Р Е Ш Е Н И Е № 411

 

гр. Видин,  01.11.2018г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

          Видинският районен съд………….… наказателна колегия в публичното заседание на втори октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                            Председател: Андрей Дечев

                                                         Съдебни заседатели: ………...……...…

                                                                             Членове:……...……………

при секретаря П. Йорданова и в присъствието на

прокурора………………………………… като разгледа докладваното от

съдията Дечев…………… НАХД № 1052……

по описа………… за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното :

                                                                                                                          

          Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от Е.В.В.,     ЕГН **********,***, против Наказателно постановление № 309887-F352542/03.01.2018г. на Директора на ТД на НАП – Велико Търново, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 185, ал. 2 от ЗДДС – глоба в размер на 400 лв. за извършено административно нарушение по чл. 7, ал. 1, от Наредба № Н-18/31.12.2006г. на МФ.

          Жалбоподателят в жалбата си оспорва НП, като  заема становище да се уважи жалбата като основателна, а атакуваното наказателно постановление да се отмени като незаконосъобразно и необосновано. Същият не заема становище в с.з. 

          Ответната страна чрез процесуалния си представител заема  становище в с. з., да се потвърди атакуваното наказателно постановление като законосъобразно и обосновано, а жалбата да се отхвърли като неоснователна.   

          От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, Съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

           На      05.11.2018г. при извършена проверка на обект „Магазин за дрехи втора употреба“, намиращ се    гр. Видин, ул. „Цар Симеон Велики“, блок № 9  /партер/ , с дейност търговия, осъществявана от жалбоподателя Е.В.В.,       ЕГН **********,***, се установило, че при покупка на 1 бр. USB кабел лицето е приело парисе /2 лв./ и не е издало фискална 87касова бележка поради липса на ЕКАФП, нито касова бележка от кочан с ръчни касови бележки. При извършената ревизия на касата е установена наличност от 5.00 лв. налични пари от продажби.

          Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото гласни и писмени доказателства - показанията на свидетеля А.И.А. – актосъставител и административно-наказателната преписка.

          Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което Съдът ги кредитира.

           Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:

            Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от лице с правен интерес от обжалване на НП, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.    

            Посочената от наказващия орган за нарушена разпоредба на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18 задължава лицата по чл. 3 от същата наредба да монтират и въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП фискални устройства от датата на започване на дейността на обекта. Лица по чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18  са всички лица, които извършват продажби на стоки и услуги във или от търговски обект. Наредбата е издадена във връзка с приложението на чл.118 от ЗДДС, на основание чл.118, ал.4 от ЗДДС. Съгласно чл.118, ал.1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ, като текстът на тази норма е възпроизведен в чл.25 от Наредба № Н-18. По смисъла на ал.1 от нормата лицата, задължени да използват ФУ, издават фискална касова бележка за всяка продажба, независимо от документирането й с първичен счетоводен документ, с изключение на случаите, когато плащането е по банков път, а ал.3 на същия член сочи, че фискалната касова бележка се издава при извършване на плащането. Възражението в жалбата за непосочване на това, че разпоредбата на чл.118, ал.4 е от ЗДДС е неоснователно. Същото не е довело до накърняване правото на защита на нарушителя, тъй като е посочена нарушената разпоредба от Наредбата, а в същата е записана, че  е издадена във връзка с приложението на чл.118 от ЗДДС, на основание чл.118, ал.4 от ЗДДС. В случая допуснатото нарушение не е от категорията на съществените.

           В конкретния случай, контролните органи са констатирали липса на монтиран и въведен в експлоатация ЕКАФП с изградена постоянна връзка с НАП и отговорно за нарушението лице е именно жалбоподателката, като следва да се добави, че допуснатото нарушение в случая не е неиздаването на фискален бон, а въобще липсата на ЕКАФП в обекта, в който обаче са се извършвали продажби. Видно е, че АУАН и НП съдържат необходимите реквизити, както и достатъчно ясно описание на нарушението. Към процесното нарушение е неприложима хипотезата на чл. 28 от ЗАНН предвид обществените отношения, защитата на които се гарантира чрез Наредба Н-18 и предвид неотразяването на приходи в полза на фиска.  От установените по делото обстоятелства не може да се направи извода, че нарушението попада в категорията на малозначителни и незначителни нарушения. Съгласно чл. 28 от ЗАНН за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Относно понятието маловажен случай, приложима е легалната дефиниция съгласно чл.93, т.9 от Наказателния кодекс –  "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. От данните по делото не може да се направи извода, че деянието е с по-ниска степен на обществена опасност от другите нарушения от съответния вид. С оглед останалите обстоятелства във връзка с извършеното нарушение правилно и в съответствие с чл. 27, ал. 2 от ЗАНН и с оглед постигането на целите по чл.12 от ЗАНН, наказващият орган е определил административното наказание в минимален размер, като е взел предвид всички обстоятелства във връзка с осъществяването на нарушението.

 

Ето защо, правилно е ангажирана отговорността на лицето на чл. 185, ал.2 от ЗДДС, като му е наложена санкция в размер около минималния предвиден от законодателя от 400 лева.

           В този смисъл Съдът намира, че  НП е законосъобразно и обосновано и ще следва да бъде потвърдено, а жалбата  е неоснователна и ще следва да се отхвърли.

           Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Видинският районен съд

Р  Е  Ш  И :

           

            ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 309887-F352542/03.01.2018г. на Директора на ТД на НАП – Велико Търново, с което на жалбоподателя Е.В.В.,   ЕГН **********,***, е наложено административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 185, ал. 2 от ЗДДС – глоба в размер на 400 лв. за извършено административно нарушение по чл. 7, ал. 1, от Наредба № Н-18/31.12.2006г. на МФ.

             Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от съобщението до страните пред Административен съд-гр. Видин.       

                                                           

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ :