Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1684 03.11.2021 година гр.Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският
административен съд, XXII-ри административен състав,
на
осемнадесети октомври две хиляди двадесет и първа година,
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНА КОЛЕВА
при секретаря Галина Драганова
като разгледа докладваното от съдията Колева
административно дело № 1651 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.268 от ДОПК.
Образувано е по жалба от Лион инвест груп АД,
ЕИК:*********, с адрес гр.Айтос, ул.Свобода №3, ет.1, ап.3 и жалба от Инвест
2020 АД, ЕИК:*********, с адрес гр.София, район Слатина, ул.Мими Балканска 132,
офис център Регус срещу решение № ПИ-155/31.05.2021г., издадено от и.д.
директор на ТД на НАП София, с което е отхвърлена жалбата на Инвест 2020 АД против
действия на главен публичен изпълнител в дирекция Събиране при ТД на НАП София
по принудително изпълнение върху недвижими вещи по и.д. № 16140004446/2014г.,
обективирани в протокол за опис с изх. № С210022-028-0001107/12.05.2021г.
Оспорващите страни искат да бъде отменено като нищожно,
неправилно и незаконосъобразно обжалваното решение. На първо място счита, че е
нищожно тъй като е постановено от некомпетентен орган, в нарушение на правилата
на местната компетентност, регламентирани в чл.8, вр. с чл.266 от ДОПК. На
второ място счита, че е незаконосъобразно, тъй като не е уведомен Лион инвест
груп АД за решението, не е посочен адресата и не е указано кой може да го
обжалва. На следващо място посочва, че Инвест
2020 АД е придобил право на собственост върху имота на 11.02.2014г. посредством
апорт, извършен от Лион инвест груп АД, поради което към датата на описа имотът
не е бил собственост на Лион инвест груп АД. Представя доказателства.
Претендира разноски.
Ответникът по жалбата - директорът на ТД на НАП – Бургас, не
се представлява. Представя административната преписка и допълнителни
доказателства.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема от фактическа страна следното:
Жалбоподателят "ЛИОН ИНВЕСТ ГРУП" АД, ЕИК ********* е длъжник по изпълнително дело № 16140004446/2014г. по описа на ТД на НАП - София за принудително събиране на публични вземания.
С Постановление за налагане на обезпечителни мерки (ПНОМ) е изх. №С200022-022-0003297/24.01.2020 г. възбрана върху недвижими имоти - поземлен имот, сгради и самостоятелни обекти в сгради, подробно описани в акта, находящи се в гр. Пловдив, ул. „Владая" №4, собственост на публичния длъжник „Лион Инвест Груп" АД, придобити с Договор за апорт от 24.08.2010 г. №98, том 53, per. 20339 от 14.09.2010 г., издаден от Служба по вписвания - гр. Пловдив, а именно:
- поземлен имот с идентификатор 56784.525.60; -
- сграда с идентификатор 56784.525.60.4; -
- сграда с идентификатор 56784.523.1888.3; -
- самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784,523.1888.1.3;
- сграда с идентификатор 56784.525.60.9;
- самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.523.60.10.2; - самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.523.60.8.1; ~
- самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.523.60.10.3;
- самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.523.60.8.3; ~ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.523.60.10.1; _
- самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.523.60.8.4;
- самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.523.60.8.2;
Постановлението е изпратено до Агенция по вписвания - Служба по вписвания гр. Пловдив, като наложената възбрана върху недвижимите имоти е вписана.
По делото не е установено посоченото постановление да е обжалвано.
С изх. №С210022-110- 0001225/08.04.2021 г. е изпратено съобщение на длъжника за насрочване на опис на имотите, предмет на обезпечението, наложено с ПНОМ с изх. №С200022-022-0003297/24.01.2020 г., находящи се в гр. Пловдив, ул. „Владая“ №4. Съобщението е връчено на 12.04.2021 г.
На 11.05.2020г. е вписана промяна в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ) към Агенцията по вписвания в партидата на „Лион Инвест Груп“ АД, касаеща промяна на седалището и адреса от гр. София, кв. „Зона - Б-5-3“, бл. 24, ет. 15, ап. 71, на - гр. Айтос, ул. „Свобода“ №3, ет. 1, ап. 3.
Видно от Протокол за опис с изх. №С210022-028-0001107/12.05.2021 г. на 13.05.2021 г. е извършен опис на недвижимите имоти, находящи се в гр. Пловдив, ул. „Владая“ №4. На извършения опис е присъствало упълномощеното от „Лион Инвест Груп“ АД лице - адвокат С.М., която е назначена за пазач на описаните вещи.
Със Служебна бележка с изх. №10-71-00-163/14.05.2021 г. по описа на офис „Център“ при ТД на НАП София и приемо-предавателен протокол със същия номер, предвид промяната на седалището и адреса на управление изпълнително дело №16140004446/2014 г., образувано срещу „Лион Инвест Груп" АД, е изпратено по териториална компетентност на дирекция „Събиране“ в ТД на НАП Бургас.
От Инвест 2020 АД е подадена до ТД на НАП - Бургас, жалба с вх.№ ИТ-00-4086/18.05.2021г., против действията на принудително изпълнение, съставляващи ОПИС, извършен на 13.05.2021г. в гр.Пловдив, от публичен изпълнител П.М.-гл.публичен изпълнител при ТД на НАП-София.
С Решение № ПИ-155/31.05.2021г., издадено от и.д. директор
на ТД на НАП София е отхвърлена жалбата на Инвест 2020 АД против действия на
главен публичен изпълнител в дирекция Събиране при ТД на НАП София по
принудително изпълнение върху недвижими вещи по и.д. № 16140004446/2014г.,
обективирани в протокол за опис с изх. № С210022-028-0001107/12.05.2021г., на
основание чл. 267,
ал.2, т.4 от ДОПК, като е приел че органът
по принудителното изпълнение е извършил всички изпълнителни действия в
съответствие с разпоредбата на чл.233 от ДОПК и съобразно правомощията му по
чл.12, ал.4, т.1 от ДОПК и чл.167 от ДОПК. По отношение на местната
компетнтност на органа по принудително изпълнение се позовава на разпоредбата
на чл.7, ал.4 от ДОПК, като счита че промяната на обстоятелствата, обуславящи
териториалната компетентност, производството се довършва от органа, който го е
започнал. Прието е, че само вписването на апортната вноска в Търговския
регистър, а не в Агенцията по вписванията, води до извод за
непротивопоставимост на публичния взискател-НАП.
При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
ДОПУСТИМОСТ НА ЖАЛБИТЕ
По отношение на жалбата от "ЛИОН ИНВЕСТ ГРУП" АД,
съдът приема, че е подадена в преклузивния срок, от лице което съгласно
разпоредбата на чл.268, ал.1 има право да обжалва, тъй като е длъжник по
визираното изпълнително дело. В разпоредбата на чл.268 от ДОПК е посочено, че
при постановяване на решение на основание чл. 267, ал.2, т.4 от ДОПК, с което
жалбата е оставена без уважение поради отказ да бъде отменено изпълнителното
действие, обжалвано от третото лице със самостоятелни права върху вещта, върху
която е насочено принудителното изпълнение, същото подлежи на обжалване от
длъжника, поради което е допустима за разглеждане.
По отношение на жалбата от „Инвест 2020“ АД, съдът намира
за необходимо да посочи, че защитата на трето лице със самостоятелни права
върху вещта, върху която е насочено принудителното изпълнение, може да бъде
реализирана единствено по реда на чл. 266 и сл. от ДОПК (арг. чл. 266, ал. 4 от
кодекса). В чл. 268, ал. 1 ДОПК не е предвидена възможност за обжалване пред
съда на решенията по чл.267, ал.1, т.4 от ДОПК, а освен това в изречение второ
на т.4 от чл.267,ал.1 от ДОПК, изрично е предвидено, че когато жалбата не бъде
уважена третото лице може да предяви иск в 30-дневен срок от получаване на
преписа от решението. Третото лице със самостоятелни права върху вещта може да
обжалва действията на публичния изпълнител само по административен ред.
По изложените съображения, следва да се заключи, че
подадената жалба от „Инвест 2020“ АД е недопустима и следва да бъде оставена
без разглеждане, а образуваното по нея производство – прекратено.
Разгледана по същество жалбата от "ЛИОН ИНВЕСТ
ГРУП" АД е основателна, като съображенията за това са следните:
Съгласно нормата на чл. 7, ал. 1 от ДОПК актовете по ДОПК
се издават от орган по приходите, съответно от публичен изпълнител, от
компетентната териториална дирекция. Правилата за определяне на компетентната
териториална дирекция се съдържат в разпоредбата на чл. 8 от ДОПК, където са
посочени критериите, с оглед на субектите. В случая приложимата разпоредба е чл.
8, ал. 1, т. 3 от ДОПК, когато производството е срещу местно юридическо лице,
компетентната териториална дирекция на НАП, освен ако не е предвидено друго, е
териториалната дирекция по седалището му. Съобщението до длъжника за насрочване
на опис на имотите, предмет на обезпечението е връчено на 12.04.2021г. На 11.05.2020г.
е вписана промяна в Търговския регистър в партидата на „Лион Инвест Груп“ АД
като седалището е променено от гр. София
на гр. Айтос. Описът е приключил с Протокол за опис на 13.05.2021 г., извършен
от публичен изпълнител при ТД на НАП-София. Изпълнително дело №
16140004446/2014г. е образувано по седалището на „Лион Инвест Груп“ АД към
момента на образуването му –ТД на НАП-Пловдив.
В случая от значение за преценката на компетентния орган е седалището
на „Лион Инвест Груп“ АД към момента на образуване на изпълнителното дело.
Видно от справка в търговския регистър към 2014г. седалището на дружеството е
гр.Пловдив и независимо от промяната на седалището на дружеството на 11.05.2021г.
в гр.Айтос, а преди това гр.София компетентната териториална дирекция се явява
ТД на НАП Пловдив. Този извод се обосновава с разпоредбата на чл. 7, ал. 4 от ДОПК, според която при промяна в обстоятелствата, обуславящи териториалната
компетентност, производството се довършва от органа, който го е образувал. В
разпоредбата на чл. 7, ал. 4 от ДОПК законодателят е използвал израза
"довършване на производството", а не "довършване на
действието", поради което при промяна в обстоятелствата, обуславящи
териториалната компетентност (каквото обстоятелство се явява промяната на
седалището на оспорващото дружество), изпълнителното производство следва да се
довърши от органа, който го е образувал – публичният изпълнител при ТД на НАП
Пловдив. Т.е. обстоятелството, свързано с промяна на седалището на дружеството,
не е от значение и не променя териториалната компетентност на публичния
изпълнител и на решаващия орган, поради което в случая компетентен да се
произнесе по жалбата е директорът на ТД на НАП Пловдив и публичен изпълнител от
ТД на НАП-Пловдив.
При промяна на седалището на местно юридическо
лице или на адреса на физическо лице след образуването на ревизионното
производство компетентната ТД на НАП и компетентният решаващ орган са тези по седалището
на юридическото лице или адреса на физическото лице към момента на първото
действие във връзка с образуване на ревизионното производство и съответно
връчването на акта, което разрешение е трайно в практиката на ВАС по отношение
на ревизионното производство. Разпоредбата на чл.7 от ДОПК е в Дял първи „Общи правила“, поради което
е приложима както за ревизионното, така и за изпълнителното производство. В Тълкувателно
решение № 7 от 15.04.2021 г. по тълк. д. № 8/2019 г. на Върховен
административен съд е направено разграничение между употребените понятия в в ДОПК
глава ХХV – „Принудително изпълнение“, раздел ІV „Действия“: „образуване на
изпълнително дело“; „изпълнително производство“ и „действия по принудителното
изпълнение“. Посочена е разпоредбата на чл. 220, ал. 1 ДОПК, където е предвидено: „Когато публичното вземане не бъде платено
в срок, изпълнителното производство се образува въз основа на заявление по
електронен път до публичния изпълнител от публичния взискател” и е направен
извод, че образуването на изпълнителното дело е първото действие, по силата на
което се инициира производство по принудително изпълнение срещу длъжника. В
контекста на изложеното отново се налага извода, че правно значимия момент е
образуването на изпълнителното производство, а не последващите действия по
принудително изпълнение, които от своя страна са част от изпълнителното
производство.
С оглед на гореизложеното компетентният орган да извърши
действието е публичен изпълнител от ТД на НАП-Пловдив, а компетентен да се произнесе
по жалбата е директорът на ТД на НАП Пловдив, поради което е налице основание
за оспорване, поради липса на компетентност, което обосновава извод за
нищожност на действията по принудително изпълнение и оспореното решение, с
което са потвърдени. /Определение № 128 от 20.01.2015 г. по адм. д. № 3511 /
2014 г. на III състав на Административен съд – Пловдив,Решение № 800 от
30.06.2020 г. по адм. д. № 380 / 2020 г. на XVI състав на Административен съд –
Варна, Решение № 4913 от 12.7.2019 г. по адм.д. № 607/2019 г. на
Административен съд - СофияРешение № 2237 от 21.11.2019 г. по адм. д. № 1947 /
2019 г. на XXV състав на Административен съд - ВарнаРешение № 1983 от
29.12.2015 г. по адм. д. № 453/2015 г. на Административен съд – Бургас оставено
в сила с Решение № 1645 от 08.02.2017 г. по адм. д. № 2128/2016 на Върховния
административен съд/
Предвид изложеното съдът намира, че следва да бъде
постановено решение, с което да бъде обявени за нищожни Решение №
ПИ-155/31.05.2021г., издадено от и.д. директор на ТД на НАП София и
потвърдените с него действия на главен публичен изпълнител в дирекция Събиране
при ТД на НАП София по принудително изпълнение върху недвижими вещи по и.д. №
16140004446/2014г., обективирани в протокол за опис с изх. №
С210022-028-0001107/12.05.2021г.. Отделно преписката следва да се изпрати чрез
публичния изпълнител при ТД на НАП – Бургас, тъй като към настоящия момент
изпълнителното дело е изпратено от ТД на НАП София в ТД на НАП-Бургас на
публичния изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, като последният е компетентен
да предприеме действия съобразно мотивите
на настоящото решение.
РАЗНОСКИ
На основание § 2 от ДР на ДОПК във вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК на жалбоподателя се дължат разноски в размер на заплатената държавна такса от 50 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. за осъщественото по договор за правна защита и съдействие процесуално представителство на „Лион инвест груп“ АД от адв. М.. В останалата част искането за присъждане на разноски в полза на Инвест груп АД следва да се остави без уважение, предвид прекратяване на делото, с оглед приложимата хипотеза на чл.143, ал.3 от АПК. Искането за присъждане на разноски, сторени от пълномощника по приложени по делото фактури за закупуване на гориво и наем на МПС в общ размер 469,37лв. съдът счита за неоснователно. Тълкуването на понятието съдебни разноски съобразно нормите на чл. 143 от АПК и чл. 78 и сл. от ГПК, води до извод, че под разноски в процеса следва да се разбират тези парични средства, които са изразходени от страната във връзка с извършването на определени процесуални действия – депозити за призоваване на свидетел, възнаграждение за вещо лице, разходи за извършване на оглед и други подобни. Т. е. разноски са сумите, които страната е заплатила във връзка с извършването на правните действия в процеса, докато разходите за извършване на фактическите действия на страните и техните процесуални представители по събиране на доказателствата – изготвяне на копия от документи, банкови такси, телефонни разговори, транспорт, разходи по повод пътуване до седалището на компетентния съд, дневни нощувки и др. подобни не представляват разноски по смисъла на чл. 143 от АПК, подлежащи на присъждане и стоят извън обхвата на отговорността за разноски. Аналогично е и разбирането на Върховния административен съд, видно от постановяваните от него съдебни актове – решение № 7087/18.05.2012 г. по адм. д. № 48/2011 г., решение № 3568/13.03.2014 г. по адм. д. № 2459/2013 г., решение № 15209/19.11.2013 г. по адм. д. № 7308/2012 г. и мн. др. В този смисъл претенцията за присъждане като разноски на платените суми за наем на МПС и заплатено гориво за автомобил не може да бъде уважена.
С оглед на гореизложеното, Административен съд – гр.
Бургас, двадесет и втори състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Инвест 2020 АД,
ЕИК:*********, с адрес гр.София, район Слатина, ул.Мими Балканска 132, офис
център Регус срещу решение № ПИ-155/31.05.2021г., издадено от и.д. директор на
ТД на НАП София, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против действия на
главен публичен изпълнител в дирекция Събиране при ТД на НАП София по
принудително изпълнение върху недвижими вещи по и.д. № 16140004446/2014г.,
обективирани в протокол за опис с изх. № С210022-028-0001107/12.05.2021г.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 1651/2021г. по описа на
Административен съд – Бургас, в тази му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Върховния
административен съд в 7-дневен срок от
съобщаването му.
ОБЯВЯВА за
нищожни Решение № ПИ-155/31.05.2021г.,
издадено от и.д. директор на ТД на НАП София и потвърдените с него действия на
главен публичен изпълнител в дирекция Събиране при ТД на НАП София по
принудително изпълнение върху недвижими вещи по и.д. № 16140004446/2014г., обективирани
в протокол за опис с изх. № С210022-028-0001107/12.05.2021г.
ИЗПРАЩА преписката чрез публичния изпълнител при ТД на НАП – Бургас, предвид местонахождението на изпълнителното дело на публичния изпълнител при ТД на НАП – Пловдив за предприемане на действия съобразно мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „Лион инвест груп“ АД сумата от 550лв. за разноски по делото, в останалата част ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането.
На основание чл. 268, ал. 2 от ДОПК, решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
СЪДИЯ: