Решение по дело №506/2018 на Районен съд - Белоградчик

                                             Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

№                                            29.10.2018  г.                        гр.Белоградчик

 

                                       В  ИМЕТО  НА   НАРОДА

Белоградчишкият  районен съд                                                втори състав

На седемнадесети октомври              две хиляди  и осемнадесета  година

В публичното заседание в  следния състав: 

                                                                        Районен съдия : Антон Антов

Секретаря Жанета Еленкова,

като разгледа докладваното от съдия Антов

гр.дело № 506 по описа за 2018 година, 

и за да се произнесе взе предвид следното:                                        

            В предявената от  „Медим 98”  ЕООД гр. Монтана искова молба се излага: Ищеца е предоставял услуги и извършвал абонаментно сервизно обслужване на медицинска техника и апаратура на ответника-абонат – МБАЛ “Проф. д-р Г. Златарски” ЕООД Белоградчик през периода м.09.2010г. - м.12.2015г.

За този период на абоната са издадени 64 бр. фактури за изплащане на дължими 24 950.90лв. – главница, които ответника не е платил.

Налице е потвърждение за плащане от страна на ответника до ищеца на задължения в размер – исковата сума

Проведено е производство по чл. 410 ГПК/в т.ч. подадено в срок възражение от ответника с/у издадена Заповед за изпълнение /

Моли се да  бъде прието за установено, че в полза на ищеца съществува вземане с/у ответника в размер на  24 950.90лв. – възнаграждение по договори за абонаментно сервизно обслужване на медицинска техника и апаратура и разноските по ч.гр.д. № 354/2018г.

Представя писм. доказателства, претендира разноски. Приложено е и ч.гр.д. №  354/2018г. по описа на БРС.

              Вещото лице по допуснатата ССЕ е представило заключение по възложената задача. Заключението не е оспорено от страните и е прието като доказателство по делото

              Представителя на ответника е оспорил предявения иск.

Брани с правни доводи - твърди, че задълженията към ищеца по договора за консултантски услуги представляват периодични плащания

Излага правопогасяващо възражение – вземането е погасено поради изтекла погасителна давност по чл. 111 б. “в” ЗЗД по отношение на задължението за периода м.09.2010г. – м.03.2015г. включително

             Съдът като взе предвид изложеното в исковата  молба, събраните по делото писмени доказателства, преценени по отделно  и в тяхната съвкупност, доводите и становищата на страните,  приема за установено следното:            

             От фактическа страна

             През периода м.09.2010г. - м.12.2015г. по силата на множество договори ищеца е предоставял услуги и извършвал абонаментно сервизно обслужване на медицинска техника и апаратура на ответника-абонат – МБАЛ “Проф. д-р Г. Златарски” ЕООД Белоградчик

Ответника не е платил възнаграждение  в общ р-р на 24 950.90лв.

С писмо от 15.03.2018г./лист 10 от ч.гр.д. №  354/2018г. на БРС/ счетоводител на ответника е потвърдил, че салдото по разчетите м/у него и ищеца към 31.12.2017г. е 24 950.90лв. /задължение на ответника към ищеца/

Ищеца е предявил заявление по чл. 410 ГПК срещу ответника на 21.05.2018 г.

От заключението по допуснатата ССЕ се установява, че размера на задължението на ответника за исковия период м.09.2010г. - м.12.2015г. е 24 950.90лв., а за периода м.04.2015г.-м.12.2015г. – 3 950.50лв.

             От правна страна

             Отношенията м/у страните касаят договор за услуга, които следва да бъдат уредени съгл. разпоредбите на чл. 258 и сл. ЗЗД.

             По принцип при договора за изработка изпълнителя трябва да докаже изпълнението на поръчаната работа, а поръчващия - че е платил възнаграждение за приетата работа. Не се спори м/у страните относно изпълнение задълженията на ищеца  и приемане на възложеното, ответника не отрича тези обстоятелства.

             От страна на ответника е предявено възражение за изтекла погасителна давност на част от задълженията към ищеца. Излага правни доводи, че задълженията му към ищеца представляват периодични плащания, за които следва да се приложи кратката погасителна давност по чл. 111, б."в" ЗЗД.

Възражението за изтекла погасителна давност, съдът приема за основателно :

Погасителната давност е право на длъжника да погаси с волеизявление пред съда правото на иск, поради това, че то не е упражнено от ищеца в определен от закона срок от време.

Понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в"   ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви./ТР № 3/18.05.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2011 г., ОСГТК/

Договорените плащания м/у страните са именно от този тип. Разпоредбата на чл. 111, б. "в" ЗЗД се прилага за такива периодични плащания, които са подобни на наемите и лихвите. /в т. см. ТР № 3/18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК/.

Вземането за възнаграждение по договор за предоставяне на услуги, за който се прилагат правилата за изработката, се погасява с изтичането на тригодишна давност по чл. 111, б. "в" ЗЗД, когато има за предмет трайно предоставяне на услугите в течение на срока на действието му и възнаграждението е дължимо на определени или определяеми в договора периоди./ така Решение № 93/24.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 65/2014 г., I т.о., решение № 221/22.02.12 г. по т. д. № 1161/10 г. на ВКС, II т.о./

При претендирано вземане за възнаграждение по договори за услуга за периода м.09.2010г. - м.12.2015г. и предявено заявление по чл. 410 ГПК срещу ответника на 21.05.2018 г. се налага извод, че изискуемостта за част от претендирани вноски за възнаграждение е настъпила преди повече от три години, считано от 21.05.2018 г. назад, поради което претенциите на ищеца за възнаграждение по договорите за периода м.09.2010г. – м.01.2015г. включително са погасени поради изтекла тригодишна давност.

Не са погасени по давност вземанията на ищеца за периода м.02.2015г.-м.12.2015г. в размер на 4 335.50лв.

                     За неоснователно съдът приема позоваването от страна на ищеца в иск. молба на признание на задължението/вземането на ищеца/ от страна на ответника, изразено в писмо от 15.03.2018г., подписано от счетоводител при ответника.

Признание на вземането предполага неизтекъл давностен срок.

За да е налице признаване на вземането по смисъла на чл. 116, б. "а" ЗЗД, същото трябва да е направено в рамките на давностния срок /така Решение № 100/20.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 194/2010 г., II т.о./

В случая давностния срок на последното от периодичните задължения за периода м.09.2010г. – м.01.2015г. е изтекъл  на 25.02.2018г., а писмото на което се позовава ищеца е от 15.03.2018 г. – след изтичане на давностния срок за задълженията за периода м.09.2010г. – м.01.2015г. След изтичане на давността е възможен единствено отказ от давност /по арг. от противното на чл. 113 ЗЗД/. В цитираното по-горе писмо обаче не се съдържа такъв отказ.

                    Поради изложеното, съдът приема, че предявения иск по реда на чл. 422 ГПК във вр. с чл. 266 ал.1 ЗЗД за установяване вземането на заявител, произтичащо от договори за абонаментно сервизно обслужване в р-р на 24 950.90лв.  е основателен частично в размер на      4 720.50лв. за периода м.02.2015г. – м.12.2015г., поради което го уважава до този размер. В разликата до 24 950.90лв.  отхвърля иска като неоснователен.

      В полза на ищеца съществува частично съответното парично вземане, за което вече е била издадена заповед за изпълнение. Вземането за разноски по заповедта също е дължимо, но съгл. т. 12 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за него съдът в исковото производство следва да се произнесе с изричен осъдителен диспозитив. Тъй като претенцията за главница е частично уважена, то и разноските в заповедното производство, направени от заявителя, също следва да присъдят по съразмерност. Изчислени съобразно уваженото вземане за главница, разноските в полза на ищеца- заявител следва да възлизат на 94.43лв. – държавна такса и 56.76лв. – адв. възнаграждение, като разликата до пълния им присъден в заповедното производство размер, остава за сметка на заявителя.

Разноски по заповедното производство в полза на длъжника не се присъждат, защото такива не се претендират в приключилото частно дело, а и не се представят доказателства, че са направени.

             С оглед изхода на спора ответника следва да плати на ищеца съразмерно на уважената част от предявения иск направените по настоящото дело разноски в размер 94.43 лв. – държавна такса, 37.84лв. – възнаграждение за в. лице и 56.76лв. - адвокатско възнаграждение.  

На ответника не се следват разноски в размер на 251.64лв. – адвокатско възнаграждение.

Ищеца следва да плати на ответника направените по делото разноски в р-р на 1 078.36лв. - адв. възнаграждение

На ищеца не се следват разноски в размер на 404.67лв. – държавна такса, 162.16лв. - възнаграждение за в. лице и 243.24лв. - адвокатско възнаграждение.

                               Водим от горното, съдът

                                            

                                                Р   Е   Ш   И  

 

                     ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422 вр. чл. 415, ал.1  ГПК, вр. с чл. 266 ЗЗД,  че МБАЛ “Проф. д-р Г. Златарски” ЕООД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Б., обл. В., ул.”….“ № .., дължи на „Медим 98”  ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. М., ул. “…” № .. сумата 4 720.50лв.  – главница/възнаграждение/ по договори за абонаментно сервизно обслужване за периода м.02.2015г. - м.12.2015г. В разликата до 24 950.90лв. отхвърля предявения иск като неоснователен.

            ОСЪЖДА МБАЛ “Проф. д-р Г. Златарски” ЕООД, с ЕИК ********* да заплати на „Медим 98”  ЕООД, ЕИК ********* направените в производството по ч.гр.д. № 354/2018г. разноски в размер на 94.43лв. – държавна такса и 56.76лв. – адв. възнаграждение.

            ОСЪЖДА МБАЛ “Проф. д-р Г. Златарски” ЕООД, с ЕИК ********* да заплати на „Медим 98”  ЕООД, ЕИК ********* направените по настоящото дело разноски в размер на  94.43 лв. – държавна такса, 37.84лв. – възнаграждение за в. лице и 56.76лв. - адвокатско възнаграждение.

Оставя без уважение искането на МБАЛ “Проф. д-р Г. Златарски” ЕООД, с ЕИК ********* за присъждане на разноски по дело в размер на 251.64лв.  – адвокатско възнаграждение.

            ОСЪЖДА „Медим 98”  ЕООД, ЕИК ********* да заплати на  МБАЛ “Проф. д-р Г. Златарски” ЕООД, с ЕИК ********* направените по настоящото дело разноски в размер на 1 078.36лв.  - адв. възнаграждение.

Оставя без уважение искането на „Медим 98”  ЕООД, ЕИК ********* за присъждане на разноски по дело в размер на 404.67лв. – държавна такса, 162.16лв. - възнаграждение за в. лице и 243.24лв. - адвокатско възнаграждение.

            Решението подлежи на обжалване пред ОС Видин в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                      Районен съдия: