Р Е Ш Е Н И Е № 505

       гр.Видин, 04.08.2020г.

 

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Видинският районен съд, гражданска колегия, 3- ти състав  в публично заседание на  тринадесети юли  през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                   Председател: Милена Стоянова

                                                                                

при секретаря  Милена Евтимова като разгледа докладваното от   съдията  Стоянова гр.дело № 2203 по описа  за 2019 год.  и за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба от „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД – София, представлявано от Радослав Велчев, чрез юрисконсулт Антоний Ангелов  против С.Д.К. ***, с която е предявен иск с правна квалификация чл. 79 от ЗЗД във вр. с чл.  240 от ЗЗД и чл. 99 от ЗЗД.

Твърди се от ищеца, че  на 19.05.2015г. между „4финанс“ ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската марка „Вивус“ и ответника Ствари Д.К. е сключен Договор за кредит № ********** по реда на чл. 6 от ЗПФУР. Поддържа се, че сключеният договор е оформен съгласно разпоредбите на чл. 3 във вр. с чл. 2 от ЗЕДЕУУ. Посочва се, че отпуснатия кредит е в размер на 350.00 лева за период от 30 дни с падежна дата – 18.06.2015г. Съгласно заявката на кредитополучателя сумата е отпусната на името на кредитополучателя в „Изи Пей“ на същия ден – 19.05.2015г. Посочва се, че с настъпване на падежа на договора – 18.06.2015г.  кредитополучателят не е погасил дължимите суми и е изпаднал в забава. Поради това на ответника са изпратени три напомнителни писма.

На 01.02.2018г.  „4финанс“ ЕООД в качеството си на цедент е сключило с ищцовото дружество в качеството си на цесионер, Договор за прехвърляне на вземания, по силата на който вземанията по процесния договор за кредит за прехвърлени. Твърди се, че на длъжника са пращани уведомления за извършената цесия, но същите са се връщали като непотърсени. Поради това, уведомлението е приложено към исковата молба за връчване заедно с книжата.

Иска се от съда да  постанови решение, с което да осъди ответника да заплати  на ищеца сумата от 350.00 лева, представляваща неплатена главница по договора за кредит, ведно със законната лихва.

Ответникът, редовно уведомен, чрез назначен особен представител в едномесечния срок за отговор  е подал такъв. Оспорил е иска по основание и размер . Оспорил е, че не са налице доказателства за правоприемство на вземането на „4 финанс“. Оспорен е приложения договор за продажба на вземанията и приложенията към него, тъй като същият е сключен преди възникване на вземането на ищеца. Оспорено е уведомяването на ответника за извършената цесия. Оспорен е договора за заем. Направено е възражение за изтекла погасителна давност по отношение на целия заем или част от него.

По делото са събрани писмени доказателства.

            Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства, приема  следното от фактическа страна :

           

 

            От представеното заверено от ищеца копие на договор за кредит № **********  от 19.05.2015г.,  между „4 финанс“ЕООД  и ответника С.Д.К.,  е  видно  че  между страните е договорено сключване на договор от разстояние за предоставяне на  кредит на ответника  в размер на сумата от 350.00 лева със срок на плащане -18.06.2015г. В договора е посочена сметка в „Изи Пей“ на кредитополучателя за получаване на сумата. Посочено е също, че договора се подписва електронно в съответствие с процедурата, предвидена в Общите условия.

            Представена е разписка за извършено плащане № 2000000083337887 от 19.05.2015г.  в полза на ответника за сумата от 350.00 лева, без подпис на получател на сумата.

            На 01.02.2018г. между кредитора „4 финанс“ЕООД  и „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, е сключен  договор  за  прехвърляне на вземания. На същата дата е подписано Приложение № 1 към  договора за цесия  на основание чл. 99 от ЗЗД между „4 финанс“ЕООД  и „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, съгласно което вземането, произтичащо от Договор за кредит № **********  от 19.05.2015г. е прехвърлено в полза на  ищцовото дружество. Приложението е под формата на списък,  който е представен по делото във вид на извлечение, съдържащо името на ответника и размера на вземането по договора / л. 15 от делото/.

            По делото е представено потвърждение за извършената цесия, както и потвърждение, че ищцовото дружество е упълномощено да уведоми всички длъжници по цедираните с договора  за цесия вземания.

            Представено е уведомление за извършената цесия, не връчено на ответника, видно от приложеното известие за доставяне, на което е отбелязно, че пратката не е потърсена.

            При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

            Вземанията на ищеца се основават на договор за кредит, уреден в чл. 240 от ЗЗД.  Договорът поражда задължение за връщане на взетата в заем сума, която кредиторът е предал на ответника. От доказателствата, се установява, че  е сключен договор за потребителски кредит от разстояние, но не се установи  заемната сума да е предадена на кредитополучателя. Представената разписка не съдържа подпис на ответника. Договорът за заем е реален договор и същият се счита сключен от момента на предаване на заемната сума. В тежест на ищеца е да докаже по безспорен и категоричен начин  предаване на заемната сума, каквито доказателства в настоящото производство не се ангажираха, въпреки дадената възможност на ищеца да стори това.

В този смисъл, възраженията на ответника се явяват основателни. Съдът не кредитира представеното от ищеца извлечение от логове, записани в електронната система на първоначалния кредитор, тъй като същото не представлява годно писмено доказателство по смисъла на чл. 183 от ГПК. Други доказателства от ищеца не са ангажирани. Искът се явява неоснователен и недоказан.

            С оглед на гореизложеното, съдът намира, че е безпредметно да се произнася по останалите възражения на ответника за уведомяването за извършената цесия. За пълнота ще следва да посочи само, че в трайната съдебна практика е прието, че  действието по уведомяването на длъжника за извършената цесия не е елемент от фактическия състав на договора за цесия, а целта е  длъжникът да знае на кого да плати. Длъжникът има интерес да оспорва уведомяването за цесията тогава, когато  е платил на ненадлежен кредитор.

            По възражението за изтекла погасителна давност на вземането, също не следва да се произнася с оглед изхода на спора. За яснота, съдът счита, че следва да отбележи, че за вземания, произтичащи от договор за заем, се прилага общата петгодишна давност предвид разпоредбите на чл.110 и чл.111 от ЗЗД.

            С оглед на гореизложеното, предявеният иск като неоснователен и недоказан ще следва да се отхвърли.

Воден от горното, Съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ  предявеният от  „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Шандор Петьофи № 10, представлявано от Радослав Велчев против С.Д.К. с ЕГН ********** с адрес: *** иск за заплащане на сумата от 350.00 лева, представляваща неплатена главница по Договор за кредит № ********** от 19.05.2015г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане, като неоснователен и недоказан.

Решението подлежи на обжалване пред ОС- Видин  в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: