Р Е Ш Е Н И Е
№ 35
гр. Елена, 05.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Е Л Е Н С К И Я Т районен съд в
публично заседание на петнадесети април две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Председател: Пейо Приходков
при
секретаря Светлана Пашова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 446
по описа за
Иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД.
Постъпила
е искова молба от П.С.П. ***, чрез адвокатско дружество „Ш. Я..”,
представлявано от адв. Н.Ш.и адв. М.Я., чрез адв. М.Я., против А.Г.Ш. ***. В
същата се твърди, че на дата 08.08.2018 г. в 12:55 часа А.Г.Ш. с EГН **********
– автор с публикации в уебсайта https://actualnosvishtov.com публикувал статия,
съдържаща клеветническа информация, свързана с имотното състояние на ищеца П.С.П..
В статията си А.Ш. твърдял, че Комисията за противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобитото имущество е публикувала ежегодните декларации
на лицата, които заемат висши държавни длъжности в Република България,
включително и тази на ищеца. Абзацът относно г-н П.П. обективирала следната информация:
„Най-дълга е подадената декларация на П.П., заместник-кмет по
благоустройството. Той декларира осем имота – четири апартамента в С. а
останалите са в село В, община К.. Имотите в С. са със спестени пари, а
останалите са в наследство, става ясно още от декларацията на
вицеградоначалника. Той декларира и 64 декара ниви в селата Ч. и В, общ. К.,
които са му дарени. От заплата П. си е купил миналата година и три автомобила.
Декларира налични 3731 лева и влог за 15 914 лева, спестени от заплата.”
Излага се, че посочената информация е
невярна и клеветническа поради следното: 1) Видно от декларацията за
имуществено състояние на г-н П. през
Излага се, че на същия ден, в 20:05
часа на посочения уебсайт https://actualnosvishtov.com А.Ш. публикувал статия
/опровержение/ със следното заглавие: „УТОЧНЕНИЕ В МАТЕРИАЛА „Публикуваха
имотните декларации на С.ските управници“. Публикуваната информация обаче
отново е невярна. Твърди се, че П.П. е закупил два имота, а не както е
публикувано в предходната статия – осем. Информация-опровержение за другите
имоти и движими вещи не е поместена. Няма опровержение нито относно трите
автомобила, нито относно 64-те декара ниви, въпреки че такива през
Ищцовата страна във връзка с
твърдените от нея обстоятелства представя и моли да се приеме копие от
Декларацията за имущество и интереси по чл. 35, ал. 1, т. 2 от ЗПКОНПИ,
подадена от П.С.П. в качеството му на заместник-кмет на Община С..
Излага се, че предвид горното, явно е,
че както в първата, така и във втората статия информацията е целенасочено
изопачена с цел търсене на сензация и негативен обществен отзвук. Съгласно
разпоредбата на чл. 39 от Конституцията на Република България, макар и всеки да
има право да изразява мнение и да го разпространява в онлайн пространството и в
печатни изД. (чл. 40, ал. 1 от Конституцията на Република България), това право
не може да се използва за накърняване на доброто име на гражданите.
Конституционно прогласеното право на
гражданите да изказват мнение и да разпространяват информация не е абсолютно и
неограничено. Възможната колизия на прокламирани права – в случая между
свободата на словото и засягането чрез упражняването й на правата и доброто име
на гражданите, е уредена в чл. 39, ал. 2 и чл. 41, ал. 1 от Конституцията на
Република България, в които изрично е предвидено, че свободата на словото не е
абсолютна, а се разпростира до пределите, след които вече се засягат други
конституционни ценности, каквито са доброто име и правата на другите граждани.
Горното ограничително основание е визирано в чл. 10, т. 2 от Конвенцията за
защита на правата на човека и основните свободи, изискващо пропорционалност
между двата правозащитни интереса – правото на обществото да получава
информация и правото на отделния гражданин за ненакърнимост на честта и достойнството
му. Следва да се отбележи и че прокламираната в чл. 40, ал. 1 от Конституцията
на Република България свобода на средствата за масова информация е свързана с
правото на личността и на социалната общност да бъдат информирани по въпроси,
които представляват интерес. В нейното съдържание обаче не се включва
предоставена възможност за разпространение на неверни данни, засягащи лични
граждански и човешки права и не предпоставя налагане на негативен подтекст.
Излага се, че съгласно гореописаното,
авторът на статиите, А.Г.Ш., е нарушил както конституционните разпоредби, така
и човешките права на ищеца. Информирайки читателите чрез предаване на невярна
информация, твърди придобиване на имущество от ищеца за
Твърди се, че е налице е виновно
поведение от страна на А.Ш., който със статията си цели да създаде негативен
отзвук сред гражданите на гр. С. относно г-н П.П.. Използването на ирония
/Най-дълга е подадената декларация на П.П./ показва отношението на автора към
ищеца. Статията-опровержение също не предоставя вярна информация.
Actualnosvishtov.com е местен сайт, който редовно информира читателите и
потребителите за актуални въпроси, свързани с Община С.. Достъпен е до
неограничен брой лица и има широк отзвук в областта, още повече че г-н Ш. е
журналист по професия и би следвало да е наясно както със свободата на словото,
така и със задължението си да не накърняване доброто име и честта на гражданите
чрез публикациите си.
Ищцовата страна счита, че е налице
професионална недобросъвестност – авторът на публикацията е разполагал с копие
от Декларацията на г-н П.П., поради което е абсолютно недопустимо да не е бил
наясно със съдържанието й и да е объркал изнесените от него данни. От друга
страна, авторът е излязъл извън рамките на достъпната му информация. Усеща се
ирония в изказа му, дал е лична квалификация и оценка с начина, по който е
поднесъл информацията, с начина на структуриране на фактите, използваните думи.
Журналистът е действал непрофесионално и недобросъвестно. Налице е търсене на
негативно въздействие и оклеветяване, поради което е налице основание да му се
търси отговорност по реда на чл. 45 ЗЗД. /B този смисъл решение № 557 от
28.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1599/2009 г., ІІІ г.о./.
Излага се, че, предвид гореизложеното
и с оглед публикуването на статията, която е предназначена и достъпна за
неограничен кръг потребители, ищецът преживя притеснения и страД., които се
отразили отрицателно и въздействали както на личния му живот, така и в
професионалната му сфера в качеството му на заместник-кмет. Наложило му се да
дава обяснения на свои съграждани по повод публикуваната статия и реално
придобитото от него имущество през
Относно размера на причинените му
неимуществените вреди - касае се за деликтно правоотношение, като чл. 52 от ЗЗД
предоставя на Съда да определи размера им по справедливост. В тази връзка
размерът на обезщетението, което се счита, че ще удовлетвори претърпените от
ищеца неимуществените вреди е 500 (петстотин) лева. Неимуществените вреди се
изразяват в уронване на доброто му име и авторитет, в следствие на които
последният е претърпял негативни преживявания и страД.. Авторът на статията е
целял да злепостави П.П., без да направи дори повърхностен анализ на
съдържащата се в Декларацията информация. Сайтът, в който е поместена статията,
е общодостъпен, статията е налична и към настоящия момент, поради което
неограничен брой потребители са се запознали с поместения материал.
Моли се съда да постанови решение, с
което да осъди А.Г.Ш. с ЕГН **********,*** да заплати на П.С.П. с ЕГН **********,***,
сумата от 5000 (петстотин) лева, представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди вследствие на разпространение на невярна и клеветническа
информация за него.
Претендират се направените разноски по
настоящото производство за адвокатски хонорар и държавна такса.
Ответникът А.Г.Ш. ***, чрез пълномощника си адв. Я.Д.К.
***, е подал писмен отговор в указания му едномесечен срок. В него се излага,
че на 23.01.2019 г. ответникът А.Г.Ш. е уведомен за заведен против него
осъдителен иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД. Ищецът П.С.П. моли съда да
осъди г-н Ш. „да му заплати сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди вследствие на разпространение на невярна и клеветническа
информация за него”. Иска се репариране на разноски.
По допустимостта ответникът излага следното: Ищецът е
допуснал техническа грешка
в цифровото изписване
на претендираната сума в своя петитум – 5000 (петстотин) лева. Същото не
съответства на обстоятелствената част на исковата молба, където е посочил – 500
(петстотин) лева. Ответникът предоставя на дискрецията на съда да цени, дали горното
представлява нередовност по смисъла на чл. 129, ал. 2 вр. с чл. 127, ал. 1, т. 4
и т. 5 от ГПК.
Ответникът намира, че са налице всички
положителни процесуални предпоставки за валидно упражняване правото на иск. Не
намира да съществуват процесуални пречки. Поради това счита, че предявеният иск
е допустим.
По основателността ответникът излага
следното: От правна страна, предявеният осъдителен иск е неоснователен. (От
житейска страна – нелеп. Ищецът желае да осребри твърденията си за накърнените
му чувства. Искът, представен на вниманието на съда е импотентен, тъй щото само
на основание принципа за служебното начало - чл. 7, ал. 1 и принципа за
установяване на истината – чл. 10 от ГПК следва да бъде отхвърлен.)
Излага се, че на юриспруденцията е
известна сентенцията употребявана от римските магистрати: Da mihi factum, dabo tibi ius... А какви са
фактите?
На 08.08.2018 г. (сряда), в 12:55
часа, А.Ш. публикувал информационен материал в https://actualnosv.blogspot.com.,
озаглавен „Публикуваха имотните декларации на С.ските управници – заместниците
по-богати от Г.”.
Твърди се, че релевантен за настоящия
спор е абзацът:
„Комисията за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество публикува ежегодните
декларации на задължените по Закона за публичност на имуществото на лицата,
заемащи висши държавни и други длъжности за придобитото имущество, получените
доходи, дадените обезпечения и направените разходи през предходната
...Най-дълга е подадената декларация
на П.П., заместник-кмет по благоустройството. Той декларира осем имота – четири
апартамента в С. а останалите са в село В, община К.. Имотите в С. са със
спестени пари, а останалите са в наследство, става ясно още от декларацията на
вицеградоначалника. Той декларира и 64 декара ниви, в селата Ч. и В, общ. К.,
които са му дарени. От заплата П. си е купил миналата година и три автомобила,
пише още в декларацията му. Декларира налични 3731 лева и влог за 15 914 лева,
спестени от заплата. Строителният вицекмет е изтеглил и кредит за 15 хил. лева
м. г. 5120 лева приход от рента на земеделска земя декларира още П.. Съпругата
му има спестени 13444 лева миналата година.”
Излага се, че на същия ден,
08.08.2018 г. (сряда), в 20:05 часа, А.Ш. публикувал уточнителен материал в
https://actualnosv.blogspot.com, озаглавен „УТОЧНЕНИЕ В МАТЕРИАЛА „Публикуваха
имотните декларации на С.ските управници...““
Твърди се, че релевантен за настоящия
спор е абзацът:
„П.П., заместник-кмет по
благоустройството декларира осем имота като само последните два са придобити
през
Излага се, че въз основа на така
осъществилите се факти, ищецът претендира възстановяване на неимуществени
вреди, причинени от неизпълнение на правилото alterum nоn laedere, намиращо израз в българското
позитивно право в чл. 45 и сл. от Закона за задълженията и договорите.
Твърди
се, че от съображения за икономия времето на съда и защото ответната страна вярва
в това, че Правораздаващият познава закона, телеграфно ще посочи фактическия
състав, чието проявление трябва да бъде пълно и главно доказано, за да бъде
уважен иск за обезвреда от деликт, а именно: противоправно деяние, извършено от
ответника; наличие на вина; настъпване на вреда в патримониума на ищеца и
причинно следствена връзка между деянието и настъпилата вреда.
Излагат се възражения, свързани с основанието
на иска, а именно:
1. Ищецът претендира, че ответникът Ш.
е публикувал статия съдържаща клеветническа информация. Изявлението е в колизия
с материалния закон. Наказателният кодекс в своя чл. 147, ал. 1 посочва (от
субективна и обективна страна) що е „клевета”, като посочва, че престъпление от
този вид може да бъде извършено посредством две различни изпълнителни деяния, а
именно – разгласяване на позорно обстоятелство или приписване на престъпление.
Видно от публикуваните материали „Публикуваха
имотните декларации на С.ските управници – заместниците по-богати от Г.” и „УТОЧНЕНИЕ
В МАТЕРИАЛА „Публикуваха имотните декларации на С.ските управници...””
изнесената информация, макар първоначално погрешна, не може да се окачестви
като клеветническа. Доброто имотното състояние на човек не би могло да се
характеризира като позорящо обстоятелство – такова, което придава негативни,
отрицателни личностни качества. Видно е, също така, че чрез двете публикации не
е приписано извършването на каквото и да било престъпно деяние.
Излага се, че действително, поради
опущение, в първия журналистически материал поднесената информация не е
съобразена с времевия период на придобиване на описаното движимо и недвижимо
имущество. Следва да се обърне внимание на обстоятелството, че процесната
декларация следва да съдържа имущество придобито през календарната година, за
която се отнася, а именно за периода 1 януари - 31 декември
Излага се, че пропускът, обаче, е
своевременно отстранен още на същия ден. Г-н Ш. е внесъл уточнение, като е информирал
обществеността, че право на собственост само върху последните два недвижими
имота, описани в декларацията по чл. 35, ал. 1 от ЗПКОНПИ, е придобито през
2. Излага се, че извършеното от г-н Ш.
не е противоправно. За да възникне задължение за поправяне на вреди, преди
всичко извършеното от ответника следва да противоречи на конкретно правило за
поведение от материалния закон. За да обоснове основателността на своята
претенция, ищецът твърди, че ответникът е нарушил „както конституционните
разпоредби, така и човешките права“ на П.П.. Известно е, че съгласно чл. 5, ал.
2 от Конституцията на Република България всички нейни разпоредби имат
непосредствено действие. На това действие могат да се позовават винаги правните
субекти, когато считат, че правата и законните им интереси са накърнени.
Известно е, също така, на правната наука, че конституционните правни норми са
правила за поведение с висока степен на абстрактност. Такива са, защото имат за
задача построяването /конституцията/ на държавното управление, нежели да
регулират конкретно междусубектно правоотношение. В този смисъл, за уредбата на
отделен род обществени отношения конституционният законодател многократно
предвижда приемане на конкретни нормативни актове. (Така например чл. 9, ал. 2;
чл. 11, ал. 3; чл. 16 и много други от КРБ).
Излага се, че въпреки личното
възприятие на П.П. за това, че „информацията е целенасочено изопачена, с цел
търсене на сензация и негативен обществен отзвук”, при безпристрастен прочит на
двете публикации не може да се заключи, че г-н Ш. е упражнил правото си да
разпространява информация с цел да накърни правата и доброто име на другиго по
смисъла на чл. 39, ал. 2, пр. 1 или чл. 41, ал. 1, изр. 2, пр. 1 от КРБ. Ответникът
единствено е препредал съдържащата се в публично достъпната декларация
информация. „Той декларира осем имота – четири апартамента в С. а останалите са
в село В, община К.. Имотите в С. са със спестени пари, а останалите са в
наследство, става ясно още от декларацията на вицеградоначалника. Той декларира
и 64 декара ниви, в селата Ч. и В, общ. К., които са му дарени”. Тези данни
отговарят изцяло на обективната действителност – виж Декларация с контролно
число „CFF0A142”.
Излага се, че посочените
конституционни разпоредби определят пределите, при които е допустимо да се
разпространява информация. То ще бъде правомерно винаги, освен ако е насочено
срещу конкретно субективно право на гражданите, както и срещу националната сигурност,
обществения ред, народното здраве и морала. Достоверността на информацията сама
по себе си не е условие за законосъобразно информиране.
Твърди се, че допускането на
първоначална неточност (породена от неправилно декларирана информация), която е
своевременно коригирана, не е достатъчно основание, за да бъде опроверган
принципът за добросъвестност, присъщ на частното право - арг. от чл. 8 от ЗЗД.
Да се търси гражданска отговорност само на това основание, освен правно, не е и
житейски оправдано, защото присъщо на хората е да грешат.
3. Твърди се, че ищецът се позовава на
непропорционално упражняване от ответника на правото на изразяване на мнение и
информиране, защитено от чл. 10 ЕКЗПЧОС спрямо правото на зачитане на личния
живот, уредено в чл. 8 от същия акт. Излага се, че позоваването не е
основателно.
Излага се, че практиката на
Европейския съд по правата на човека отсява няколко основни принципа, които
трябва да бъдат изследвани отделно и в тяхната съвкупност при всеки конкретен
спор, за да се установи дали действително правото на свободно изразяване на
мнение нарушава правото на личен живот. ЕСПЧ приема, че:
- Понятието „личен живот” по смисъла
на член 8 от Конвенцията е широко понятие, което обхваща редица аспекти,
свързани с личната идентичност, като име или образ на дадено лице (вж. Von
Hannover срещу Г., № *****/**, **** ****-**);
- Правото на защита на репутацията на
човек е обхванато от член 8 като част от правото на зачитане на личния живот.
Съдът също така заключва, че репутацията на дадено лице е част от неговата
лична идентичност и морална неприкосновеност, които са част от личния му живот,
дори ако лицето е критикувано в публичен дебат (вж. Pfeifer v. Austria, №
12556/03, ECHR 2007-XII и Petrie срещу И., № *****/**, 18 май
- За да може член 8 ЕКЗПЧОС да бъде
нарушен, нападението върху лична чест и репутация трябва да достигне определено
ниво на интензивност и трябва да е извършено по начин, който накърнява личното
ползване на правото на зачитане на личния живот, (вж., inter alia, Axel
Springer AG срещу Г. [GC], № 39954/08, 7 февруари 2012 r., Delfi AS срещу Е.
[GC], № 64569/09, ECHR 2015, и Medzlis Islamske Zajedice Brcko и други срещу Б.Х.[GC],
№ 17224/11, 27 юни
- Параграф 2 от член 10 признава, че
свободата на изразяване може да бъде предмет на определени ограничения,
необходими за защита на правата и репутацията на другите;
- По принцип обсъжданите права
заслужават еднакво уважение. Следователно на теория трябва да се запази
свободата на преценка във всеки конкретен случай. (Couderc и Hachette
Filipacchi Associes срещу Ф.[GC], № 40454/07, ECHR 2015);
- Критериите за балансиране на правото
на зачитане на личния живот срещу правото на свобода на изразяване могат да
бъдат: приносът към дебата от общ интерес; доколко добре е известно
заинтересованото лице и какъв е предметът на информацията; предишното
поведение; метода за получаване на информацията и нейната достоверност;
съдържанието, формата и последиците от публикацията; и тежестта на претърпените
последици (вж. например, Axel Springer AG срещу Г., и Von Hannover срещу Г. -
цитирани по – горе);
- От значение за всяка конкретна
преценка е това, дали изявлението е за факти или оценъчно съждение. Докато
съществуването на факти може да се докаже, истинността на оценъчните съждения
не може да бъде доказана. Изискването да се докаже истинността на оценъчното
съждение е невъзможно да се изпълни и нарушава самата свобода на изразяване на
мнение, която е основна част от правото, гарантирано от член 10 ЕКЗПЧОС. Когато
дадено изявление представлява оценъчно съждение, трябва да съществува
достатъчна фактическа основа, която да го подкрепи, в противен случай то ще
засяга прекомерно правото на личен живот. (вж. Do Carmo de Portugal е Castro
Camara срещу П., № 53139/11, 4 октомври
Що се отнася до конкретния казус, се
излага следното:
Ищецът е личност, упражняваща публична
функция в обществен интерес като орган на изпълнителната власт на местно ниво
съгласно нормите на ЗМСМА. Като такъв следва да дава отчет за изпълнението на
функциите си пред обществеността. Професионалният му и личен живот са от особен
интерес за обществото с оглед на високите морални и човешки качества, които
следва да притежава. Липсва критика в публичен дебат, напротив, синтезирана е
информация за имуществено състояние, която бездруго е публична. Употребените
репортажни, безпристрастни, изразни средства от автора изключват накърняване на
личното ползване на правото на зачитане на личния живот. Изнесената информация
допринася за информираността на обществото, следователно е в обществен принос,
а не в обществена вреда. Методът за получаване на информацията е открит,
посочен е от автора в статията и не представлява защитена от закона тайна.
Допълнена след корекцията, информацията е достоверна и в темпорален аспект за
придобитото имущество.
Твърди се, че видно от горното,
съпоставянето на критериите към фактите от настоящия правен спор не довежда до
извод за нарушаване на правото на личен живот на ищеца.
Излага се, че цитираната съдебна
практика на ВКС от ищеца не е относима към предмета на настоящото дело.
Спорът, по повод на който е постановено
Решение № 557 от 28.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1599/2009 г., е породен от
журналистическа публикация под заглавие „В. А. провокирал гейскандал в М.“,
публикувана във вестник, в която авторът е предал не свое, а чуждо възприятие
/впечатление/.
Излага
се, че касационното обжалване е допуснато за уеднаквяване практиката на
съдилищата по въпросите: Носи ли отговорност по чл. 45 от ЗЗД журналист за
описани чужди твърдения, чийто източник е описан и дали разгласеното
обстоятелство е позорно от гледна точка на общоприетите морални разбирания и да
предизвиква еднозначна негативна оценка на обществото, или само от гледна точка
на моралните разбирания на общата среда на ищеца и на читателите на статиите?
По поставените въпроси, състав на ВКС, III г.о. с докладчик съдия Жива Декова
приема, че когато твърденията изхождат от други лица, които са посочени от
автора на публикувания материал и в текста коректно е предадена дадената от тях
информация, няма основание за ангажиране отговорността по чл. 45 от ЗЗД на
автора. Във всеки конкретен случай следва да се прецени читателския кръг.
Твърди се, че даже за неправник е
видно, че посредством цитирания съдебен акт не може да се аргументира
основателност на настоящата искова претенция.
4. Ответникът излага, че поради
липсата на противоправно поведение, не следва да се обсъждат останалите
елементи от състава на непозволеното увреждане, включително да се ангажират
твърдения и доказателства оборващи презумпцията за вина в гражданското право по
смисъла на чл. 45, изр. 2 от ЗЗД. Въпреки това: По отношение на вредата.
Оспорва се твърдението, че П.П. е претърпял вреди. Твърденията за душевни страД.
са симулативни. Буди недоумение изявлението на ищеца за това, че притесненията
му са свързани с „това, че информацията рефлектира върху Община С. като
институция и може да предизвика у гражданите на град С. недоверие към властта“.
Объркването произтича от неразбирането на това – обезщетяване на кои вреди може
да претендира увредения и дали може да претендира възстановяване на негативни
имуществени и неимуществени последици, претърпени от трети лица. По отношение
на вината - от обективното съдържание на журналистическия материал не може да
се изведе заключение за отношение на г-н Ш. към увреждане на ищеца П.П..
Ответникът нито е целил, нито е допускал настъпването на вреди. Както бе
посочено и по-горе декларираната от ищеца информация е в повече (във времеви
аспект) и включва имущество (недвижимо, движимо, вкл. парични средства) придобити
в предходни години, макар тези данни да не се изискват. Фактът, че процесната
декларация е проверена и публикувана в интернет страницата на държавен орган
дава основание на г-н Ш. да даде вяра на достоверността и правилността на
съдържанието й. От посоченото до тук и от фактите по делото извод за проява на
самонадеяност или небрежност също е изключен. Твърди се, че от горното се
извежда липса на причинно-следствена връзка между несъществуващи деяние и
вреди.
Като се мотивира с всичко изложеното до
тук, ответникът моли да се правораздаде и се постанови решение, с което да се
отхвърли като неоснователен иска да бъде осъден А.Г.Ш., ЕГН **********,*** да
плати на П.С.П., ЕГН **********,*** сумата от 500 (петстотин) лева,
представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на
разпространение на невярна и клеветническа информация.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК се
моли да бъде осъден П.С.П., ЕГН **********,*** да плати на А.Г.Ш., ЕГН **********,***,
сторените разноски, съгласно списък по чл. 80 от ГПК.
С протоколно определение от 15.04.2019 г. е допуснато
уточнение в обстоятелствената част на исковата молба на лист втори, абзац 4 от
горе на долу, 1), като изречението се чете по следния начин: „Видно от декларацията
за имуществено състояние на г-н П. през
С протоколно определение от 15.04.2019 г. е допуснато уточнение
в петитума на исковата молба, който да бъде със следното съдържание, а именно: Моли
се съда да постанови решение, с което да осъди ответника А.Г.Ш. да заплати на
ищеца П.С.П. сумата 500.00 лв. (петстотин лева), представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на доброто му име
и авторитет, в следствие на разпространение на невярна и клеветническа
информация за него.
Ищецът П.С.П., редовно призован, не се
явява в съдебно заседание. Същият се представлява от пълномощника си адв. М.Д.Я.
***. Последният поддържа исковата молба. Моли да се уважи предявения иск.
Ищцовата страна претендира да й се присъдят направените разноски по делото.
Ответникът А.Г.Ш. и пълномощникът му
адв. Я.Д.К. ***, редовно призовани, не се явяват в съдебно заседание. Ответната
страна е подала писмено становище. В същото се излага, че деликтна отговорност
не следва да бъде ангажирана на ответника по съображения, изложени в отговора
на исковата молба, както и че в патримониума на ищеца не е възникнало право да
иска обезщетяване на вреди от непозволено увреждане. Поради неоснователност на
инициирания правен спор ответникът претендира да му се присъдят разноските по
делото.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства и взе предвид становището на страните, прие за установено
следното:
Представена е декларация за имущество и
интереси по чл. 35, ал. 1, т. 1 от ЗПКОНПИ с контролно число СFFOA142 от 01.06.2018 г. на П.С.П. ***,
подадена в КПКОНПИ, касаеща придобитото имущество, получените доходи, дадените
обезпечения и направените разходи по чл. 37 от ЗПКОНПИ през предходната
календарна година от 01.01 – 31.12.2017 г. В същата ищецът е декларирал
следното: I.
Недвижимо имущество: 1.1. апартамент в гр. С. – ½ ид. ч., придобит през
Представен е констативен протокол с общ
рег. № 8393/15.11.2018 г., том 6, акт № 21 на М.М.– пом.-нотариус при В.К.–
нотариус с район на действие РС – София и рег. № 269 на НК с приложени към него
разпечатка от интернет страници с адрес https://actualnosv.blogspot.com на статия със заглавие „Публикуваха
имотните декларации на С.ските управници – заместниците по-богати от Г.“,
публикувана в 12.55 часа на 08.08.2018 г. от А.Ш., и разпечатка от интернет
страници с адрес https://actualnosv.blogspot.com на статия със заглавие „Уточнение в
материала „Публикуваха имотните декларации на С.ските управници …““,
публикувана в 20.05 часа на 08.08.2018 г. от А.Ш.. В първата статия със
заглавие „Публикуваха имотните декларации на С.ските управници – заместниците
по-богати от Г.“, публикувана от ответника Ш. в 12.55 часа на 08.08.2018 г., е
посочено, че: „Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобитото имущество публикува ежегодните декларации на задължените
по Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни и други
длъжности за придобитото имущество, получените доходи, дадените обезпечения и
направените разходи през предходната
По делото в качеството на свидетел е
разпитано лицето Р.Р.К..
От показанията на св. К. се установява, че живее в гр. С.. Същият
твърди, че познава страните по делото. Св. К. излага, че с ищеца П.С.П. е в приятелски
отношения. Последният е заместник-кмет на Община С. и е началник на свидетеля,
който работи на длъжност „шофьор“ в Община С.. Св. К. твърди, че с ответника А.Г.Ш.
не е в никакви отношения. Същият излага, че страните по делото се познават, но
не знае какви са отношенията между тях. Св. К. твърди, че му е известна
публикация на ответника Ш. по адрес на ищеца П., като статията е свързана с
имотната декларация на последния. Същата е публикувана в началото на месец
август
При така установената фактическа обстановка настоящата инстанция намира,
че предявеният иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД е допустим. Същият, разгледан
по същество, е неоснователен и недоказан. Съображенията за това са следните:
Фактическия състав на непозволеното
увреждане обхваща следните елементи: 1/ деяние (действие или бездействие), 2/
противоправност на деянието, 3/ вреда, 4/ причинна връзка между деянието и
вредите, и 5/ вина.
В настоящия случай по делото не се
спори наличието на извършено деяние, като по безспорен и категоричен начин се
установява, че е налице статия със заглавие „Публикуваха имотните декларации на
С.ските управници – заместниците по-богати от Г.“, публикувана в 12.55 часа на
08.08.2018 г. от ответника Ш. на интернет страница с адрес https://actualnosv.blogspot.com, както и е налице статия със заглавие „Уточнение
в материала „Публикуваха имотните декларации на С.ските управници …““, публикувана
в 20.05 часа на 08.08.2018 г. от ответника Ш. на интернет страница с адрес https://actualnosv.blogspot.com, като в тях се съдържа информация за
имуществата на ищеца П. ***, на кмета на Община С. и на другите зам.-кметове на
Община С. посочени от същите в декларации за имущество и интереси по чл. 35,
ал. 1, т. 2 от ЗПКОНПИ, подадени в КПКОНПИ и публикувани от посочения орган.
Видно от обстоятелствената част и
петитума на исковата молба, и уточнението на последния, претенцията на ищеца е за
заплащане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в
уронване на доброто му име и авторитет, в следствие на разпространение на
невярна и клеветническа информация за него. Ето защо съобразно диспозитивното
начало в процеса, въпросът дали ищецът се е почувствал засегнат и обиден от
самото съдържание на първата статия и/или втората статия, не е предмет на
разглеждане в настоящия спор. Предвид това, основният въпрос, който следва да
бъде разрешен в настоящото производство е дали е налице противоправно поведение
на ответника, публикувал процесните статии със съдържащата се в тях информация.
Противоправността представлява
противоречие на деянието с императивна правна норма. Най-важната забранителна
норма в областта на непозволеното увреждане е тази на чл. 45, ал. 1 ЗЗД,
определяща като противоправно всяко деяние, което нарушава общата забрана да не
се вреди другиму. От съществено значение за противоправността е признаването на
визираните в чл. 32 от Конституцията на РБ и чл. 17 от Международния пакт за
граждански и политически права абсолютни субективни /т.е. осигуряващи на титуляра
им защита срещу всяко лице/ права: право на чест, достойнство и добро име на
личността. Обект на тези права са лични и непрехвърлими морални блага,
неприкосновеността на които се ползва и с наказателноправна защита, установена
в раздели VII от Особената част на НК. Честта и достойнството се свързват с
дължимото уважение към качествата на личността, нейните морални принципи,
доброто й име, почитта и уважението, които й се дължат. Честта и достойнството
обикновено са неделими, но честта се отнася до положителната обществена оценка
за личността, а достойнството – със самооценката на човека за собствената му
обществена значимост. А доброто име на личността е положителната обществена
оценка за лицето, неговата известност в обществото като човек нравствен,
морален и професионално компетентен, като човек, достоен за уважение поради
тези му качества.
Най-значимият проблем, който възниква
в практиката при реализирането на правото на защита на правата на чест,
достойнство и добро име, се отнася до отношението между посочените субективни
права и правата на свободно изразяване на мнение и свободно разпространяване на
информация. От значение за баланса между тези права е начинът на формулиране на
съотношението между тях в действащата нормативна уредба. В разпоредбите на чл. 39,
ал. 2, чл. 40, ал. 2, чл. 41, ал. 1, изр. 2 от КРБ, чл. 10, ал. 2 от ЕКПЧ и чл.
19, ал. 2 от МПГПП правото на изразяване е прогласено за принцип, а неговите
ограничения – за изключение от принципа. По този начин се извежда задължение за
ограничително тълкуване на всяко ограничение, включително на това, което е
допуснато за защита на неприкосновеността на личността /в това число нейните
чест, достойнство и добро име/. До каква степен отива това тълкуване е ясно
установено от ЕСПЧ в Решение от 07.12.1976 г. на ЕСПЧ по делото „Хендисайд
срещу Обединеното кралство”. В това решение се казва следното: „Свободата на
словото е една от основите на демократичното общество, едно от най-важните
условия за неговото развитие и за развитието на всеки човек. Според чл. 10, т.
2, тя се прилага не само към „информация“ или „идеи“, които се възприемат
благосклонно или на които се гледа като на безвредни или с безразличие, но също
и към такива, които засягат, шокират или смущават държавата или която и да е
част от населението. Такива са изискванията на плурализма, толерантността и
широкомислието, без които няма демократично общество. Позовавайки се на същото
решение, Конституционният съд на РБ в Решение № 7/04.06.1996 г. по конст. д. №
1/1996 г. постановява следното: „Отделните права, предоставени от разпоредбите
на чл. 39 – чл. 41 от Конституцията, задължават държавата да се въздържа от
намеса при тяхното упражняване. Ограничаването на тези права е допустимо с цел
охраната на други, също конституционно защитими права и интереси, и може да
става единствено на основанията, предвидени в Конституцията. Не се допуска
ограничаването им със закон на други, извън посочените в Конституцията
основания. При налагането на тези ограничения органите на законодателната, изпълнителната
и съдебната власт са длъжни да държат сметка за високата обществена значимост
на правото да се изразява мнение, на свободата на средствата за масова
информация и на правото на информация, поради което ограниченията
(изключенията), на които тези права могат да бъдат подлагани, се прилагат
ограничително и само за да осигурят защита на конкуриращ интерес. Сред тези
основания, възможността да се осъществи намеса в правото свободно да се
изразява мнение, когато то се използва за накърняване на правата и доброто име
на другиго, е най-голяма, тъй като по този начин се охраняват честта и
достойнството и доброто име на личността съгласно чл. 4, ал. 2 и чл. 32, ал. 1,
изр. 2 от Конституцията. Това конституционно ограничение не означава, че не
може да бъде осъществявана публична критика, особено на политически фигури,
държавни служители и държавни органи”.
В своята практика по чл. 10 от ЕКПЧ
Европейският съд по правата на човека неизменно проверява наличието на трите
предпоставки, които задължително трябва да са налице, когато се налага
ограничение на свободата на изразяване. Тези три изисквания са: 1)
ограничението да е предвидено в националния закон, 2) да е предвидено с цел
защитата на някой от посочените в чл. 10, ал. 2 от ЕКПЧ интереси, и 3) да е
необходимо в демократичното общество. От особено значение при обсъждането на
третата предпоставка е въпросът дали изказването представлява критика на една
обществена или политическа позиция. Както беше посочено по-горе, в Решение №
7/1996 г., тълкувайки съотношението между свободата на изразяване
/комуникационните права/ и правото на неприкосновеност на личността,
Конституционният съд приема, че конституционното ограничение, охраняващо
честта, достойнството и доброто име на личността, не изключва възможността за
осъществяване на публична критика, особено на публични личности. Ето защо
публичната критика на една публична личност по начало е законно действие на
всеки гражданин в демократичното общество. В своята практика ЕСПЧ
последователно провежда утвърденото си разбиране, че политическите фигури и
публичните личности предварително и съзнателно приемат факта, че ще бъдат обект
на засилено обществено внимание и щателно наблюдение на всяко тяхно действие,
поради което трябва да проявяват толерантност в по-голяма степен. Границите на
допустимата критика са по-широки по отношение на политик и публична личност,
действащи в публичното си качество, отколкото по отношение на частно лице. В
практиката си по този въпрос ЕСПЧ подчертава също така, че горното се отнася с
особена сила за случаите, в които самият политик или публична личност прави
публични изявления, които предизвикват полемика и критика.
Необходимо е да се отбележи и
последователно провежданото от ЕСПЧ и ВКС разграничение между фактически твърдения
и оценъчни съждения. Последните по самото си естество не подлежат на доказване
относно верността им, но и те трябва да имат достатъчна фактическа основа. В
много случаи преценката дали определено изявление представлява оценъчно
съждение или фактическо твърдение може да бъде трудна, но разликата в крайна
сметка е в степента на фактическа доказаност, която трябва да се установи.
Изразяването на мнение обаче не може да бъде лишено от каквато и да е
фактическа основа, като необходимостта от връзка между едно оценъчно съждение и
подкрепящите го факти варира в зависимост от конкретните обстоятелства по всеки
случай.
Настоящата инстанция намира, че както
в първата статия, така и във втората такава, публикувани от ответника на
интернет страница на адрес https://actualnosv.blogspot.com, не е налице невярно отразяване. В
този смисъл съдът не приема за основателни, изложените от ищеца факти и
обстоятелства в исковата молба. В първата статия ясно и правилно е посочено, че
ищецът е декларирал осем имот, находящи се в гр. С. и с. В, община К.. Така
изложената информация в статията кореспондира на посоченото в подадената от
ищеца декларация по чл. 35, ал. 1, т. 2 от ЗПКОНПИ в КПКОНПИ. В първата статия
ясно и правилно е посочено, че ищецът е декларирал 64 дка ниви, находящи се в
с. Ч. и с. В, община К.. Така изложената информация в статията кореспондира на
посоченото в подадената от ищеца декларация по чл. 35, ал. 1, т. 2 от ЗПКОНПИ в
КПКОНПИ. В първата статия ясно и правилно е посочено, че ищецът е декларирал
3731 лв. в наличност, 15914 лв. на влог, 15000 лв. банков кредит и 5120 лв.
рента от земеделска земя. Така изложената информация в статията кореспондира на
посоченото в подадената от ищеца декларация по чл. 35, ал. 1, т. 2 от ЗПКОНПИ в
КПКОНПИ. Единствено в първата статия се констатира незначителна неточност, че
от заплата ищецът „си е закупил миналата година и три автомобила…“.
Действително, видно от подадената от последния декларация, същия притежава три
автомобила, но те са закупени преди
Съдът намира, че употребените думи в заглавието на първата статия „Публикуваха
имотните декларации на С.ските управници – заместниците по-богати от Г.“, както
и изречението в същата „Най-дълга е подадената декларация на П.П.,
заместник-кмет по благоустройството“ представляват оценъчни съждения. Оценъчното
съждение, мнението, интерпретацията може да са пристрастни, негативни, но не са
факти, поради което не могат да бъдат проверявани за достоверност. Думите и
изразите, представляващи оценъчни съждения не могат да бъдат верни или неверни.
В конкретния случай същите не са лишени от фактическа основа.
В процесните статии, публикувани от
ответника, не се установява и негативна оценка за личността на ищеца. Следва да
се посочи, че негативните оценки за определена личност, открояваща се по една
или друга причина в обществения живот, не пораждат отговорност, ако не засягат
достойнството на личността (т.е. ако не осъществяват състав на престъплението
обида).
Настоящата инстанция намира,
публикуваните от ответника статии на интернет страница с отразените в тях факти
и обстоятелства не обективират основание да се търси отговорност за деликт.
Дори и да се приеме, че чрез в тях е употребена емоция повече от необходимото и
са прехвърлени границите на добрия тон, това пак не налага извода за
противоправност на извършеното деяние. Избирайки да бъде публична личност,
каквато несъмнено е, ищецът е приел дейността и изявленията му да бъдат
внимателно наблюдавани и обстойно коментирани не само от журналистите, но и от
широката публика. В решението си по делото „Л. СРЕШУ А.” европейския съд е
приел, че налагането на санкция срещу журналист, изразил негативно отношение
към публична фигура е равносилно на цензура, която вероятно цели да го
обезкуражи да критикува за в бъдеще. Ищецът е публична фигура, която може да
бъде подлагана на обществена критика на ниво, значително по-високо и интензивно
от това, на което са подложени частни лица /защото се приема, че с оглед
мястото, което заема в публичното пространство притежава и по-голяма
морално-волева устойчивост и качества, отколкото са присъщи на обикновения
гражданин/ и която трябва да показва по-висока степен на толерантност, особено
когато самата негова дейност малко или много се изразява в публични изявления,
отправящи критика към други публични личности. Ето защо в конкретния случай
ищецът не би могъл да има някакво изискване към ответника, който е публикувал посочените
статии на интернет страница с адрес https://actualnosv.blogspot.com. Последният не е целял да накърни и не
е накърнил честта, достойнството и репутацията на първия в обществото.
Настоящата инстанция намира, че не
следва да се кредитират показанията на св. К.. Същият е приятел на ищеца, а и
последният му е началник, поради което е пристрастен. Освен това показанията му
са схематични. В същите липсва конкретика, поради което не могат да бъдат
кредитирани.
По изложените съображения съдът
приема, че не е осъществен фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД. Чрез
съдържанието на публикуваните статии от ответника липсва засягане на
неприкосновеността на честа, достойнството и доброто име на ищеца. Не може да
се направи извод, че ответникът е извършил непозволено увреждане, в следствие
на което ищецът да е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на
доброто му име и авторитет, в следствие на разпространение на невярна и клеветническа информация. В случая
липсва както обективната страна, така субективната такава на състава на чл. 45
от ЗЗД. Ищцовата претенция не е доказана както по основание, така и по размер.
С оглед изложеното съдът намира, че предявеният
от ищеца против ответника иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД се явяват
неоснователен и недоказан. Като такъв същият следва да се отхвърлят.
С оглед изхода на делото следва да се
отхвърли и претенцията на ищеца да бъде осъден ответника да му заплати сумата
410.00 лв., представляваща направени разноски по същото.
При този изход на делото ищецът следва
да бъде осъден да заплати на ответника сумата 300.00 лв., представляваща
направени разноски по същото.
Воден от изложените съображения,
Районният съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.
45 от ЗЗД, предявен от П.С.П. с ЕГН ********** *** против А.Г.Ш. с ЕГН **********
*** за заплащане на сумата 500.00 лв. (петстотин лева), представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на
доброто име и авторитет на П. Стефан П., в следствие на разпространение на
невярна и клеветническа информация за него, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ искането на П.С.П. с ЕГН **********
*** да бъде осъден А.Г.Ш. с ЕГН ********** *** да му заплати сумата 410.00 лв.
(четиристотин и десет лева), представляваща направени разноски по делото, като
НЕОСНОВАТЕЛНО.
ОСЪЖДА П.С.П. с ЕГН ********** *** да
заплати на А.Г.Ш. с ЕГН ********** *** сумата 300.00 лв. (триста лева),
представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
ВТОС в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: