Р Е Ш Е Н И Е
гр. Сливница, 26.10.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – гр. Сливница, пети състав, в
публично съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти февруари през две
хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИАНА МАРКОВА
при участието на секретаря Галина Владимирова като разгледа докладваното от
съдията НАХД № 471 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
В.С. А., с ЕГН ********** ***,,
обжалва наказателно постановление № 42-0001073 / 30.07.2019 г. на Началника на ОО
„АА” – гр. София, с което на жалбоподателя за нарушение разпоредбата на чл. 6,
ал.1 ЗАвПр и на основание чл. 93, ал.1, т.1 от ЗАвПр и чл.53 от ЗАНН му е
наложена глоба в размер на 2 000 лева. В жалбата са оспорени констатациите в
административните актове и са изложени доводи за незаконосъобразност на
атакуваното наказателно постановление с искане то да бъде отменено.
Административнонаказващият орган не изразява
становище.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства (акт за установяване на административно нарушение № 263175 от 15.05.2019
г., наказателно постановление № 42-0001073 / 30.07.2019 г. на Началника на ОО
„АА” – гр. София, заповед № РД 14-1218 / 16.05.2019 г. на Началника на ОО „АА”
– гр. София, заповед № РД-08-249 / 15.05.2015 г. на Министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията, и показанията на свидетелите А.Р.Д. и
Т.Г.Б.), намира следното:
На 15.05.2019 г. жалбоподателят В. А. с
управлявания от него лекотоварен автомобил, марка „Пежо”, с рег. № ***, се явил
на ГКПП – Калотина за излизане в страната. Микробусът бил спрян за проверка от
граничен полицай В.М.Г.. Тъй като в автомобила пътували и други лица, св. Г. се
усъмнил, че жалбоподателят извършва превоз на
пътници без да притежава лиценз за такава дейност и уведомил св. А.Д. и Т.Б.
– служители на ОО „АА” – гр. София. Св. Д. и Б. снели обяснения от пътниците, в
които последните посочили, че всеки е заплатил на водача сумата от 230 евро, за
да го превози от Р България до ФР Швейцария. За установеното нарушение св. Д.,
съобразно компетентността си на установяващ нарушения по ЗАвПр, съставил АУАН №
263175 от 15.05.2019 г. за нарушение на чл. 6, ал.1 ЗАвПр, за това, че
жалбоподателят извършва международен превоз на пътници срещу заплащане без
лиценз. Въз основа на така съставения АУАН било издадено атакуваното НП №
42-0001073/ 30.07.2019 г. на Началника на ОО „АА” – гр. София.
От събраните по делото доказателства се
установява, че жалбоподателят А. е извършил нарушение на разпоредбите на чл.6,
ал.1 ЗАвПр като не е съобразил своето поведение със законовите разпоредби,
извършвайки превоз на пътници по смисъла на § 1, т.3 ДР на ЗАвПр, като е
превозвал лица, които са му заплатили за тази услуга. С разпоредбата на чл.6, ал.1 ЗАвПр е въведен лицензионен режим за този вид
дейност, а в чл.25 от закона е регламентиран редът за издаване на съответните
лицензи. В конкретния случай не се спори по делото, че А. не е притежавал
лиценз за извършване на превоз на пътници.
Установената в акта за административно нарушение и
в наказателното постановление фактическа обстановка, не беше опровергана. В
показанията си свидетелите А.Р.Д. и Т.Г.Б. възпроизвеждат обстоятелства,
възприети от тях лично и непосредствено и касаещи именно факта на извършване на
деянието, време и място на осъществяването му, авторството, механизма на
деянието и конкретното своеобразие от обстоятелства, при които е било извършено
то. Показанията на свидетелите Б. и Д., който е и актосъставител не се
опровергават от констатациите, изложени в акта. Показанията на тези свидетели
кореспондират с писмените доказателства по делото.
Видно от материалите по делото нарушението е констатирано от компетентно длъжностно лице по осъществяване на контрол съобразно чл.91, ал.3 ЗАвПр, а именно органите на ОО „Автомобилна администрация”, съставили процесния АУАН. Безспорно доказана е и компетентността на наказващия орган. Видно от приложената заповед № РД-08-249 / 15.05.2015 г.на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, начелникът на ОО „Автомобилна администрация” е надлежно оправомощен да съставя НП на основание чл.92, ал.2 от ЗАвПр.
От данните по делото се установява,че на посочената в АУАН и НП дата жалбоподателят е управлявал лекотоварен автомобил, марка „Пежо”, с рег. № ***, като е извършвал превоз на пътници, без да притежава лиценз за извършване на обществен превоз или превоз на пътници за собствена сметка. Съгласно разпоредбата на чл.93, ал.1 ЗАвПр отговорността е на водач, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз. Следователно, за да е съставомерно деянието от обективна страна е достатъчно да е установено, че водачът е превозвал пътници, без да притежава редовно издаден лиценз за тази дейност. В настоящия случай деянието е съставомерно и от субективна страна, тъй като е извършено виновно, доколкото жалбоподателя А. като водач на лекотоварния автомобил е знаел и е бил длъжен да знае за задължението си по чл.93, ал.1 ЗАвПр, което не е изпълнил.
От значение за съставомерността на това нарушение е определянето на субекта на административнонаказателна отговорност, с произтичащото от това му качество задължение да се въздържа от извършването на обществен превоз на пътници. Съгласно § 1, т.3 ДР ЗАвПр, „превоз на пътници” е дейност на физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, за превоз на пътници срещу заплащане, която се осъществява със специално конструирани и оборудвани моторни превозни средства независимо дали са натоварени или не. Понятието за „превоз” по § 1, т.3 ДР ЗАвПр в случая покрива извършваният от водача превоз, документално обоснован с приетите по делото доказателства и тези, съдържащи се в административнонаказателната преписка.
Касае се за формално по характера си нарушение, при което с факта на установяването му законодателят презюмира настъпването на неблагоприятни за установения обществен ред правни последици, достатъчно значими по презумпция на закона, за да подлежат на санкциониране с предвидената в правната норма административнонаказателна санкция. При въздигането му в административно нарушение по чл.93, ал.1 ЗАвПр законодателят е отчел високата степен на обществена опасност, поради което при безспорната доказаност на деянието следва да бъде приложена съответната санкционна норма. Ето защо се налага извода, че от обективна и субективна страна вмененото на жалбоподателя нарушение е осъществено.
От анализа на събраните и проверени от съда
доказателства се налага извода за доказаност на административнонаказателното
обвинение по отношение обсъденото нарушение.
Актът за установяване на административно нарушение
и издаденото въз основа на него наказателно постановление отговарят на
изискванията на закона и съдържат всички реквизити, изискващи се от него. АУАН
е съставен от компетентен актосъставител, спазени са изискванията на чл.42 от ЗАНН, подписан е и е надлежно връчен на жалбоподателя, като е осигурено правото
на последния по чл.44 от ЗАНН. Предявените факти, за които на жалбоподателя са
наложени наказания, съставляват административно нарушение и наказващият орган
при спазване на закона е издал наказателното постановление за реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. При издаване на наказателното
постановление не са допуснати нарушения на материалния закон. То е обосновано и
не е постановено при непълнота на доказателствата. Не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. При определяне размера на наложеното
наказание наказващият орган е приложил правилно разпоредбата на чл. 93, ал. 1, т.1 ЗАПр, според която при
първо нарушение се налага глоба в размер на 2000 лева.
По
изложените съображения атакуваното наказателно постановление следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 42-0001073 / 30.07.2019 г. на Началника на ОО
„АА” – гр. София, с което на В.С. А., с ЕГН ********** ***, за нарушение
разпоредбата на чл. 6, ал.1 ЗАвПр и на основание чл. 93, ал.1, т.1 от ЗАвПр и
чл.53 от ЗАНН му е наложена глоба в размер на 2 000 лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд – София област в 14 -
дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: