Р
Е Ш Е Н И Е
№
34
гр. Елена, 12.07.2019
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Е Л Е Н С
К И Я Т районен съд в публично заседание на дванадесети юли две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: Пейо Приходков
при секретаря Светлана Пашова, разгледа докладваното от
съдията НАХД № 48 по описа за
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 385584-F420632/03.12.2018 г., издадено от Директора на ТД на НАП –
Велико Търново, с което за нарушение на чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС във вр. с чл. 84 и чл. 117, ал. 1 и ал. 3 от ЗДДС на осн. чл.
3, ал. 2, чл. 27, чл. 53 и чл. 83 от ЗАНН и чл. 182, ал. 1 от ЗДДС на „В.-Е.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Елена, ул. „П.“ № *,
вх. *, ет. *, ап. **, представлявано от управителя И.И.П. с ЕГН **********, е
наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на **50.00
лв. (хиляда и петдесет лева), като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и НЕОБОСНОВАНО.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Велико Търново в
14-дневен срок, считано от днес за жалбоподателя „В.-Е.“ ЕООД гр. Елена, за което
е уведомен от днес чрез защитника си адв. Х.К.К. от
АК – София, и за ответник-жалба ТД на НАП – Велико Търново, за което е уведомен
от днес чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт Т.И.Л., а за
Районна прокуратура – Елена, считано от получаване на съобщението.
Районен съдия:
МОТИВИ: НАХД № 48/2019
г. на ЕлРС
С НП № 385584-F420632/03.12.2018 г.,
издадено от Директора на ТД на НАП – Велико Търново, за извършено нарушение на
чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС във вр. с чл. 84 и чл.
117, ал. 1 и ал. 3 от ЗДДС на осн. чл. 3, ал. 2, чл.
27, чл. 53 и чл. 83 от ЗАНН и чл. 182, ал. 1 от ЗДДС на „В.-Е.“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Елена, ул. „П.“ № 2, вх. А, ет. 4, ап. **, представлявано от управителя И.И.П. с ЕГН **********,
е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на **50.00
лв. (хиляда и петдесет лева).
Подадена е
жалба от „В.-Е.“ ЕООД гр. Елена, представлявано от И.И.П., против НП, в която е
изложил съображения. Жалбоподателят моли съда да
постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като
незаконосъобразно.
Жалбоподателят „В.-Е.“ ЕООД, представлявано от И.И.П.,
редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Същият се представлява от адв. Х.К.К. от АК – София. Последният поддържа подадената
жалба. Моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното
постановление като незаконосъобразно, за което излага съображения.
Ответник-жалба ТД на НАП – Велико Търново, редовно призован, се
представлява в съдебно заседание от ст. юрисконсулт Т.И.Л.. Моли съда да
потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно, за което
излага съображения.
Районна
прокуратура – Елена, редовно призована, не се представлява в съдебно заседание.
Районният
съд, като провери изцяло НП и по повод на направените в жалбата оплаквания, взе
предвид становището на страните, и обсъди и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Жалбата е
допустима. Същата, разгледана по същество, е основателна.
От АУАН сер. AN № F420632/**.**.2018 г. е видно, че е съставен
такъв на **.**.2018 г. от М.Г.Д. – главен инспектор по приходите в ТД на НАП –
Велико Търново, в присъствието на свидетелката М.П.А. срещу „В.-Е.“ ЕООД гр.
Елена, представлявано от И.И.П.. В същият е посочено, че с РИП № П-04000418115241-ОРП-001/20.06.2018
г. е възложена проверка за установяване на факти и обстоятелства на „В.-Е.“
ЕООД, като в хода на същата е връчено искане за представяне на документи от
задълженото лице. Представените документи били входирани
с вх. № 18751/12.07.2018 г., вх. № П-04000418115241-ПРД-001-И/23.07.2018 г. и
вх. № П-04000418115241-ПРД-002-И/23.07.2018 г. Отразено е, че при извършената
проверка за установяване на факти и обстоятелства било установено, че
задълженото лице е извършило ВОП на портокали и мандарини от гръцки контрагент.
Стоките били с висок фискален риск, за което на дружеството била извършената
проверка на стоки с висок фискален риск с Протокол № 0****0778357_1/07.01.2018 г. на
ГКПП „Кулата“. Посочено е, че за получения ВОП бил издаден протокол по чл.117,
ал. 1 от ЗДДС след законоустановения срок по чл. 117, ал. 3 от ЗДДС, видно от
представените документи, с което „В.-Е.“ ЕООД не е начислило дължимия данък по
реда на чл. 86 от ЗДДС. Отразено е, че при проверката е установено, че по
фактура № 20160**0/07.01.2018 г., издадена от „Тsaga Melon“ с VIN № ЕL*********, е
издаден протокол № 09000000**/01.06.2018 г. на стойност 5392.14 лв. с начислен
ДДС в размер на **78.43 лв. Последният е следвало да бъде издаден до 22.01.2018
г. включително, като същият не е бил начислен в изискуемия данъчен период, а
именно месец януари
Подадено е
възражение от „В.-Е.“ ЕООД гр. Елена, представлявано от управителя И.И.П.,
против АУАН № F420632/**.**.2018 г., вх. № 26920/12.**.2018 г. на ТД на НАП –
Велико Търново. В същото е посочено, че е съставил и отразил в регистрите по
ЗЗДС протокол за реализиран ВОП по чл. 117 от ЗДДС за фактура № 20160**0/07.01.2018
г. след законоустановения срок от 15 дни, т.е. след 22.01.2018 г. С това
действие дружеството не е ощетило бюджета, т.к. макар и по-късно отразен в
дневниците за продажби и покупки резултата е нулев, т.е. не се дължи ДДС за
внасяне по реализирания ВОП. Във възражението жалбоподателят
е изложил и съображения за маловажен случай на административното нарушение.
Въз основа
на АУАН сер. AN №
F420632/**.**.2018 г. е издадено НП № 385584-F420632/03.12.2018 г. от
Директора на ТД на НАП – Велико Търново против „В.-Е.“ ЕООД гр. Елена,
представлявано от управителя И.И.П.. Отразената в последното фактическа обстановка
е идентична с тази, която е вписана в АУАН. В съставения документ като нарушени
са посочени разпоредбите на чл. 86, ал. 1 и 2 във вр.
с чл. 84 и чл. 117, ал. 1 и 3 от ЗДДС. На жалбоподателя
на осн. чл. 3, ал. 2, чл. 27, чл. 53 и чл. 83 от ЗАНН
и чл. 182, ал. 1 от ЗДДС е наложено административно наказание – имуществена
санкция в размер на **50.00 лв. (хиляда и петдесет лева). НП е връчено на „В.-Е.“
ЕООД гр. Елена чрез неговия представляващ и управител И.И.П. на 01.02.2019 г.,
видно от приложената разписка към същото.
По делото
са приети като доказателства и писмо изх. № 3685#1/08.02.2019 г., жалба с вх. №
3685/06.02.2019 г. на ТД на НАП – Велико
Търново, уведомление вх. № на данните: ДДС.0400-1589498/13.02.2018 г.,
справка-декларация за данък върху добавената стойност за данъчен период 01/2018
г. от 13.02.2018 г., справка – протокол за отчетен период 01.01.2018 г. –
31.01.2018 г. от 13.02.2018 г., дневник на покупките за данъчен период 01/2018
г. на „В.-Е.” ЕООД – 5 листа, дневник на продажбите за данъчен период 01/2018
г. на „В.-Е.” ЕООД – 5 листа, уведомление с вх. № на данните:
ДДС.0400-1624493/15.07.2018 г., уведомление с вх. № на данните:
ДДС.0400-1624493/15.07.2018 г., VIES – декларация за данъчен период 06/2018 г.,
справка – декларация за данък върху добавената стойност с данъчен период
06/2018 г. от 15.07.2018 г., справка – протокол за отчетен период 01.06.2018 г.
– 30.06.2018 г. от 15.07.2018 г., дневник на покупките за данъчен период
06/2018 г. – 8 листа, дневник на продажбите за данъчен период 06/2018 г. – 6
листа, възражение с вх. № 26920/12.**.2018 г. на ТД на НАП – Велико Търново,
протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 0****0778357_1/07.01.2018
г. – 3 страници, протокол по чл. 117 от ЗДДС № 09000000**/01.06.2018 г.,
кредитна фактура № 20160**0/07.01.2017 г., CREDIT INVOICE № 20160**0 от
07.01.2017 г. на гръцки език, товарителница № **9 от 07.01.2017 г. на гръцки
език и в превод на български език, платежно нареждане за валутен превод от
09.01.2018 г. на „Банка ДСК“ ЕАД, международна товарителница от 07.01.2017 г.,
фактура № **********/07.01.2018 г., фискален бон от 07.01.2018 г., фискален бон
от 07.01.2018 г., извлечение дневници –продажби на фирма ********* – „В.-Е.”
ЕООД за период юни
От
събраните по делото писмени доказателства и показанията на разпитаните
свидетели – М.Г.Д. – главен инспектор по приходите в ТД на НАП – Велико
Търново, и М.П.А., се установява следната фактическа обстановка:
Жалбоподателят „В.-Е.” ЕООД е със седалище и адрес на
управление гр. Елена и се представлява от управителя И.И.П.. Същото е
регистрирано лице по ЗДДС. Сред предмета на дейност на дружеството е и
покупко-продажба на стоки и др. дейности.
В хода на
извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства, възложена с
резолюция от 20.06.2018 г., от органите по приходите е било установено, че „В.-Е.”
ЕООД гр. Елена е издало 1 брой протокол по чл. 117, ал. 1 от ЗДДС, а именно:
протокол № 09000000**/01.06.2018 г. за получена доставка (реализиран ВОП) по
фактура № 20160**0/07.01.2018 г. (издателят на фактурата погрешно е вписал
годината на същата – 2017). Съобразно датата на фактурата, от проверяващите е
установено, че протоколът по чл. 117, ал. 1 от ЗДДС е издаден след определения
в закона срок – не по-късно от 15 дни от датата, на която данъкът е станал
изискуем съгласно изискването на чл. 117, ал. 3 от ЗДДС. От органите по
приходите е прието, че в случая това е датата 22.01.2018 г. за протокол №
09000000**/01.06.2018 г., който освен това е следвало да се отрази в отчетния
регистър по чл. 124, ал. 1, от ЗДДС за данъчен период месец януари
По делото
е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Т.Г.Б.,
чието заключение не е оспорено от страните и е прието от съда. От същото е
видно, че жалбоподателят е издал документ – Протокол
по чл. 117 от ЗДДС № 09000000**/01.06.2018 г., дневници за покупките и за
продажбите за м.
Вещото
лице Б. поддържа заключението по извършената ССЕ в съдебно заседание. Същата
прави разяснения по направени от нея изводи. Вещото лице Б. излага, че дали ще
бъде включен протокола по чл. 117 от ЗДДС или не в данъчен период за м. януари
При така
установената фактическа обстановка съдът намира, че извършеното от жалбоподателя „В.-Е.” ЕООД гр. Елена деяние е несъставомерно като нарушение. От събраните по делото
доказателства не се установява същият да е извършил нарушение по чл. 86, ал. 1
и 2 във вр. с чл. 84 и чл. 117, ал. 1 и 3 от ЗДДС. Не
са налице обективните признаци на такова нарушение. Изводът, направен в
акта от актосъставителят
и издаденото въз основа на него наказателното постановлението от директора на
ТД на НАП – Велико Търново, че жалбоподателят е
нарушил чл. 86, ал. 1 и 2 във вр. с чл. 84 и чл. 117,
ал. 1 и 3 от ЗДДС и е осъществил състава на нарушение по чл. 182, ал. 1 от ЗДДС
е неправилен. Посочената правна квалификация не кореспондира на фактическата
обстановка, която актосъставителят, съотв. наказващият орган са изложили и приели, че се
подкрепя от материалите, събрани в хода на адм.-наказателното
производство. Нарушен е материалния закон, вследствие на което е налице
неправилно приложение на нормите на чл. 86, ал. 1 и 2 във вр.
с чл. 84 и чл. 117, ал. 1 и 3 от ЗДДС и нормата на чл. 182, ал. 1 от ЗДДС. Ето
защо НП е незаконосъобразно и необосновано.
За пълнота
следва да се посочи, че извършеното деяние неправилно е квалифицирано като
нарушение по чл. 182, ал. 1 от ЗДДС. Посочената разпоредба съдържа в себе си
два отделни състава на административни нарушения, за които се налага една и
съща санкция – регистрираното лице да не издаде данъчен документ (предл. първо) или регистрирано лице да не отрази издадения
или получения данъчен документ в отчетните регистри за съответния данъчен
период (предл. второ). За да бъде изпълнено
изискването на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН за точно посочване на законовите
разпоредби, които са виновно нарушени, следва да се отграничи коя от двете
хипотези се претендира от АНО в конкретния случай. Това не сторено, тъй като,
видно от съдържанието на наказателното постановление, чл. 182, ал. 1 от ЗДДС е
цитиран в неговата цялост, без да е направено посоченото отграничение.
По-същественото обаче е, че в хипотезите на чл. 182, ал. 1 от ЗДДС, нарушенията
са резултатни, като елемент от фактическия им състав е определянето в следствие
на неправомерното бездействие, на данък в по-малък размер. За всеки данъчен
период, който съгласно чл. 87, ал. 2 от ЗДДС е едномесечен и съвпада с
календарния месец, регистрираното лице формира определен резултат. Този
резултат съгласно чл. 88, ал. 1 от ЗДДС представлява разликата между общата
сума на данъка, който е изискуем от лицето за този данъчен период, и общата
сума на данъчния кредит, за който е упражнено правото на приспадане през този
данъчен период. Когато начисленият данък превишава данъчния кредит, разликата
представлява резултат за периода – данък за внасяне съгласно чл. 88, ал. 2 от ЗДДС, а когато данъчният кредит превишава начисления данък, разликата
представлява резултат за периода – данък за възстановяване (чл. 88, ал. 3 от ЗДДС). Съобразно това, не винаги невключването на
данъчен документ в отчетните регистри по ЗДДС води до определяне на данък в
по-малък размер. Например ако крайният резултат за периода, с или без
издаването/включването на конкретния документ, отново е данък за възстановяване
съгласно чл. 88, ал. 3 от ЗДДС. В конкретния случай имаме невключване
в отчетните регистри на данъчен документ по чл. 117 от ЗДДС (протокол), който
документира получена доставка по ВОП. Начисляването на данъка се извършва от
получателя с издаване на протокол по чл. 117 от ЗДДС в срока по чл. 117, ал. 3
от ЗДДС. При спазване на начисляването чрез отразяването на данъка в дневника
за продажбите и със същата стойност в дневника за покупките, резултатът за
съответния данъчен период, посочен в подадената по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС
справка-декларация няма да се промени, респ. не е определен данък в по-малък
размер. При липсата на визирания в закона негативен резултат за бюджета, неиздаването на протокол по чл. 117 за процесната
доставка и неотразяването на този протокол в
отчетните регистри за месец януари
Освен
изложеното по-горе, при извършената служебна проверка, съдът констатира, че
АУАН и НП страдат от пороци. В същите не са посочени намалението на определения
поради нарушението данък, в конкретен размер. НП е издадено в нарушение на
закона, като от АНО не са издирени приложимата материалноправна
и санкционна разпоредби, при което са наложени
наказания по санкционна, която не е относима към претендираното от
наказващия орган деяние. Посоченото като нарушение е самостоятелно такова,
което обосновава отмяната на наказателното постановление.
По
изложените по-горе съображения настоящата инстанция намира, че наказателното
постановление е незаконосъобразно и необосновано. Като такова същото следва да
се отмени изцяло.
В този
смисъл съдът постанови решението.
гр.
Елена
Районен съдия: