№ 85
гр. Разград, 02.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на втори март през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Валентина П. Димитрова
Членове:Атанас Д. Христов
Светлана К. Чолакова
като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно частно
гражданско дело № 20233300500048 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
гр.София, ЕИК *********, чрез пълномощник юрисконсулт Г.Георгиев срещу разпореждане №
306 от 03.02.2023 г., постановено по ч.гр.дело № 163/2023 г. по описа на PC - Разград, с което
съдът е отхвърлил частично заявлението, подадено от частния жалбоподател за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу С.С.М., за сумата от 151, 85 лв., представляваща
обезщетение за забава, за периода от 21.10.2021г. до датата на подаване на заявлението по чл.410
от ГПК, 30.01.2023г., като неоснователно.
Излагат се подробни съображения за незаконосъобразност на разпореждането в
обжалваната част, с искане за неговата отмяна и постановяване на определение в смисъл да се
издаде заповед за изпълнение относно претендираните със заявлението по чл. 410 ГПК вземания на
"Агенция за събиране на вземания" ЕАД, касаещи лихвата за забавено плащане.
Сочи се, че заповедният съд не е имал право да отхвърли заявлението в обжалваната част,
тъй като не е овластен в производството по чл.410 от ГПК да преизчислява претендираната лихва
за забава.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и след проверка на обжалвания
акт, констатира следното:
Частната жалба е депозирана в законоустановените срокове от процесуално легитимирана
страна при наличие на правен интерес. Оспорва се подлежащ на обжалване акт, поради което
жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. По същество е и
основателна.
Производството пред РС - Разград е образувано по заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК, депозирано от "Агенция за събиране
на вземания" ЕАД против С.С.М. за парично вземане, произтичащо от договор за паричен заем
№570896, сключен на 20.09.2021 г. между "Сити кеш" ООД и С.М..В заявлението се сочи, че
вземанията по договора са прехвърлени в полза на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД с
1
Приложение № 1 към Договор за покупкопродажба на вземания (цесия) от 26.08.2021г., сключен
между "Агенция за събиране на вземания" ЕАД и "Сити кеш" ООД и съответно подписано между
тях Приложение 1 от 14.06.2022г.. Паричното вземане е за 400 лева - главница, 151, 85 лева -
обезщетение за забава, считано от 21.10.2021 г. до датата на подаване на заявлението в съда
/30.01.2023г.,/ведно със законната лихва за забава от датата на депозиране на заявлението в съда
/30.01.2023г. до окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото
разноски, държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
С обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е приел, че по отношение на
вземанията за сумата от 151, 85 лв., представляваща обезщетение за забава, за периода от
21.10.2021 г. до 30.01.2023 г., заявлението за издаване на заповед за изпълнение следва да бъде
отхвърлено, поради това, че заявителят не е посочил начина на формиране на лихвата за забава,
която съдът е счел за завишена по размер , макар и заявителя да не е претендирал в случая
неустойка по договора,каквато страните са договорили а бъде заплащана от кредитоискателя.
При съобразяване на параметрите по договора, този съд намира, че страните са договорили
фиксиран лихвен процент, като размерът на възнаградителната лихва е точно определен процент и
той е фиксиран за целия срок на договора. ГПР е изчислен при точно определени параметри и при
стриктно изпълнение на договора, като евентуалното забавяне и начисляването на мораторна лихва
не се включва при изчисляване на ГПР. Ако съдът е имал предвид, че трябва да е ясно дали
договорената неустойка влиза в ГПР, то това е основателен довод. В случая обаче неустойка не се
претендира от заявителя, като ГПР , в който няма данни да е включена и неустойката, посочена в
погасителния план и уговорена в чл. 8 от договора. Няма и твърдения от заявителя, че тази клауза
от договора е била в сила. Т. е. между страните има сключен договор, по силата на който ГПР е
изчислен на базата на предоставената сума от 400 лв. и възнаградителната лихва от 41, 32 лв., за
периода на договора.Кредиторът по договор за потребителски кредит не е длъжен да сочи точната
математическа формула за изчисляване на ГПР.
Самата клауза за заплащане на обезщетение за забава не противоречи на закона. Тя не е
неравноправна и следва да бъде издадена заповед за изпълнение за тази сума.
Предвид на това разпореждането е неправилно и следва да се отмени, поради което
окръжният съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 1907 от 12.07.2022 г., постановено по ч. гр. д. № 1151/2022 г. по
описа на Районен съд-Разград, с което съдът е отхвърлил искането на заявителя "Агенция за
събиране на вземания" ЕАД в частта му за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу С.С.М., за сумата от 151, 85 лв., представляваща обезщетение за забава, за периода за
периода 21.10.2021 г. до 30.01.2023 г.,
ВРЪЩА делото на РС-Разград за издаване на заповед за изпълнение в полза на "Агенция за
събиране на вземания" ЕАД против С.С.М. за сумата от 151, 85 лева, представляваща обезщетение
за забава, считано от 21.10.2021 г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 в съда, дължимо
по договор за кредит от 20.09.2021 г., сключен между "Сити кеш" ООД и С.М..
Определението не подлежи на обжалване.
2
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3