Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 26.07.2019г. гр. Асеновград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав
на трети юли две хиляди и деветнадесета година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
КАРАДЖОВА
секретар Йорданка Алексиева
като разгледа докладваното
от съдия МАРИЯ КАРАДЖОВА гражданско дело № 2482 по описа за 2018г. и като обсъди:
Обективно съединени искове с правно основание чл. 415 от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че между страните са сключени четири договора за мобилни услуги №*********/29,02,2012г. за мобилен номер
**********; №********* от 17,05,2013г. за мобилен номер **********; №*********
от 25,06,2014г. за мобилен номер *********; №********* от 29,03,2016г. за
мобилен номер **********; както и два договора за закупуване на мобилни устройства
на изплащане от 26,06,2015г. за мобилен аппарат Samsung Galaxy Note 4
White и от 29,03,2016г. за мобилен апарат Samsung Galaxy S7
Edge 32Gb Gold. По силата на същите ответникът се е задължил да заплаща
месечна абонаментна такса в размер съответно 19,99 лева, 5,02 лева, 25,82 лева,
33,74 лева, както и лизингови вноски в размер на 35,49 лева и 48,83 лева. За периода от 05,07,2016г.
до 04,10,2016г. тя не е изпълнила
задълженията си в общ размер от 433,22 лева, поради което е изпаднала в забава. Поради това ищецът
прекратил едностранно сключените
договори, вследствие на което за ответника
възникнало задължение да заплати уговорена неустойка от 1336,75 лева, равняваща се на останалите абонаментни такси и лизингови
вноски до края на първоначално предвидения срок на
договорите. За събиране на
вземанията му била издадена заповед за изпълнение, но длъжникът подал
възражение в предвидения от закона срок. Ето защо моли да бъде постановено
решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът му дължи горните
суми, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на
подаване на заявлението до изплащането й. Претендира направените по делото
разноски, както и тези, направени в заповедното производство.
Ответникът оспорва предявените искове
по основание и размер. Твърди, че не се намира в облигационни отношения с ищцовото дружество, като не е сключвала договор за мобилен
номер **********, не е подписала договор от 29,02,2012г. и сертификат за
пакетни услуги №60706770 от 17,05,2013г., както и договор за мобилен номер
**********, като не е подписвала договор за мобилни услуги №********* от
25,06,2014г., и сертификат за пакетни услуги №********* от 25,06,2014г. Твърди,
че не е получила двата мобилни апарата, поради което е развалила договорите за
закупуване на изплащане на същите поради неизпълнението на задълженията на
ищеца. Ето защо моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
От приложеното ч.гр.д. №2040/2018г. по описа на АРС е
видно, че по същото е издадена заповед за изпълнение за вземането, предмет на
предявения установителен иск, както и че срещу нея е
подадено възражение от длъжника. Настоящият иск е предявен в предвидения
едномесечен срок от съобщението до заявителя за това, поради което е допустим.
Възникването на облигационно отношение между страните е
оспорено от ответника, тъй като не е подписал договорите, от които се твърди,
че то е породено. Действително ищецът не е представил договор за мобилен номер **********, не
е подписала договор от 29,02,2012г. и сертификат за пакетни услуги №60706770 от
17,05,2013г., както и договор за мобилен номер **********, като не е подписвала
договор за мобилни услуги №********* от 25,06,2014г., и сертификат за пакетни
услуги №********* от 25,06,2014г., в които се съдържа подпис на А.Ш.. Въпреки
това възражението е неоснователно, тъй като в допълнителните споразумения към
тях такъв е положен – от 26,06,2015г., от 31,08,2015г. и от 29,03,2016г. Вярно
е, че те не могат да бъдат споразумения към вече сключен договор при липса на
такъв, но това е без значение за правния спор, доколкото сами по себе си те
съдържат всички необходими клаузи, за да се приеме, че с тях са уредени
отношенията между страните и сключването им е правопораждащ
юридически факт. Ето защо за ответника е възникнало произтичащото от него
задължение да заплаща уговорените в тях абонаментни такси за мобилни номера **********, *********, **********, **********.
Тъй като
не е направил това за периода от 05,07,2016г. до
04,10,2016г. той дължи сумата
от 433,22 лева, в която са включени и
лизингови вноски за същия
период.
Не е спорно между страните, че между тях са сключени два
договора за лизинг на мобилни апарати – от 26,06,2015г. и от 29,03,2016г., по
силата на които ищецът се е задължил да предостави на ответника „Samsung
Note 4 White“ и „Samsung
Galaxy S 7 Edge 32Gb Gold“ срещу лизингова вноска от 42,59 лева и 58,59 лева. В чл.
4 от двата договора се съдържа изрично изявление, че вещите са получени от А.Ш.,
поради което възражението в обратния смисъл е неоснователно. Поради това и след
като тя не твърди и не доказа погасяване на дължимите суми и съгласно чл. 12,
ал. 2 от общите условия ищецът има право да иска предсрочно вноските при
предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги. Ето защо ответникът
дължи сумите от 340,72 лева и 996,03 лева, или общо сумата от 1336,75 лева
съответно за периода от месец октомври 2016 до месец май 2017г. и от месец
октомври 2016г. до месец февруари 2018г.
На основание чл. 86 от ЗЗД се дължи и обезщетение за
забава в размер на законната лихва от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на вземането.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца направените по делото разноски от 35,40 лева, заплатена
държавна такса и 424,68 лева, заплатено адвокатско възнаграждение или общо 460,08
лева. Освен той дължи и тези в заповедното производство или сумата от 395,40
лева.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.Д.Ш., ЕГН ********** ***, дължи
на “Теленор България” ЕАД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, район Младост,
Ж.К.”Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от Оле Бьорн Шулстъд,
сумата от общо 1769.97 лева (хиляда седемстотин шестдесет и девет лева и деветдесет
и седем стотинки), представляваща месечни абонаментни такси за периода от
05,07,2016г. до 04,10,2016г. за мобилни номера
**********, *********, **********, ********** и лизингови вноски за мобилни апарати в общ размер от 433,22 лева, дължими
по допълнителни споразумения
от 26,06,2015г., от
31,08,2015г. и от 29,03,2016г. и договори за лизинг от 26,06,2015г. и от 29,03,2016г. на мобилни апарати „Samsung
Note 4 White“ и „Samsung
Galaxy S 7 Edge 32Gb Gold“, както и лизингови вноски за периода от от месец октомври 2016 до месец май 2017г. за мобилен
апарат „Samsung Note 4 White“ в размер
на 340,72 лева и за периода от месец октомври 2016г. до месец февруари 2018г.
за мобилен апарат „Samsung Galaxy S 7 Edge 32Gb Gold“ в размера на 996,03 лева, дължими по договори за лизинг от 26,06,2015г. и от 29,03,2016г., ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на подаване на
заявлението 30,08,2018г. до окончателното изплащане на вземането, за събиране
на което е издадена заповед за изпълнение № 1034 от 31,08,2018 по ч.гр.д.№ 2040/2018г.
по описа на АРС.
ОСЪЖДА А.Д.Ш., ЕГН ********** *** да заплати на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр. София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано
от Оле Бьорн Шулстъд, сумата от 460,08 лева (четиристотин и шестдесет
лева и осем стотинки), направени по производството разноски и сумата от 395,40
лева (триста деветдесет и пет лева и четиридесет стотинки), направени в
заповедното производство разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: