Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ...........
град Шумен, 07.07.2023г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в
открито заседание на трети юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател: Снежина Чолакова
Членове: Росица Цветкова
Бистра
Бойн
при секретар Р.Хаджидимитрова и прокурор С.Александрова, като
разгледа докладваното от съдия Б.Бойн КАНД № 114 по описа за 2023г. на Административен
съд Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания(ЗАНН)
и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс(АПК).
Образувано
е по касационна жалба от „МД-8384“ ЕООД със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от А.Ю.чрез адв.А.А. от ШАК срещу Решение № 118 от 06.04.2023г.,
постановено по ВАНД № 2663/2022г. по описа на Районен съд Шумен, с което е потвърдено
Наказателно постановление № 27-2200174/17.11.2022год. на Директора на Дирекция
“Инспекция по труда”- гр.Шумен, с което на основание чл.416 ал.5 от КТ, във вр.
с чл.414 ал.3 от КТ, на дружеството жалбоподател е наложена имуществена санкция
в размер 1500.00лв. за нарушение на чл.62 ал.1, във връзка с чл.1 ал.2 от КТ. В
жалбата се твърди, че в НП не била правилно посочена нарушената разпоредба,
като описанието на нарушението от фактическа страна отговаряло на нарушение по
чл.63 ал.2 от КТ. Налице било противоречие между вмененото нарушение и неговата
правна квалификация. С оглед на тези съображения, се иска настоящата инстанция да постанови
решение, с което да отмени обжалваното решение и да отмени потвърденото с решението
Наказателно постановление. Не се прилагат доказателства. В съдебно заседание не
се явява упълномощен процесуален представител.
Ответникът
по касация депозира отговор на 19.06.2023г., в който се оспорва жалбата. Не изпраща представител в открито съдебно
заседание.
Представителят
на Шуменска окръжна прокуратура, намира жалбата за процесуално допустима, а
разгледана по същество- за неоснователна. Смята, че решението на районния съд е
правилно и законосъобразно, поради което предлага то да бъде потвърдено.
Настоящата съдебна инстанция, след като
прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания,
становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши
проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл.218 и
чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена
в законоустановения срок по чл.211 ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо
право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210 ал.1
от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество,
същата се явява неоснователна. Съображенията за това са следните:
С обжалваното решение е потвърдено Наказателно
постановление № 27-2200174/17.11.2022год. на Директора на Дирекция “Инспекция
по труда”- гр.Шумен, с което на основание чл.416 ал.5 от КТ, във вр. с чл.414
ал.3 от КТ, с което на дружеството жалбоподател „МД-8384“ ЕООД е наложена
имуществена санкция в размер 1500.00лв. за нарушение на чл.62 ал.1, във връзка
с чл.1 ал.2 от КТ.
Въззивният
съд е приел за установено от фактическа страна следното: При извършена проверка
от контролните органи на Д „ИТ“ град Шумен на 29.09.2022г. в търговски обект–
хранителен магазин в град Шумен, стопанисван от санкционираното дружество,
както и извършена документална проверка на 05.10. и 06.10.2022г., било
установено, че „МД-8384“ ЕООД град Шумен, в качеството му на работодател, допуснало
лицето М. А.на длъжност „продавач-консултант“ без да е сключило трудов договор
в писмена форма с нея, като същата е полагала труд в продължение на осем дни. Представеният
примерен трудов договор бил подписан едностранно само от работодателя. На
дружеството бил съставен Акт за установяване на административното нарушение №
27-2200174 от 13.10.2022г., в който било посочено, че същото при осъществяване
на дейността си, в качеството си на работодател е нарушило разпоредбите на
трудовото законодателство с това, че е приело на работа в обекта служител, без
да е сключило трудов договор в писмена форма, с което дружеството е осъществило
нарушение на чл.62 ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 от КТ. Актът бил подписан без възражения
от представителя на нарушителя, като в срока по чл. 44 ал.1 от ЗАНН били
депозирани възражения, в които било посочено, че наетото лице умишлено не е
подписало договора, с цел да навреди на фирмата. На 17.11.2022г. въз основа на
така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната
преписка, наказващият орган издал процесното Наказателно постановление, с което основание чл.416 ал.5 от КТ, във
вр. с чл.414 ал.3 от КТ, на дружеството жалбоподател е наложена имуществена
санкция в размер 1500.00лв. за нарушение на чл.62 ал.1, във връзка с чл.1 ал.2
от КТ, за това, че е приело на работа лице, без да е сключило с него трудов
договор.
За да постанови крайния си акт,
съдът приел, че в хода на административно-наказателното производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а издаденото
наказателно постановление е постановено в съответствие с материалния закон.
Въззивният съд приел, че от доказателствата по делото, сред които и разпит на
служителите на Инспекция по труда, извършили проверката, безспорно се
установява, че дружеството жалбоподател е осъществило процесното нарушение,
поради което потвърдил оспорения пред него правораздавателен акт. Настоящият състав намира, че въззивният съд
е направил обстоен анализ на фактите и правилно е установил фактическата
обстановка, респективно на тази база е направил правилни и законосъобразни
правни изводи в постановеното от него решение, поради което същите не следва да
бъдат изцяло преповтаряни и на осн. чл.221 ал.2 от АПК препраща към мотивите на
първоинстанционния съд.
Касационният
състав не споделя релевирания от касатора довод за допуснато съществено
процесуално нарушение на чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН, доколкото извършеното
нарушение правилно е квалифицирано като
такова по чл.62 ал.1, във вр. с чл.1 ал.2 от КТ. Въззивният съд правилно
издирил и приложимата в случая санкционна разпоредба на чл.414 ал.3 от КТ.
Съгласно
чл.63 ал.2 от КТ, който се твърди, че е относимата норма към нарушението, работодателят
няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави
екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие от
уведомлението по чл.62 ал.3, заверено от териториалната дирекция на
Националната агенция за приходите. В случая, работодателят не е разполагал с
трудов договор, подписан от двете страни по него, както и с уведомление, поради
което няма обективно не е възможно да е осъществил нарушение по този текст.
Ограничен в пределите на касационната
проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен
състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл.218
ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното
решение или несъответствие с материалния закон.
С
оглед изложеното, Шуменският административен съд намира касационната жалба за
неоснователна, а решението на Районен съд- гр.Шумен за правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на
основание 63в от ЗАНН и чл.221 ал.2 от
АПК, Шуменският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 118 от 06.04.2023г., постановено
по НАХД №2663/2022г. по описа на Районен съд- Шумен.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:........................ ЧЛЕНОВЕ:
1. ...................
2. .......................
ЗАБЕЛЕЖКА:
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на
07.07.2023г.