Р Е Ш Е Н И Е
№ 260831 09.12.2020 г. град Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд ХХХVІ-ти граждански
състав
на двадесет и девети октомври две хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния състав:
Районен съдия: Дарина Йорданова
при секретаря Кина Киркова
като разгледа докладваното от съдия Дарина Йорданова
гражданско дело № 2637 по описа за 2020 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по исковата молба на „ЕКЗАКТ РЕНТАКАР“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, бул./ул. "Генерал Скобелев" № 10, ап. офис 15, представлявано от управителя С.Н.Д, чрез адв. М.Т.от БАК, срещу „СПЕКТА АУТО“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, бул./ул. ИНДУСТРИАЛНА № 19, представлявано от управителя Н. И.Н., с която се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 16000 лв., представляваща получен без основание депозит въз основа на нищожен договор за наем на автомобили от 13.12.2019 г. или на отделни негови клаузи /т.4/, евентуално като подлежащ на връщане депозит на отпаднало основание, поради разваляне на договора съгласно чл. 87, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 306, ал. 5 ТЗ. При условията на евентуалност се иска на основание чл. 307 ТЗ съдът да прекрати договора поради стопанска непоносимост, настъпила в следствие на непредвидими за страните обстоятелства – пандемия от “COVID-19” и да осъди ответника да заплати сумата от 16 000 лв. на отпаднало основание, поради прекратяване на договора. Сумата се претендира ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане.
В
исковата молба се твърди, че между страните е бил сключен договор за наем на
автомобили от 13.12.2019 г., за срок от шест месеца, по силата на който
наемодателят „СПЕКТА АУТО“ ЕООД предоставя на наемателя за временно и възмездно
ползване 16 бр. автомобили. Договорът влиза в сила от датата на подписване на протокола
за предаване на автомобилите, но не по-късно от 15.04.2019 г. Предвид
уговорената дата, която предхожда датата на сключване на договора се твърди, че
същият е с невъзможен предмет, поради изначална невъзможност за неговото
изпълнение. Твърди се още, че уговореният депозит от 16000лв. представлява
неустойка и същата противоречи на добрите нрави и представлява втора санкция за
едно и също неизпълнение – забава на длъжника. Също така се сочи, че след като
дружеството наемодател не е предало автомобилите на 15.04.2019 г., то е
изпаднало в забава. Предвид въведеното извънредно положение за наемателя са
настъпили форсмажорни обстоятелства и е отпаднал интереса от изпълнение на
договора, поради което от страна на „ЕКЗАКТ РЕНТАКАР“ ЕООД е било изпратено
уведомление за прекратяване на договора на основание чл. 87, ал. 2 ЗЗД вр. чл.
306, ал. 5 ТЗ, съдържащо покана за връщане на дадения депозит от 16000лв.
С писмо от 31.03.2020 г. ответникът е
изразил съгласие за прекратяване на договора, но е отказал възстановяване на
сумата, което се счита за неоснователно. При условията на евентуалност ищецът
заявява, че са налице основания за прекратяване на договора от съда на
основание настъпила стопанска непоносимост, съгласно чл. 307 ТЗ и връщане на
даденото по него. Ангажирани са писмени доказателства.
В
законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с
който претенциията се оспорва като неоснователна. Твърди се, на първо място, че
е налице техническа грешка в договора, като вместо вярната дата на предаване на
автомобилите – 15.04.2020 г., неправилно в него е посочена годината 2019г.
Затова се иска тълкуване на договора съгласно чл. 20 ЗЗД във връзка с клаузата
на т. 3.1, предвиждаща заплащане на депозит на 13.03.2020г. и изпълнението от
страна на наемателя. Оспорват се твърденията за противоречие с добрите нрави на
уговорения депозит. Твърди се, че същият не се явява неустойка, а задатък и в
този смисъл не подлежи на възстановявяне. На следващо място се сочи, че
обявеното извънредно положение не представлява форсмажорно обстоятелство и не
касае туристическия сезон, предвид отмяната му на 13.05.2020 г. Що се отнася до
иска за прекратяване на договора поради стопанска непоносимост ответникът
твърди, че не са налице основанията на чл. 307 ТЗ, доколкото договорът е бил
вече прекратен от наемодателя с изпратено писмо от 31.03.2020 г., поради
неизпълнение на задълженията на ищеца за плащане на наемната цена. Отделно се
сочи, че запазването на договора не противоречи на справедливостта и
добросъвестността, а напротив – гарантира изпълнение на задълженията между
търговците. Представени са писмени доказателства.
Предявеният главен иск е с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 26, ал. 2 ЗЗД и чл. 93 ЗЗД, а при условията на евентуалност – 1/ иск с правно основание чл. 87, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 306, ал. 5 ТЗ; 2/ иск с правно основание чл. 307 ТЗ и чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
Съдът, като взе предвид исканията и
доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Безспорно между страните и видно от представения по делото договор за шест месечен наем на автомобили от 13.12.2019 г., страните са постигнали съгласие ответното дружество като наемодател да предостави на ищеца 16 броя автомобили за срок от шест месеца. Съгласно чл. 2, договорът ще бъде подписан на 13.12.2019 г., но ще влезе в сила на датата на подписване на протокола за предаване на автомобилите, но не по-късно от 15.04.2019 г. Наемната цена на автомобилите е уговорена в чл. 3, в размер на 12794.48 лв. с ДДС на месец. Според чл. 3.1. наемателят следва да заплати депозит в размер на общо 32 000 лв. с ДДС за всички автомобили, като в срок до 15.01.2020г. ще бъдат платени 16 000 лв., а останалата част – при приемането на автомобилите.
Не се спори по делото, че от страна на ищеца-наемател е била заплатена сумата от 16 000 лв. – депозит по договора, посредством банков превод на 15.01.2020 г. и 20.01.2020 г., както и че от дружеството „ЕКЗАКТ РЕНТАКАР“ ЕООД е било изпратено известие за прекратяване на договора, получено при ответника на 31.03.2020г.
По първия предявен иск за нищожност на договора поради невъзможен предмет, съдът приема същият за неоснователен, по следните съображения:
Действително в договора е посочена дата за предаване на автомобилите 15.04.2019 г., която да се счита и като начало на шестмесечния срок. Тази дата обективно предхожда датата на подписване на договора – 13.12.2019 г. При тълкуване на съдържанието и смисъла на уговорките обаче следва да се търси действителната обща воля на страните, съгласно чл. 20 ЗЗД. След като наемателят е заплатил процесния депозит през м. януари 2020 г., съобразно чл. 3.1. от договора и е очаквал доставка на автомобилите в по-късен момент, то следва да се приеме, че се касае за техническа грешка в изписването на годината. На този извод навежда и клаузата на чл. 3.2, според която наемните вноски се дължат на всяко 15-то число на текущия месец, т.е. занапред. Ето защо следва да се приеме, че действителната обща воля на страните е била доставката на автомобилите от страна на наемодателя да се извърши на 15.04.2020г., а не на 15.04.2019 г., както погрешно са изписали в чл. 2 от договора. Това кореспондира и с т.5.1 от договора и твърденията на ищеца, че автомобилите са наети с цел преотдаването им под наем през предстоящия летен сезон – следващ подписването на договора, а именно сезона на 2020 г. По изложените съображения съдът приема, че не е налице соченото от ищеца основание за нищожност – невъзможен предмет – доколкото се касае за допуснатата техническа грешка в датата на доставка на автомобилите, а не е налице изначална невъзможност за изпълнение. Затова искът за връщане на дадения депозит, като платен без основание поради нищожност на договора, се явява неоснователен.
По иска за нищожност на клаузата на т. 4 от договора, съдът намира следното:
Съгласно оспорената т. 4 от договора, в случай че след писмено уведомяване за плащане на остатъка от депозита и първата наемна вноска, наемателят в срок от 15 работни дни не ги заплати, това води до автоматичното прекратяване на договора, като наемодателят има право да задържи платения до момента депозит. Ищецът счита, че така направената уговорка дава характер на неустойка на внесения депозит, поради което я оспорва от една страна като противоречаща на морала, а от друга страна – като втора санкция за едно и също неизпълнение /неплащане на цената/.
Съдът не споделя доводите за това, че даденият депозит представлява неустойка. Видно от уговорката в чл. 3.1 наемодателят се задължава да върне депозита до три дни на наемателя, след приемането на автомобилите и след техния оглед и при констатация, че автомобилите са в добро техническо състояние. Тоест едва след изтичане срока на договора и връщане на наетите вещи на наемодателя, той ще има възможността да извърши оглед и при липса на констатирани щети, следва да върне получената сума. Така даденият депозит служи като доказателство за сключването на договора и обезпечава надлежното изпълнение на задължението за връщане на наетите вещи от наемателя в съответния вид. Според чл. 4, в случай на неизпълнение от страна на наемателя на задължението му да плати първата вноска по договора и останалата част от депозита, това води до прекратяване на договора и дава правото на наемодателя да задържи платения депозит. Подобно на разпоредбата на чл. 93, ал. 1 ЗЗД, в полза на изправната страна – наемодателя - е дадено правото да се откаже от договора и да задържи сумата, в случай че страната, която е дала депозита, не изпълни своето задължение. Тоест платената сума от 16 000 лв. има характер по-близък до задатъка по смисъла на чл. 93, ал.1 ЗЗД, доколкото служи като доказателство за сключването на наемния договор и обезщетява неизпълнението на наемателя /да върне автомобилите, да плати наемната цена/. Макар и да не е уговорена присъщата на задатъка реципрочност, в полза на предоставилия сумата наемател, респ. дължимостта на сумата в двоен размер при неизпълнение от страна на наемодателя, това не означава, че депозитът представлява неустойка. Това е така, защото нормата на чл. 93 ал.2 ЗЗД е диспозитивна и страните могат да не уговорят всички последици, или да ги уговорят частично. Свободата на договаряне предоставя възможност за страните да предвидят специални правила относно отказа от договора и за отговорността на неизправната страна. В случая, в договора е предвидена неустойка при забава в плащането на наемната цена, съгласно чл. 6.1. Същата обезпечава изпълнението на задължението за плащане и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват, каквото е изискването на чл. 92 ЗЗД. С неустоечната клауза страните се отклоняват от правилото на чл. 82 ЗЗД за обезщетение на вреди от договорно неизпълнение, като предварително определят размера на това обезщетение, в случай на даден вид виновно неизпълнение. Тъй като уговореното в т. 4 от договора касае неговото прекратяване, а с клаузата на т.6.1 е предвидена мораторна неустойка за забава, то в случая не е налице соченото от ищеца повторно санкциониране за едно и също нарушение. Макар и близки по своята правна природа, задатъкът и неустойката се различават от една страна по момента на тяхното плащане – при сключва не договора /при задатъка/ и след настъпване на съответно неизпълнение /при неустойката/, а от друга страна - по доказателствената /за сключване на договора/ и обезщетителна функция на задатъка /само при разваляне, респ.прекратяване/, за разлика от неустойката /при определен вид неизпълнение/.
По горните съображения, съдът приема, че
в случая не е налице соченото основание за нищожност на клаузата на т. 4 от
договора, която не предвижда заплащане на неустойка.
Предвид отхвърляне на горните претенции следва да бъде разгледан предявеният при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 306 ТЗ.
Съгласно
цитираната разпоредба длъжникът по търговска сделка не отговаря за
неизпълнението, причинено от непреодолима сила. В ал. 2 на чл. 306 ТЗ са
посочени критериите за определяне на понятието “непреодолима сила”, а именно непредвидено или
непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на
договора. За да е налице соченото основание за
освобождение от неблагоприятните последици от неизпълнението или неточното
изпълнение на поети с договор задължения, следва да бъде установено, че между неизпълнението на задълженията и форсмажорните
обстоятелства е налице причинно-следствена връзка. При настъпване на такова форсмажорно събитие страните имат възможност
да прекратят договора, на основание чл. 306, ал. 5 ТЗ, ако
обстоятелствата, обуславящи непреодолимата сила, са налице за такъв период, в
следствие на който страните нямат интерес от забавеното изпълнение на
задълженията по съответния договор.
Глобалното заразяване с коронавирус COVID-19 /SARS-CoV-2/ според настоящия състав носи всички описани белези на “форсмажорно обстоятелство” и институтът е приложим в отношенията между страните, които са търговци. На първо място, както разпространението на вируса, така и наложените ограничения в следствие на обявеното извънредно положение в страната /със Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г./ представляват непредвидено обстоятелство по смисъла на чл. 306 ТЗ. Пандемията несъмнено има извънреден характер и се явява непреодолимо препятствие, настъпило след сключване на договора, което длъжникът не е могъл и не е бил длъжен да предвиди. Независимо от наличието на данни за разпространение на заразата в Китай в края на 2019 г., фактически на територията на РБългария, където е сключен и действа процесният договор, извънредното положение е обявено на 13.03.2020 г. Затова следва да се приеме, че договорът е сключен преди настъпване на форсмажорното обстоятелство. В случая е необходимо да се отчете спецификата на създаденото правно и фактическо положение, обусловено от това събитие, което не е сезонно или обичайно повтарящо се, а единично и извънредно по своята природа.
С приетото от Народното събрание първоначално решение е обявено извънредно положение върху цялата територия на Република България, считано от 13 март 2020 г. до 13 април 2020 г. Със закона за мерките и действията по време на извънредното положение са предвидени редица мерки касаещи търговския и граждански оборот, за период “до два месеца след отмяната на извънредното положение”. Особеното в този случай е не само внезапното настъпване на това “форсмажорно обстоятелство”, но и неизвестността на неговата продължителност. Затова е необходимо да се извърши преценка дали в полза на изправната страна е възникнало потестативното право да се освободи от договора и то към момента на упражняването на това право. По делото е безспорно, че от страна на ищеца е било изпратено уведомление за прекратяване на договора, на основание чл. 306 ТЗ, на 31.03.2020 г. Това е сторено с оглед уговореното в чл. 3.2 от договора задължение на наемателя да заплати първата наемна вноска и остатъка от депозита в срок до 05.04.2020 г. Следователно релевантният момент за преценката на предпоставките по чл. 306 ТЗ е именно 31.03.2020 г.
За да се
приложи чл. 306, ал. 5 ТЗ и кредиторът надлежно да прекрати договора, законът
изисква непреодолимата сила да трае толкова, че той вече да няма интерес от
изпълнението. Преценката за тази продължителност следва да бъде направена при
съобразяване от една страна със срока на договора, а от друга страна с времето,
през което “трае” това събитие. В настоящия
случай договорът е с кратък срок на действие от шест месеца, считано от
доставката на автомобилите, уговорена на 15.04.2020 г. Извънредното положение в
страната е обявено на 13.03.2020 г., първоначално за един месец, а в
последствие до 15.05.2020 г. и обхваща един месец от действието на договора. С
приетия закон е установен срок от два месеца след отмяната на извънредното
положение, в който да действат мерките предвиждащи при забава за плащане на задължения на частноправни субекти, да не се начисляват лихви за забава и неустойки,
задължението да не може да бъде обявено за предсрочно изискуемо и договорът да не
може да бъде развален поради неизпълнение. Самият законодател е предвидил
периода от два месеца след отмяна на извънредното положение, като необходим за
възстановяване на гражданския оборот. Този срок от още два месеца, отнесен към
срока на договора от шест месеца, води до извода за продължителност, която
обосновава липсата на интерес от изпълнението. Именно поради липсата на каквато
и да е предвидимост на продължителността на извънредното положение, за
наемателя е неприложимо спирането на изпълнението по ал. 4 от чл. 306 ТЗ. Целта
на наемане на автомобилите е тяхното преотдаване за летния сезон, за което няма
спор и се потвърждава от срока на договора, обхващащ периода от м.април до
м.октомври. Тоест дори и договорът да бъде продължен след м.октомври с времето
на извънредното положение /от няколоко месеца/, това няма да отговаря на
целите, за които е сключен. Ето защо, следва да се приеме, че естеството
на договора е такова, че поради форсмажорните обстоятелства кредиторът вече
няма интерес от изпълнението му. Именно поради
бързото разпространение на епидемията и динамиката на мерките за борбата с нея,
предприети както в национален, така и в световен мащаб, за наемателя е налице
обективна невъзможност към 31.03.2020 г., която очаквано ще продължи и обхване
значителна част от времето на наемния договор. Доколкото страната може да де
позове на наличието на “форсмажорно
обстоятелство” само ако е изправна страна /не е
изпаднал в забава/, съгласно чл. 306, ал. 1, изр. 2 ТЗ, то отправянето на
уведомлението за прекратяване на договора преди падежа на първата вноска е
своевременно извършено. Към този момент за наемателя е възникнало
потестативното право да прекрати договора, поради наличието на причина, за
която той не отговаря.
С оглед изложеното, съдът приема, че ищецът е упражнил надлежно правото си да прекрати договора поради отпаднал интерес от изпълнението и то е произвело действие занапред, от момента на връчване на уведомлението. Тъй като неизпълнението не може да се вмени във вина на длъжника, поради непреодолимата сила, която има извънреден характер, то следва да бъде ограничена отговорността му за вреди, претърпени от ответника. Доколкото даденият по договора депозит служи като доказателство за неговото сключване и обезщетява вредите нанесени при ползването на наетите вещи /т.3.1 от договора/, то същият в размер на 16000лв. подлежи на връщане на наемателя, поради отпадане на основанието за задържането му и прекратяване на правоотношението между страните. Ето защо, искът следва да бъде уважен изцяло, като основателен и доказан.
Поради уважаване на иска не следва да бъде разгледан последният евентуално съединен иск, с правно основание чл. 307 ТЗ.
Съгласно правилото на чл. 78 ГПК и предвид изхода на делото, претенцията на ищеца за разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение следва да бъде уважена, поради което в тежест на ответника следва да възложи плащането на сумата от общо 1104 лв.
Съдът констатира, че по делото не е внесен пълният размер на дължимата държавна такса от 640 лв. Платената сума е в размер на 64 лв., поради което за разликата от 576 лв., следва да бъде задължен ищецът да заплати по сметка на БРС.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Бургаски районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „ЕКЗАКТ РЕНТАКАР“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, бул./ул. "Генерал Скобелев" № 10, ап. офис 15, представлявано от управителя С.Н.Д, срещу „СПЕКТА АУТО“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, бул./ул. Индустриална № 19, представлявано от управителя Н. И.Н., за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 16000 лв. (шестнадесет хиляди лева), представляваща получен без основание депозит поради нищожност на договор за наем на автомобили от 13.12.2019 г., поради невъзможен предмет, както и иска за връщане на същата сума поради нищожност на клаузата на т. 4 от договора, като неоснователни.
ОСЪЖДА “СПЕКТА АУТО” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, бул./ул. Индустриална № 19, представлявано от Н. Н.– управител, да заплати на „ЕКЗАКТ РЕНТАКАР“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, бул./ул. "Генерал Скобелев" № 10, ап. офис 15, представлявано от управителя С.Н.Д, сумата от 16000 лв. (шестнадесет хиляди лева), представляваща депозит по договор за наем на автомобили от 13.12.2019 г., подлежащ на връщане поради прекратяването му на основание чл. 306, ал. 5 ТЗ - настъпила “непреодолима сила”, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане, както и сумата от 1104 лв. (хиляда сто и четири лева) – направените по делото разноски.
ОСЪЖДА „ЕКЗАКТ РЕНТАКАР“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, бул./ул. "Генерал Скобелев" № 10, ап. офис 15, представлявано от управителя С.Н.Д, да заплати държавна такса от 576 лв. (петстотин седемдесет и шест лева) по сметка на Бургаски районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Д. Йорданова
Вярно с оригинала!
С. Добрева