М О Т И
В И
А. Ч.К.,*** чрез адв.В.К. от АК
–Благоевград е повдигнал обвинение с частна тъжба против подсъдимите Ш.М.А., С.Ш.М.,
Ф.Ш.М. и М.М. *** с обвинение за извършено престъпление по чл.130, ал.1 от НК,
за това че на 08.04.2016г. в с.Търнак, обл.Враца са нанесли лека телесна
повреда, изразяваща се във временно
разстройство на здравето, не опасно за живота, извън случаите по чл.128 и
чл.129 НК на А.Ч.К. ***.
В съдебно заседание повереникът на частния
тъжител поддържа така повдигнатото обвинение. Счита, че в хода на съдебното
следствие е доказано с медицинско свидетелство и заключението на Съдебномедицинска
експертиза, че на инкриминираната дата и място подсъдимите са нанесли побой над
тъжителя, с който му е причинено разстройство на здравето, извън случаите на
чл.129 и чл.129 НК. В хода на съдебните прения поддържа, че деянието на
подсъдимите е доказано и следва да бъдат наказани.
Защитникът на подсъдимия Ш.М.А. – адв.К.К.
*** няколкократно изразява становище, че делото спрямо неговия подзащитен
следва да бъде прекратено, тъй като той е осъден за причиняване на средна
телесна повреда на частния тъжител.
В ход на съдебни прения изразява
становище, че никой не може да бъде осъден два пъти за едно и също нещо.
Защитникът на подсъдимия С.Ш.М. – адв.А.М.
*** в ход на съдебни прения изразява становище, че спрямо неговия подзащитен
няма никакви данни да е извършил вмененото му престъпление. Същият моли за
оправдателна присъда.
Защитникът на подсъдимия Ф.Ш.М. *** в
ход на съдебни прения изразява становище, че единствено доказано по делото, че
частния тъжител е получил телесни увреждания, но не е станало ясно по кой
начин, кога и кои телесни увреждания е нанесъл на тъжителя неговия подзащитен.
В свидетелските показания никъде не се споменава името на неговия подзащитен.
Защитникът на подсъдимия М.М.А. – адв.М.М.
***, в ход на съдебни прения изразява становище, че обвинението не е изяснило и
не е доказало фактическата обстановка. Изразява становище, че липсват преки
доказателства за вината на подзащитния й. Изразява становище, че единият от
подсъдимите Ш.М.А. се е признал за виновен за извършване на престъпление по
чл.129 НК срещу частния тъжител, като твърди че и леките телесни увреждания е
възможно да бъдат нанесени от Ш.А..
Твърди, че нейния подзащитен М.А.
не е съпричастен към случая и моли за оправдателна присъда.
С частната тъжба частният тъжител
твърди, че на 08.04.2016г. около 16.00 часа е пазарувал в хранителен
магазин в с.Търнак. В магазина е
забелязан от влезлия след него Ш.А.. След излизане от магазина А. без
предупреждение и без да е предизвикан по никакъв начин нанася на К. удари върху
тялото му, с твърд предмет – бухалка, в областта на дясна предмишница. При
инстинктивно вдигане на дясната си ръка, за да се защити получава удар и върху
нея. В този момент към А. се присъединяват двамата му сина С. и Ф. Михайлови,
които със замах му нанасят нови удари със същия вид предмет, както и с юмруци,
с крака, удари освен по ръцете, в главата, в областта на гърдите, на гърба,
където сварят по тялото. Частният тъжител успява да избяга и да пресече
улицата, влизайки в дворна къща отсреща, но е преследван и там ударите на
тримата продължават, като към тях се присъединява и Ш.А., който също нанася
удари по краката, по главата, с бухалка и ритници. В частната тъжба се твърди,
че в този момент е извикана линейка от Спешния център – Бяла Слатина и при
приближаването й, когато я чуват четиримата нападатели се разбягват. По-натам в частната тъжба се описва лечението
на пострадалия А.К..
По делото е назначена Съдебномедицинска
експертиза по писмени данни, с вещо лице д-р Р.А.- съдебен лекар при МБАЛ
„Хр.Ботев” Враца, заключението на който е: Че К. е получил с изключение на
описаното счупване на дясна лакътна кост:
Счупване на осмо ляво ребро, отоци и кръвонасядане в
областта на устата и главата, оток в дясно хълбочно, които увреждания са му
причинили временно разстройство на здравето, не опасно за живота, с
оздравителен период около 4 седмици, при липса на усложнения и нормален
оздравителен процес.
По механизъм, уврежданията отговарят,
да бъдат получени от действието на твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени
по време и начин, посочени в тъжбата.
По делото е разпитан и св.И.Р.М., който
е видял пострадалия К., че го води кмета на селото, повървял е кратко време с
тях, видял е че А.К. си е държал едната ръка надолу и е имал охлузвания по
лицето. Попитал го е какво е станало и А. му казал, че е бил бит от някой си Ш.
и синовете му. Свидетелят се е разминал с Ш. и момчетата му, които не са носили
нищо в ръцете си и по тях не е имало
видими следи от побой.
Съдът дава вяра на показанията на
свидетелят И.М., тъй като той е незаинтересован свидетел.
По делото са разпитани бащата на
пострадалия св.Чавдар К. Младенов, който твърди, че когато е отишъл до въпросната къща, е видял
сина си окървавен, с избити зъби, като твърди също че е видял, че синът му го е
извел кмета на с.Търнак – Йото. Твърди, че четиримата подсъдими, след като
излезли от къщата, се натоварили в кола и си заминали. По-надолу в същия разпит
твърди, че синът му се е обадил, че е пред съвета /кметството/ и той е тръгнал.
Твърди, че е минал през дома на някой си Христо, видял че домът му е заключен и
тогава е отишъл пред съвета.
Според съда в разпита на свидетелят
Чавдар Младенов личи явен стремеж за обвиняване на подсъдимите и подкрепяне на тезата
на синът си. Разпитът от друга страна е вътрешно противоречив, тъй като той
заявява, че е видял как кмета Йото е извел синът му окървавен, след това казва,
че е видял и подсъдимите да излизат от същата къща и се качват в кола и да
заминават, а това противоречи с показанията на св.И.Р.М., а както беше
споменато по-горе съдът дава вяра на показанията на св.М.. В частната тъжба се
твърди, че подсъдимите са се разбягали, след като са чули пристигането на
линейката, а от разпитаните свидетели става ясно, че линейката е пристигнала
много по-късно и то пред кметството. За това съдът не кредитира показанията на
св.Чавдар Младенов.
Съдът взе предивд и това, че за случая
е имало образувано досъдебно производство, по което е осъден подсъдимия Ш.М.А., за причинена от
него средна телесна повреда на тъжителя А.Ч.К., изразяваща се в счупване на
дясна лакътна кост, което увреждане е причинило трайно затруднение движенията
на горен десен крайник.
Съдът не може да се съгласи с
повереника на частния тъжител, че след като в споразумението не са описани
по-леки наранявания, то следователно не ги е причинил подсъдимия Ш.А.. Тъй като споразумението
което е приключило е от общ характер, съдът намира, че следва да бъдат описани
наранявания, които са довели до съставомерен резултат. Т.е. причинената в
случая средна телесна повреда. Можело е в споразумението, с оглед прецизност да
бъдат описани и по-леки наранявания, които е получил пострадалия.
По настоящето дело, в установената
фактическа обстановка, съдът извежда, че става въпрос за един бой, който е
започнал на улицата и е продължил в къща в с.Търнак.
Съдът намира за безспорно установено,
че на пострадалия К. са му нанесени удари. Но във връзка с образувано и приключило досъдебно
производство, където има осъдено лице за същия случай, в настоящето
производство не се доказа единия от
подсъдимите ли е нанесъл ударите, всички подсъдими ли са нанесли удари
или само част от тях. По настоящето дело това не беше установено. Следователно,
ако съдът постанови осъдителна присъда,
спрямо някой от лицата, или спрямо всички лица, то тази присъда би почивала на
предположения, което е недопустимо.
За да бъде осъдено едно лице, вината му
следва да бъде доказана безспорно, а в настоящето производство това не беше
сторено.
По делото могат да се направят следните
правни изводи:
По делото не се доказа, че на
08.04.2016г. в с.Търнак, обл.Враца Ш.М.А., С.Ш.М., Ф.Ш.М. и М.М.А. да са
нанесли лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на
здравето, не опасно за живота, извън случаите на чл.128 и чл.129 НК на А.Ч.К..
Както беше споменато по-горе, съгласно
чл.303 НПК, присъдата не може да почива на предположения и за това на основание
чл.304 НПК съдът ги оправда за извършено престъпление по чл.130, ал.1 НК.
По отношение на подсъдимия Ш.М.А., ако
съдът го беше признал за виновен, той щеше осъден два пъти за едно и също нещо,
което е недопустимо. Т.е. той вече е с влязла в сила присъда за причиняване на
средна телесна повреда, а по искане на частния тъжител съдът следваше да го
осъди за причиняване на лека телесна повреда.
Съдът намира, че когато едно лице, в
случая Ш.М.А., причинят няколко наранявания на друго лице, то той ще отговаря
за причиненото най-тежко нараняване. Т.е. най-тежкото нараняване ще погълне
по-леките такива.
Предвид изхода на делото – оправдателна
присъда, съдът не може да присъди на адв.В.К. от АК-Благоевград – повереник на
частния тъжител, направените по делото
разноски.
При горните мотиви, съдът постанови
присъда си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :