№ 19066
гр. София, 20.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИАНА К. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело №
20211110143043 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от Етажна собственост, с
административен адрес – град С, представлявана от управителя ......, чрез адвокат Ц. Г., със
съдебен адрес – град С против Д. Е. Д., ЕГН **********, от град С.
Ищецът твърди, че ответницата не плаща задълженията си към Етажната собственост.
Твърди се, че на асансьорната уредба на блок № ......... е извършен ремонт на 09.07.2015
г., като припадащата се на ответницата част от разходите за него е на стойност 67,00 лева.
Твърди се, че задълженията към ЕС се заплащат до края на месеца, в който са направени
разходите, от което следва, че ответникът Д. е в забава, считано от 01.08.2015 г. до
31.01.2021 г. размерът на лихвата за забава е 30,03 лева.
Твърди се, че ответницата не е заплащала дължимата вноска за Фонд „Обновяване и
ремонти на ЕС“ от 01.11.2018 г., като до 31.01.2021 г. натрупаната главница за това
задължение е в размер на 260,00 лева.
Ищецът сочи, че видно от Протокол от Общо събрание на ЕС - гр. С от 08.08.2018 г., е
взето решение за Фонд „Обновяване и ремонти на ЕС“ да се събира такса в размер на 10,00
лева, на която сума ответницата дължи и законната лихва за забава за всяка от вноските е в
размер общо на 29,80 лева, считано до 31.01.2021 г. Твърди се, че общото задължение на
ответницата за Фонд „Обновяване и ремонти на ЕС“ е в размер общо на 289,80 лева.
Твърди се, че ответницата не оспорва дължимостта на сумите, но въпреки това не ги е
заплатила.
Твърди се, че ищецът в изпълнение на чл. 50, ал.2, т.1 от ЗУЕС, в който е предвиден
начинът, по който се набира сумата за Фонд „Обновяване и ремонти на ЕС“, а именно чрез
ежемесечни вноски от собствениците в размер, определен с решение на общото събрание
съобразно идеалните части на отделните собственици в общите части на етажната
собственост, но не по-малко от един процент от минималната работна заплата за страната е
определил сумите за този фонд. Твърди се, че в чл. 6, ал.1, т. 9 от ЗУЕС е предвидено
1
задължението на всеки от собствениците за заплащане на ежемесечната вноска за фонда,
поради което се сочи, че възраженията на ответницата са неоснователни.
Сочи се от ищеца, че ответницата е получила лично на 10.02.2021 г. нотариална покана
рег.№ 1090, том 1, № 110 по описа на нотариус Валентина Г., peг. № 340 в НК., за което са
били сторени разноски в размер на заплатената такса в размер на 59,20 лева.
Ищецът сочи, че на 17.03.2021 г. е депозирано заявление вх.№ 23020007 за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д.№
15335/2021 г. по описа на СРС, 143 състав. Като след издаване на заповедта за изпълнение е
било депозирано възражение.
При горното се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено в
правоотношенията между Етажна собственост, с административен адрес – град С,
представлявана от управителя ......, чрез адвокат Ц. Г., със съдебен адрес – град С против Д.
Е. Д., ЕГН **********, от град С. че съществува вземане на Етажна собственост, с
административен адрес – град С, представлявана от управителя ......, чрез адвокат Ц. Г., със
съдебен адрес – град С и Д. Е. Д., ЕГН **********, от град С. дължи сумите, за които е
била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена на
16.4.2021 година по ч.гр.дело № 15335/2021 година по описа на Софийски районен съд, а
именно: сумата от общо 97,03 лева - дължима сума за ремонт на асансьор, от които 67,00
лева - главница и 30,03 лв.-лихва за забава, считано от 01.08.2016 г. до 31.01.2021 г., както и
сумата от 289,80 лева, представляваща непогасени вноски за Фонд „Обновяване и ремонти
на ЕС“ от 01.11.2018 г. до 31.01.2021 г., от които 260,00 лева главница и 29,80 лева - лихва
за забава, ведно със законната лихва върху тези суми от депозиране на заявлението -
17.03.2021 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 59,20 лева - разходи за
нотариална покана.
Прави се искане за присъждане на разноски от исковото и заповедното производство.
Съдебните книжа са редовно връчени на ответника, като в предвидения от закона срок
е депозиран отговор на исковата молба и насрещна искова молба.
При проверка на исковата молба по насрещния иск по аргумент от разпоредбата на
чл.211 ал.2 от ГПК във връзка с чл.129, ал.1 от ГПК, съдът е оставил насрещната искова
молба без движение, като е указал на насрещния ищец, в какво се изразяват констатираните
нередовности и срокът за тяхното отстраняване. Съдебният акт е връчен на насрещния ищец
на 25.11.2021 година, като в указания срок по делото е постъпила молба с вх.№
98208/30.11.2021 година, в която е заявено, че по отношение на дадените указания на съд –
насрещния ищец оттегля същите. В този смисъл с Определение №5107/25.02.2022 г. съдът е
върнал насрещната искова молба – с вх.№ 84080/9.11.2021 година поради неотстраняване на
нередовностите на същата в срок.
С отговора на исковата молба ответницата оспорва исковите претенции, на
основанията изложени в отговора на исковата молба и заявява възражение за изтекла
погасителна давност. Твърди, че не дължи сумата за ремонт, защото такъв не е извършван,
като в допълнителна молба от 22.12.2021 година и 30.11.2021 година заявява искане да бъде
посочена банкова сметка по която да плати сумата от 415 лева, за периода от м.ноември 2018
година до м.май 2019 година и от м.юни 2019 година до м.май 2021 година и до м.декември
2021 година.
В съдебно заседание, ищецът редовно призован се явява и се представлява от
надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа предявения иск и моли
същият да бъде уважен изцяло.
Ответницата в съдебно заседание се явява се лично, не се представлява.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, и след анализ на
доказателствата поотделно и в съвкупност, от една страна и при съобразяване на чл.12 ГПК
2
съдът е мотивиран да приеме за доказано следното от фактическа страна:
По делото няма безспорни обстоятелства – такива, които се признават от страните по
делото, както и които не се нуждаят от доказване.
По делото е представен Протокол от проведено ОС на ЕС от 27.05.2021г., като както е
видно от т. 5 е взето решение за избор на нов управител – А, гласувано и прието с
необходимото мнозинство от 72,28% - „за“.
Приобщен към писмените доказателства по делото е и Протокол от проведено
събрание на собствениците на ЕС от 13.05.2015г., в което е обективирано решение относно
избор на управителен орган (т. 2 от дневния ред) – гласувано и прието с необходимото
мнозинство от 83,40% ид. части и взето решение на състав от А, .............
Представен е и Протокол от проведено ОС на ЕС от 08.08.2018г., от който е видно в 2
от дневния ред, че е взето решение за промяна на такса ФОР от 7,00 лв. на 10, 00 лв., което е
гласувано и прието с необходимото мнозинство от 66,667% ид.ч.
Представен е договор от 30.03.2015г., сключен между А- възложител и „................
изпълнител, с предмет ремонт на асансьорната уредба. В т. 5 от договора страните са
постигнали съгласие, че „стойността на ремонта се договаря в размер на 1180 лв. /хиляда
сто и осемдесет лева/ без ДДС.“, като в т. 6 А се задължава да: „възложителят ще заплати
аванс на изпълнителя в размер на 850 лева без ДДС за закупуване на материалите“. По
отношение на изплащането на останалата сума по договора за изработка страните са се
споразумели в т. 7, според която: „Окончателното разплащане на ремонтните работи ще се
извърши в брой с приемо- предавателен протокол, подписан от специалиста изпълнител на
задачата за изпълнителя и отговорното лице определено от възложителя.“
С протоколно определение от проведено съдебно заседание на 13.10.2022г. съдът е
разпоредил да се изиска справка от ТД на НАП ИЗТОК- СЛАТИНА, от която да е видно по
отношение на дружеството .......... – регистрирано ли е по ЗДДС за календарната година
01.01.2015г. до 31.12.2015г., като за същия период подавало ли е декларации по ЗДДС, в
декларациите има ли отразено плащане по протокол за извършени СМР с ЕС. С оглед
изисканата справка на 01.11.2022 г. по делото е постъпил отговор с вх. № 234171, от който
се установи, че има данни за регистрация по ЗДДС от 31.12.1997г. до настоящия момент;
през периода 01.01.2015г. до 31.12.2015г. дружеството е било регистрирано по ЗЗДС; има
данни за подадени справки – декларации по ЗДДС, ведно с дневници за покупки и
продажби; както и, че няма данни за отразено плащане по протокол за извършени СМР с
инвеститор ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ ............ за сумата от 1180,00 лв.
В същото съдебно заседание, с протоколно определение от 13.10.2022г., и на
основание чл. 190 ГПК, съдът е задължил ищеца да представи документ, удостоверяващ
извършено плащане по протокол за извършени СМР с инвеститор ЕТАЖНА
СОБСТВЕНОСТ ............ за сумата от 1180,00 лв. Ищецът не е представил удостоверяващ
документ в следващото по делото съдебно заседание, поради което при приложението на
чл.161 от ГПК съдът приема, че такова плащане не е било извършено.
По делото се представи от ищеца Протокол за извършени СМР с инвеститор ЕС
.......... и изпълнител .........., от което се установява, че към 09.07.2015г. са завършени и
подлежат на заплащане въз основа на протокола извършените ремонтни дейности на
асансьора на стойност 1180 лв.
Приета като писмено доказателство е нотариална покана от Етажна собственост
..........., адресирана до Д. Е. Д. рег.№ 1090, том 1, № 110 по описа на нотариус Валентина Г.,
peг. № 340 в НК, както и прилежаща към нея Фактура №********** от 09.02.2021г. на
стойност 59,20 лв. за платена нотариална такса.
Част от приетите по делото писмени доказателства е и Нотариален акт за продажба на
недвижим имот №131, том II, рег/ №2355, дело №300 от 2007г., нотариус ........ към рег. на
3
НК, от който е видно, че недвижим имот – апартамент 23, находящ се в жилищна сграда в
гр. София, жк .........., ет. 2 е продаден на Д. Е. Д..
Въз основа на прието от съда за доказано като факти, настоящият съдебен състав е
мотивиран да стори следните правни изводи:
В настоящото производство са заявени в условията на обективно кумулативно
съединяване по реда на чл.422 от ГПК искови претенции с правна квалификация чл.422 от
ГПК във връзка с 48, ал.8 от Закона за управление на етажната собственост във връзка с
чл.38, ал.2 от същия закон, както и акцесорните искови претенции за лихва за забава, които
са с правна квалификация чл.86 от Закона за задълженията и договорите.
Заявено е от ответницата с отговора на исковата молба и възражение за давност с
правна квалификация чл. 110 от Закона за задълженията и договорите.
По исковете за установяване на дължимост на вземането за главница – на ищеца е
доказателствената тежест да установи претенцията си по размер и основание, а за ответника
е тежестта да докаже точно изпълнение на задължението за плащане.
Ищецът носи доказателствената тежест да установи в условията на пълно главно
доказване, че: - ответникът е собственик на имот в ЕС; - има взето решение на Общото
събрание на ЕС, с което се определя размера на дължимите се вноски за фонд ремонт,
поддръжка и управление; - има взето решение за извършване на ремонт, съответно има
извършен ремонт, неговия размер и припадащите се части сумата за ответницата;
Ответникът носи доказателствената тежест да установи точно изпълнение.
Заявената искова претенция е допустима, като заявена от лице, което твърди и доказва
правен интерес пред местно и родово компетентния съд.
По иска с правна квалификация чл.422 от ГПК във връзка с 48, ал.8 от Закона за
управление на етажната собственост във връзка с чл.38, ал.2 от същия закон.
По отношение на сумата от 67,00 лева- твърдяна от ищеца приспадаща се на
ответницата част от разходи за извършен ремонт на асансьорната уредба на блок №
......... на 09.07.2015 г., ведно с лихва за забава върху сумата от 67,00 лв. считано от
01.08.2015 г. До 31.01.2021 г., размерът на лихвата за забава е 30,03 лева.
По делото се доказа, че ответницата Д. Е. Д. е собственик на имот в ЕТАЖНА
СОБСТВЕНОСТ ............, видно от представения и приет по делото Нотариален акт за
продажба на недвижим имот №131, том II, рег/ №2355, дело №300 от 2007г., нотариус ........
към рег. на НК, от който се доказа, че недвижим имот – апартамент 23, находящ се в
жилищна сграда в гр. София, жк .........., ет. 2 е продаден на Д. Е. Д..
Съгласно представения и приет по делото договор от 30.03.2015г., със страни А-
възложител и „................ изпълнител, страните са постигнали съгласие, относно стойността
на ремонта се договаря - в размер на 1180 лв. (т.5), уговорили са заплащане на аванс на
дължимото се по договора възнаграждение в полза на изпълнителя в размер на 850 лв. (т. 6),
а по отношение на изплащането на останалата сума по договора за изработка страните са се
споразумели в т. 7.
С оглед неизпълнените указания на съда по чл. 190 ГПК от ищеца, дадени му с
протоколно определение от проведено съдебно заседание на 13.10.2022г. – не е представен
4
удостоверяващ документ за извършено плащане по протокол за извършени СМР с
инвеститор ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ ............ за сумата от 1180,00 лв., и на основание чл.
161 ГПК съдът приема, че такова плащане не е извършено и такъв документ не е издаван.
По делото не се доказа заплащане на договорения размер на ремонта по т. 5 от
договора – 1180 лв., в този смисъл не се доказа нито авансово плащане по смисъла на т. 6 от
договора („възложителят ще заплати аванс на изпълнителя в размер на 850 лева без ДДС за
закупуване на материалите“), нито окончателно плащане по договора за СМР.
Това обстоятелство се подкрепя и от приобщения по делото отговор с вх. № 234171 на
ТД на НАП ИЗТОК- СЛАТИНА, от който се доказа, че по отношение на дружеството ..........
– регистрирано по ЗДДС за календарната година 01.01.2015г. до 31.12.2015г. няма данни за
отразено плащане по протокол за извършени СМР с инвеститор ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ
............ за сумата от 1180,00 лв.
С оглед на горното, както и поради недоказаност на размера на ремонта, не могат да се
определят и припадащите се части относно сумата за ремонт на асансьорна уредба за
ответницата Д. Д., от което следва и неоснователност на исковата претенция в тази част.
- Относно сумата в размер на 260,00 лева – неизплащана от ответницата дължимата
вноска за Фонд „Обновяване и ремонти на ЕС“ от 01.11.2018 г., като до 31.01.2021 г.
натрупаната главница за това задължение е в размер на 260,00 лева, като се претендира и
лихва за забава върху тази сума в размер на 29,80 лв. за периода 01.11.2018г. до 31.01.2021г.
Видно от представения и приет по делото протокол от проведено ОС на ЕС от
08.08.2018г., и по-специално т. 2 от дневния ред е взето решение за промяна на такса ФОР
от 7,00 лв. на 10, 00 лв., което е гласувано и прието с необходимото мнозинство от 66,667%
ид.ч., което обстоятелство ишецът доказа с представяне на писмения документ и
приобщаването му към писмените доказателства по делото.
Нещо повече, в своя молба от 22.12.2021г. вх. №113845 депозирана от ответницата Д.
Д., признава, че сумата, която сега вече е дължима от нея иска да заплати като бъде
посочена банкова сметка по която да плати сумата, тъй като не може да плати приспадащата
й се сума в 1/18 /една осемнадесета/ част в брой на касиера.
Ответницата по делото не твърди и не доказа това решение на ОС на ЕС да е атакувано
от нея по реда на чл. 40 от Закона за управление на етажната собственост, поради което то е
задължително за ответницата и подлежи на изпълнение.
С представената нотариална покана по делото се установи, че ищецът е уведомил
ответницата Д. Д. за неизпълненото от нея задължение и поканва същата да изпълни в 14-
дневен срок.
В чл.40 и сл. ЗУЕС е предвиден специален ред за отмяна на решенията на ОС на
етажната собственост. Засегнатият от решението собственик може да иска отмяната му по
съдебен ред, но докато решението не бъде отменено, той е длъжен да го изпълнява и е
обвързан с него. Решенията на ОС подлежат на изпълнение, включително и на
принудително изпълнение (чл.38, ал.2 ЗУЕС).
Инцидентен контрол за законосъобразността на решението в настоящото производство
е недопустим поради предвидения специален ред. Ето защо следва да бъде зачетена неговата
задължителна сила за всеки етажен собственик, каквото качество ответницата притежава.
От което следва, че в тази част исковата претенция е основателна и доказана – по
основание и размер, и следва да бъде уважена в цялост.
Ищецът претендира законна лихва за забава на основание чл. 86 ЗЗД за периода от
подаване на заявлението пред заповедния съд – 17.03.2021г. до окончателното изпълнение.
Предпоставките за уважаването на този иск са: основателност на иска за главницата и
ищецът да посочи периода, за който се претендира лихвата, чийто размер се свързва с
5
възникване на главното парично задължение, като началният момент е деня на забавата на
длъжника, а крайният момент - датата на предявяване на исковата молба в съда, както и
размера на претенцията. Ето защо, дължимостта на това обезщетение за забава в размер на
законната лихва зависи от основателността на иска за главница с правна квалификация 48,
ал.8 във връзка с чл.38, ал.2 ЗУЕС. Лихва за забава се дължи единствено по отношение на
исковата претенция за сумата от 260,00 лева – неизплащана от ответницата дължимата
вноска за Фонд „Обновяване и ремонти на ЕС“ от 01.11.2018 г. до 31.01.2021 г., поради
което и искът за лихва забава също се явява основателен, считано от датата на депозиране на
заявлението пред заповедния съд до окончателното изплащане.
По заявеното възражение за погасяване на исковата претенция по давност
Ответницата Д. Д. в срок е релевирала възражение за погасителна давност – в отговора
на исковата молба.
В казуса се установи, че е постъпило заявление за издаване на заповед за изпълнение
на основание чл. 410 ГПК на 17.03.2021г.
Претендирата сума от 260,00 лв. касае дължимата вноска за Фонд „Обновяване и
ремонти на ЕС“ от 01.11.2018 г. до 31.01.2021 г.
Съгласно чл. 111, б. „в“ – за периодични плащания се прилага специална 3-годишна
давност. „Периодично” е това плащане с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на
плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са
равни и плащанията да са еднакви. /ТР №3 от 2011 г. по тълк дело №3/2011г., ОСГТК на
ВКС/. Таксите за Фонд „Обновяване и ремонти на ЕС са именно периодични плащания,
представляващи ежемесечни вноски за поддържане на общите части на етажната
собственост, дължими от собствениците, ползвателите и обитателите на самостоятелни
обекти в размер, определен с решение, обективирано в протокол от проведено ОС на ЕС от
08.08.2018г. (10 лв.).
Към момента на подаване на заявлението до заповедния съд – 17.03.2021г. не е изтекла
предвидената в чл. 111, б. „в“ ЗЗД погасителна 3-годишна давност, поради което заявеното
възражение е неоснователно.
По разноските:
При този изход на спора, и съразмерно уважената част от исковата претенция, на
ищеца се дължат 78,24 % от разноските сторени пред заповедния съд по ч.гр.дело №
15335/2021 година по описа на Софийски районен съд – 19,56 лева и разноски пред исковия
съд по гр.дело №43043/2021 година по описа на Софийски районен съд в размер на 391,20
лева, общо в размер на 410, 76 лева.
С оглед изхода на делото и съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника разноски не се
дължат, доколкото не е доказано такива да са сторени и не са претендирани.
Мотивиран от горното и на основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.48, ал.8 от Закона
за управление на етажната собственост във връзка с чл.38, ал.2 от същия закон, и на
основание чл.86 от Закона за задълженията и договорите, и на основание чл.78, ал.3 от
ГПК, и на основание чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
6
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в правоотношенията между Етажна собственост, с
административен адрес – град С, представлявана от управителя ......, чрез адвокат Ц. Г., със
съдебен адрес – град С и Д. Е. Д., ЕГН **********, от град С. че съществува вземане на
Етажна собственост, с административен адрес – град С, представлявана от управителя ......,
чрез адвокат Ц. Г., със съдебен адрес – град С и Д. Е. Д., ЕГН **********, от град С.дължи
на Етажна собственост, с административен адрес – град С, представлявана от управителя
......, част от сумите, за които е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК, издадена на 16.4.2021 година по ч.гр.дело № 15335/2021 година по описа
на Софийски районен съд, а именно: сумата от 289,80 лева, представляваща непогасени
вноски за Фонд „Обновяване и ремонти на ЕС“ от 01.11.2018 г. до 31.01.2021 г., от които
260,00 лева главница, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от депозиране на
заявлението пред заповедния съд - 17.03.2021 г. до окончателното й изплащане и 29,80 лева
- лихва за забава, дължима за периода от падежа на всяка вноска до 31.01.2021 година, както
и сумата от 59,20 лева - разходи за нотариална покана, като в останалата част
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск с правна квалификация чл.422 от ГПК
във връзка с чл. 48, ал.8 във връзка с чл.38, ал.2 ЗУЕС от Етажна собственост, с
административен адрес – град С, представлявана от управителя ......, чрез адвокат Ц. Г., със
съдебен адрес – град С срещу Д. Е. Д., ЕГН ********** в частта за сумата от общо 97,03
лева, представляваща дължима сума за ремонт на асансьор, от които 67,00 лева – главница,
ведно със лихва за забава върху тези суми от депозиране на заявлението пред заповедния
съд – 17.03.2021г. до окончателното изплащане и 30,03 лв.-лихва за забава, считано от
01.08.2016 г. до 31.01.2021 г., , за които суми е била издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена на 16.4.2021 година по ч.гр.дело №
15335/2021 година по описа на Софийски районен съд.
ОСЪЖДА Д. Е. Д., ЕГН **********, от град С.да заплати на Етажна собственост, с
административен адрес – град С, представлявана от управителя ......, чрез адвокат Ц. Г., със
съдебен адрес – град С разноските сторени пред заповедния съд по ч.гр.дело № 15335/2021
година по описа на Софийски районен съд – 19,56 лева и разноски пред исковия съд по
гр.дело №43043/2021 година по описа на Софийски районен съд в размер на 391,20 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7