Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, ….05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI „А“ въззивен
състав, в открито заседание на осемнадесети февруари две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЙОАНА ГЕНЖОВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от мл. съдия Углярова в.гр.д.
№ 8815 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 144068 от 08.07.2020г.,
постановено по гр. д. № 11792/2018 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 163
състав, е признато за установено по предявените
от „Топлофикация – София“ ЕАД срещу „Ф.К.“ ЕООД, искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл.59, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 255,14 лева – главница, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.11.2014г., за топлоснабден
имот с адрес в гр.София, ж.к.“*****, магазин № 1В, аб.№ Т428714, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 23.06.2017г. до окончателното плащане, както
и обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 69,68 лева за
периода от 01.07.2014г. до 14.06.2017г., сумата от 24,24 лева – главница дялово
разпределение за периода от 01.05.2014г. до 30.11.2014г., както и сумата в
размер на 8,48 лева, представляваща лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 01.07.2014г. до 14.06.2017г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело
№ 40946/2017г. по описа на СРС.
С решението съдът се е произнесъл по
разноските в производството, съобразно изхода на спора.
Въззивникът – ответник „Ф.К.“ ЕООД,
посредством процесуален представител с доказателства по делото за надлежно
учредена представителна власт, обжалва решението в цялост, с оплакване за
неправилност и нарушение на материалния и процесуалния закон. На първо място поддържа, че първоинстанционният
съд не е обсъдил приобщените по делото доказателства в съвкупност, като
неправилно е приел, че процесният обект, по отношение на доставяне на топлинна
енергия за който са претендираните суми, е извън приложеното и прието по делото
споразумение между страните, доколкото в същото изрично е посочено, че е за
топлоснабдени имоти с код на платеца П001336. Сочи, че от приетото по делото
заключение на съдебно – счетоводна експертиза се установява, че претендираните
суми са по фактури до месец 11.2014г., респективно преди датата на сключване на
споразумението, в което периодът на включените суми е фиксиран от 01.09.2006г.
до 31.05.2016г., респективно и единствено възможният извод е, че последното
обхваща всички налични задължения за визирания период. По изложените
съображения, моли въззивният съд да отмени първоинстанционното решение, като
вместо него постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове като
неоснователни и недоказани. Претендират се сторените в първоинстанционното и
във въззивното производство разноски, за които се представя списък по реда на
чл.80 от ГПК.
Въззиваемият
– ищец „Т.С.“ ЕАД, посредством надлежно упълномощен процесуален представител, е
депозирал в срока по чл.263, ал.1 ГПК отговор на въззивната жалба, с който
същата се оспорва изцяло като неоснователна по подробно изложени съображения.
Моли се въззивният съд да потвърди първостепенния съдебен акт, като правилен и
законосъобразен. Претендират се разноски в производството за юрисконсултско
възнаграждение, като се релевира възражение за прекомерност, относно
претендираните от насрещната страна съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение.
Софийски градски
съд, II А въззивен състав, след преценка по реда на въззивното производство на
твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства,
намира следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради
което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само
по наведените оплаквания в жалбата.
При извършената
служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното
решение е валидно и процесуално допустимо.
По отношение на
неговата правилност и с оглед доводите, наведени в жалбата, следва да се
отбележи следното:
Предявен е по реда
на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за
установяване съществуването на вземане в полза на ищеца, с източник –
неоснователно обогатяване.
Не е порно между
страните обстоятелството, че на 23.06.2017 г. "Топлофикация - София"
ЕАД е депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК срещу „Ф.К.“ ЕООД за сумата от 279,38 лв. – главница, както и 78,16 лв.
– мораторна лихва за периода 01.07.2014 г. – 14.06.2017 г. В т. 12 от
заявлението е пояснено, че длъжникът е ползвал доставена от ищеца топлинна
енергия за периода м. 05. 2014 г. – м. 11. 2014 г. за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, ж.к.“*****, магазин № 1В, аб.№ Т428714. Посочено е, че
дължимите суми са, както следва: за доставена, но незаплатена топлинна енергия:
255,14 лв. - главница и 69,68 лв. лихва, а за дялово разпределение: 24,24 лв. -
главница и 8,48 лв. - лихва. Длъжникът се е обогатил без основание за сметка на
дружеството и дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването.
На 10.01.2018 г.
по ч. гр. д. № 40946/2017г. по описа на СРС, ГО, 30 състав, е постановена
исканата заповед, като на заявителя е присъдена и сумата от 25,00 лв. –
държавна такса и 50,00 лв. – възнаграждение за юрисконсулт.
В срока по чл.
414, ал. 2 ГПК длъжникът е депозирал възражение срещу постановената заповед, в
което е посочил, че не дължи изпълнение на сумите, за които същата е
постановена.
В срока по чл.
415, ал. 1 ГПК, в приложимата към момента на завеждане на делото редакция,
ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.
Не е налице спор между
страните в производството, че въззивникът - ответник е собственик на магазин №
1В, находящ се в гр. София, ж.к.“*****, с аб.№ Т428714. Цитираното обстоятелство
се установява и от приетия и неоспорен по делото Нотариален акт за покупко –
продажба на право на строеж № 178, том първи, рег. № 16213, дело № 178 от 2008
година по описа на А.Ч.– нотариус с рег.№ 310 на Нотариалната камара, район на
действие СРС, както и от Удостоверение за актуално състояние от 19.02.2015г. и
Договор за преобразуване чрез вливане от 04.12.2014г., сключен между „А.Е.“ ЕАД
и „Ф.К.“ ЕООД, от които е видно, че „Ф.К.“ ЕООД е правоприемник на „А.Е.“ ЕАД.
Липсва противоречие в становищата на страните
и относно обстоятелството, че процесният недвижим имот е бил топлоснабден в
периода от м.05.2014 година до м.11.2014 година, както и фактът на доставяне на
топлинна енергия в процесния период.
По делото е
представено и прието сключено между страните Споразумение от 11.07.2016 г.,
видно от което длъжникът „Ф.К.“ ЕООД има непогасено задължение към
„Топлофикация – София“ ЕАД за доставена топлинна енергия за топлоснабдени имоти
с код на платеца П001336, в размер на общата сума от 8 777,71 лева, от които –
8 198,04 лева – главница, представляваща стойността на доставена незаплатена ТЕ
за периода от 01.09.2006г. до 31.05.2016г., както и сумата от 579,67 лева –
лихва за забава, изчислена към датата на подписване на споразумението. От т.2
от споразумението се установява, че длъжникът признава задълженията си към
топлопреносното дружество и се задълважа да заплати цялата дължима сума
съобразно погасителен план, както следва:
· Вноска в размер на 2 375,21 лева – платима в деня на
подписване на споразумението,
·
Вноска в размер
на 1 067,08 лева, платима към 20.08.2016г.
·
Вноска в размер
на 1 067,08 лева, платима към 20.09.2016г.
·
Вноска в размер
на 1 067,08 лева, платима към 20.10.2016г.
·
Вноска в размер
на 1 067,08 лева, платима към 20.11.2016г.
·
Вноска в размер
на 1 067,08 лева, платима към 20.12.2016г.
·
Вноска в размер
на 1 067,10 лева, платима към 20.01.2017г.
Съгласно чл.5 от
споразумението от 11.07.2016 г., длъжникът „Ф.К.“ ЕООД се задължава, независимо
от договорения погасителен план, да изплаща другите свои задължения за
доставена топлинна енергия, възникнали след датата на подписване на
споразумението.
В първоинстанционното производсвто са
приети, неоспорени от страните, 14 броя платежни нареждания, с които по код №
П001336 са били заплатени съответно сумите в размер на 1 067,08 лева, 388,00
лева, 1 067,08 лева, 205,47 лева, 1 067,08 лева, 1 939,30 лева, 254,90 лева, 1 067,08
лева, 462,40 лева, 1 067,08 лева, 1 410,18 лева, 1 067,10 лева, 1 335,77 лева и
1 326,38 лева или общо 13 724,9 лева.
По делото пред
районния съд е приета съдебно – счетоводна експертиза, видно от
заключението на която е, че сумите по
процесното споразумение са заплатени изцяло и съответните плащания са отразени в
счетоводната система на ищцовото дружество.
Представен е в
производството и Договор при общи условия за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди № 24438/П1336, сключен между „Топлофикация – София“ ЕАД и „Ф.К.“
ЕООД, но доколкото последният е сключен
на 23.12.2014 г. и за период след 01.01.2015 г., е неотносим за процесния
период, поради което и съдът не поставя същия в основата на доказателствените
си изводи.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Обществените
отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба на топлинна
енергия за заявения в исковата молба период, се регулират със Закона за
енергетиката.
Разпоредбата на
чл. 149, т. 3 ЗЕ регламентира, че продажбата на топлинна енергия се извършва на
основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното
предприятие и потребителя на топлинна енергия за стопански нужди.
Нормата на § 1, т.
43 от ДР на ЗЕ (отм., бр. 54 на ДВ от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.),
действала до 17.07.2012 г., определя като потребител на енергия или природен
газ за стопански нужди всяко физическо или юридическо лице, което купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или
природен газ за стопански нужди, както и лица на издръжка на държавния или
общинския бюджет. Нормата на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ (нова ДВ, бр. 54 от 2012
г., в сила от 17.07.2012 г.), действала през исковия период, определя като
"небитов клиент" клиент, който купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.
Както в депозираното
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, така и в обстоятелствената част на исковата молба, ищецът обосновава
задължението на ответника с неоснователното обогатяване на последния с
доставената му и използвана от него топлинна енергия, доколкото за исковия
период страните не са подписали писмен договор за имот, представляващ магазин №
1В, находящ се в гр. София, ж.к.“*****, с аб.№ Т428714. Ищецът поддържа, че
като собственик на процесния имот ответникът е ползвал топлинна енергия,
доставена от ищцовото дружество, без да я заплаща, поради което е налице
неоснователно обогатяване на ответника, обедняване на ищеца, като имущественото
разместване е осъществено при липса на валидно правно основание за това.
Съгласно
разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за
сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на
обедняването. Правото на иск по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД възниква, когато ищецът не
разполага с друг иск, с който може да се защити. С тази законова норма се
осуетява всяко неоснователно преминаване на блага от едно имущество в друго,
въпреки липсата на конкретно уредена възможност в други текстове на закона.
Имуществените
облаги имат материално естество и те са оценими в пари. Изразяват се в
увеличаване на актива на имуществото на обогатения, в намаляване на неговите
пасиви или спестяване на обогатения на някои разходи, които той иначе е
трябвало да понесе. В последната хипотеза спестяването на разходи води до
обогатяване в случай, че разходите са били необходими и ответникът по иска с
правно основание чл. 59 ЗЗД е трябвало да ги понесе от собственото си
имущество, без да съществуват изгледи за тяхното връщане. В този смисъл са
разясненията, дадени с решение № 587/01.11.2010 г. по гр. д. № 941/2009 г. на
ВКС, ГК, ІV ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК).
При предявен иск с
правна квалификация чл. 422 ГПК във вр. с чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, в тежест на
ищеца е да докаже факта на обогатяване на ответника, изразяващ се в ползването
на топлинна енергия в твърдяното количество, обедняването си, изразяващо се в
доставянето на топлинна енергия в твърдяните количества. При установяване на
тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираното вземане.
Съгласно чл. 153,
ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3. През процесния период е в сила Наредба № 16-ЗЗ4/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването, приета на основание чл. 36, ал. 3 ЗЕ.
Съгласно чл. 139,
ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост,
се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139 - чл. 148 ЗЕ и в действалата
през процесния период. ТЕ за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия
за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.
142, ал. 2 ЗЕ/, като съгласно чл. 145, ал. 1 ЗЕ, ТЕ за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ и уговореното в ОУ на
ищцовото дружество сумите за ТЕ се начисляват от ищеца по прогнозни месечни
вноски, като след края на отоплителния период се изготвят изравнителни сметки
от дружеството, извършващо дялово разпределение, въз основа на отчета за реално
потребено количество ТЕ.
В конкретиката на
настоящия случай липсва противоречие в становищата на страните досежно
обстоятелството, че процесният имот – магазин № 1В, находящ се в гр. София,
ж.к.“*****, с аб.№ Т428714 е бил топлоснабден и ползван от ответника в периода
от м.05.2014 година до м.11.2014 година. Между ищеца и ответника не е налице и правен
спор по отношение начина на начисляване и размера на процесната топлинна
енергия. Ето защо съдът намира, че в процеса е доказано доставянето в периода
м.05.2014 година до м.11.2014 година на топлинна енергия на стойност 255,14
лева до имот с аб. № Т428714.
Независимо от
изложеното обаче съдът намира, че в настоящото производство не е доказан фактът
на обедняването на ищеца „Топлофикация – София“ ЕАД. Този извод съдът формира с
оглед приетите и неоспорени в производството Споразумение от 11.07.2016 година,
16 броя касови бонове, 14 броя платежни нареждания и заключението на съдебно – счетоводната
експертиза. От заключението на вещото лице, изготвило съдебно – счетоводната
експертиза, се установява, че за процесния период „Топлофикация – София“ ЕАД е
издавала фактури за потребена топлинна енергия за процесния имот, представляващ
магазин № 1В, находящ се в гр. София, ж.к.“*****, с аб.№ Т428714, същите с
отразен в счетоводството на ищеца получател с код № П001336. Установява се също
така, че за код на платеца № П001336 „Топлофикация – София“ ЕАД и „Ф.К.“ ЕООД
са постигнали съгласие за периода от 01.09.2006 г. до 31.05.2016 г., който
обхваща и процесния такъв, дължимата сума за топлинна енергия да се равнява на
8 198,04 лева, а обезщетението за забава – на 579,67 лева, като видно от
експертното заключение визираните задължения са изплатени от ответното
дружество изцяло. Последното, ведно с
обстоятелството, че в процеса са представени неоспорени от ищеца 16 броя касови
бонове и 14 броя платежни нареждания, както и с оглед посоченото от експерта,
че по цитираното споразумение в счетоводството на ищеца не е отчетено да има
неплатени задължения, съдът намира, че ответникът е доказал надлежното
изпълнение на задълженията си за сумите, предмет на настоящото производство.
Твърденията
на ищцовото дружество, че задълженията за процесния период не са обхванати от
уговореното между страните със споразумението от 11.07.2016 г., не намира опора
в доказателствената съвкупност по делото. Нещо повече – от текста на
споразумението се установява, че страните са уговорили разсрочване на
задълженията за няколко имота с код на платеца № П001336, сред които
и процесния, за периода от 01.09.2006 г. до 31.05.2016 г., в който несъмнено
попада и исковият такъв. Обособяване на процесните задължения, и то по воля на
ответника, не се установява. Така при фиксиране на задълженията по
споразумението се налага единствено възможен извод, че същото обхваща всички
задължения към датата на сключването му за периода от 01.09.2006 г. до
31.05.2016 г., сумите по което са заплатени. Не се спори и се установява от
представените фактури и заключението на назначената съдебно – счетоводна
експертиза, че плащанията са извършвани по конкретното споразумение и
задълженията на ответника за периода от 01.09.2006 г. до 31.05.2016 г. са
изцяло заплатени. Не на последно място следва да се отбележи, че в чл. 5 от
споразумението е уговорено, че освен задълженията по погасителния план към
споразумението ответникът следва да заплаща "другите свои задължения за
доставена топлинна енергия, възникнали след датата на подписване на настоящото
споразумение". В конкретни случай не се касае за задължения, възникнали
след 11.07.2016 г., а повече от две години по – рано, поради което настоящата
съдебна инстанция намира, че процесният период е включен в споразумението, а
сумите по него са заплатени.
Поради
изложените съображения, предявените искове следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани, а предвид липсата
на съвпадение в изводите на двете инстанции, атакуваният съдебен акт следва да
бъде отменен като неправилен.
Предвид
изхода на правния спор разноски в производството се следват в полза на
въззиваемия – ответник.
Ответникът
в сторил в първоинстанционното производство разноски, както следва – 100 лева
депозит за съдебно – счетоводна експертиза и 300,00 лева – адвокатско
възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие № 748621 от
02.05.2018г., видно от който сумата е заплатена изцяло и брой при подписване на
договора, които следва да му бъдат присъдени.
Във
въззивното производство въззивникът – ответник е сторил разноски в размер на
100,00 лева – държавна такса, както и сумата от 500,00 лева – адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 22.01.2019г., както
и сумата от 100,00 лева - адвокатско възнаграждение по договор за правна защита
и съдействие от 14.07.2020г., които служат и за разписка за получаване на
договорените в тях суми в брой, съгласно т. 1 от Тълкувателно решение №
6/2012г. от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, които суми следва да му бъдат
присъдени. Своевременно
релевираното възражение за прекомерност на претендирания размер на адвокатското
възнаграждение при повторното разглеждане на делото от въззивната инстанция съдът
намира за неоснователно, доколкото същото е под минималните размери, визирани в
Наредбата за минималните размери на адвокатскоте възнаграждение № 1 от 2004г.
С оглед цената на иска, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 2 ГПК,
във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 144068 от 08.07.2020г., постановено по гр. д. № 11792/2018 г. по
описа на Софийски районен съд, ГО, 163 състав, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация – София“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление ***, срещу „Ф.К.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление ***, обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание по чл. 422 ГПК във вр. чл. 59, ал.1 ЗЗД и чл. 422 ГПК във вр. чл. 86,
ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът, като потребител на
топлоенергия за небитови нужди дължи на ищеца сумата от 255,14 лева,
представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода от
м.05.2014г. до м.11.2014г. за имот – магазин № 1В, находящ се в гр. София,
ж.к.“*****, с аб.№ Т428714, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК в съда – 23.06.2017г. до окончателното
плащане, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на
69,68 лева за периода от 01.07.2014г. до 14.06.2017г., сумата от 24,24 лева –
главница дялово разпределение за периода от 01.05.2014г. до 30.11.2014г., както
и сумата в размер на 8,48 лева, представляваща лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 01.07.2014г. до 14.06.2017г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело
№ 40946/2017г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА „Топлофикация – София“
ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, да заплати в полза на „Ф.К.“
ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл.78,
ал.3 ГПК сумата от 400,00 лева, представляваща разноски в първоинстанцинното производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация – София“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***,
да заплати в полза на „Ф.К.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление ***, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 700,00 лева,
представляваща разноски във въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно
обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.