Районен съд - Благоевград |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Атанас Иванов | |
и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по подадена искова молба от [фирма], с ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място],[жк], Бизнес парк – С., сг. , със законен представител М. Ж. М. Ф., чрез пълномощника Д. В. – юрисконсулт, против Б. Д. З., ЕГН [ЕГН]. Навежда се в молбата, че на г. ищецът е сключил договор за потребителски заем с ответника, като на основание сключения договор, ищецът е предоставил сума в размер на 1000.00 лева, представляващи главница, като за ответника е възникнало задължението да погаси заема на 12 месечни вноски всяка по 99.72 лв., които вноски включват главница и добавка, представляваща печалбата на дружеството. Твърди се, че ответника е преустановил изплащане на вноските на 20.06.2013 г., като към тази дата, ответникът е изплатил нула вноски по кредита. Навежда се, че по силата на договора между страните, вземането на кредитора е предсрочно изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски - в случая от 19.07.2013 г. - падежът на третата неплатена вноска. Твърди се, че по този начин за ответника възниква задължението да погаси остатъка от заема в размер на 1196.70 лв. главница, включваща и надбавка, представляваща печалба на дружеството, сумата в размер на 121.00 лв., представляваща обезщетение за забава. Твърди се, че към датата на входиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в регистратурата на PC Б., ответникът не е платил всички вноски по кредита. Прави искане пред съда да бъде установено спрямо ответника на основание чл. 422 от ГПК, че съществува вземането в размер на 1000.00 лв., представляваща главница, сумата в размер на 196.70 лв., представляваща надбавка, представляваща печалба на дружеството, сумата в размер на 121.00 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от настъпване на предсрочна изискуемост на кредита – 19.07.2013 г. до 23.10.2014 г., ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 06.11.2014 г. до окончателното плащане, както и претендира ищеца заплащане на сторените по делото разноски. Ответникът, в срока за подаване на отговор на исковата молба, е подал такъв, в който навежда, че оспорва иска, както и обстоятелствата, на които се основава. Навежда се, че неправилно е определена дължимата сума, като не е представен договор за застраховка. В съдебно заседание, ищецът не се явява, не делегира процесуален представител, изразява писмено становище, с което подкрепя иска и представя доказателства. Ответникът не се явява, делегира процесуален представител, оспорва иска по основание и размер. Съдът като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно с изискванията на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното: Със заявление от 06.11.2014 г. ищцовото дружество е поискало от съда да издаде заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, поради просрочие на дванадесет месечни вноски и обявяване на целия кредит за предсрочно изискуем на 19.07.2013 г. – датата на втората пропусната вноска. Съдът е разпоредил издаването на такава заповед, като в срок срещу нея е постъпило възражение от ответника. След като е уведомено за подаденото възражение ищцовото дружество е подало исковата молба послужила за образуване на настоящото производство. Основание за образуване на заповедното производство е договор за потребителски заем. Видно от представените писмени доказателства, между страните в настоящето производство е подписан договор за потребителски заем на 13.05.2013 г., като на основание сключения договор, ищецът е следвало да предостави сума в размер на 1000.00 лева, представляващи главница, като за ответника е възникнало задължението да погаси заема на 12 месечни вноски всяка по 99.72 лв., които вноски включват главница и добавка, представляваща печалбата на дружеството. Установява се, че ответника е преустановил изплащане на вноските на 20.06.2013 г., като към тази дата, ответникът не е изплатил нито една вноска. Не е спорно твърдението, че по силата на договора между страните, вземането на кредитора е станало предсрочно изискуемо в пълен размер, тъй като кредитополучателят просрочил две или повече месечни вноски - в случая от 20.06.2013 г. - падежът на първата неплатена вноска. Видно от преводно нареждане от 15.10.2015 г., ищецът е превел по сметка на ответника сумата в размер на 900 лв., представляваща сума по договор за потребителски кредит. От правна страна, съдът намира следното: При така наведеното в обстоятелствената част и петитум на иска, въведени са три предмета на делото, при обективно евентуално съединяване на искове- по първия иск е спорното материално право да се иска установяване на съществуване на оспорено вземане от трето лице, което вземане е правото на заемодателя по договор за заем да иска връщане на заетата сума по договора при изпълнение на задължението си- спрямо заемодателя, която правна квалификация е чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 240, ал. 4, във връзка с ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, по втория иск е правото на вземане на кредитора за лихви при забавено изпълнение, която правна квалификация е чл. 86 от ЗЗД, а по третия иск това е правото на вземане за разноски в процеса, която правна квалификация е чл. 78 от ГПК. Установява се, че страните по делото са подписали договор за потребителски, съгласно който ищецът се е задължил да предостави на ответника сумата по кредита, която сума няма данни да е платена. Не се установява по делото плащане на сумата по кредита от кредитодателя, тъй като от преводно нареждане от 15.10.2015 г. е видно, че е наредена сумата от 900 лв. по сметка на ответника, но това не представлява плащане. С платежно нареждане от 15.10.2015 г., изготвено въз основа на договор , „Б. п.“ е извършила банков превод чрез системата "Б." на сумата 900.00 лв. в полза на Ю. и б. В нареждането са вписани номерът на банковата сметка на получателя и банковият му код така, както същите са отразени в приложение към договор за заем от 13.05.2013 г., но датата на нареждането е 15.10.2015 г.. Този превод няма данни да е преминал през сетълмента на БНБ и да е получен от Ю. и б. Няма данни сумата на превода 900.00 лв. да е заверена по банковата сметка на ответника – кредитор, както и същата да е изплатена в наличност от банката, поради което плащане на тази сума не е осъществено – аргумент от чл. 305 ТЗ. Още повече, преводното нареждане е с дата 15.10.2015 г., а договора за кредит е от дата 13.05.2013 г., поради което следва извода, че не е предадена заемната сума на заемополучателя. В настоящия случай, сключеният договор за паричен заем между страните е облигационното каузално правоотношение. Установява се от обсъдените по-горе писмени доказателства, че ищецът не е предоставил на ответника сочената в заповедта за изпълнение парична сума, ведно с произтичащите от това последици. При така установената фактическа обстановка настоящият състав счита, че предявените искове са неоснователни, поради което следва да бъдат отхвърлени по следните съображения: Договора за заем е от категорията на „реалните договори”. Счита се за сключен с предаването на вещта на заемателя. Обект на този договор са потребими вещи, които се индивидуализират при предаването им. В доказателствена тежест на ищеца в процеса бе да докаже, че сумата по Договора за заем е реално предадена на ответника. В условията на пълно и главно доказване, ищеца не направи това. Предявените искове са процесуално допустими, налице са активно и пасивно легитимирани страни, както и правен интерес от предявяването им – ищецът претендира да се установи правото му да получи сума в размер на в общ размер на 1317.70 лв., съгласно Договор за отпуснат заем от 13.05.2013 г., в едно със законната лихва от деня на предявяване на иска, както и направените разноски по делото. Така предявеният главен иск, както и зависещите от него акцесорни искове за заплащане на законна лихва и сторените в заповедното производство разноски, както и за разноските по настоящето производство са неоснователни. От приетите по делото доказателства, съдът установи, че не са налице индикации ищеца да е предал на ответника процесната сума. Съгласно разпоредбата на чл. 240 ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът за заем е реален, а не формален договор, с оглед това, че не беше доказано, че сумата вписана в договора е била предадена във фактическа власт на заемателя, следва исковете да бъдат отхвърени като неоснователни. С оглед неоснователността на главната претенция, неоснователна се явява и акцесорната такава досежно заплащане на законната лихва, която ищецът претендира от датата на депозиране на иска пред съда, до окончателното изплащане на дължимото. Съдът счита, че изискуемостта на вземането не е доказана по нито един от допустимите начини, посочени в ГПК. При това положение и като държи сметка за обстоятелството, че на ищецът е предоставена възможност да ангажира доказателства и същият не ангажира такива, то предявените искове следва да бъде отхвърлени, като неоснователни. По иска за разноски в настоящето производство, при този изход на спора, на ищеца следва да не се присъдят разноски, с оглед чл. 78, ал. 1 ГПК съобразно отхвърлената част от исковете. При гореизложеното, съдът РЕШИ: ОТХВЪРЛЯ исковете на [фирма], с ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място],[жк], Бизнес парк – С., сг. , със законен представител М. Ж. М. Ф., чрез пълномощника Д. В. – юрисконсулт, против Б. Д. З., ЕГН [ЕГН], за приемане за установено, че съществува вземането в размер на 1000.00 лв., представляваща главница, сумата в размер на 196.70 лв., представляваща надбавка, представляваща печалба на дружеството, сумата в размер на 121.00 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от настъпване на предсрочна изискуемост на кредита – 19.07.2013 г. до 23.10.2014 г., ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 06.11.2014 г. до окончателното плащане, както и иска на ищеца за заплащане на сторените по делото разноски, като НЕОСНОВАТЕЛНИ. Решението подлежи на обжалване пред Б. в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. РАЙОНЕН СЪДИЯ: |