Р Е Ш
Е Н И Е
№ 282
06.07.2021 година град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично съдебно
заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Ч Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА
ТОДОРОВА
при секретар Зорница Делчева
и с участието на прокурор Петко Георгиев
като разгледа докладваното от
съдия Ир.Янкова КАН дело № 265 по описа за 2021 год., за да
се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по
касационна жалба от Д.С.Д. ***, чрез процесуалния му
представител адвокат Я.И. против Решение
№260119 /25.03.2021г., постановено по АНД № 89/2021г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е изменено Наказателно постановление № 7102 от 30.12.2020г.,
издадено от Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” в
Агенция „Пътна инфраструктура” – гр. София, с което е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 2500 лв, като намалява размера на глобата в размер
на 1000лв.
В жалбата се съдържат оплаквания за
постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на
закона и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила -
касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1,
изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва направения от въззивния съд извод,
че правилно е ангажирана отговорността на водача на пътното превозно средство,
за констатирано нарушение на чл. 26, ал.2, т.1, б. „а” от Закона за пътищата.
Твърди, че необосновано, в нарушение и при неправилно приложение на закона
съдът е приел, че санкционираното лице е субект на нарушението по повдигнатото
му административнонаказателно обвинение. Поддържа, че от събраните по делото
писмени и гласни доказателства не е
установено извършването на съставомерно от обективна и субективна страна
деяние, квалифицирано по административнонаказателния състав на чл. 53, ал.1,
т.2 във вр. с чл. 26, ал.2, т.1, б. „а” от Закона за пътищата. По подробно изложени
съображения по наведените касационни основания е направено искане обжалваното
съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което
да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно Наказателно постановление №
7102 от 30.12.2020г
Ответникът по касационната
жалба – Агенция „Пътна инфраструктура“-София, редовно и своевременно призован
за съдебно заседание, не изпраща представител, но в писменото си становище
релевира доводи за неоснователност на подадената касационна жалба.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за основателност
на касационната жалба по изложените в нея съображения и предлага съдебното
решение да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно, а наказателното
постановление - потвърдено.
Касационният състав на съда, след като
обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя
касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на
основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е
подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт
е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Производството пред
Районен съд – Казанлък се е развило по жалба на Д.С.Д. *** срещу Наказателно постановление
/НП/ № 7102 от 30.12.2020г., издадено от Началник отдел „Контрол по
републиканската пътна мрежа“, Дирекция „Анализ
на риска и оперативен контрол” в Агенция „Пътна инфраструктура” – гр. София, с
което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ № 7943/ 02.12.2020г., на Д.С.Д. е наложено административно
наказание - глоба в размер 2 500лв., на основание чл.53, ал.1, т.2 от
Закона за пътищата /ЗП/, за нарушение на чл. 26, ал.2, т.1, б. „а” от ЗП
във вр. с чл. 37, ал.1, т.1 от Наредба № 11/ 03.07.2001г. на МРРБ за движение
на извънгабаритни и/ или тежки ППС. Административнонаказателното обвинение от
фактическа страна се основава на това, че на 02.12.2020г., в 12.25ч., на път
І-66, км.345 в посока гр. Мъглиж - гр. Сливен Д.С.Д. е управлявал и
осъществявал движение на МПС с четири оси с две управляеми оси марка „МАН“,
модел „41.414 ВФ“ с рег. №****, като при извършената проверка и направеното
измерване е констатирано, че са надвишени нормите на Наредба № 11 от
03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, както
следва: при измерено разстояние между осите 1.41м,
сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 27.200т., при
максимално допустимо натоварване 19 тона, съгласно чл.7, ал.1, т.5, б. „в” от
Наредба № 11/ 03.07.2001г. Наказващият орган е приел, че към момента на
проверката водачът на ППС Д.С.Д. е осъществявал движение на извънгабаритно ППС
по см. на §1, т.1 от ДР на Наредба № 11/2001г., респ. тежко по см. на чл.3, т.2
на Наредбата, без разрешение /разрешително или квитанция за платени пътни
такси/, издадено по реда на раздел IV от Наредба № 11/ 2001г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС от администрацията управляваща пътя
/АПИ/ за дейност от специално ползване на пътищата.
Казанлъшкият районен съд е потвърдил
обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата материална
законосъобразност. Въззивният съд е приел, че правилно е ангажирана личната
административнонаказателна отговорност на Д.Д. в качеството му на водач на
тежко ППС за допуснато нарушение на чл. 26, ал.2, т.1, б. „а” от ЗП, тъй като то
е от кръга на лицата, които могат и са
длъжни да искат издаването на разрешение за движение на извънгабаритно и/ или
тежко ППС от администрацията, управляваща пътя. Съдът е обосновал извод, че
санкционираното лице може да бъде субект
на нарушението по повдигнатото му обвинение.
И е осъществил състава по повдигнатото му административно обвинение
Решението на Казанлъшкия районен съд е постановено при правилно
приложение и в съответствие с материалния закон.
Правилно е прието от съда, че в съответствие с приложимите правни
норми е ангажирана личната административнонаказателна отговорност на Д.Д. в
качеството му на водач на тежко ППС, на основание чл. 53, ал.1, т.2 от ЗП, за
допуснато нарушение на чл. 26, ал.2, т.1, б. „а” от ЗП,. Наложената от
наказващия орган санкция на Андрей Вълканов се основава на нормата на чл. 53,
ал.1, т.2 от ЗП, съгласно която се
наказват с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не представлява
престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1,
т. 1, букви "в" и "г", т.2, ал.2 и ал.5 и чл.41 от ЗП или
които извършат или наредят да бъдат извършени дейности - движение на
извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на
собственика или администрацията, управляваща пътя. При тази нормативна
регламентация следва извода, че субект на нарушението и респ. субект на
административнонаказателна отговорност по чл.53, ал.1, т.2 от ЗП може да бъде
всяко физическо лице, което наруши законово установената забрана по чл. 26,
ал.2, т.1, б „”а” от ЗП за движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни
средства без надлежно разрешение – т.е кръга на субектите на това нарушение не
се изчерпва със собствениците на извънгабаритни и/ или тежки ППС и превозвачите
по см. на §1, т.5 от Закона за автомобилните превози. В случая ангажирането на
отговорността на касатора е обосновано с допуснато нарушение на разпоредбата на
чл. 26, ал.2, т.1, б. „а” от ЗП, като от фактическа страна повдигнатото на Д.Д.
обвинение се основава на това, че е управлявал и осъществявал движение на
МПС с четири оси с две управляеми оси,
като при измерено разстояние между осите 1.41м, сумата от натоварването на ос
на двойната задвижваща ос на МПС е 27.200т,
при максимално допустимо натоварване 19 тона, съгласно чл.7, ал.1, т.5,
б. „в” от Наредба № 11/ 03.07.2001г., с което е осъществил движение на
извънгабаритно ППС по см. на §1, т.1 от ДР на Наредба № 11 от 03.07.2001г.,
респ. тежко по см. на чл.3, т.2 на Наредбата, без разрешение, издадено по реда
на раздел IV от Наредба № 11/ 2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС. С оглед на така направената фактическа и правна обосновка на
обвинението, съдът приема, че Д. Д. като лице, на което е вменено, че е
нарушило забраната по чл. 26, ал.2, т.1, б. „а” от ЗП управлявайки тежко ППС
без надлежно издадено разрешение, може да бъде субект на нарушението и съотв.
на административнонаказателна отговорност по чл.53, ал.1, т.2 от ЗП. Аргумент
за това е и разпоредбата на чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11/ 03.07.2001г. на
МРРБ.
Наказателно постановление №7102 от 30.12.2020г. е издадено от компетентен
орган, като при образуването и провеждането на административнонаказателното
производство не са допуснати нарушения на регламентираните в ЗАНН процесуални
правила и формални изисквания, както е прието от съда. Наказателното
постановление съдържа изискуемото се по чл. 57 от ЗАНН описание на нарушението,
обосноваващо в необходимата степен от фактическа и от правна страна
административното обвинение, с посочване на всички релевантни за
съставомерността на деянието факти, вкл. конкретизирано е мястото на извършване
на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. От събраните по делото
писмени и гласни доказателства по безспорен и несъмнен начин се установява
описаната в съставения АУАН и в издаденото въз основа на него наказателното
постановление фактическа обстановка и съотв. извършването на вмененото на
санкционираното лице нарушение. Управляваното от Д.Д. МПС на посочените в НП
дата, място и обстоятелства, следва да бъде квалифицирано като тежко ППС по см.
на определението по чл. 3, т.2 във връзка с чл.7, ал.1, т.5, б. „в” от Наредба
№ 11/ 03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. По смисъла на
приложимото законодателство движението на извънгабаритните и/или тежките ППС е
разрешено да се извършва с разрешително, издадено от администрацията,
управляваща пътя, съгласувано със съответната служба за контрол при
Министерството на вътрешните работи /чл.8, ал.2 от Наредба № 11/ 03.07.2001г./ или след заплащане на
дължимата такса /чл.14, ал.3 от Наредбата/. Съгласно регламентираното
изключение по чл.8, ал.5 във връзка с чл.14, ал.3 от Наредба № 11/ 03.07.2001г.,
извънгабаритните и/или тежките ППС, на които се разрешава да се движат след
заплащане само на дължимата такса, са тези, които имат обща маса до 45 тона или
натоварване на ос, което не превишава с повече от 30 %
допустимите максимални натоварвания на ос по раздел ІІ, както и тези с
габаритни размери: широчина - до 3,30 м, височина - до 4,30м и дължина - до
22м. В случая при измерено разстояние между осите 1.41м, сумата от
натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 27.200т, при максимално допустимо натоварване 19 тона,
съгласно чл.7, ал.1, т.5, б. „в” от Наредба № 11/ 03.07.2001г. За извършеното
при проверката измерване е съставен надлежен протокол, при представени
доказателства за осъществен метрологичен контрол на техническото средство за измерване.
С оглед на което възражението на санкционираното лице за съществуването на
основателни съмнения за достоверността на измерените стойности, се явява
абсолютно необосновано. Очевидно превишението на допустимите максимални
натоварвания на ос е по-голямо от 30%, поради което хипотезата на чл.14, ал.3
от Наредбата на МРРБ, е неприложима. След като по отношение на ППС не е налице
изключението по чл.8, ал.5 във връзка с чл.14, ал.3 от Наредба № 11/
03.07.2001г. и движението на същото не се разрешава след заплащане само на
дължимата такса, противно на твърдяното от санкционираното лице, осъщественото
управление на ППС не може да бъде определено като съставомерно деяние по
чл.177, ал.3 от ЗДвП, а правилно е квалифицирано като нарушение на чл.26, ал.2,
т.1, б ”а” от ЗП, защото именно тази норма въвежда забрана за движение на тежки
и извънгабаритни ППС без разрешение, каквото в случая се е изисквало. Когато
движението на извънгабаритно ППС се извършва без необходимото разрешение по
чл.8, ал.2 от Наредбата № 11/ 03.07.2001г. във вр. с чл.26, ал.3 от ЗП, е
налице нарушение на чл.26, ал.2, т.1, буква „а” от ЗП и се осъществява състава
на чл.53, ал.1 от ЗП. Когато движението на ППС се извършва без заплатената
такса по чл.14, ал.3 от Наредбата, се осъществява състава на чл.177, ал.3 от ЗДвП. В този смисъл и предвид липсата на основание за прилагане в случая на
хипотезата по чл.14, ал.3 от Наредбата № 11/ 03.07.2001г., съдът приема че е
налице съответна от гл. т на установените по делото факти и правилна от гл. т.
на закона административнонаказателна правна квалификация на деянието като
нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б ”а” от ЗП, респ. правилно определяне на
приложимата санкционна разпоредба – чл.53, ал.1 от ЗП. Не се сочат, нито се
установяват обстоятелства, изключващи вината на дееца и/ или наказуемостта на
деянието. Спрямо това деяние не е приложима и разпоредбата на чл.28 от ЗАНН,
тъй като нарушението е типично за вида си и не се характеризира с по-ниска
степен на опасност в сравнение с други нарушения от същия вид.
Не следва да се
възприеме и довода, че липсата на конкретизация за вида прикачване на
автомобила е съществено в настоящия случай. Съгласно текста на чл.7, ал.1 от Наредба №11 „допустимото максимално натоварване на ос за ППС с
допустими максимални маси по чл.6, ал.1 с пневматично или признато за
еквивалентно на него окачване за движение по всички пътища, отворени за
обществено ползване, както и за ППС със същите маси без пневматично или
признато за еквивалентно на него окачване за движение само по дадените в
приложение № 2 отворени за обществено ползване пътища, е:“, като в следващите точки на разпоредбата са определени
различни стойности на допустимо максимално натоварване на ос, в зависимост от
различните видове ППС. Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2 от Наредба №11 „допустимото максимално натоварване на ос за
ППС без пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение
по пътищата, отворени за обществено ползване, които не са дадени в приложение №
2, е:“, като в следващите точки също са определени различни стойности на
допустимо максимално натоварване на ос, в зависимост от вида на ППС.
От
така посочените разпоредби е видно, че от съществено значение за определяне на
допустимото максимално натоварване на ос за ППС без пневматично или признато за
еквивалентно на него окачване е обстоятелството дали същото осъществява
движение по пътищата, отворени за обществено ползване, съгласно Приложение №2
от Наредбата или по пътища, които не са посочени в това приложение. Това
обстоятелство е ирелевантно по отношение на ППС с пневматично или признато за
еквивалентно на него окачване, тъй като стойностите на допустимото максимално
натоварване на ос по чл.7, ал.1 от Наредбата за тези ППС се отнасят за всички
пътища.
Движението
на процесното ППС в разглеждания случай се е осъществявало по път I-66, отворен за обществено ползване, който е сред посочените в Приложение №2/т.11/.
Следователно за определяне на неговите допустими стойности за натоварване на
ос не е от значение дали същото е с
пневматично или признато за еквивалентно на него окачване или е без пневматично
или признато за еквивалентно на него окачване,
По тези съображения Наказателно постановление № 7102 от 30.12.2020г.,
издадено от Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” в
Агенция „Пътна инфраструктура” – гр. София се явява правилно и законосъобразно
и следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото
искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски не следва да бъде
уважено, като на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН, Д.Д. следва да бъде осъден да
заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София, възнаграждение за
осъществената от юрисконсулт правна защита, определено съгласно чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл.37 от Закона за
правната помощ, в размер от 100лв., а искането за присъждане на разноски пред
първата инстанция е следвало да бъде заявено от ответника на касацията пред нея
, а не пред настоящия съставв.
Водим от горните мотиви и на основание
чл.221, ал.2, предл. първо от АПК
Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалба от Д.С.Д. *** против Решение №260119 /25.03.2021г., постановено по АНД № 89/2021г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е изменено Наказателно постановление № 7102 от 30.12.2020г.,
издадено от Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” в
Агенция „Пътна инфраструктура” – гр. София, с което е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 2500 лв, като намалява размера на глобата в
размер на 1000лв.
ОСЪЖДА
Д.С.Д. *** да
заплати на Агенция „Пътна инфраструктура”, гр. София, сумата 100 /сто/ лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване
и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.