№ 216
гр. С., 14.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на четиринадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Симеон Ил. СветоС.
при участието на секретаря Пенка Сп. Иванова
като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско
дело № 20222200500368 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и
следващите от ГПК.
Обжалвано е първоинстанционно решение № 78/04.05.2022г. по гр.д.
№ 20212220100369 по описа за 2021г. на *** с което е допуснат до делба
следният недвижим имот, находящ се в с.б., общ.Н.З., обл.С.: дворно място
съставляващо УПИ-Х11-87 /Урегулиран поземлен имот дванадесет за
планоснимачен номер осемнадесет/ в квартал 15 /петнадесет/ по подробен
устройствен план на с.б., общ.Н.З., обл.С., предназначен за жилищни
функции, цялото с площ от 650 кв.м /шестстотин и петдесет квадратни
метра/ при граници: изток - улица, запад - УПИ-ХШ-88, север - УПИ-ХТ-86,
юг - улица, ведно с находящите се в имота едноетажни: паянтова жилищна
сграда, цялата с площ 86 кв.м /осемдесет и шест квадратни метра/ и
паянтова стопанска сграда цялата с площ 35 кв.м /тридесет и пет
квадратни метра/, с административен адрес с.б., общ.Н.З., обл.С., ул.
„Боровец“ № 9, между Р. М. СЛ. с ЕГН ********** и постоянен адрес: с.б.,
общ.Н.З., обл.С., ул.„Генерал Заимов“ № 20, К. Р. М. с ЕГН ********** и
постоянен адрес: с.б., общ.Н.З., обл.С., ул.„Генерал Заимов“ № 20, Т. Р. М. с
ЕГН ********** и постоянен адрес: с.б., общ.Н.З., обл.С., ул. „Генерал
Заимов“ № 20,действаща чрез баща си и законен представител Р. М. СЛ., П.
ИВ. СТ. с ЕГН ********** и постоянен адрес: гр.С., м.„Дюлева река“ № 77 и
СЛ. Б. ДР. с ЕГН ********** и постоянен адрес: с.б., общ.Н.З., обл.С., ул.
„Кирил и Методий“ № 2, при квоти както следва:
1
- За Р. М. СЛ. с ЕГН ********** - 2/8 ид.ч. /две осми идеални части/;
- За К. Р. М. с ЕГН ********** - 2/8 ид.ч. /две осми идеални части/;
- За Т. Р. М. с ЕГН **********, действаща чрез баща си и законен
представител Р. М. СЛ. - 2/8 ид.ч. /две осми идеални части/;
- За П. ИВ. СТ. с ЕГН ********** - 1/8 ид.ч. /една осма идеална част/;
- За СЛ. Б. ДР. с ЕГН ********** - 1/8 ид.ч. /една осма идеална част/
Против това решение е постъпила въззивна жалба от единия
ответник в първоинстанционното производство.
Въззивникът атакува изцяло цитираното решение, като заявява, че
то е неправилно и необосновано. Заявява, че първоинстанционният съд не е
обсъдил наведените с отговора на исковата молба доводи и е постановил
решението си без да вземе предвид, че ответната страна е посочила, че има
спор, касаещ обезсилване на нотариален акт за дарение, от който ищците
черпят права. Сделката, с която починалата Стефанка С.а е била надарена
с ¾ ид.ч. е била симулативна и е прикривала договор за продажба, по който
на продавачката не е платена продажната цена. Ищецът Р.С. й е бил
съпруг, но двамата са били във фактическа раздяла. Съдът неоснователно
пренебрегнал всичките им възражения и искания и в нарушение на
съдопроизводствените правила не се произнесъл по тях. Така решението е и
безмотивно, тъй като не е обсъдил доводите, касаещи правата на страните
по отношение на процесния имот, от които зависи кръгът от лицата,
които следва да участват в делбата.
С оглед всичко изложено въззивникът моли въззивният съд да уважи
жалбата, като отмени решението на първоинстанционния съд като
незаконосъобразно и постанови решение, с което да върне делото за ново
разглеждане или евентуално – да отхвърли като неоснователен предявения
иск.
Не е заявена претенция за разноски.
Във въззивната жалба няма направени нови доказателствени или
други процесуални искания за въззивната фаза на производството.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор от
въззиваемите – ищци в първоинстанционното производство, с който
оспорват изцяло като неоснователна въззивната жалба. Заявяват, че
2
решението е постановено при спазване на процесуалните и
материалноправните разпоредби и е правилно. Сочат, че съпругата на
въззивника, която е другият съсобственик, не обжалва решеието и е
съгласна с него.
С оглед изложеното, въззиваемите молят да се остави без уважение
въззивната жалба и да се потвърди атакуваното с нея решение като
правилно и законосъобразно. Няма претенция за разноски.
В отговора няма направени нови доказателствени или други
процесуални искания за въззивната фаза на производството.
В същия срок няма подадена насрещна въззивна жалба.
В с.з., въззивникът, редовно призован, се явява лично, поддържа
въззивната жалба и иска тя да бъде уважена.
В с.з. въззиваема пор. № 2, редовно призована, се явява лично и заявява,
че въззивната жалба е основателна и иска атакуваното решение да се
отмени. Няма искания.
В с.з. останалите въззиваеми пор. №№ 3, 4 и 5, нередовно призовани,
не се явяват и не се представляват. Процесуалният им представител по
пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, с писмена молба, подадена по електронен
път и подписана с валиден КЕП, заявява, че въпреки нередовното
призоваване, не се противопоставя на даване ход на делото, поддържа
отговора и иска въззивната жалба да не се уважава, а атакуваното
решение да се потвърди. Претендира разноски, представя списък.
Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима,
тъй като отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е
подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ
правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт
районен съд
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК
настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е
валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.
При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху атакувания съдебен акт, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните
3
пред РС доказателства, намира, че той е правилен поради което следва да
бъде потвърден.
Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.
Страните по делото се легитимират като съсобственици на
процесния имот, представляващ дворно място, съставляващо УПИ-Х11-87 в
квартал 15 по ПУП на с.б., общ. Н.З., обл.С., предназначен за жилищни
функции, цялото с площ от 650 кв.м при граници: изток - улица, запад - УПИ-
ХШ-88, север - УПИ-ХТ-86, юг - улица, ведно с находящите се в имота
едноетажни: паянтова жилищна сграда, цялата с площ 86 кв.м и паянтова
стопанска сграда цялата с площ 35 кв.м, с административен адрес: с.б.,
общ.Н.З., обл.С., ул.„Боровец“ № 9.
Ищците се позовават на наследяване по закон от
починалатаСтефанка Петкова С.а – съпруга на първия и майка на вторите
двама от тях, която, от своя страна, е била едноличен собственик на ¾
ид.ч. от описания имот, въз основа на договор за дарение, сключен под
формата на н.а. № 178, том I, per.№ 1363, дело 114 от 22.06.2017 г. на
нотариус с per.N 416 на НК, вписан с вх.рег.№ 1718, акт 138, том VI, дело
819 от 22.06.2017 г., с който правото на собственост й е било прехвърлено
по време на брака й безвъзмезднно от Руска Георгиева Стойкова.
От своя страна двамата ответници са придобили правото на
собственост върху останалата ¼ ид.ч. от този имот по силата на договор
за дарание, оформен в н.а. № 190, том IV, рег.№ 8019, дело№ 681 от
08.11.2019 г., издаден от помощник-нотариус по заместване при наотариус
с рег.№ 416 на НК, вписан с вх.рег.№ 2932, акт 61, том ХІ, дело 1710 от
08.11.2019 г., с който правото на сбоственост им е било прехвърлено
безвъзмездно от ТТ.П.Х.
Ответниците с отговора си са направили възражение, че дарението
спрямо наследодателката на ищците е прикривало продажба, но тя била
нищожна като абсолютно симулативна, понеже платените пари били
върнати на продавачката/дарител и са поискали обезсилване на
нотариалния акт.
Първоинстанционният съд е счел за недопустим самостоятелно
предявеният иск по чл. 537 от ГПК и е прекратил производството по
отношение на него, като това определение не е обжалвано и е влязло в сила.
Също така ответниците са посочили, че пред ***е имало образувано
гражданско дело №20/2020г. с искане за обезсилване на нотариалния акт за
дарение на починалата Стефанка С.а с ищец дарителката Р.С., която
впоследствие направила отказ от иска.
4
От своя страна ищците са направили контравъзражение за липса на
правен интерес на ответниците да атакуват сделката между Р.С. и
Стефанка С.а, понеже с такъв разполагат само наследниците по закон на
общия наследодател.
Релевираната нищожност не е предявена като насрещен иск и може
да бъде обсъдена като възражение само в мотивите, като по отношение на
правния интерес следва да се отбележи, че от материалноправна гледна
точка евентуалната невалидност на дарението на тези ¾ ид.ч. от имота
от страна на Р.С. по никакъв начин няма да се отрази върху обема права на
двамата ответници, които са съсобственици на другата ¼ ид.ч. от него с
друг праводател и нито са страна по тази сделка, нито са наследници на
надарената Стефанка С.а, но доколкото предмет на спора е делбата на
този имот, съдът е длъжен да установи всички съсобственици и размера на
правата им от съсобствеността, поради което наведените възражения
следва да бъдат разгледани в тази светлина. По повод изложените доводи,
касаещи прекъснатите отношения и фактическата раздяла между първия
ищец и съпругата му /праводателка на тримата ищци/, може да се
отбележи, че тези обстоятелства, сами по себе си, не рефлектират върху
вещния ефект на сделката, независимо дали тя е дарение или продажба.
Тъй като възражението е направено от ответниците, съдът е
възложил на тях тежестта да докажат твърдяните факти. Те не са
ангажирали никакви доказателства в тази насока, въпросът за релативна
или абсолютна симулация на дарението не е разрешаван със СПН и подлежи
на самостоятелно доказване, като позоваването на намиращите се в
прекратеното гр.д. №20/20г. на ***документи не ползва ответниците, тъй
като в настоящото производство те са длъжни да проведат пълно главно
доказване и съдът следва да събере пряко доказателствените средства,
каквито не са посочени и представени от тях. В отговора са заявили, че
молят при „необходимост“ да бъде разпитана Р.С., но по-късно не са
отправили такова искане до приключване на съдебното дирене.
Дори обаче да се счете, че несъбирането на доказателствените
средства е в резултат на процесуални нарушения на първостепенния съд, то
във въззивната жалба въззивникът не е направил доказателствени искания
за събиране на такива във въззивната фаза на производството и въззивният
съд, съгласно нормата на чл. 269 пр. посл. от ГПК, е ограничен в проверката
си само до посоченото в жалбата.
Така, при наличните писмени доказателства се установява, че
съсобственици на процесния имот са страните по делото, като квотите от
правото им на собственост са: по равни части за ищците - преживелия
съпруг и децата на починалата Стефанка С.а, тъй като собствеността не
е била в режим на СИО – т.е. – по 1/3 от ¾ ид.ч., или: за Р. М. СЛ. - 2/8 ид.ч.;
за К. Р. М. - 2/8 ид.ч.; за Т. Р. М. чрез нейния баща и законен представител Р.
М. СЛ. - 2/8 ид.ч.; и по 1/2 от ¼ ид.ч от имота за ответниците, тъй като
5
всеки от тях е получил лична собственост чрез дарение по време на брака,
или: за П. ИВ. СТ. - 1/8 ид.ч. и за СЛ. Б. ДР. - 1/8 ид.ч., и при тези условия
следва да бъде допусната делбата.
Поради това въззивната жалба е неоснователна и не следва да се
уважава. Като е достигнал до идентични крайни правни изводи,
първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да
бъде потвърдено.
Въззиваемите претендират разноски за адвокатско възнаграждение,
но освен списък по чл. 80 от ГПК, не са представени нито договор за правна
помощ и съдействие, нито някакъв платежен документ за действителното
извършване на тези разноски, поради което такива не следва да бъдат
присъдени. Освен това разноските в производството по делба се присъждат
при приключване на втората фаза по извършването й.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 78/04.05.2022г. по
гр.д. № 20212220100369 по описа за 2021г. на ***
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКСРБ в
едномесечен срок от връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6