Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 2259

 

град Пловдив, 18.12.2017 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Десети състав, в открито заседание на четвърти декември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ

 

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и участието на прокурор  ГИНКА ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ административно дело № 1987 описа за 2017 година, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ.

Ищецът - “***” ЕАД, /с променено наименование – „***“/, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, иска ответникът Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР) да бъде осъден да заплати сумата от 2260 лв., за претърпени от ищеца имуществени вреди, в резултат на отмяната по съдебен ред на Наказателно постановление (НП) № НП-192/31.07.2014 г., издадено от Председателя на КЕВР и представляващи сторените в хода на съдебното обжалване (по АНД № 1017/2014 г. по описа на Хасковския районен съд и КАНД № 31/2015 г. по описа на Административен съд гр.Хасково) разноски за договореното адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на настоящия иск до окончателното й изплащане, както и направените по настоящото дело разноски.

В съдебното заседание - ищецът “***” ЕАД, /с променено наименование – „***“/ не се представлява. В писмена молба на юрк. Петър П. се излагат съображения по съществото на спора, като се счита исковата прентенция за основателна, претендират се разноски съгласно списък представен по делото.

Ответникът - КОМИСИЯ ЗА ЕНЕРГИЙНО И ВОДНО РЕГУЛИРАНЕ (КЕВР), чрез процесуалния си представител юрк. Н., прави възражение за неоснователност и недоказаност на исковата претенция, за което подробни съображения са изложени в отговора на исковата молба. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна Прокуратура – Пловдив дава заключение за основателност на исковата претенция.

Пловдивският Административен Съд – дванадесети състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

По делото няма спор от фактическа страна.

С НП № НП-192/31.07.2014 г., издадено от Председателя на ДКЕВР /сега КЕВР/ на ищеца на основание чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката е наложена имуществена санкция в размер на 20000 лв.

НП е обжалвано по съдебен ред. С решение № 333 от 21.11.2014 г., постановено по АНД № 1017/2014 г., състав на РС Хасково е отменил наказателното постановление. Решението е обжалвано пред Административен съд Хасково. С постановеното Решение № 70/19.03.2015 г. по КАНД № 31/2015 г., Хасковският административен съд е оставил в сила първоинстанционното съдебно решение.

Жалбата до районния съд срещу НП № НП-192/31.07.2014 г. е изготвена и подписана от юрисконсулт Щ.Р.. Същата е била входирана на 08.08.2014 г. в Районен Съд Пловдив, по която първоначално е образувано АНД № 5824/2014г. по описа на РС Пловдив, производството по което е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на РС - Хасково. С договор за правна помощ и съдействие от 14.10.2014 г., сключен между ищеца, представлявано от пълномощниците - юрисконсулти Р.Й.и Щ.Р., и адв. М.С.Ц., на последната е възложено да представлява и защитава дружеството по административнонаказателно производство по жалба срещу НП № 192/2014 г. на ДКЕВР, по което е образувано дело № 5824 по описа на РС Пловдив за 2014 г. – до приключването му на всички инстанции. Уговорено е възнаграждение в размер на 1130 лв., в която сума не е включен ДДС.

В проведените пред районния съд две открити съдебни заседание „***“ ЕАД е представлявано от адв. Г. (преупълномощена от адв.Ц.), и от адвокат Г. е изготвена писмена защита.

По повод подадената касационна жалба от КЕВР срещу постановеното първоинстанционно решение е депозирано писмено становище, подписано от Щ. Р. – в качеството му на юрисконсулт в „***“ ЕАД. С договор за правна защита и съдействие от 29.01.2015 г., сключен между ищеца, представлявано от пълномощниците юрисконсулт Р.Й.и Щ.Р., и адв.М.С.Ц., на последната е възложено да представлява и защитава дружеството по КНАХД № 1017 по описа за 2014 г.– до приключването му приключване във всички инстанции. Отново е уговорено възнаграждение в размер на 1130 лв., в която сума не е включен ДДС.

В проведеното пред Хасковския административен съд едно открито съдебни заседание „***“ ЕАД е представлявано от адв. Г. (преупълномощена от адв.Ц.), и от адвокат Г. е изготвена писмена защита.

Съобразно задължителните указания на ВАС по делото се установи, че банкова сметка № BG 68 PRCB92301018778918 с титуляр М.С.Ц. е заверена със сумата 1 130 лева, представляващо договорено адвокатско възнаграждение съгласно сключен между страните Договор за правна помощ от 14.10.2014г. на дата 17.11.2014г. като основание за превода е плащане по дело № 5824 на ПРС, а наредител е „***“ ЕАД,

Банкова сметка № BG 68 PRCB92301018778918 с титуляр М.С.Ц. е заверена със сумата 1 130 лева, представляващо договорено адвокатско възнаграждение съгласно сключен между страните Договор за правна помощ от 29.01.2015г. на дата 13.02.2015г.като основание за превода е плащане по дело КАНД № 1017 на ХРС, а наредител е „***“ ЕАД. Надлежно  са били осчетоводени извършените преводи в счетоводството на ищеца.

Приобщено към доказателствения материал по делото е Удостоверение от „***“ ЕАД относно обстоятелството, че за периода 08.08.2014г. – 19.03.2015г. в дружеството се работили 11 юрисконсулти, всички назначени на допълнителен трудов договор, с работно време – по един час дневно.

Приобщена към доказателствения материал па делото е и справка от КЕВР относно обстоятелството, че през 2014г. на „***“ ЕАД са издадени 296 броя наказателни постановления.

Предявеният от ищеца иск се явяват допустим, доколкото няма спор, че НП № НП-192/31.07.2014 г., на Председателя на ДКЕВР, е отменено по съответния ред като незаконосъобразно (с Решение № 333/21.11.2014 г., постановено по АНД № 1017/2014 г. по описа на районен съд – Хасково, оставено в сила с Решение № 70/19.03.2015 г., постановено по КНАХД №  31/2015 г. по описа на Административен съд – Хасково). Това от своя страна налага извод, че е налице и първия елемент от горепосочения фактически състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (наличие на незаконосъобразен акт). Касае се за противоправно поведение от страна на ответника, изразяващо в издаването на незаконосъобразен акт.

          Съдът намира, че са налице основания за прилагане на разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ, според която, ако увреждането е причинено поради изключителна вина на пострадалия, обезщетение не се дължи.

В тази връзка от събраните по делото доказателства се установява, че жалбата, по повод на която е образувано производството по приложеното АНД № 1017/2014 г. по описа на ХРС, е изготвена и подписана от Щ. Р. в качеството му на юрисконсулт - пълномощник, за което по делото е било представено и пълномощно. Становището по повод касационната жалба против първоинстанционното съдебно решение също е изготвено и подписано от юрисконсулт Р.. На практика, извършените процесуални действия от упълномощените (от ищеца) за целта адвокати са свързани единствено с явяването им в проведените пред първата и пред касационната съдебни инстанции открити съдебни заседания.

Същевременно от представеното по делото Удостоверение от „***“ ЕАД и приложените  по делото пълномощни (пълномощно – л. 8 по гр.. дело № 4412/15 г. по описа на Районен съд  Пловдив и пълномощно – л. 9 по приложеното АНД № 1017/2014 г. по описа на ХРС) безспорно се установява, че в спорния период ищецът е разполагал с 11  юрисконсулта, сред които и юрисконсулт Щ.Р., и те са били упълномо­щени да представляват „***“ ЕАД пред всички съдилища, с право да завеждат дела и да извършват всички съдопроизводствени действия по висящи производства във всички инстанции, включително да подават жалби. По делото нито се твърди, нито се установява, тези юрисконсулти да са били в обективна невъзможност да осъществят процесуално представителство на търговското дружество на датите на проведените пред първата и пред касационната съдебни инстанции открити съдебни заседания по процесните съдебни дела. Казано с други думи, липсват каквито и да е доказателства, че сключването на договорите с посочените по-горе адвокати е наложе­но от липсата или невъзможността на наличните служители със съответна компетентност /юрисконсулти/ да осъществяват защитата по посочените две дела пълноценно. Т.е. следва да се приеме, че защитата, осъществе­на от упълномощените адвокати по процесните две съдебни дела, е била изцяло по волята и преценката на търговското дружество, но тя в случая надхвърля нормалната обезпеченост на конституционно гарантираните права на частноправния субект на защита, поради което и не може да се яви нормален и при­същ разход за обезпечаване на успешния изход на спора. Не води до различен извод представената Справка от КЕВР за издадените на „***“ ЕАД през процесната 2014г. 296 броя НП от Председателя на КЕВР, която е неотносима към конкретния правен спор, касаещ защита по повод издаденото НП № НП-192/31.07.2014 г., на Председателя на ДКЕВР пред двете съдебни инстанции.

Въпреки наличието на първата от изискуемите законови предпоставки, а именно – отменен, като незаконосъобразен, по предвидения в закона ред акт, издаден от административен орган при изпълнение на административна дейност, то не не е налице пряка причинна връзка между отменения акт и твърдяната вреда.

По силата на нотариално заварено пълномщно от представялващите дружеството – ищец юрк.Йондров и юрк. Р., са упълномощените лица които имат право и да сключват договори за правна помощ с адвокат/адвокатски дружества, "които намерят за добре, както и да преупълномощават тези адвокати ... с пълния обем на правомощията, предвидени в закона с оглед процесуално представителство и защита ... , като уговореното възнаграждение за всяко едно АНД не може да надвишава минималното такова, предвидено съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения".

Юрисконсултът Щ.Р. е упълномощен процесуален представител на “***” ЕАД, като му е дадено общо пълномощие по всички дела на дружеството, заведени и висящи пред всички съдилища и ограничението на представителната му власт е единствено с оглед сключване на съдебни спогодби и разпореждане с предмета на делото и това пълномощно не е оттеглено по реда на  чл. 35 от ГПК, нито е налице отказ от него по реда на чл. 36 от ГПК - чрез уведомяване на съда за това. С подаването на жалба и касационна жалба /или съответния отговор/становище на касационната жалба/ се изчерпва обаче неговото участието в съдебния процес, след което и по силата на следващото изрично упълномощаване въз основа на договор, в процеса е встъпил адвокат, преупълномощен да извършва всички съдопроизводствени действия. Така в едни и същи процес са взели участие юрк. Р., адв.Ц. и преупълномощените адв. Георгиев и адв. Г..

Не може да се оспори правото на ищеца да прецени как да осъществява защитата си по дела - дали да ползва правната помощ на юрисконсулта си, назначен по договор или на друг, нарочно упълномощен за целта процесуален представител, за което да заплати уговорен хонорар.

Но в случая в един и същи процес са взели участие и нарочно упълномощен за целта юрисконсулт и адвокат, с който той, като представител на страната по пълномощие, е сключил нарочен договор. 
При тази хипотеза заплатените от “***” ЕАД, /с променено наименование – „***“/,  суми по сключения от представителя на страната договор не са в пряка и непосредствена причинна връзка с отменения по съответния ред акт. "Вредата" в имуществената сфера на ищеца е настъпила по негова собствена воля поради желанието му да защити максимално добре своя материален интерес, за което държавата, в лицето на ответника по делото, не може да носи отговорност. 

 Тези именно съображения налагат извод, че увреждането е причинено по изключителната “вина” на ищеца, който по своя преценка е разходвал средства за допълнителна правна защита по процесните две съдебни дела, което обосновава приложението на чл. 5 ал. 1 ЗОДОВ.

Съобразно изхода от настоящото съдебно производство, на ответника на основание чл.10 ал.2 ЗОДОВ се дължат разноски в размер на 100 лева за осъществената защита от юрисконсулт, който размер се определя на база правилото на чл.78 ал.8 ГПК, във връзка с чл.37 ал.1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Мотивиран от гореизложеното, Пловдивският Административен съд, Х състав,

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от “***” ЕАД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, иск срещу ответника Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР) същия да бъде осъден да заплати сумата от 2260 лв., за претърпени от ищеца имуществени вреди, в резултат на отмяната по съдебен ред на Наказателно постановление (НП) № НП-192/31.07.2014 г., издадено от Председателя на КЕВР и представляващи сторените в хода на съдебното обжалване (по АНД № 1017/2014 г. по описа на Хасковския районен съд и КНАХД № 31/2015 г. по описа на Административен съд гр.Хасково) разноски за договореното адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на настоящия иск до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „***“, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано заедно от всеки двама от членовете на Съвета на директорите ***, ***и ***, да заплати на Комисията за енергийно и водно регулиране – София, сумата от 100 /сто/ лева, представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.

 РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: