Наказателно постановление № 21 – 1253 – 001121/20.09.2021
г. на Началник Сектор „ПП” към ОД на МВР - Хасково, с което на основание
чл. 638, ал. 1, т. 1, вр. чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховането на
жалбоподателя е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на
250 лева за нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ. В жалбата се релевират
оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея
наказателно постановление, поради допуснати съществени процесуални
нарушения и нарушение на материалния закон. Твърди се от жалбоподателя,
че при издаване на санкционния акт не било съобразено, че повече от два часа
преди процесното управление бил сключил договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ и бил представил полицата на
полицейските служители при извършване на проверката. Отправя се искане
за отмяна на обжалваното наказателно постановление от съда.
1
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят,
редовно призован, не се явява и не изпраща упълномощен по делото
процесуален представител.
Административнонаказващият орган – Началникът на Сектор „ПП” към
ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител. В съпроводителното писмо до съда заявява становище по
жалбата, която моли да бъде оставена без уважение, а при условията на
евентуалност възразява за прекомерност на разноските, евентуално сторени и
претендирани от другата страна.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства
при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление,
намира за установено следното:
На 24.05.2021 г., свид. В. С. К. и свид. В. Л. К., на длъжност „******“ в
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково били на работа и в около
14:00 часа възприели движението в град Хасково по ул. „22 септември“ на
управлявания от жалбоподателя мотоциклет марка „******“, модел „******“,
с рег. № ****** и го спрели за проверка. В хода на проверката, контролните
органи установили, че превозното средство, към датата на извършването й,
било управлявано от и било собственост именно на жалбоподателя К. К. А..
При извършената проверка било установено, след справка със служебен
таблет, че за автомобила липсвала сключена валидна полица за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” към момента на проверката, като
водачът представил сключена полица около обяд на същия ден, но с начален
час на действие малко след 14:00 часа – часа на проверката. Поради това,
контролните органи достигнали до извод за извършено нарушение по чл. 483,
ал. 1, т. 1 от КЗ и срещу жалбоподателя, като собственик на превозното
средство бил съставен на същата дата – 24.05.2022 г., в негово присъствие, от
свид. В. С. К., Акт за установяване на административно нарушение, серия GА
№ 416768 който жалбоподателят подписал, а в съответната, предвидена за
обяснения и/или възражения графа вписал, че няма такива.
2
При издаване на наказателното постановление наказващият орган
възприел фактите, изложени в обстоятелствената част на съставения АУАН,
след което посочил, че бил извършил: „физическо лице, което притежава
МПС, което е регистрирано на територията на Р. България и не е спряно от
движение, не е сключило договор за застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите“ – нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ и на основание
чл. 638, ал. 1, т. 1, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ наложил процесната глоба в размер
на 250 лева.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното
място по-горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото
свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите В. С. К. и В. Л. К.
относно обстоятелствата, свързани с начина на извършване на процесната
проверка и за действията, предприети от тях като контролни органи по
установяване на описаното административно нарушение и тези, свързани със
съставяне на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен
материал. Изложеното се отнася в пълна степен и за възприятията на тези
свидетели за фактите, свързани с представената полица за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите“.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ договор за
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите е длъжно да
сключи всяко лице, което притежава МПС, което е регистрирано на
територията на РБ и не е спряно от движение, а съгласно разпоредбата на чл.
638, ал. 1 от КЗ на лице по чл. 483, ал. 1, т. 1, което не изпълни задължението
си да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, се налага глоба от 250 лв. за ФЛ. Следователно, деянието,
за което е наложено на жалбоподателя административно наказание е обявено
от закона за наказуемо, съобразно приложимия материален закон към
твърдяната дата на извършването му.
При съставяне на акта за установяване на административно нарушение
и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални
нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на
3
санкционния акт на процесуално основание. При съставяне на процесния
АУАН са спазени изискванията на чл. 40 от ЗАНН и на жалбоподателя е
осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да
направи възражения, от която не се е възползвал. Съставеният акт за
установяване на административно нарушение формално отговаря на
изискванията на чл. 42 от ЗАНН досежно необходимите реквизити, като
налице е описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението
от гледна точка изискванията на фактическия състав на разпоредбата, под
която е подведено деянието с едно необходимо уточнение. То е в насока, че
не е налице в достатъчна степен точно и ясно описание на визираното в
АУАН административно нарушение. Липсва ясно и недвусмислено посочване
в процесия АУАН, а и не се установи по категоричен начин дали
жалбоподателят е имал въобще сключен договор за задължителна застраховка
„ГО”, дали е имал сключен такъв, но същият е бил невалиден, дали въобще е
представил някаква застрахователна полица, като твърденията в тази насока
са неконкретизирани, но не до степен, да обосновава тезата, че допуснатото
процесуално нарушение е от категорията на съществените. Принципно, при
наличието на съмнение относно естеството на твърдяното нарушение не може
да се направи извод за това, обективните и субективните признаци на кой
състав на административно нарушение са осъществени, а оттам и коя е
кореспондиращата санкционна норма, но в случая въпросите, предмет на
настоящото изложение следва да се отнесат по - скоро по същество, като
проблем на обосноваността на тези твърдения.
На следващо място, обжалваното наказателно постановление
действително е издадено от компетентен орган - лице, изпълняващо
длъжността „Началник Сектор ПП“ при ОД на МВР – Хасково”, при спазване
на установената форма, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, а в
процеса на ангажиране на административно – наказателната отговорност не е
допуснато процесуално нарушение от категорията на съществените, което да
налага отмяната на санкционния акт на процесуално основание без обсъждане
на доводи по същество.
От материалноправна страна , обстоятелствата, изложени в съставения
акт за установяване на административно нарушение и в санкционния акт се
потвърждават от анализа на приобщените по делото доказателства. Същите
не са опровергани и с представени писмени доказателства от жалбоподателя
4
за сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
Това представяне е станало в момент, непосредствено след започване на
процесната проверка и преди съставянето на акта за установяване на
административно нарушение, след като актосъставителят е успял да се убеди
в наличието на деяние с проверка в информационната система на
Гаранционния фонд с техническо средство. В конкретната хипотеза обаче,
точната причина, жалбоподателят като водач и собственик на МПС да не
разполага с валидна застрахователна полица е не защото не е сключил
няколко часа по – рано на процесната дата писмен договор, а защото е
предприел управление на мотоциклета минути преди началния момент на
влизане в сила на полицата. Тук не би следвало да поставя под съмнение
субективния момент при обосноваване на отговорността, но следва да се
анализира степента на обществена опасност на деянието, каквото липсва
съмнение, че формално е осъществено. Такава без съмнение е налице, но
следва да бъде отчетена, че е в по – ниска степен в сравнение с други случаи
от същия вид, когато времевото отклонение при сключването на валидна
полица отново се е изразявало в минути, но сключването е ставало едва след
установяване на нарушението и за целите на проверката. Тук намерението на
дееца е било формирано от самосъзнанието му като собственик на МПС да
спази порядъка и изискванията за сключване на задължителна застраховка
„ГО“ и не е било продиктувано от действията на органите на МВР, а
формалното нарушение да предприеме управлението на МПС минути преди
влизане в сила на полицата изисква различна оценка на обществената
опасност на деянието на фона на липсата на каквито и да е други вредни
последици. Тази различна оценка изисква и различен подход от страна на
контролните органи, основан на оценката на случая като маловажен и на
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, съгласно която жалбоподателят е следвало да
бъде предупреден и евентуално още на място да му бъде указано от
контролните органи да преустанови управлението и да изчака влизането в
сила на полицата, за да бъде изрядна тази му дейност и едва при
неизпълнение на това полицейско разпореждане да бъде санкционирано вече
недобросъвестното му и съставомерно поведение. Нещо, което в случая не е
съобразено и доколкото се касае за въпрос на приложението на материалния
закон, санкционният акт, преценен по същество, се явява неправилен и следва
да бъде отменен при осъществяване на съдебния контрол за
5
незаконосъобразност, поради маловажност на случая.
Мотивиран така, Хасковският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21 – 1253 – 001121/20.09.2021
г. на Началник Сектор „ПП” към ОД на МВР - Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с орогинала!
Секретар: З. Б.
6