ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№………………
Гр.Враца 13.06.2019
година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Врачанският окръжен съд,
наказателно отделение, в публично съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИВАН М.
при участието на секретаря Виолета
Вълкова и прокурора Асен Пашански, като разгледа докладваното от съдия М. ЧНД №
225 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 437, ал.2 НПК и е образувано въз основа на молба от Р.А.М., изтърпяващ наказание лишаване
от свобода в Затвора гр. Враца, с искане да бъде освободен условно предсрочно
от неизтърпяната част от наложеното му наказание „лишаване от свобода“.
Към молбата са приложени писмени доказателства
– становище от началника на Затвора гр. Враца, доклад за оценка на риска от
рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС, план на присъдата и личното затворническо досие
на осъдения.
В съдебно
заседание защитата на М. - адв. Д.Д. поддържа молбата му с изложените в нея
доводи и прави искане доверителят й да бъде освободен условно предсрочно от
изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.
Такова е и
становището на осъдения.
С. М. –
инспектор "Режимна дейност" в затвора Враца, упълномощен от Началника
на Затвора гр. Враца изразява становище за неоснователност на молбата с доводи,
че осъденият няма положителни прояви, неосъзнава тежестта на извършеното
деяние, не е склонен да спазва нормите и правилата в общество.
Участващият в
съдебното производство прокурор от ОП Враца дава становище за неоснователност
на молбата и прави искане за оставяне на молбата на осъдения без уважение.
В съдебно
заседание М. поддържа молбата си с изложените в нея доводи и прави искане да
бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното му
наказание.
Окръжният
съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените по делото
писмени доказателства, намира молбата за процесуално допустима, но неоснователна
по следните съображения:
С Присъда № 9/10.01.2017
г., постановена по НОХД № 1508/16 г. по описа на PC Видин, М. е бил признат за
виновен в извършване на престъпление по чл. 196 НК, за което му е било наложено
наказание лишаване от свобода за срок от 3 години и 3 месеца.
Осъденият е
започнал да търпи наказанието на 13.04.2017 год., като до момента е изтърпял фактически
2 години и 2 месеца. От предварителен арест му се зачитат 7 месеца и 6 дни, а
от работа - 2 месеца и 19 дни или всичко 2 години 11 месеца и 25 дни.
Към момента неизтърпяната
част от определеното му наказание е в размер на 3 месеца и 5 дни.
От горното е
видно, че осъденият е изтърпял фактически
повече от 2/3 от наложеното му общо наказание, както изисква разпоредбата на
чл. 70, ал. 1, т. 2 НК.
Приложените
към делото доклад за оценка на риска от
рецидив и вреди и индивидуален план
за изпълнение на присъдата на осъдения сочат, че същия не се поправя и
превъзпитава.
При
първоначално изготвената оценка на риска от рецидив са отчетени високи стойности - 82 точки. В тази
връзка, дефицитни показатели с нужда от корекция са отчетени в разделите криминално
минало - осъждан многократно за различни престъпления - чл.195, чл.346, чл.129,
чл.297, чл.199 и чл.216 от НК; отношение към правонарушението - не поема
отговорност за деянията си, омаловажава извършеното. Отчитат се нагласи в
подкрепа на криминално поведение и несъобразяване с установените норми и
правила; начин на живот и обкръжение- трайно интегриран в криминална
среда, лесно се повлиява от обкръжението си; умение за мислене - не
разпознава проблемите си, не мисли за последствията. Среща затруднения при
формиране на алтернативни и законосъобразни решения и действия.
Рискът от
вреди за обществото се определя като среден
и се обосновава от присъстващо в криминалното му минало с множество осъждания
за насилствени престъпления. Рискът е насочен към лица, които изпълняват
служебните си задължения
Рискът от вреди за служителите и за останалите лишени от
свобода е бил определен като среден, тъй
като М. е склонен на деструктивни прояви
в охранявана среда и при предишен престой в затвора има случай на вербална
агресия към длъжностни лица и множество прояви на агресия към останалите лишени
от свобода.
В изготвения
план за осмисляне на свободното време като цели са били заложени промяна на
отношението към правонарушението; промяна в уменията за мислене, начина на живот
и обкръжение; подобряване на междуличностните отношения.
В условията
на контролирана среда, по време на изтърпяване на наказанието и след направена
преоценка е констатирано, че числовите стойности на риска от рецидив повишават стойностите си, а дефицитните зони
остават същите.
От доклада на
социалният работник е видно, че при последната оценка е констатирано, че макар
с осъдения да е провежданото интензивно корекционно въздействие, в него не се
наблюдава положителна промяна. Оценката на риска от рецидив отново повишава
числовите си стойности. Наред с това е установено, че осъденият не спазва
изискванията на ЗИНЗС и има наложени наказания, както през 2017 год., така и
през 2018 год.
Според ИСДВР,
макар М. да е преместен от затвора в ЗОЗТ "Бойчиновци", в същият не
се наблюдава позитивна промяна. Не се съобразява с режимните изисквания, а
отношението му към плана на присъдата е формално. Не проявява желание за срещи
и беседи, а от договорените в плана за изпълнение на присъдата дейности няма
постигнати резултати. На лице е само временен напредък, който след извършване
на безразсъдни действия и нарушение на дисциплината се обезсмисля.
Участва в
организираните дейности за осмисляне на свободното време избирателно. Включва
се в провежданите в ЗОЗТ спортни прояви. Периодично заявява желание за работа,
но поради ограничените възможности не е получил такава.
Не изпълнява
в пълен обем заложените в плана на присъдата цели и задачи - не приема
отговорност за постъпките си, не ги обмисля и омаловажава извършените
криминални прояви. Не разбира факторите, които са го довели до криминалните му
прояви. Не разпознава проблемите си и се затруднява с намирането на решения. Не
е налице умение за поставяне на цели.
При проведени
разговори с ИСДВР е заявил съгласие, за краткия период до изтърпяване на
наказанието си да участва в планирани мероприятия. Заявил е готовност и ще бъде
включен в корекционна програма “Толерантност в затвора - толерантност в
живота“, което в известна степен ще спомогне за изграждане на навици за диалог
и подобряване на уменията му за общуване.
Изготвената и
приложена по делото оценка е индикатор за частични
положителни промени у лишения от свобода, но все още има дефицитни зони,
които са включени в плана на присъдата, като все още не са изпълнени.
Законът в
нормата на чл.439а от НПК, посочва обстоятелствата, които следва да се приемат
като критерии за положителна промяна при осъдения, а именно - доброто
поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или
спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни
прояви. Тези обстоятелства следва да се установят от оценката за осъдения по
чл.155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по
чл.156 от ЗИНЗС и всички други източници на информация за поведението на
затворника по време на изтърпяване на наказанието.
В тази
връзка, следва да се има предвид, че условното предсрочно освобождаване е
правна възможност, предоставена от закона на затворници с поведение надхвърлящо
обичайно доброто при изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“, а не е
институт с автоматично приложение при изтърпяване на определената част от
наказанието. Доброто поведение в затвора, участието в трудови мероприятия и
липсата на нарушения на реда трябва да е правило при изпълнение на наказанието,
а не изключение, водещо задължително до наградата предсрочно освобождаване.
Освен това, доброто поведение трябва да свидетелства за съзнателно поправяне на
затворника, а не да цели привидно изпълнение на критериите за УПО.
В случая са
налице източници на информация за поведението на осъденото лице, от които е
видно, че не се е поправил напълно. Видно е, че рискът от рецидив повишава числените си стойности и то в охраняема
среда, а риска от сериозни вреди по отношение на обществото първоначално е
бил определен, а в последствие и се е запазил в средните стойности. Освен това,
М. е бил наказван, както през 2017 год., така и през 2018 год. за притежаване
на забранени вещи.
Последното
навежда на констатацията за липса на желание у осъдения за съзнателна работа по
поправянето му. Корекционната работа с него не е осъществена в максимална
степен, поради което следва да бъдат положени допълнителни усилия за
постигането на максимално снижаване на риска от бъдещо противоправно поведение.
Методите и средствата на използваната спрямо осъденото лице наказателна
репресия до момента не са дали нужния поправителен и превъзпитателен ефект, а
по-скоро за осъдения институтът на условно предсрочно освобождаване бива
разглеждан само като една потенциална възможност за преждевременно напускане
границите на местата за лишаване от свобода.
В обобщение
на горното следва да се посочи, че изготвената и приложена по делото оценка е
индикатор, че осъдения е непостоянен в поведението си. Видно е, че същият е наказван
през м. август 2017 год., а след това и през м. март 2018 год., а по късно и
през м. декември 2018 год., като за тези му наложени дисциплинарни наказания,
не е изтекъл срока по чл. 109, ал. 2 ЗИНЗС, поради което и само на това
основание, към настоящият момент М. не отговаря на изискванията за добро
поведение съгласно чл. 439а НПК.
При това
положение, от данните по делото е видно, че е налице само едната от двете
законови предпоставки за УПО, а именно, че М. е изтърпял фактически повече от
2/3 от наложеното му наказание. Не е налице обаче втората предпоставка, тъй
като с поведението си същият все още не е дал достатъчно доказателства за
своето поправяне. Необходимо продължаване на поправителното въздействие спрямо
молителя, за пълното постигане целите на наложеното наказание, дефинирани в
чл.36 от НК, поради което и следва да бъде постановен отказ на молбата на
осъдения за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от
наложеното му наказание. Именно и поради тези причини съдът не споделя
становището на защитата на осъдения.
Съгласно
разпоредбата на чл.441 НПК, осъденият не може да подава нова молба за УПО преди
изтичане на шест месечен срок от влизане в сила на настоящето определение.
При горните
съображения и на основание чл. 441 НПК, вр. чл. 70, ал. 1 НК, Врачанският
окръжен съд
О
П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения Р.А.М., роден на *** год. в гр. Видин, понастоящем
в Затвора гр. Враца, български гражданин, с ЕГН **********, да бъде освободен
условно предсрочно от изтърпяване на неизтърпяната част в размер на 3 месеца и
5 дни от наложеното му наказание "лишаване от свобода" за срок от 3
години и 3 месеца, определено му с Присъда № 9/10.01.2017 г., постановена по
НОХД № 1508/16 г. по описа на PC Видин.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от днес.
Препис от
определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора гр. Враца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: