О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 12.12.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 2 състав, в открито съдебно заседание състояло се на двадесет и осми август през
две хиляди и деветнадесета година, в следния състав :
СЪДИЯ: АТАНАС
МАДЖЕВ
при секретаря Йоана П., като разгледа докладваното от съдията т.д. № 1249
по описа на СГС за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 692 ТЗ.
В откритото и провеждано производството по несъстоятелност спрямо търговеца
„С.“ ЕООД /н./ от страна на постоянния синдик – Д. Ш. са съставени на основание
чл. 688, ал. 3 ТЗ, както следва : А./ Допълнителен списък на приетите от
синдика вземания на кредиторите на „С.“ ЕООД /н./, които са възникнали след
датата на откриване производството по
несъстоятелност, в чието съдържание под т. 1 са включени вземания на кредитора
НАП предявени с молба от 17.07.2018 г. за сумата в размер от общо
276 051,32 лв., разпределени, както следва : главница в размер от
233 161,74 лв., за чието установяване са издадени 25 броя изпълнителни
листа /вземане ползващо се с ред на удовлетворяване по чл.
722, ал. 1, т. 7 ТЗ/; 42 889,58 лв. – начислена лихва за забава върху
главното вземане, считано до момента на предявяването му в производството
/вземане ползващо се с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 7 ТЗ/,
както и законна лихва за забава дължима от момента на предявяване на главното
вземане до окончателното му изплащане /вземане ползващо се с ред на
удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 9 ТЗ/; и Б./ Допълнителен списък на неприетите
от синдика вземания на кредиторите на „С.“ ЕООД /н./ които са възникнали след
датата на откриване производството по
несъстоятелност, в чието съдържание под т. 1 са включени вземания на кредитора
НАП предявени с молба от 17.07.2018 г. за сумата в размер от общо 60 040,34
лв., от които 28 997,15 лв. са отразени като дължима главница по издадени
4 броя изпълнителни листове, а 31 043,19 лв. – са формулирано, като
изтекла лихва за забава в плащане на главното вземане начислена до момента на
предявяване на вземането, като на последно място е добавено и предявено вземане
за законна лихва за забава дължима от момента на предявяване на главното
вземане до окончателното му изплащане.
Така изготвените от синдика допълнителни списъци са обявени от негова
страна в търговския регистър на 23.07.2019 г.
На 30.07.2019 г. по пощата от кредитора Н.А.по П. по реда на чл. 690, ал. 1 ТЗ е упражнено възражение, което има за предмет решението на синдика да включи
в допълнителния списък с неприети вземания в производството по несъстоятелност
на „С.“ ЕООД /н./ предявените чрез подадена на 17.07.2018 г. писмена молба от
НАП такива в размер на сумата от общо 60 040,34 лв. Възразилият кредитор
пояснява, че тъй като синдикът не е изтъкнал никакви аргументи в подкрепа на
отрицателното си решение за отнасяне на посочените вземания в списъка с
неприетите такива, то това го възпрепятства да формулира адекватни съображения,
с които да подкрепи основателността на претенцията си за участие и с тези
вземания в производството по несъстоятелност. Отбелязано е това, че в
действията си в етапа свързан с изясняване и приемане на вземанията на
кредитори спрямо длъжника, синдикът трябва да се съобразява с правилото на чл.
687, ал. 2 ТЗ въвеждащо ясно задължение за синдика да впише служебно в списъка
на предявените вземания, тази категория вземания, за която се разкрива, че са
установени посредством влязъл в сила акт за публични вземания. В този контекст
е и специалното процесуално правило създадено в чл. 164 от ДОПК. В предметния
обхват на подаденото възражение е въведено и твърдение, че по отношение на
останалата група предявени от НАП вземания с молба от 17.07.2018 г., чиито
размер е равен на сумата от 276 051,32 лв. не се наблюдавало изобщо
произнасяне от страна на синдика. Освен това в изготвения списък на неприетите
вземания по мнение на недоволния кредитор имало допусната техническа грешка,
доколкото в графата „Претендирано основание на
вземането“ от синдика бил посочен Ревизионен акт издаден на 13.12.2014 г., а в
поле „Предявен размер на вземането“ от синдика се е позовал на 4 броя
изпълнителни листа без да ги индивидуализира, по какъвто и да е било начин. В
обобщение от оспорващия кредитор се настоява пред съда по несъстоятелността да
постанови определение по чл. 692, ал. 4 ТЗ, с което да извърши промяна в
изработения от синдика списъци на приетите и неприети вземания обявени на
23.07.2019 г. в ТР по партидата на длъжника, като изключи от този на неприетите
вземания предявените от НАП публични вземания в размер на сумата от общо 60
040,34 лв. и съответно ги включи в списъка на приетите такива, като относно
вземанията които са възникнали до датата на постановяване на съдебното решение
за откриване на производството по несъстоятелност се предвиди ред за
удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 6 ТЗ, а така също списъкът на приетите
вземания да бъде допълнен и с включването на предявени от НАП публични вземания
в размер от общо - 276 051,32 лв. по
отношение на които няма произнасяне от синдика.
Синдикът- Д.Ш. представила становище по постъпилото възражение заемайки
позицията, че същото е неоснователно. Припомня, че производството по
несъстоятелност спрямо „С.“ ЕООД /н./ е било открито с решение от 18.01.2012
г., което е обявено в ТР при АВ на 26.01.2012 г. В тази връзка срокът по чл.
685, ал. 1 ТЗ за предявяване от кредитори на вземания, чието възникване се е
реализирало преди момента на откриване на производството е изтекъл на
26.02.2012 г., а допълнителния срок по чл. 688, ал. 1 ТЗ на 26.04.2012 г. Синдикът е категоричен, че след изтичането на
посочените срокове, вземания които са възникнали пред датата на откриване на
производството по несъстоятелност, независимо от техния носител не могат да
бъдат предявявани, респективно приемани за удовлетворяване в него. В този
контекст сред предявените от НАП с молбата му 17.07.2018 г. публични вземания
се локализирали такива съставляващи вземания за данъци и лихви върху тях, които
са начислени за периода от 01.06.2009 г. до 30.06.2012 г. Сочи се, че тези вземания
са възникнали и станали изискуеми към моменти предхождащи постановяването на
решението за откриване на производството по несъстоятелност спрямо длъжника по
тях, което означавало, че те е трябвало да бъдат предявени от носителя им в
пределите на сроковете по чл. 685 и чл. 688 ТЗ. Различно третиране не можело да
има по отношение на държавата за публичните й вземания, тъй като така би се
допуснало нарушение в принципа на равнопоставеност
между кредиторите в производството по несъстоятелност. Нямало и изрично
правило, което да освобождава държавата от задължението й да предявява
вземанията си при открито производство по несъстоятелност спрямо търговец в
разписаните от ТЗ преклузивни срокове. Аргумент за
обратното не следвал и от специалните правила създадени в чл. 125 ДОПК и чл.
164 ДОПК. Ръководейки се именно от общите правила разписани в ТЗ, които не
създават преференции за по благоприятно третиране на държавата в производството
по предявяване и приемане на вземания синдикът е преценил, че вземанията в размер
от 60 040,34 лв., които са възникнали преди откриване на производството по
несъстоятелност не могат да получат удовлетворение в него, защото не са
предявени своевременно, и като последица от това ги е отнесъл в списъка на
неприетите вземания. Извън това синдикът в становището си прави и позоваване,
че вземанията в размер от 60 040,34 лв., за които е издаден ревизионен акт от
13.12.2014 г. са погасени с изтичането
на разписания в чл. 171, ал. 1 ДОПК петгодишен давностен
срок, които започва да тече от 1 януари на годината, следваща тази през която е
трябвало да се плати съответното публично задължение. В този смисъл давността
на най-скорошното от заявените за приемане задължения в общ размер от 60 040,34
лв. е започнала да тече, считано от 01.01.2013 г.,
респективно е изтекла на 01.01.2018 г. В този ред на
мисли, съобразявайки това, че най старите задължение е трябвало да се платят
през 2009 г. от длъжника, нямало никакво съмнение, че по отношение на тях също
се е изтекъл установения давностен срок. Пояснява се,
че няма данни, които да формират извод, че давността е била спирана или
прекъсвана при условията на чл. 172 ДОПК.
По отношение възражението в частта му, с която кредитора НАП настоява за
допускане на техническа грешка в реквизит на списъка на неприетите вземания,
синдикът потвърждава, че такава действително има, защото в графа „предявен
размер на вземането“ не трябва да се чете „4 броя изпълнителни листа“, а трябва
да се чете „Ревизионен акт №
Р-2218-1403605-091-01/13.12.2014г.“. Що се касае до възражението съдържащо
твърдения за допусната от синдика непълнота, изразяваща се в липса на
осъществено произнасяне по отношение на предявено от НАП вземане в размер от
276 051,32 лв. произтичащо от 25 броя издадени изпълнителни листа,
синдикът Ш. отрича подобен пропуск да е налице, защото изрично и ясно се е
произнесъл по тази категория вземания, като ги е включил в изготвения от негова
страна Допълнителен списък на приетите вземания обявен в ТР на 23.07.2019 г. Предвид
това възражението в тази му част трябвало да се квалифицира от съда, като
неоснователно.
Възразилият кредитор Н.А.ЗА П., чрез процесуалния си представител в
производството – експерт с юридическо образование Велков в рамките на провелото
се на 28.08.2019 г. открито съдебно заседание е взел участие поддържайки
подаденото до съда по несъстоятелността възражение. Изказал е позицията, че
предявените от НАП публични вземания, за които синдикът се позовава да е
изтекла давност се погасяват в 10 годишен срок по смисъла на чл. 172, ал. 2 ДОПК, което прави неоснователно отричането от синдика на възможността тези
вземания да бъдат удовлетворени в производството по несъстоятелност, поради
тяхното погасяване. Във връзка с допустимият момент докогато публичните
вземания могат да бъдат предявявани в производството по несъстоятелност,
представителят на НАП изрично сочи разрешенията дадени с нормите на чл. 687,
ал. 2 ТЗ и чл. 164, ал. 4 ДОПК вменяващи на синдика задължението, когато дадено
публично задължение е установено с влязъл в сила акт да го включи незабавно в
списъка на приетите вземания. При тези доводи се иска съдът по
несъстоятелността да ревизира произнасянето на синдика по отношение неприетото вземане
предявено от НАП възлизащо в размер на сумата от 60 040,34 лв., като същото бъде
включено чрез извършването на промяна в допълнителния списък на приетите
вземания обявен от синдика на 23.07.2019 г.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната
съвкупност, както и във връзка със становищата на участниците в производството
по разглежданото възражение, намира следното:
Възражението на кредитора Н.А.по П. срещу допълнителния списък на неприетите
вземания изготвен по реда на чл. 688, ал. 3 ТЗ е подадено в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ, който
в случая тече от 23.07.2019 г. - датата на обявяване в ТР на така съставения от
синдика списък, и изтича на 30.07.2019 г., когато именно е депозирано и
възражението на кредитора пред съда по несъстоятелността. Ето защо и предвид
факта, че то изхожда от лице, което е легитимирано с правото да направи
възражение срещу неприемането на предявени от негова страна вземания, следва да
се заключи, че се касае до допустимо възражение, което подлежи на разглеждане
по същество.
По отношение на предявеното вземане, но неприето вземане възлизащо в размер
от общо 60 040,34 лв., от които 28 997,15 лв. са отразени като дължима главница
по издадени 4 броя изпълнителни листове, а 31 043,19 лв. – са формулирано, като
изтекла лихва за забава в плащане на главното вземане начислена до момента на
предявяване на вземането, а и това за законната лихва дължима от момента на
предявяване на главното вземане до окончателното му изплащане няма съмнение, че
действието по предявяването му в течащото производство по несъстоятелност е осъществено
през 2018 г. далеч след постановяване на решението за откриване на
производството по несъстоятелност и неговото обявяване в ТР при АВ, което се е
случило на 26.01.2012 г. и изтичане на сроковете разписани в чл. 685 и чл. 688 ТЗ. Естеството на спора между органа извършващ преценка, дали дадено вземане,
което е предявено следва да бъде допуснато до удовлетворяване в производството
чрез приемането му и кредиторът предявил това вземане се свежда до това, дали с
оглед вида на вземането, а именно такова
с публичен характер по чл. 162 ДОПК няма пречка, то да бъде предявявано от
носителя му без ограничения във времето, или пък и тези вземания са подчинени
на общите правила на чл. 685 ТЗ и чл. 688 ТЗ разписващи конкретни срокове за
кредиторите, в които те трябва да се възползват от правото си да предявят
своите вземания възникнали до момента на откриване на производството по
несъстоятелност.
Според разпоредбата на чл. 164, ал. 4 ДОПК на която възразилият кредитор се
позовава, е предвидена недвусмислена регулация, че когато дадено публично
вземане е установено с влязъл в сила акт, синдикът незабавно го включва в
списъка на приетите от него вземания така, както е предявено, като вземането не
може да бъде оспорено по реда на Част IV от Търговския закон или чрез обжалване
на определението на съда по несъстоятелността за одобряване на списъка на
приетите от синдика вземания. Според чл. 164, ал. 5 ДОПК, ако публичното
вземане е установено, но актът не е влязъл в сила, то се включва под условие в
списъка на приетите от синдика вземания и се удовлетворява по реда на чл. 725,
ал. 1 ТЗ, като ако при сметката за окончателно разпределение актът не е влязъл
в сила, условието се счита за несбъднато и вземането се изключва от
разпределението.
Съгласно разпоредбата на чл. 685 от ТЗ кредиторите трябва да предявят
вземанията си в едномесечен срок, считано от вписване в търговския регистър на
решението за откриване на производството по несъстоятелност - 26.01.2012 г. В
настоящия случай обаче едва след издаването (13.12.2014 г.) и влизането в сила
на ревизионния акт става ясно какво точно се дължи от данъчно-задълженото лице,
независимо, че почива на данъчни събития, предшестващи датата на откриване на
производството по несъстоятелност. Молбата за предявяване на вземането, чийто
носител е Държавата, е постъпила на 11.07.2018 г.
Настоящият съдебен състав, при изграждане на своите правни изводи, от една
страна съобрази разпоредбата на чл. 687, ал. 2 от ТЗ, визираща служебно
въведеното задължение за вписване от страна на синдика на публичните
задължения, установени с влязъл в сила акт за това. В горепосочената разпоредба
е предвидена особена привилегия за две групи кредитори /работници и служители
за вземания, произтичащи от трудово правоотношение и вземания, установени с
влязъл в сила акт за публично вземане относно необходимостта от предявяването
на вземанията в производството по несъстоятелността/. В доктрината се приема,
че привилегията на горепосочените кредитори се изразява в липсата на задължение
те да предявят вземанията си в установените от закона срокове и ред. Аргумент
за обратно тълкуване не може да се прави, дори в производството по
несъстоятелност да е станало ясно, че синдикът няма достъп до търговските книги
на длъжника и не е в обективно състояние да издири и включи в изготвяните от
него списъци вземания от посочената категория. В коментираният случай с
предявените през 2018 г. от НАП публични вземания, дори изобщо не се касае до
наличие на влязъл в сила акт за тяхното установяването им към момента, когато
за синдикът е съществувало задължението да състави по служебен почин списък на
вземанията очертани в чл. 687, ал. 1 и ал. 2 ТЗ. Това задължение според
правилото на чл. 686, ал. 1 ТЗ трябва да се изпълни о синдикът в 7-дневен срок,
считано от изтичане на срока по чл. 685 ТЗ. Очевидно е, че с оглед момента на
издаване на ревизионния акт – през 2014 г., на който кредиторът НАП се
позовава, срокът а изготвяне на списъка по чл. 686, ал. 1, т. 2 ТЗ отдавана е
изтекъл, и съвсем правилно вземането на НАП за сумите по този ревизионен акт не
е намерило отражение в посочения списък, тъй като не са били налице законовите
изисквания за това.
Съвсем различно обаче стой въпросът с приложението на разпоредбата на чл.
164, ал. 4 от ДОПК в производството по несъстоятелност. Еднопосочно от
приобщените към молбата на НАП за предявяване на публични вземания в
производството по несъстоятелност водено срещу „С.“ ЕООД /н./ писмени
доказателства се установява, че предявеното и обсъждано вземане, което е
установено от ревизионен акт № Р-2218-1403605-091-01/13.12.2014г., е публично
такова, по смисъла на чл. 162, ал. 2 от ДОПК, доколкото касае начисляването на
данъци в периода от 01.06.2009 г. до 30.06.2012 г. Констатира се, че в едната
си част посоченото вземане е възникнало в период преди откриване на
производството по несъстоятелност, но е индивидуализирано по своето основание и
размер едва с издаването на ревизионния акт, т. е. след откриване на
производството по несъстоятелност на длъжника.
Граматическият анализ на императивната норма на чл. 164, ал. 4 ДОПК
показва, че същата отнема на синдика възможността да прави преценка относно
съществуването на предявеното вземане, като го обвързва с това незабавно да го
включи в списъка на приетите от него вземания така, както то е предявено. В
тази норма няма проведено разделение за това, дали даденото публично вземане е
възникнало преди момента на постановяване на решението за откриване на
производството по несъстоятелност, или след това. Правният резултат, който се
преследва с посоченото правило е да се гарантира в максимална степен публичния
интерес, като публични вземания, за чието установяване е налице влязъл в сила
акт без значение на момента на тяхното възникване, се включват в списъка на
приетите вземания. Вярно е, че този законов текст създава приоритет по
отношение упражняването на правата на определен кредитор /Държавата/, като на
един по-късен етап от развитието на производството внася за удовлетворяване
вземания, които до момента не са били предмет на универсалното принудително
изпълнение, и с това се засягат вече стабилизираните права на останалите
кредитори, които са предявили вземанията си своевременно, но както вече се
посочи това законодателно разрешение цели защитата на обществения интерес, тъй
като се касае за събирането на публични вземания. По тази причина първият мотив
на синдикът да откаже включването на предявеното пред него вземане за сумата от
общо 60 040,34 лв. – публични вземания, чиито титуляр е държавата не се споделя
от съдът по несъстоятелността.
В производството по съставяне списъците на приетите предявени вземания синдикът
не е легитимиран по свой почин да прилага института на погасителната давност. Възражението
за изтекла погасителна давност няма как да се навежда от субекти, извън
длъжника, освен в изрично предвидените случаи. А специалната правна уредба на
несъстоятелността не съдържа разпоредба, която да снабдява с правомощие синдика
при етапа на съставяне на списъците да упражни и правото на длъжника да се
позове на изтекла погасителна давност. Давността не се прилага служебно (чл.
120 ЗЗД) и фактическият й състав включва: изтичане на период от време, през
който кредиторът бездейства и позоваване - волеизявление на длъжника, че
правото на иск на кредитора е преклудирано. Простото
изтичане на определен период от време не води до настъпване последиците на
давността. В този контекст позоваването на синдик Ш. в рамките на упражненото
от него становище по чл. 690, ал. 2 ТЗ на изтекла погасителна давност по
отношение на вземанията за сумата от общо 60 040,34 лв. не може да изключи
отговорността на „С.“ ЕООД /н./ за изпълнение на посоченото вземане с публичен
характер, тъй като това възражение не изхожда от самия длъжник. Горното
схващане не се отнася до института на абсолютната давност, но доколкото в
случаят синдикът не се позовава на такава, а и самите вземания не предполагат
приложението на такава, тъй като по отношение на най-старите такива, които са
предмет на предявяване абсолютната давност е започнала да тече не по-рано от
01.01.2010 г., което означава, че понастоящем тя не
може да се счете за изтекла.
Предвид изложеното, възражението на НАП срещу решението на синдика да
отнесе предявеното от този кредитор вземане с молба от 17.07.2018 г. в размер
от 60 040,34 лв. в допълнителния
списък на неприетите вземания се явява основателно. Това налага извършването на
промяна в изготвения допълнителен списък на приетите вземания в производството
по несъстоятелност, като в него бъде включено и
вземането в размер на сумата от 60 040,34 лв. Удовлетворяването на това
вземане трябва да се извърши съобразно правилата на чл. 722 ТЗ, а именно :
вземанията за главница и лихви, които са възникнали в периода до 18.01.2012 г.
/датата на постановяване на решението за откриване на производство по
несъстоятелност на „С.“ ЕООД /н.// подлежат на удовлетворяване с поредност по чл. 722, ал. 1, т. 6 ТЗ; вземанията за
главница и лихви възникнали в периода след 19.01.2012 г. подлежат на удовлетворяване с поредност по чл. 722, ал. 1, т. 7 ТЗ. Що се касае до
вземането за законна лихва за забава, която е дължима от момента на предявяване
на главното вземане /60 040,34 лв./ до окончателното му изплащане, то редът за
удовлетворяването на същото е този по чл. 722, ал. 1, т. 9 ТЗ.
Относно оплакванията на иницииралия настоящото производството кредитор, че
синдикът е допуснал техническа грешка индивидуализацията отнасяща се до
основанието, от което кредиторът черпи публичните си вземания, в графата
„Предявен размер на вземането“, извършената от съдът по несъстоятелността
проверка действително показва, че несъответно на въведените от НАП твърдения в
молбата му за предявяване на публични вземания датираща от 17.07.2018 г.,
респективно на придружаващите я писмени доказателства, в т. ч. изпълнителни
листа и ревизионен акт, вземанията в частта им за сумата от 60 040,34 лв. са
неправилно обозначени от синдика в изработения допълнителен списък на
неприетите вземания, като такива произтичащи от 4 броя изпълнителни листа,
доколкото тяхното съществуване се установява от различен титул, а именно
издаден ревизионен акт от 13.12.2014 г. Посочената неизрядност
в индивидуализацията е проява на допусната техническа неточност при оформянето
на списъка, тъй като синдикът ясно е посочил в предходната графа озаглавена „Претендирано основание на вземането“ именно издадения
ревизионен акт от 13.12.2014 г. Предвид това, че съдът вече формира генерален
извод в насока, че посоченото вземане е неправилно отнесено в списъка на
неприетите вземания, то няма необходимост от коригиране на допуснато технически
неточности в него, защото вземането подлежи на включване в допълнителния списък
с приети вземания, където това несъответствие ще бъде преодоляно чрез отпадане
на неточното изписване, че то е основано на 4 броя изпълнителни листа,
респективно ще бъде пояснено, че същото произтича от издаден ревизионен акт от
13.12.2014 г.
По отношение на последната изказана от НАП във възражението му от
30.07.2019 г. резерва отнасяща се до допуснат пропуск от страна на синдика
състоящ се в липсата на произнасяне относно надлежно предявено с молбата от
17.07.2018 г. вземане в общ размер от 276 051,32 лв., съдът по
несъстоятелността след проверка съдържанието на изготвените и обявени от
синдика на 23.07.2019 г. два допълнителни списъка установява, че такава
непълнота в произнасянето на синдика няма. Визираното вземане от общо 276
051,32 лв. присъства, като прието в допълнителния списък на приетите вземания
изготвен по реда на чл. 688, ал. 3 ТЗ, което означава, че синдикът се е
произнесъл изчерпателно по всички заявени до него от НАП с молбата му от
17.07.2018 г. публични вземания. По тези съображения възражението в тази му
част е неоснователно и трябва да се остави без уважение.
След извършване на съответната възприета в изложението на настоящия съдебен
акт промяна в изготвения от синдика допълнителен списък на приетите от синдика
вземания на кредиторите на „С.“ ЕООД /н./, същият следва да бъде одобрен по
смисъла на чл. 692, ал. 4 ТЗ.
Така мотивиран съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ по възражение с вх. № 97705, което е
подадено по пощата на 29.07.2019 г. от кредитора – Н.А.ПО П. изготвения
Допълнителен списък на приетите от синдика вземания на кредиторите на „С.“ ЕООД
/н./, които е обявен на 23.07.2019 г. в ТР по партидата на длъжника, чрез
вписване под № 20190723095500, като ВКЛЮЧВА
в същия предявени с молба от 17.07.2018 г. вземания от кредитора – Н.А.по П.,
съставляващи сумата в размер от общо 60 040,34 лв., от които, както следва : сумата
в размер от 6 752,62 лв. /4 372,18 лв. – главница и 2 380,44 лв. –
лихва/, съставляващи публични вземания /за данъци/ възникнали до датата на
съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност /18.01.2012
г./ установени в резултат на издаден и влязъл в сила ревизионен акт №
Р-2218-1403605-091-01/13.12.2014 г. и ползващи се с ред на удовлетворяване по
чл. 722, ал. 1, т. 6 ТЗ; сумата в размер
от 34 511,29 лв. /24 624,97 лв. – главница и 9 886,32 лв. – лихва/, съставляващи
публични вземания /за задължителни осигурителни вноски/ възникнали до датата на
съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност /18.01.2012
г./ установени в резултат на издаден и влязъл в
сила ревизионен акт № Р-2218-1403605-091-01/13.12.2014
г. и ползващи се с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 6 ТЗ; за сумата
в размер от 2 831,10 лв. – съставляваща начислени лихви за периода от
19.01.2012 г. до 29.05.2018 г. върху главното вземане за начислени данъци в
размер от 4 372,18 лв., ползващи се с ред на удовлетворяване по чл. 722,
ал. 1, т. 7 ТЗ; за сумата в размер от
15 945,33 лв. – съставляваща начислени лихви за периода от 19.01.2012 г.
до 29.05.2018 г. върху главното вземане за начислени осигурителни вноски в
размер от 24 624,97 лв., ползващи се с ред на удовлетворяване по чл. 722,
ал. 1, т. 7 ТЗ; както и за законната
лихва, която е дължима върху главните вземания /4 372,18 лв. за начислени
данъци и 24 624,97 лв. за начислени осигурителни вноски/, считано от 12.07.2018
г. /момента на подаване на молбата за предявяване на вземания/ до окончателното
им изплащане, ползващи се с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 9 ТЗ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражение с вх. № 97705, което е подадено по
пощата на 29.07.2019 г. от кредитора – Н.А.ПО П., в частта му с която е
поискано да бъде допълнен Допълнителен списък на приетите от синдика вземания
на кредиторите на „С.“ ЕООД /н./, които е обявен на 23.07.2019 г. в ТР по
партидата на длъжника, чрез вписване под № 20190723095500, чрез включването на предявени от НАП публични
вземания в размер на сумата от общо -
276 051,32 лв.
ОДОБРЯВА на основание чл. 692, ал. 4 ТЗ Допълнителен списък на приетите от синдика
вземания на кредиторите на „С.“ ЕООД /н./, които е обявен на 23.07.2019 г. в ТР
по партидата на длъжника, чрез вписване под № 20190723095500, ведно с
извършените с настоящото определение промени.
ДА СЕ ИЗВЪРШИ на основание чл. 692, ал. 5 ТЗ обявяване на
настоящото определение в Търговския регистър при Агенцията по вписвания, както
и да се извърши вписване в книгата по чл. 634в ТЗ.
Определението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: