РЕШЕНИЕ
№ 296
гр. Варна, 01.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на единадесети юни
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДиА. К. Стоянова
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
като разгледа докладваното от ДиА. К. Стоянова Търговско дело №
20233100900532 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от „Слава - 93“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. Самоков, ул. „Търговска“
№ 29, представлявано от управителя С.П.Г. срещу „Импера Трейдинг“
ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, р-н
Одесос, ул. „Хан Аспарух“ № 2, представлявано от управителя К.Р.Ш. иск с
правно основание чл. 284 от ЗЗД да бъде осъден ответника за сумата от 120
000.00 лв., представляваща неплатена част от възнаграждение за
консултантски услуги, цялото в размер на 240 000.00 лв с ДДС по договор за
консултантски услуги от 20.09. 2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 20. 09. 2023 г.
до окончателното й заплащане и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 10 021.00 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата от 120 000.00 лв. за
периода от 11. 01. 2023 г. до 19. 09. 2023 г.
В исковата молба се твърди, че е сключен договор за представяне на
консултантски услуги от 20. 09. 2018 г. с поръчител ответника и изпълнител
„Слава - 93“ ЕООД за придобиването на имот, находящ се в гр. Варна, район
„Приморски“, к.к. „Златни пясъци“ с идентификатор 10135.513.163.6 срещу
уговорено възнаграждение от 240 000.00 лв. с ДДС.
Ищецът е следвало да извърши по договор откриване на подходящ
хотелски обект на Черноморието или престижен зимен курорт, проучване на
имота, събиране на документи за собствеността на имота, анализ и
1
консултации във връзка с устройствения статут и възможностите за развитие,
включително и промяна на предназначението.
В изпълнение на договора е прегледал различни оферти, извършен е
избор на обект и договорът е сключен за одобрения имот, находящ се в гр.
Варна, к.к. „Златни пясъци“.
Обектът се продавал през синдик, тъй като негов собственик е било
„Мосстрой - Варна“ АД / в несъстоятелност/, с ЕИК: *********. Ищецът
проверил всички обстоятелства около продажбата на обекта, в това число за
явни и скрити тежести, ипотеки, договори за наем, възбрани или каквито и да
е други права на трети лица върху имота, явни и скрити кредитори.
Извършено е и проучване на устройствения статут на зоната и възможностите
на промяната на предназначението на имота, възможност за разширение и
дострояване. Ищецът е извършил и проучване на други кандидати,
проявяващи интерес към имота, провел е преговори с тях, относно техните
инвестиционни намерения, проучил е възможността за съвместна инвестиция
с тях и финансовите им възможности.
Пак в изпълнение на договора ищецът подготвил офертата и
параметрите на финансовото предложение от името на възложителя пред
синдика на база на проведените проучвания и анализи, така че имотът да се
придобие от възложителя с влагане на минимални допълнителни финансови
средства над обявената базова цена от Синдика и предложенията на другите
участници в процедурата.
На база положените усилия от ищеца имотът е придобит от
възложителя чрез договор покупко – продажба на недвижимия имот на 25. 10.
2018 г.
Поради изпълнение на договора за поръчка ответникът заплатил
половината сума от възнаграждението в размер на 120 000.00 лв.
Било образувано съдебно производство по т. дело № 127/ 2019 г. по
описа на Окръжен съд – Варна от страна на Консорциум „Реми Груп“ АД / н/
по предявен иск с правно основание чл. 646, ал. 1, т. 3 ТЗ за прогласяване по
отношение на кредиторите на несъстоятелността нищожността на договор за
покупко – продажба от 24. 10. 2018 г. на обособена част от масата на
несъстоятелността на предприятието на „Мосстрой - Варна“ АД, състояща се
от поземлен имот с идент. № 10135.513.163, заедно с изградената в него
жилищна сграда, обективиран в нот. Акт № 171/ 24. 10. 2018 г.
В тази връзка възложителят поискал отлагане на окончателното
плащане на остА.лата част от възнаграждението до приключване на
производството по делото.
Същото приключило с влязло в сила решение, с което е отхвърлен
предявения иск.
Във връзка с плащане на окончателното възнаграждение била издадена
проформа фактура № 1/10. 01. 2023 г.
2
Ответникът не заплатил дължимото възнаграждение, поради което
изпаднал в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва, считано
от деня следващ издаване на проформа фактурата.
По изложените съображения е формулиран петитум да бъде осъден
ответника да заплати процесната сума.
По делото е постъпил отговор от ответната страна „Импера
Трейдинг“ ООД в срока по чл.367 от ГПК, в който оспорва предявените
искове по основание и размер.
Ответното дружество признава наличието на сключен Договор за
предоставяне на консултантски услуги от 20. 09. 2018г.
Твърди, че уговореното възнаграждение е в размер на 120 000.00 лв. с
ДДС, като ответникът е изпълнил задължението си за заплащане на същото на
дружеството – ищец изцяло по Б. път на основание Фактура № **********/
11. 12. 2018г.
Твърдението на ищеца, че цялото уговорено възнаграждение по
договора за консултантски услуги е в размер на 240000лв. с ДДС ответникът
счита за невярно. В тази връзка се оспорва съдържанието на договора ( в
негова конкретно определена част – страница трета, досежно клаузата за
възнаграждението). Счита се, че страниците, където е уговорено
възнаграждение от 120000 лева с ДДС са подменени, форматирани са
различно и с избледняло съдържание. Излага се, че подписи има положени
само на последната страница на договора, но не и на другите три страници.
Оспорва се автентичността (авторството) на подписите (и на двата
подписа), които са поставени и положени на последната страница от така
представения договор за предоставяне на консултантски услуги. Твърди, че
подписите не са на законния представител (този, който е посочен в
заглавната/ титулната част) на „Импера Трейдинг“ ООД, както и на законния
представител на ищцовото дружество.
Проформа фактура № 1 не е представена за осчетоводяване в
счетоводството на дружеството – ответник. Върху нея като документ липсвал
подпис на представител на дружеството – ответник и по нея не е извършвано
плащане.
По отношение на искът за заплащане за обезщетение за забава се
възразява, че ответното дружество не е в забава, тъй като не е било канено да
изпълнява по издадената проформа фактура.
Ответникът прави възражение за погасяване по давност на исковете за
възнаграждение и обезщетение за забава.
По изложените съображения моли съдът да отхвърли предявените
искове.
По делото е постъпила допълнителна молба в дадения двуседмичен
срок по чл. 372 от ГПК от ищеца, в която оспорва твърдението, че
представения договор е неистински или подправен със заменени страници на
3
неговото съдържание. Страниците са хронологични и последователни,
изписани са на един и същи шрифт.
По отношение оспорването на подписите се аргументира, че договорът
е подписан от А. А., в качеството му на пълномощник на ответника.
Ответното дружество е заплатило фактура №305/11.12.2018г., като не е
оспорило представителната власт на лицето подписало договора. Със самият
факт, че във фактурата е посочено частично плащане по договора за
консултански услуги и по същата е направено плащане се потвърждава
съгласието на ответника с посоченото във фактурата като задължение по
процесния договор.
Ищецът счита за неоснователно възражението на ответника за
погасяване на предявените искове по давност. Исковата молба е подадена на
19.09.2023г. чрез куриер, т. е. един ден преди да изтече 5 годишния давностен
срок.
По делото не е постъпил допълнителен отговор.
В открито съдебно заседание, ищецът не изпраща представител. С
писмена молба, чрез процесуалния си представител, поддържа предявените
искове, моли за тяхното уважаване и присъждането на разноски. Депозира и
писмена защита, в която подробно изразява становището си по съществото на
спора.
Представител на ответната страна също не се явява в открито съдебно
заседание. С писмена молба същото поддържа становището си за
неоснователност на исковите претенции, моли за тяхното отхвърляне и за
присъждането на деловодни разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, съдът приема следното за
установено от фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 280 ЗЗД с договор за поръчка дадено лице - довереник се
задължава да извърши за сметка на друго - доверител възложените му от
последния действия, като според чл. 286 ЗЗД възнаграждение се дължи само
ако е уговорено такова.
В настоящия случай не е спорно, че на 20.09.2018 г. между ответника, в
качеството му на доверител, и ищеца, в качеството му на довереник, е бил
сключен договор за предоставяне на консултантски услуги във връзка с
желанието на ответника да придобие поземлен имот, с идентификатор
10135.513.163, находящ се в ***, с площ от 9001 кв. м., заедно с правото на
строеж върху същия за изграждане на секция (блок) H от жилищна сграда, за
която е било издадено разрешение за строеж № 163/10.11.2008 г., както и с
незавършеното строителство на секции (блок) AB, CD и EFG от същата
жилищна сграда, ведно с правото на строеж за довършване на тези секции.
Съгласно чл. 1 от съглашението, довереникът е следвало да окаже
4
съдействие на доверителя във връзка с придобиването на имота чрез анализ и
консултиране във връзка с устройствения му статут и възможностите за
неговото развитие, включително и чрез промяна на предназначението му и
изменението на неговия вид и строителни параметри.
Възнаграждението, дължимо за предоставянето на услугите, е било
уговорено в размер на 200 000 лв. без ДДС, като данъкът, ако такъв е бил
дължим, следвало да бъде начислен върху и заплатен заедно с него - чл. 7, ал.
1 от договора. Плащането на цялата сума е следвало да бъде извършено до
пет работни дни след сбъдването на следните кумулативни условия: 1.
сключването на договор за покупко-продажба на процесния имот не по-късно
от 06.11.2018 г.; и 2. представяне на доказателства за вписването му в АВ –
гр. Варна и удостоверение за тежести, издадено от АВ, от което да бъдело
видно, че доверителят е единствен собственик на имота и по отношение на
същия нямало вписани ипотеки, искови молби, договори за наем, възбрани, с
изключение на такива, които са били известни на доверителя към момента на
подписване на предварителния договор за придобиване на имота, както и
каквито и да било други права на трети лица.
В чл. 7, ал. 4 от договора, страните са предвидили и че услугите,
предоставени от довереника е следвало да бъдат считани за приети от
доверителя в момента на плащане на договореното възнаграждение.
Доколкото валидността на облигационното правоотношение обуславя и
изпълнението на поетите по него задължения, включително и за заплащането
на възнаграждението, то тук е мястото да бъдат разгледани и възраженията на
ответника относно валидността и автентичността на процесния договор.
Съдът не споделя становището на „Импера Трейдинг“ ООД, че всяка
страница от договора представлява самостоятелен документ, изискващ
полагането на подпис от всяка една от договарящите страни, за да възникнат
правните последици на уговорките, предвидени на тази страница. По
съществото си договорът представлява единно цяло, включващо множество
уговорки, по които страните са постигнали съгласие. Физическото им
възпроизвеждане, което поради големия си обем може да бъде сторено върху
множество листи, не променя единната същност на договора. Така, доколкото
с подписването му, страните заявяват волята си да бъдат обвързани от всички
негови клаузи, то подписите следва да бъдат положени в самия край на
документа. Възможността за подписване на всяка страница е само опция,
неизползването на която не може да води до извод, че страните са обвързани
само от част от договореното.
В тази връзка неоснователно се явява и възражението на ответника, че
подпис, поставен на последната страница може да обвърже конкретното лице
с всички уговорки по договора само ако то е положило подписа си пред
нотариус, който, от своя страна, с поставянето на свои печат и подпис на
междинните, несъдържащи текст, страници свърже всички листи в едно цяло.
Изводът за неоснователност се налага от факта, че договорът за поръчка,
5
какъвто е настоящият, е неформален и валидността му не е обусловена от
спазването на квалифицирА. нотариална форма. В този смисъл, липсата на
такава и несвързването на отделните листи на договора от нотариус не засяга
съществуването на облигационната връзка между спорещите страни.
Не може да бъде споделено и възражението, че подписът, поставен на
договора не е бил поставен от неговия законен представител, тъй като видно
от частта на съглашението, в която се упоменават договарящите страни е
еднозначно посочено, че дружеството ответник се представлява от
пълномощник, оправомощен от управителя на дружеството.
За пълното следва да бъде посочено и че за неоснователно се преценя и
прецененото за преклудирано възражение на „Импера Трейдинг“ ООД, че
към датата на сключване на договора – 20.09.2018 г., лицето, посочено в него
като законен представител на дружеството, е било освободено от тази
длъжност, поради което не е могло и валидно да представлява и обвърже
дружеството, включително и действайки чрез нарочно упълномощен от него
представител. Действително, видно от партидата на „Импера Трейдинг“ ООД
в ТРРЮЛНЦ се установява, че със заявление А4 № 20180912113618 е било
поискано вписването на промяна в обстоятелствата на дружеството, едно от
които е било освобождаването на управителя Б.Т. и вписването на К. Ш. и Д.
Д. като нови такива. Промяната обаче е била вписана на 26.09.2018 г. т. е. 6
дни след сключването на процесния договор, а съгласно чл. 140, ал. 4 ТЗ
освобождаването на управителя на дружеството има действие по отношение
на трети лица от момента на вписването му в търговския регистър. Така макар
във вътрешните отношения на дружеството управителят вече да е бил
освободен, то по отношение на ищеца, ответникът е бил надлежно
представляван от все още вписания му управител, в случая - действащ чрез
пълномощник. Така не може да бъде прието, че договорът е бил в състояние
на висяща недействителност като сключен от лице без надлежно учредена
представителна власт.
Недоказано остава възражението на ответната страна за подправка на
съдържанието на договора чрез подмяна на една от неговите страници и по
конкретно тази, върху която е била възпроизведена клаузата за
възнаграждението. Твърденията за: различно форматиране на страниците на
документа; различие във вида на листите, тонера и принтера, използвани при
разпечатването на договора; и за избледняването на текството съдържание
върху листа, водещи до съмнение относно едновременното отпечатване на
страниците се опровергават от заключението по допуснатата СГЕ, което
съдът кредитира изцяло като обективно, пълно и компетентно дадено.
Според експерта документът е бил изпълнен на четири листа, формат
А-4 с компютърен текст с шрифт от вид „Times New Roman“, размер 11 от
пакета шрифтове на „Microsoft Word“. Всички страници са били принтирани
на един и същ принтер при партидно сходство на химическия състав на
тонера. Според вещото лице съвпадение е било установено не само в размера
6
на лявото и дясното поле на всяка страница от договора, но и в структурата на
хартията, върху която е бил изпълнен договорът. КонстатирА. е била и
идентичност на следите, оставени от захващане на четирите листа с тел бод в
тяхната горна лява част и във вторичното им захващане – ФК-45,46. Въз
основа на всички изложено в заключението се установява, че не са били
установени следи върху страниците на оригинала на договора, които да водят
до извода, че същите не представляват едно цяло. Този извод не може да бъде
разколебан от констатираното от експерта различие в удебеляването
(болдване) на основната точка на последния лист и абзаца на отделните
редове в сравнение с остА.лия текст на документа, доколкото самото вещо
лице пояснява, че е възможно то да е било допуснато при изготвянето на
договора.
Всичко изложеното дотук сочи, че ищцовото и ответното дружество са
били страни по валидно облигационно правоотношение с посочените по-горе
параметри.
Това налага изследване на въпроса относно изпълнението на поетите от
всяка една от страните по него задължения и по-конкретно - за указване от
страна на ищеца довереник на дължимото на ответника доверител съдействие
за придобиването на имота, и съответно - за заплащането на цялото
възнаграждение.
От ответната страна не се въведени възражения за неизпълнение на
поетите от ищеца задължения за предоставяне на консултантските услуги.
Тяхното извършване се потвърждава и от показанията на свидетеля Р. Й.,
които съдът кредитира като логични и вътрешнонепротиворечиви. Според
тях свидетелят, след като е научил от управителя и едноличен собственик на
капитала на ищцовото дружество за предстоящата продажба на процесния
имот е запознал представителя на ищеца през пролетта/ лятото на 2018 г. със
свои дългогодишни приятели, които са били в процес на търсене на имот в
някой от летните или зимните курорти в България с цел покупка. След като
решили да работят заедно, управителят на ищцовото дружество проучил
обстоятелствата около продажбата на имота като контактувал със синдика на
дружеството - собственик на имота; проучил неговия статут; извършил
оценката на осъществените вече СМР и видовете и обема на онези, които
следвало да бъдат реализирани; извършил и оценка на реалната пазарна
стойност на обекта с цел договаряне на икономически най-изгодната цена за
покупката му на база неговата пазарната стойност и разходите за
довършването му. Освен това ищецът е осигурил и намирането на архитекти
и други консултанти, които да спомогнат за отстраняването на
административни пречки, свързани с уличната регулация на имота.
От показанията се установява и че след придобиването му от ответника
чрез договор за покупко-продажба от 25.10.2018 г. - обстоятелство прието за
безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните на основание чл.
146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, то чрез посредничеството на свидетеля, ответникът
7
е потърсил съгласието на ищеца за отлагане на плащането с около месец.
След това, по същия начин, ответникът е поискал издаването на фактура за
половината от цялото дължимо възнаграждение, тъй като тя следвало да бъде
платена от единия от съдружниците в „Импера Трейдинг“ ООД, а остатъкът -
от другия, чийто представител обаче към конкретния момент бил извън
пределите на страната и щял да заплати сумата след завръщането си.
Касателно именно остатъка от възнаграждението – предмет на настоящия
спор, свидетелят е посъветвал управителя на ищеца да издаде друга фактура,
но представителят на дружеството е заявил, че с оглед начисляването и
дължимостта на ДДС при издаването на фактура, е издал на ответника
проформа такава.
Изложеното в показанията кореспондира с представените по делото
фактура № **********/11.12.2018 г. и извлечение от Б.ата сметка на „Слава -
93“ ЕООД за дата 13.12.2018 г. от които се установява, че на 11.12.2018 г.
ищецът е издал на „Импера Трейдинг“ ООД въпросната фактура за сумата от
120 000 лв. с ДДС с основание „частично плащане по договор за предоставяне
на консултантски услуги от 20.09.2018 г.“ По указА.та в нея, в съответствие с
чл. 7, ал. 3 от договора, ищцова Б.а сметка, на 13.12.2018 г. от „Импера
Трейдинг“ ООД по нея е постъпило плащане в указания размер с основание
„ф. 305-11.12.2018 по договор за консултантс“.
С оглед уговореното от страните в чл. 7, ал. 4 от договора следва да
бъде прието, че с плащането на част от възнаграждението ответникът
доверител е приел предоставените му от ищеца довереник услуги. Макар
плащането да е частично, то услугите следва да бъдат считани за приети в
цялост, доколкото няма доказателства ответникът да е релевирал възражения
относно тяхното качество или обем нито по съдебен, нито по извънсъдебен
ред.
Извършването на плащането се потвърждава и от заключението по
проведената ССчЕ, което съдът кредитира като пълно, обективно и
компетентно дадено. В съответствие с казаното от свидетеля Й., видно от
представената на л. 11 от делото проформа фактура № 1/10.01.2023 г., ищецът
е издал на ответника същата за остатъка от възнаграждението, като в
основанието й е посочил „консултантски услуги по дог. от 20.09.2018 г.“
Необходимостта от издаването й се обяснява с посоченото в заключението по
ССчЕ, съгласно което други плащания от ответника, освен първоначалното от
120 000 лв. с ДДС, във връзка с възнаграждението по договора не са правени.
В този смисъл, незаплатеният остатък възлиза на сумата от 120 000 лв. с ДДС.
Издаването на фактура само за половината от сумата кореспондира и се
обяснява с казаното от свидетеля, че остА.лата част от плащането е трябвало
да бъде заплатена от другия съдружник.
Фактът, установен в ССчЕ, че фактура № **********/11.12.2018 г. не е
била включена в дневниците за покупки и справката декларация по ЗДДС,
подадени от „Импера Трейдинг“ ООД, както и че дружеството не е ползвало
8
данъчен кредит за нея, не налага извод, противен на вече приетото касателно
предоставянето на договорените услуги. Действително извършването на тези
счетоводни дейности обичайно се приема като безспорно доказателство, че
съответното дружество е получило стоката или услугата, но когато това не е
било сторено, доказването на предоставянето й следва да бъде извършено с
всички допустими от ГПК доказателствени средства. В настоящия случай
именно това е било успешно направено от ищцовата страна. Освен това във
връзка с невключването на фактурата в дневника за покупки на ответника,
вещото лице излага, че е констатирало, че в отговор на отправеното от
„Импера Трейдинг“ ООД запитване до НАП дали може да включи фактурата
в дневника си за месец декември 2019, на дружеството е било указано, че това
е недопустимо с оглед разпоредбите на ЗДДС, според които всяка фактура
следва да се отрази в дневника за покупки на съответния търговец в 12-
месечен срок. Такъв е и периодът, в който за задължението по нея може да
бъде ползван и данъчен кредит.
Неосчетоводяването от ответника и на проформа фактурата, установено
от вещото лице, също не разколебава извода на съда за предоставяне на
услугите, доколкото според експерта основание за осчетоводяване могат да
бъдат само фактура, дебитно известие, кредитно известие или специален
протокол, но не и проформа фактурата, тъй като тя има основно
напомнително действие в случай на необходимост от извършване на плащане.
Неоснователно е възражението на ответника за погасяване на главната
претенция по давност. Доколкото от представените доказателства по делото
беше установено, че процесният имот е бил придобит от ответника на
25.10.2018 г. по силата на договор за покупко-продажба, вписан в ИР при АВ
на същия ден, но не са наведени твърдения и представени доказателства за
датата, на която ищецът е представил на ответника визираното в чл. 7, ал. 1 от
договора удостоверение за тежести върху имота, то с оглед датата на
плащането на половината от договорената цена – 13.12.2018 г., съдът счита че
кумулативните предпоставки, визирани в чл. 7, ал. 1 от договора са
настъпили най-късно на 06.12.2018 г., като цялото възнаграждение е следвало
да бъде заплатено до 5 работни дни след тази дата – до 13.12.2018 г. Именно
от 14.12.2018 г. (деня следващ датата на плащането) е започнал да тече
петгодишният давностен срок. Същият обаче е бил прекъснат с депозирането
на настоящата искова молба на 19.09.2023 г.
Така на база изложеното до тук се установява, че ищецът е изпълнил
задълженията си за предоставяне на консултантските услуги, но ответникът
му е заплатил само половината от цялото договорено възнаграждение. По
тази причина, съдът намира, че главният иск се явява доказан по основание и
размер, поради което следва да бъде уважен в цялост.
Доказан по основание и размер е и акцесорният иск с правно
основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за забава в
размер на 10 021,00 лв. върху главницата от 120 000 лв. с ДДС, считано от
9
11.01.2023 г. – деня, следващ датата на издаването на проформа фактурата до
19.09.2023 г. – датата на депозиране на исковата молба. Доколкото
кумулативните предпоставки за заплащане на цялото възнаграждение,
визирани в чл. 7, ал. 1 от договора, са настъпили най-късно на 06.12.2018 г. и
същото е следвало да бъде заплатено до 5 работни дни след тази дата, то
обезщетението за забава се дължи за периода след 13.12.2018 г. Макар
правото на принудително изпълнение за това вземане да е погасено по
давност на основание чл. 111, б. „б“ ЗЗД за периода преди 19.09.2020 г. с
оглед предявяването на иска на 19.09.2023 г., то това не се отнася за периода
след 19.09.2020 г. Имайки предвид, че ищецът претендира обезщетението от
11.01.2023 г. до 19.09.2023 г. то възражението на ответника за погасяване на
правото на принудително изпълнение по давност за това вземане е
неоснователно.
Относно размера на иска, от заключението по ССчЕ се установява, че
дължимото обезщетение за този времеви отрязък, начислявано върху
главницата от 120 000 лв. с ДДС възлиза на 10 051,80 лв.
Въпреки това, съобразявайки се с диспозитивното начало на
гражданския процес – чл. 6, ал. 2 ГПК, обезщетението следва да бъде
присъдено само за претендирания по-кратък период и размер - 10 021 лв.
Възражението на ответника по чл. 84, ал. 3 ЗЗД за недължимост поради
липса на отправена покА. за плащане се преценява за неоснователно, тъй като
такава би била необходима само в случай на липса на определен падеж за
изпълнение на задължението. Такъв, както се установява, е бил договорен в
чл. 7, ал. 1 от договора, и е настъпил най-късно на 13.12.2018 г.
По разноските:
С оглед уважаването в цялост на главния и акцесорния иск, съдебно-
деловодни разноски се дължат единствено на ищцовата страна на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК. В тях следва да бъдат включени заплатената за
разглеждането на исковете държавна такса от 5200,84 лв. (л.29), депозитът за
изготвяне на ССчЕ в размер на 300 лв. (л.1б), заплатеното в брой адвокатско
възнаграждение от 9950 лв. (л.6) и таксата от 5 лв. за издаването на заповедта
по допуснатото обезпечение на предявените исковете (л. 56).
Разноски за обезпечаването на исковете, предмет на настоящото
производство, не следва да бъдат присъждани, доколкото договорът за правна
помощ (л. 203 – сканиран оригинал по ел. папка), представен в тази връзка,
касае договарянето на адвокатско възнаграждение за обезпечаването на
бъдещи искове от РС – Самоков. По молба на ищеца за обезпечението им е
било образувано ч. гр. д. № 946/2023 г. по описа на РС-Самоков, което е било
изпратено по компетентност на ОС – София. Същият, с Определение №
463/10.11.2023 г., постановено по ч. т. д. № 225/2023 г., е допуснал исканото
обезпечение, но поради непредставянето на доказателства за предявяването
на исковете в предоставения срок е отменил същото. Освен това, в последния
ден от този срок ищцовото дружество е депозирало молба с вх. №
10
10558/22.12.2023 г., с която е заявило, че оттегля искането си за допускане на
обезпечение, тъй като вече се е снабдило с обезпечителна заповед, издадена
по настоящото дело. В този смисъл разноските по обезпечението са били
сторени в производство, по което искове не са били предявени, поради което
и не могат да бъдат присъдени от настоящия съд. По тази причина, те следва
да остА.т в тежест на страната, която ги е реализирала.
Разходите, заплатени в изпълнителното производство, образувано за
налагане на допуснато обезпечение – в настоящия случай – адвокатско
възнаграждение от 2500 лв. (л. 207 гръб - – сканиран оригинал по ел. папка) и
заплатени такси в размер на 72 лв. (л. 207 лице - – сканиран оригинал по ел.
папка) също не следва да бъдат присъждани в исковото производство, тъй
като това са разноски, които следва да се съберат чрез съдебния изпълнител /в
този смисъл Определение № 845/05.12.2011 г. по ч. т. д. № 648/2011 г. на
ВКС, I ТО, Определение № 876/02.12.2014 г. по ч. т. д. № 3490/2014 г. на
ВКС, I ТО/.
Доказателства за заплащането на държавна такса от 130,02 лв. за
вписване в Служба по вписванията при РС-Варна не са представени по
делото, поради което също не следва да бъдат присъждани.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Импера Трейдинг“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, ул. „Хан Аспарух“ № 2 ДА ЗАПЛАТИ на
„Слава-93“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Самоков, ул. „Търговска“ № 29 сумата от 120 000 /сто и двадесет хиляди/ лв.
с ДДС, представляваща неплатена част от възнаграждение за консултантски
услуги, цялото в размер на 240 000 /двеста и четиридесет хиляди/ лв. с ДДС
по договор за консултантски услуги от 20.09.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба –
20. 09. 2023 г. до окончателното й заплащане на основание чл. 284 ЗЗД и
сумата от 10 021 /десет хиляди двадесет и един/ лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата от 120 000 лв. с ДДС за периода от
11.01.2023 г. до 19.09.2023 г. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Импера Трейдинг“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, ул. „Хан Аспарух“ № 2 ДА ЗАПЛАТИ на
„Слава-93“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Самоков, ул. „Търговска“ № 29 сумата от 15 455,84 /петнадесет хиляди
четиристотин петдесет и пет и 0,84/ лв., представляващи сторени в
настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
11
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
12