Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 27.04.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав,
в публично съдебно заседание на двадесет и
шести февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир
Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова
Габриела Лазарова
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия
Мазгалов в.гр.дело №7779 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №59553 от 08.03.2019г.,
постановено по гр.дело №12805/2018г. по описа на СРС, ГО, 77 с-в, е отхвърлен предявения
по реда на чл.422 ГПК от „А.“ООД с ЕИК******** срещу З.„О.”АД с ЕИК******** иск за
установяване вземане на ищеца за сумата от 370,84 лв.- дължимо застрахователно
обезщетение по застраховка „Отговорност на превозвача при международен
автомобилен превоз на стоки“, обективирана в полица №0310-165-2015-00022, за
настъпило на 03.11.2015г. застрахователно събитие- повреда на част от превозван товар- лек
автомобил „Хюндай“ NLHB351BAGZ122393, ведно
със законната лихва за периода от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК- 14.11.2017г. до
плащането, за която сума е издадена заповед за изпълнение от 20.11.2017г. по
ч.гр.д.№80712/2017г. на СРС, 77 състав, като ищецът е осъден да заплати на
ответника възнаграждение за защита от юрисконсулт в размер на 150 лв.
Срещу така постановеното решение е подадена в
законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ищеца „А.“ООД. Жалбоподателят поддържа, че
са налице всички предпоставки за уважаване на предявения по реда на чл.422 от ГПК установителен иск. Твърди, че в качеството си на превозвач и застрахован е
упражнил правата си на увредено лице. Налице бил валиден застрахователен
договор не само относно изрично посочената в полицата комбинация от влекач и
ремарке, но и относно всяка комбинация с този влекач. Ангажирането на авариен
комисар в случая било икономически неоправдано поради малкия размер на щетата.
Доказано било и удовлетворяването на увреденото лице от страна на ищеца. Претендира
отмяна на решението на СРС и уважаване на иска изцяло, както и присъждане на
разноски.
Въззиваемият ответник в подадения в срок отговор на въззивната жалба
оспорва същата като неоснователна, като излага подробни съображения и моли
обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно. Претендира юрисконсултско
възнаграждение във въззивната инстанция.
Софийски
градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира
за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението е и
правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
подробните мотиви, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с
доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Настоящият
състав намира за правилен извода на районния съд, че в случая се касае за вид
застраховка „Гражданска отговорност”, а не за имуществена застраховка на
превозвания товар (застраховка срещу рискове по превоза по смисъла на чл.215 КЗ(отм.). Това е видно от представената по делото застрахователна полица
(л.55), съгласно която се застрахова „отговорността
на застрахования като превозвач на стоки по шосе”. Следователно е правилна
и правната квалификация на иска като такъв по чл.229 КЗ(отм.). За да бъде
уважен този иск, застрахованият следва да установи с предвидените в закона
доказателствени средства, че е налице валидно задстрахователно правоотношение,
че е настъпило застрахователно събитие и същото представлява покрит риск по
договора за застраховка, действителната стойност на претърпените вреди, както и
че е удовлетворил увреденото лице (товародателя). В случая не установява
кумулативното наличие на всички изискуеми предпоставки за уважаване на иска. На
първо място не могат да бъдат споделени изводите на жалбоподателя, че
застраховката покрива отговорността на застрахования относно неопределен брой
ремаркета при един и същ влекач, доколкото в полицата изрично са посочени конкретни
влекач и ремарке, а от представените по делото писмени доказателства
(товарителницата) се установява, че увреждането е настъпило при разтоварване от
ремарке, непосочено в застрахователната полица. Липсват каквито и да било
доказателства за времето и механизма на настъпване на застрахователното
събитие. Не са представени и доказателства за удовлетворяване на увреденото
лице от страна на ищеца- фактурата не удостоверява плащане, като дори само на
това основание искът следва да бъде отхвърлен неоснователен.
Ето защо въззивната жалба следва да
бъде оставена без уважение като неоснователна, а първоинстанционното решение-
потвърдено като правилно и законосъобразно.
По разноските:
При този изход на спора жалбоподателят
няма право на разноски. Ответникът по жалбата претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение, което настоящият състав намира че следва да се определи на 50
лева предвид цената на иска и факта, че спорът не се отличава с висока
фактическа и правна сложност.
Решението не подлежи на касационно
обжалване съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
Предвид изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№59553 от 08.03.2019г., постановено по гр.дело №12805/2018г. по описа на СРС,
ГО, 77 с-в.
ОСЪЖДА „А.“ООД с ЕИК******** да заплати на З.„О.”АД с ЕИК******** сумата от 50лв. (петдесет лева)-
възнаграждение за защита от юрисконсулт във въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1/ 2/