РЕШЕНИЕ
№ 821
гр. Пловдив, 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20225300501445 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.435,ал.2,т.7 ГПК.
Постъпила е жалба вх.№14069/27.05.2022 г.по описа на ПОС, от С. А. М. с
ЕГН:**********-гр.***** – длъжник, представлявано от адв.С.М., срещу действията на
ЧСИ М. С.-Ц., рег.№**** по ИД №216/2022– обжалва се отказа на ЧСИ в постановление от
05.04.2022 г. да уважи молбата му за редуциране на претендираното по ИД адвокатско
възнаграждение на взискателя поради прекомерност от 600 лв. на 200 лв. с искане за отмяна
на определените разноски и вместо него да се постанови друго, с което да се намали АВ на
взискателя на 200 лв., евентуално да се намали на 360,18 лв..Претендира за присъждане на
разноски.
Ответникът по молбата –„АССА ПЛАСТ“ООД,ЕИК *****– не взема становище.
ЧСИ взема становище, че жалбата е допустима, а по същество- неоснователна, тъй като по
делото били извършени справки БНБ, пълна справка НАП и бил наложен запор върху ТВ на
длъжника; че платеното АВ от взискателя надвишавало с малко определеното по Наредба
№1/2004 г., но взикателят и неговият пълномощник били от гр.***** и имал разходи за
придвижване, както и че длъжникът не бил платил задължението 4 месеца след влизане на
решението в сила.
Съдът намира, че обжалваното разпореждане е получено на 07.04.2022г./л.22 от ИД/,
а молбата е подадена на 20.04.2022 г. - в 2-седмичния срок по чл.436/1/ ГПК, поради което е
1
допустима, а разгледана по същество - е основателна, поради следното:
Право на длъжника е, ако не е съгласен с посочените разноски да поиска от ЧСИ да
се произнесе с постановление относно дължимостта на разноските и в т.ч. да поиска
намаляване на размера на платеното адвокатско възнаграждение поради прекомерност.
Такова е поискано, а с разпореждане от 05.04.2022 г. ЧСИ е отказал да намали разноските на
взискателя от 600 лв. на 200 лв. Отказа на ЧСИ да намали адв.хорорар на взискателя
подлежи на обжалване, поради което жалбата е допустима. В този смисъл е и
задължителната съдебна практиката - Определение № 403/01.12.2008г, постановено по
ч.гр.д. № 1762/2008г на ВКС, V гр.о.
Длъжникът е изложил доводи, че е изплатил всички дължими суми в ПДИ в срока за
доброволно изпълнение, поради което по ИД не са налага да бъдат предприети
изпълнителни действия с цел удоволетворяване на вземането, за което адв.възнаграждение
според НМРАВ следва да бъде 200 лв.
От приложеното по ИД пълномощно е видно, че платените разноски на взискателя за
адв.хонорар са в размер на 600 лв. – за образуване и водене на ИД, при материален интерес
1270,79 лв., като в ПДИ, получена от длъжника на 21.04.2022г. е посочено, че задължението
по ИД включва още и 84 лв.- доп.разноски и такса по т.26 от ТТР по ЗЧСИ в размер на
205,51 лв., всичко 1560,30 лв., както и 600 лв. – адв.хонорар на взискателя.
Преди получаване на ПДИ, на 25.03.2022г. е постъпила молба от пълномощника на
длъжника /л.21 от ИД/, с която заявява, че е платил дълга и разноските на ЧСИ, за което
представя преводно нареждане от 25.03.2022г. за сумата 889,51 лв. /преведена по сметка на
ЧСИ – л.23 от ИД/ и квитанция за платени на взискателя на 11.03.2022г. 593,123 лв.-л.49 от
ИД.
Следователно, длъжникът е заплатил посочената сума в ПДИ в срока за доброволно
изпълнение, поради което взискателят може да претендира платените от него разноски за
адв.хонорар за образуване на ИД, но не и за водене на ИД.
Съгласно чл.10, т.1 и т.2 от Наредба №1/9.7.2004 г., за процесуално представителство и
защита и извършване на действия по ИД възнаграждението е 200 лв. за образуване на ИД.
Следователно, така платения адв.хонорар от 600 лв. при посочения материален интерес е
неправилно не е редуциран от ЧСИ като прекомерен от 600 лв. на 200 лв.
Ето защо обжалваното разпореждане на ЧСИ следва да бъде отменено и вместо него да се
постанови друго с което платеното адвокатско възнаграждение на взискателя да се редуцира
на 200 лв.
С оглед уважаването на ЧЖ, на ВиК следва да се присъдят направените разноски по делото
пред ПОС, от които на 25лв. – ДТ на С. А. М. и 200 лв.- адв.възнаграждение по чл.38 ЗАдв.
на адв.С.М..
Водим от горното съдът
2
РЕШИ:
ОТМЕНЯ отказа на ЧСИ М. С.-Ц., рег.№**** по ИД №216/2022г.– в постановление
от 05.04.2022 г. за редуциране на претендираното по ИД адвокатско възнаграждение на
взискателя поради прекомерност от 600 лв. на 200 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя –„АССА
ПЛАСТ“ООД,ЕИК ***** по ИД №216/2022г. от 600 лв. на 200 лв.
ОСЪЖДА „АССА ПЛАСТ“ООД,ЕИК ***** ДА ЗАПЛАТИ на С. А. М. с
ЕГН:********** сумата 25 лв. разноски пред ПОС.
ОСЪЖДА „АССА ПЛАСТ“ООД,ЕИК ***** ДА ЗАПЛАТИ на адвокат С.П. М., л.
№*****- сумата 200 лв.- адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗАдв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3