№ 285
гр. София, 18.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-19 СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Невена Чеуз
при участието на секретаря Александрина Ж. Пашова
като разгледа докладваното от Невена Чеуз Гражданско дело №
20221100102126 по описа за 2022 година
и при участието на прокурор Малинова
Предявени искове с правно основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 във вр. с чл.4 от ЗОДОВ
в общ размер на 32 300 лв.
Ищецът Х. Х. Х. твърди в исковата си молба, че срещу него било образувано
досъдебно производство с пр.пр. на РП – Казанлък 822/2017 г. като бил привлечен като
обвиняем, затова че на 14.10.2014 г. в гр. Казанлък, с цел да набави за себе си имотна
облага е възбудил и поддържал у някого – нотариус И.Г. в заблуждение като
представил за изготвяне на нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти
/ниви/ в землището на с. Дъбово, община Мъглиж удостоверение 182/13.10.2014 г. на
Кмета на с. Дъбово за наследници на Х. Х. К., починал на 20.06.2009 г., вместо да
представи удостоверение за наследници на Х. Х. К. /реален собственик на имотите/,
починал на 12.05.1962 г. и с това причинил на Т.Х.С. имотна вреда в размер на 915, 75
лв. – престъпление по чл. 209 ал.1 от НК. Твърди се, че бил внесен обвинителен акт в
РС – Казанлък като с присъда, постановена на 03.05.2019 г. ищецът бил признат за
виновен по повдигнатото му обвинение и му било наложено наказание от 1 година
лишаване от свобода, чието изтърпяване било отложено за срок от 3 години.
В исковата молба се твърди, че присъдата на РС – Казанлък била отменена с
решение 115/19.07.2019 г. на ОС- Стара Загора и делото било върнато на РС –
Казанлък за ново разглеждане от друг състав от стадия на разпоредителното заседание.
РС – Казанлък прекратил производството и върнал същото за доразследване. Твърди
1
се, че ищецът бил отново привлечен като обвиняем на 07.01.2020 г. и отново бил
внесен обвинителен акт. В образуваното нохд 96/20 г. по описа на РС – Казанлък
отново бил признат за виновен и му било наложено наказание от 1 година лишаване от
свобода, чието изтърпяване било отложено за срок от 3 години. С решение от
29.09.2021 г. на ОС – Стара Загора, по повод инстанционно обжалване, ищецът бил
признат за невинен в извършването на престъпление по чл. 209 ал.1 от НК. Присъдата
на ОС – Стара Загора била протестирана пред ВКС, който с решение 23/24.02.2022 г.
потвърдил същата и тя влязла в сила.
Твърди се, че по повод повдигнатото му обвинение претърпял значителни
неимуществени вреди. Бил принуден да живее в продължение на 5 години в абсолютен
стрес като многократно бил призоваван за разпити и привличане като обвиняем.
Изложени са твърдения, че повдигнатото обвинение нанесло сериозни вреди върху
авторитета на ищеца, уронено било доброто му име като мебелист, накърнени били
честта и достойнството му, а дългогодишния стрес влошили цялостното му физическо
и психично здраве.
Сторил и имуществени разходи за адвокатски възнаграждения.
Предвид тези твърдения е обоснован правен интерес от предявените искове и от
съда се претендира да осъди ответника да му заплати сумата от 30 000 лв. –
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в незаконосъобразно воденото
срещу него наказателно производство, както и сумата от 2 300 лв. – обезщетение за
имуществени вреди – изплатени средства за адвокатска защита пред наказателния съд.
Претендират се и законна лихва и сторените по делото разноски.
Ответникът – Прокуратурата на Р България, чрез своя представител оспорва
исковете по основание и размер в писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 от
ГПК.
Съдът след като обсъди становищата и доводите на страните и събраните по
делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.235 ал.2 и ал.3 от ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.2 ал.1 т.3 пр.1 от ЗОДОВ държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието,
прокуратурата и съда от обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде
оправдано. С оглед така очертания фактически състав по делото, следва да бъде
доказано от ищеца, че е налице съдебен акт, с който по отношение на лицето, което
твърди, че е претърпяло вреди от визираните по-горе органи е оправдано по
повдигнатите му обвинения като от тези действия на правозащитните органи като
пряка и непосредствена последица да са били причинени вреди на ищеца.
Отговорността на държавата е пряка, увреденият се обезщетява директно от
съответния правозащитен орган, към което принадлежи съответното длъжностното
2
лице. Тя е обективна т.е. носи се независимо дали вредите са причинени виновно или
не.
Ищецът релевира в исковата си молба, като вредоносно поведение от страна на
Прокуратурата на РБ, състоящо се в повдигане и поддържане на обвинение в
извършване на престъпление. Видно от доказателствата по делото е, че ищецът е
привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 209 ал.1 от НК. Видно от
ангажираните по делото писмени доказателства, същият е бил признат за невиновен по
повдигнатото му обвинение с присъда 260021/29.09.2021 г. на ОС – Стара Загора по
внохд 2473/2020 г., потвърдена с решение 23/24.02.2022 г. по н.д. 63/22 г. на Второ НО
на ВКС и същата е влязла в сила на сочената дата.
С оглед на което настоящият съдебен състав намира, че е налице първата
предпоставка от фактическия състав.
Ищецът претендира обезвреда на причинените му неимуществени вреди
вследствие на воденото срещу него наказателно производство.
В следствие на воденото срещу ищеца наказателно производство в досъдебна и
съдебна фаза той е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в негативни
преживявания, стрес и промяна в ежедневния стереотип на поведение и начин на
живот, които са свързани пряко с душевното му равновесие. Тези вреди се установяват
от събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетелите А.Е.Б., фактически
съпружески съжител на ищеца, чийто показания се кредитират при съблюдаване
правилото на чл. 172 от ГПК, и Б.Д.Б., като приема, че същите са обективни и
логически обосновани като преки впечатления. И двамата свидетели безпротиворечиво
установяват, че ищецът е търпял неблагоприятни в психологически, социален и
емоционален аспект преживявания като стрес, притеснение и емоционално напрежение
на личността, накърнената чест, достойнство, добро име в обществото. Съобразно
правилото на чл.52 от ЗЗД размерът на неимуществените вреди се определя от съда по
справедливост. Справедливостта като понятие няма абстрактен характер, а следва да
бъдат съобразени редица обстоятелства и факти при определяне размера на
обезщетението. Настоящият съдебен състав намира, че в случая следва да се вземе
предвид възрастта, интензитета на страданието на ищеца, периодът от време - около 5
години водено наказателно производство, през което време същият е търпял негативни
преживявания, тежестта на повдигнатото обвинение – за извършване на престъпление,
за което законът предвижда наказание лишаване от свобода от една до шест години т.е.
същото притежава белезите на „тежко престъпление“ по смисъла на чл. 93 т.7 от НК,
чистото му съдебно минало, определената мярка за неотклонение – „подписка“ все
обстоятелства, които следва да бъдат съобразени от съда, с оглед константната съдебна
практика – решение 673/15.11.2010 г. на ВКС, по гр.д. 1916/2009 г., Четвърто ГО.
Видно от данните по делото ищецът е бил двукратно признат за виновен по
3
повдигнатото му обвинение от първоинстанционния съд – РС – Казанлък и е бил с
двукратно наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 година, отложено с
оглед нормата на чл. 66 от НК за срок от 3 години, което двукратно осъждане на първа
инстанция отново е било причина за стрес и негативни преживявания у ищеца.
На следващо място при определяне размера на обезщетението за тези обичайни,
съгласно практиката на ВКС вреди, същото следва да се определи според стандарта на
живот, за да не се превърне в източник на неоснователно обогатяване за пострадалия / в
този смисъл е и константната съдебна практика – решение 165 от 16.06.2015 г. по гр. д.
288/2015 г., Трето ГО на ВКС, решение 480 от 23.04.2013 г. по гр.д. 85/2012 г., ІV ГО
на ВКС/.
Липсват доказателства, установяващи наличие на влошено здравословно
състояние, изразяващо се в получавани паник атаки и окапване на зъбите вън от
показанията на свидетелката Борисова респ. установена причинно-следствена връзка
по причина воденото наказателно производство, поради което тези вреди не могат да
бъдат обосновани и репарирани в рамките на настоящото производство.
Предвид което съдът намира, че заявеният иск за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди е основателен и доказан за сумата от 7 000 лв., като за горницата
до пълния предявен размер от 30 000 лв. следва да се отхвърли.
Последователна и непротиворечива е практиката на ВКС, съгласно която
липсата на процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в
наказателния процес от лицето, подложено на неоправдана наказателна репресия,
обуславя извод, че направените разходи от него в хода на наказателното преследване,
приключило с оправдателна присъда, представляват имуществена вреда, за която
държавата му дължи обезщетение с оглед нормата на чл. 4 от ЗОДОВ / решение №
843/23.12.2009 г. по гр. д. № 5235/2008 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 126/10.05.2010 г.
по гр. д. № 55/2009 г. на ІV ГО на ВКС, решение № 433/23.06.2010 г. по гр. д. №
563/2009 г., ВКС, ІV г.о. и др./. С оглед представените по делото писмени
доказателства тази претенция е доказана до размера на 2 300 лв., предвид
представените доказателства по наказателното дело, установяващи заплащане на
адвокатски хонорари за сумите, съответно от 500 лв., 800 лв. и 1 000 лв. По отношение
на същия е заявено своевременно възражение досежно размера от страна на ответника.
Възможността в производство по реда на чл. 2 от ЗОДОВ да бъде определено
обезщетение за имуществени вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение, в
размер, по-малък от платения в наказателния процес е установена с оглед
задължителните указания, дадени с ТР 1/11.12.2018 г. на ОСГК на ВКС. Тази
възможност не е израз на упражняване на правомощие по чл. 78 ал.5 от ГПК, а
размерът на имуществената увреда следва да бъде определен при съблюдаване
принципа за полагане на дължимата грижа на пострадалия респ. да се вземат предвид
4
правилата на чл. 5 от ЗОДОВ. Критериите при определяне на обезщетението за
имуществени вреди от сочения вид са вида и тежестта на обвинението, интензитета на
приложената процесуална принуда и очакваните усилия и труд, които адвокатът
предстои да положи при осъществяването на защитата. Правната защита се преценява
въз основа на фактическата и правна сложност на проведеното наказателно
производство до неговото приключване, и при съпоставяне на заплатеното адвокатско
възнаграждение с действително причинените вреди от повдигане на конкретното
обвинение / решение 66/18.06.2019 г. по гр.д. 2099/2016 г. на Трето ГО на ВКС/.
Настоящият съдебен състав не намира, уговореното и заплатено адвокатско
възнаграждение да е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на наказателното дело. Поради което възприема възражението на ответната
страна като неоснователно.
С оглед заявеното искане за присъждане на законна лихва върху обезщетението
същото е основателно като началния период на нейната дължимост е датата на влизане
в сила на съдебния акт, с който ищецът е признат за невиновен т.е. 24.02.2022 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 10 ал.3 от ЗОДОВ ако искът бъде уважен изцяло
или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както
и да заплати на ищеца внесената държавна такса т.е. на ищеца се следва сумата от 10
лв. – разноски за ДТ и припадащата се част от заплатеното адвокатско възнаграждение,
съобразно уважената част от исковете, която възлиза на 345, 51 лв. т.е. на ищеца се
следва и сума в размер на 355, 51 лв. – съдебни разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Р България – с адрес: гр. София, бул. “Витоша”
№ 2 на основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 във вр. с чл.4 от ЗОДОВ да заплати на Х. Х. Х.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „******* – адв. Н. А. сумата от 7
000 /седем хиляди/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат на водено срещу него наказателно производство по нохд
122/2019 г. на РС – Казанлък, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
24.02.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, като отхвърля искът за
горницата до пълния предявен размер от 30 000 лв. като неоснователен и недоказан,
както и сумата от 2 300 /две хиляди и триста/ лв. – обезщетение за имуществени вреди,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в наказателното производство,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.02.2022 г. до окончателното
изплащане на задължението, както и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 355, 51
5
лв. – сторени разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок
от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6