РЕШЕНИЕ
гр. София, 24.01.2025 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав в
открито заседание на пети юли две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
Председател: Г. Вълкова
с участието на секретаря Михаела Митова
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 12122 описа за 2019 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Предмет на разглеждане са
отрицателни установителни искове с правно основание
чл. 124 ал. 1 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК).
Ищецът „Р.“ ЕООД твърди, че е
собственик на недвижим имот с идентификатор 68134.1001.487.1.14 въз основа на договор за замяна с
държавата с рег. № РД-006-06-003/27.02.2009 г. и анекс, въз основа на който е
издаден нотариален акт за собственост на недвижим имот № 170/6.10.2009 г. том
ІІІ, рег. № 7640, дело № 535/2009 г. на нотариус С.Т.. Имотът е описан като
магазин № 5, находящ се в гр. София, бул. „*******,
със застроена площ от 39.26 кв. м., с прилежаща стая и обща тоалетна с магазин 4, при
съседи: бул. „Витоша“, от две страни магазини и складово помещение, заедно с
избено помещение № 8 с площ 12,4 кв. м., при съседи: Й.Б., В.Ш., Й.Д.и бул.
„Витоша“, заедно с 48/800 ид. части и толкова ид. части от дворното място, съставляващо УПИ V-5, целия с
площ 255 кв. м., от квартал 351 по плана на гр. София, местност „ГГЦ-Г-6-І
част“, при съседи: ул. „*********“, бул. „Витоша“, УПИ І-15 и УПИ ІІІ-16.
Ищецът твърди да е собственик и на
недвижим имот с идентификатор 68134.1001.587.1.17, придобит от „Софийски имоти“
ЕАД с договор за покупко продажба, обективиран в нотариален акт № 63/11.06.2002 г., том І,
рег. № 2072, дело № 54/2002 г. на нотариус Гечева с район на действие СРС.
Недвижимият имот е описан като магазин, находящ се в
гр. София, бул. „*******, със застроена площ по акт акт
за общинска собственост 100,60 кв. м., състоящ се от търговска част,
помещение-пробни, складова част и санитарен възел, при съседи: изток – бул.
„Витоша“, запад – калкан, север – вход на сградата, юг – ул. „*********“,
заедно с мазе № 3 с площ от 9 кв. метра и мазе № 17 с площ от 22,60 кв. метра,
заедно със 132/800 ид. части от общите части на
сградата и от мястото, в което е построена – УПИ V-5 от квартал 351 по плана на
гр. София, местност „ГГЦ-Г-6-І част“, при съседи на имота по скица: бул.
„Витоша“, ул. „*********“, УПИ ІІІ-16, УПИ І-15. Ищецът твърди също така
ответникът „Р.К.“ ООД да е внесъл в СГКК-София проект за изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри за сграда с идентификатор
68134.1001.487.1, с която се обособява нов самостоятелен обект в сградата – на
първи етаж, с идентификатори 68134.1001.486.1 и 68134.1001.487.1 и се премахват
от кадастралната карта самостоятелните 6 обекта, сред които и тези, собственост на
ищеца. СГКК е издала на „Р.К.“ ООД схема-проект за нов самостоятелен обект №
15.68134.1001.486.1.20. Въз основа на схемата и други представени документи по
заявление от 8.8.2019 г. нотариус Ш.е издала на
ответника констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 174, том
І, рег. № 4923, дело № 140 от 2019 г., с който на основание чл. 587, ал. 1 ГПК
е признала „Р.К.“ ООД за собственик на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.1001.486.1.20, представляващ фирмен магазин за луксозна
маркова конфекция, построен на ниво партер, находящ
се в гр. София, бул. „********, включващ: 1) мъжки бутик с адрес гр. София,
бул. „*******, разположен на партера, състоящ се от търговска площ със
застроена площ 67 кв. м. и складова площ с обща квадратура 112 кв. м., 2)
магазин за трикотаж с адрес: гр. София, бул. „********3) спортен магазин с
адрес гр. София, бул. „********, заедно с 6 броя мазета с обща площ от около 40
кв. м., със съответните ид. части от общите части на
сградата и правото на строеж върху мястото, представляващо УПИ І-15 и УПИ V-5.
Ищецът се противопоставил на поисканото изменение като иска да бъде признато за установено, на
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ответникът не е собственик на горепосочените
недвижими имоти недвижим имот с придаден идентификатор
68134.1001.487.1.14 (магазин № 5), находящ се в гр. София, бул. „******* и недвижим имот с
придаден идентификатор 68134.1001.487.1.17, описан
като магазин, находящ се в гр. София, бул. „*******.
В отговор на исковата молба „Р.К.“ ООД
оспорва предявените искове. Заявява становище за недопустимост. Посочва, че
обект „фирмени магазини „Рила“ – ********е част от капитала на „Р.К.“ от 1986
г. по силата на решение № 52/14.03.1085 г. на Министерски съвет на РБ. Твърди
се УПИ V-5 с
придаден идентификатор 68134.1001.487 да е било отчуждено, а засегнатите от
това лица да са удовлетворени със средства на инвеститора - “Р.К.” ООД, а УПИ
I-15 с придаден идентификатор 68134.1001.486 да е било собственост на принципала, а строителството било
реализирано от ДФМ „Рила“ и въведен в експлоатация с Акт 16/14.07.1986 г. В уточнителна молба от 05.02.2021 г. ответникът сочи при
наличие на издаден акт за държавна собственост да са били издадени и актове за
общинска собственост за части от единния обект на “Р.К.” ООД. Впоследствие са издадени и конститутивни
нотариални актове. Ответникът сочи, че реализираният общ имот от три търговски
зали, с общи склад, инсталации, мазета и визия, не е разделян, а
съществуващите понастоящем шест отделни идентификатора не съответстват на
надлежно обособени имоти, но били ползвани по недопустим начин. Оспорва общината и
областния управител на гр. София не са собственици на имотите и не могат да ги
прехвърлят, а евентуално издадени актове в тази насока не могат да засегнат
правата на ответника. Заявява, че началникът на СГКК-АГКК не издал единен
идентификатор с мотив наличие на материалноправен
спор Моли съда да отхвърли предявените искове.
В съдебно заседание ищецът чрез адв. О. поддържа предявените искове.
Ответникът чрез законния си представител Г.К.
оспорва исковете. Застъпва теза, че с РМС 52 от 1985 г. е изпълнен единен имот
с площ от 361 кв.м., а правото на собственост е установено от Софийски градски
съд при участието и на Софийски имоти.
Съдът намира, че описаният имот, предмет на
влязлото в сила решение гр. дело № 10810/2004 г. на СРС, 26 с-в, постановено в
спор между страните в настоящото производство, не позволява извод да обхваща и
площите, на които ищецът твърди да са обособени процесните
имоти. Ето защо предявеното възражение за недопустимост на исковете е
неоснователно.
Съдът, след като обсъди
основанията, изложени в исковата и уточнителната
искова молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, на
основание чл. 235 ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
От приобщения по реда на чл. 193 ГПК книжа от
Служба по геодезия, картография и кадастър София град протокол от 12.02.1941 г.
се налага извод, че д-р Х.А.В.е получил в собственост и владение магазин № 1
ъглов с лице към бул. Царица Йоана” и ул. “Аспарух” с квадратура 71,36 кв.м.,
магазин № 2 с лице към бул. “Царица Йоана” и площ от 29,24 кв.м., магазин под №
4 с лице към бул. “Царица Йоана” и площ от 38,16 кв.м. и магазин № 5 с лице към
бул. “Царица Йоана” и площ от 39,26 кв.м. От приложената записка от 15.11.1947
г. и нотариален акт от същата дата следва, че бул. “Царица Йоана” е преименуван
на бул. “Сталин”
Видно от акт за заемане на недвижим имот за
държавен, б.с. на Х.А. от Тел Авив, Израел по реда на ЗОЕГНПС по преписка №
9518/48 г. I р-н, от 6.1.1949 г. с постановление № 1 на Министерски съвет са
отчуждени имоти, находящи се в София, бул. ********,
заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и мястото със
застроена площ в това число и магазин № 5 с площ от 39,26 кв.м. Отразено е на
10.05.1949 г. този имот да е предаден на ОСП “Софжилфонд”
съгласно § 51 от Правилника за приложение на ЗОЕГПНС. Върху този акт е
отбелязано да са издадени и АОС № 230/97 - за магазин № 5, АОС № 228/97 и АОС №
227/97г.
С акт за държавна собственост № 4332, съставен на
10.02.1962 г. за имот, находящ се в гр. София, ул. “********е отразено наличие на
шестетажна жилищна сграда с 18 апартамента от по стая и хол и сервизни
помещения и едно портиерско едностайно помещение на партера и един едностаен
тавански апартамент с магазин на първия етаж, застроен върху 248 кв.м. при
граници: юг етажна собственост на ул. *********, изток - ул. “Витоша”, север -
етажна собственост на ул. “Витоша” № 50, запад - сграда соб.
заГ.К.. Отразено е сградата да е предоставена на СП “Софжилфонд” - Бл.район за стопанисване, считано от 1.1.1962 г.
С решение № 52/14.03.1985 година на
Министерски съвет е утвърдена Строителна програма за подготовка на столицата за
ХІІІ конгрес на БКП с препращане към приложение № 1. По отношение на фирмен
магазин за луксозна маркова конфекция „Витоша“ 50-56 е отразено възлагане на СД
„Нармаг“, СК „Руен“, СК „Рила“, СК „Памуко-текс“, ГДМПБУ с отразено финансиране от „Спорткомплект“. Представено е разрешение за строеж №
319/05.06.2005 г. за спортни магазини на СК „Рила“ на бул. „********, 54 и 56.
В Констативен акт за предаване и приемане на завършен обект съгласно чл. 63 ПКС
(Образец 15) е отразено извършване на обекта „Фирмени магазини“ Рила, бул. „********.
Със заповед за отчуждаване на недвижим
имот № РД-40-317/06.031986 г. на СГНС – Изпълнителен комитет на основание чл.
95 ЗТСУ въз основа на мотивирано предложение на комисията по чл. 265 от
Правилника за прилагане на ЗТСУ към СНС е отчуждено в полза на държавата дворно
място, находящо се на бул. „*******, съставляващо
имот пл. 5 кв. 351, местност „Центъра“, собственост на физически лица и
магазините на Рила, находящи се на бул. „*******.
Посочено е, че имотите се отчуждават за предвидено по застроителния
и регулационен план мероприятие (обект) Реконструкция и модернизация на
търговските обекти, като собствениците бъдат обезщетени със сума в общ размер
3282,10 лв.
От представения акт № 230 се установява да е
издаден въз основа на акт № 1128/10.3.49 г. на I Райсъвет за магазин № 5, находящ се в сградата на бул. ********* с площ от 39,26
кв.м. с прилежаща стая и обща тоалетна с маг. № 4, с прилежащо мазе № 8 с площ
от 12,40 кв.м., заедно с 46/800 ид.ч. от общите части
на сградата и мястото, а сградата е определена като монолитна и построена 1941
г. Като местонахождение на имота е отразено гр. София, район “Триадица”, кв.
351, парц. V м. “Центъра”, бул. “*******56.
Отбелязано е този имот да е включен в капитала на “Софимоти”
ЕАД с решение № 24 на СОС, пор. № 11 на Приложение 1.
В “Държавен вестник” бр. 58 от 19 юли 1991 г. под №
5076 е публикувано съобщение, че на основание чл. 11 ал. 2 от Указ № 56 за
стопанската дейност в рехистъра за държавни фирми под
№ 442 от 28.06.1991 г. е вписана държавна фирма “Р.-К.” при уставен фонд,
формиран от съответна част от активите и пасивите на “Рила” - София, по баланса
й към 31 март 1991 г. съгласно разделителен протокол. С публикация под № 1571 в
“Държавен вестник” бр. 21 от 13.03.1992 г., е обявено преобразуване на фирма “Р.-К.”
- София в еднолично дружество с ограничена отговорност с държавно имущество с
фирма “Р.” ООД.
На 15.08.2019 г. от нотариус А.Ш.е
съставен констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 174,
том І, рег. № 4923, дело № 140/2019 г., в който е отразено, че „Р.К.“ ООД е
собственик на недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор
69134.1001.486.1.20 с адрес гр. София, бул. „********, ет. 1, който включва:
сграда с идентификатор 68134.1001.486.1. и сграда с идентификатор
68134.1001.487.1., който самостоятелен обект с идентификатор №
68134.1001.486.1.20 по одобрени строителни книжа и документи представлява
„Фирмен магазин за луксозна маркова конфекция“, построен на ниво партер, находящ се в гр. София, бул. „********, включващ: 1) мъжки
бутик с адрес гр. София, бул. „*******, 2) магазин за трикотаж с адрес: гр.
София, бул. „********3) спортен магазин с адрес: гр. София, бул. „********,
заедно с 6 бр. мазета и съответните ид. части от
правото на строеж върху УПИ І-15 и УПИ V-5.
Ищецът представя Договор за замяна на
недвижим имот – частна държавна собственост с недвижим имот – собственост на
юридическо лице, сключен по реда на ЗДС, сключен на 27.02.2009 г. между
Областен управител на област София и „Р.“ ЕООД. Според обективираната
от страните воля областният управител на област София прехвърля в собственост
на „Р.“ ЕООД магазин № 5 със застроена площ от 39,26 кв. м. с прилежаща стая и
обща тоалетна с магазин № 4, избено помещение № 8 и 48/800 ид.
части от общите части на сградата и от дворното място, съставляващо УПИ V-5 по
графични данни 255 кв. м. срещу получен в замяна апартамент № 31, находящ се в гр. София, ул. ********, местност „Манастирски
ливади“ и договорено доплащане за разликата в стойностите на заменяемите имоти.
Въз основа на договора е издаден нотариален акт за собственост на недвижим имот
№ 170, том ІІІ, рег. № 7640, дело № 535/2009 г. на нотариус С.Т..
С нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 63, том І, рег. № 2072, дело № 54/2002 г. на нотариус М.Г.е обективирано съгласие за продажба от страна на „Софийски
имоти“ ЕАД в полза на „Р.“ ЕООД на магазин, находящ
се в гр. София, на партерен етаж на жилищна сграда на бул. „*******, със
застроена площ по акт за общинска собственост 100,60 кв. м., при съседи: изток
– бул. „Витоша“, запад – калкан, север – вход на сградата, юг – ул. „*********“,
заедно с мазе № 3 и 132/800 ид. части от общите части
на сградата и от мястото, съставляващо УПИ V-5 от квартал 351 по плана на гр.
София. От изброените документи е видно, че продавачът се легитимира с акт за
частна общинска собственост № 227 и 228 от 17.07.1997 г. на СО, р-н „Триадица“.
С нотариален акт № 174, том I, рег. № 4923, дело №
140 от 2019 на нотариус А.Ш.и въз основа на представени документи ответникът е
признат за собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.1001.486.1.20 с указание да се намира в сграда с адрес: гр. София, район
“Триадица” бул. *********, а според кадастралната схема да се намира в сграда №
1, разположена в УПИ I-15, кв. 351 по рег. план на м. “Зона Г.Център”, одобрен
с Решение № 172, Протокол 14/05.04.2012
г. на СОС и сграда с идентификатор 68134.1001.487.1, разположена в УПИ V-5, кв.
351 от същата местност. Посочено е, че площта на сформирания имот възлиза на 361
кв.м. и е без съседи на етажа с административен адрес на сформираното помещение
с предназначение “ФИРМЕН МАГАЗИН ЗА ЛУКСОЗНА МАРКОВА КОНФЕКЦИЯ” се състои от
обособени обекти в това число и “МЪЖКИ БУТИК” с адрес: гр. София, бул. *********,
разположен на партера, състоящ се от търговска площ 67,00 кв.м. и складова площ
с обща квадратура 112 и “МАГАЗИН ЗА ТРИКОТАЖ” с адрес: гр. София, бул. *********,
състоящ се от търговска площ от 73 кв.м. и складова площ от 65,00 кв.м.
От представеното удостоверение за приемане на
проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри №
25-62989-20.03.2019 г. се установява да е приет проект за изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри, подаден от ответника на
05.02.2019 г. с указание, че може да служи за процедиране на изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри след представяне на документ по
чл. 52 ал. 2 от ЗКИР. От обяснителната записка се установява, че проектът
предвижда създаване на нов обект с идентификатор 68134.1001.435.1.20 и
заличаване на шест самостоятелни обекта според кадастралната карта, сред които
и процесните.
Видно от неоспореното заключение на вещото лице М.
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1001.487.1.14 заема крайната северна част на ъглова сграда
с лице по бул. “Витоша” и по ул. “*********” с административен адрес - № 56.
Така отразеният имот съвпада по конфигурация, площ и местонахождение с описания
имот в договор с рег. № РД-006-06-003 от 27.02.2009 г. и издадения въз основа
на него нотариален акт № 170/06.10.2009 г., обосноваващо и извод за
идентичност. Този извод се потвърждава и от описанието на имота “с прилежаща
стая и обща тоалетна с магазин № 4 (съседен обект според придадената
номерация)” и установеното при огледа наличие на едноетажна пристройка към
западната фасада на сградата (откъм вътрешния двор) с достъп до нея чрез врати
от този самостоятелен обект и съседния му обособен обект в същата сграда.
Самостоятелен обект в същата сграда с
административен адрес бул. ********* и идентификатор 68134.1001.487.1.17
(погрешно посочен от вещото лице в заключителната част номер на самостоятелен
обект “14” предвид цитираната в същия абзац скица, онагледяваща графичното му
очертание), се намира в крайната южна част. Имотът по местоположение, площ и
съседи е идентичен с отразените в нотариалния акт за собственост №
63/11.06.2002 г.
Видно както от съдържанието на решение от
16.02.2007 г. по гр. дело № 10810/2004 г. на СРС, 26 с-в (потвърдено с решение
№ 349/03.11.2008 год., постановено по гр.дело № 2461/2008 год
на СГС и оставено в сила с решение решение №52/03.11.
2011 година на ВКС, ІІ Т.О.), така и от неоспореното заключение на вещото лице М.,
разгледаният спор по чл. 108 ЗС между страните касае имот - магазин със
застроена площ 154 кв. м., с административен адрес гр. София, бул. „********.
Вещото лице определя сградата като изградена на калкан от север на сградата на
№ 56 и в северната й част предвид указаната граница със сграда на
административен адрес № 50. Вещото лице е установило и че този имот е заснет и
нанесен в одобрената кадастрална карта с идентификатор 68134.1001.486.1.18.
От удостоверение, издадено от главния архитект на
район “Триадица” се установява, че не са открити одобрени проекти за
преустройство на обект с административен адрес бул. “*********, съставляващ УПИ
I-15 и УПИ V-5, кв. 351, м. “Зона Г Центъра” за периода от 1986 г. до 2019 г.
Документи за преустройство на магазини, находящ се в
сграда с административен адрес: гр. София, бул. ********* не са открити и в
Столична община, направление “Архитектура и градоустройство”.
Въз основа на събраните доказателства
съдът достигна до следните изводи от
правна страна.
Правото на собственост гарантира за неговия титуляр
възможност да ползва безпрепятствено определена вещ, да събира нейните плодове
и да се разпорежда с правото си. Предпоставка за реализацията на тази
възможност е ясното разграничаване на вещта от останалите. Ето защо и основен
индивидуализиращ елемент на правото на собственост на недвижим имот са неговото
местонахождението (конкретна връзка с определена територия) и граници - установими на място белези, позволяващи обособяването му от
околните имоти. При отричането на чуждо право, то именно става обект на
изследване, както е указано и с доклада на ответника негова е тежестта да
докаже факти, от които законът извлича правото на собственост - в случая,
предоставено от държавата при преобразуване право на собственост и
придобиването му по реда на правоприемство. И по
отношение на отрицателния установителен иск обаче в
сила е правилото, че процесът следва да осигури защита на легитимен интерес.
Този интерес произтича от опасността да бъде засегната призната от закона
възможност за ищеца, а предметът на спора бива редуциран до въздействието на
извънсъдебно претендираното право върху правната
сфера на ищеца. В тази насока е и утвърденото разбиране с Търкувателно
решение № 8/2012 от 27 ноември 2013 год. ОСГТК на ВКС, че „правен интерес от
отрицателния установителен иск за собственост може да
е налице и когато ищецът заявява самостоятелно право върху вещта, както и при
конкуренция на твърдяни от двете страни вещни права
върху един и същ обект.“
С обособяване на недвижим обект по начин,
позволяващ еднозначно отграничаване от останалите,
той става годен за притежание. Според чл. 26 ал. 1 от Закона за кадастъра и
имотния регистър всеки самостоятелен обект в сграда получава идентификатор.
Така утвърденият подход за индивидуализиране на самостоятелни обекти позволява
еднозначната му идентификация. Без значение за правото на собственост остава
съответствието на обособяването на строителните норми. Обособяването на
конкретен обект осигурява осъществяване на фактическа власт, на което положение
законът придава правно значение (чл. 68 и сл. ЗС), а и придобиване на право
дори и срещу волята на собственика, ако той бездейства при демонстрирано
незачитане на изключителното му право, а обособената част съответства на
критериите за самостоятелен имот (чл. 79 и сл. ЗС). В случая ищецът се
легитимира като титуляр на права върху обособени при тези условия обекти,
което, според настоящия състав е необходимо, но и достатъчно, за да обоснове
правен интерес за ищеца да оспорва претенциите на ответника. Понеже при
предявения отрицателен установителен иск правото на
собственост на ищеца не се включва с обхвата на пресъдено
нещо, изследването му остава безпредметно. С оглед нормата на чл. 6 ал. 2 ГПК
предметът на спора, обуславящ и формиране на сила на пресъдено
нещо налага изследване дали ответникът притежава права върху обособената площ
от сградата на административен адрес бул. ********* в очертанията на
самостоятелен обект с идентификатор 68134.1001.487.1.14 и
самостоятелен обект с идентификатор 68134.1001.487.1.17.
Ответникът не оспорва факта на обособяване
на тези обекти, а противопоставя възражение това да е станало без да е дал
съгласие с твърдение да заемат площ от притежаван от него единен обект с обща
площ от 361 кв.м. Понеже легитимният интерес на ищеца е ограничен до
смущаващото въздействие върху реализацията на принципно произтичащото от легитимиращите
го документи правно очакване да свои процесните
обекти, предметът на настоящото производство не касае представата на ответника
за границите на твърдяния за принадлежащ му имот, а е
ограничен до възникнало в негова полза право на собственост върху покритата от процесните обекти площ. В тази насока, както е указано на
ответника с доклада, той дължи да докаже фактите, от които законът извлича
твърдяното от него изключително право върху индивидуализираните с индикатор процесни обекти.
Съгласно чл. 154 ГПК всяка страна в съдебно
производство дължи да установи фактите, на които основава своите твърдения,
освен ако законът предписва предположение за съществуването им. По силата на
чл. 235 ал. 2 ГПК съдията дължи да изгради непосредствен извод за значимите за
спора факти и обстоятелства. Изключение от правилото е възможно само когато е
изрично установено. Законът обвързва всеки съд да зачете дадено вече разрешение
на конкретен спор при участието на същите страни (чл. 297 ГПК). Решението обаче
формира сила на пресъдено нещо върху конкретно по
съдържанието си искане. Предмет на предходно приключилия спор между страните е
правото на собственост върху обект, ситуиран в
конструктивно обособена сграда с административен адрес: бул. “********* Видно и
от неоспореното разрешение за строеж № 319 от 05.06.85 г., то предвижда
реализация на съгласувани проекти за “фирмени магазини” на адрес бул. “*********.
Конструктивното им обособяване следва и от обяснителната записка към
неоспорената проектосметна документация за обект “Магазини “РИЛА”, инвеститор
“С.К. РИЛА”, проектирано 1984 г.- обектите са разграничени според придадените
номера на сградите в които се намират, а търговски обект “Мъжки бутик № 56” е с
указана търговска площ от 67 кв.м. и без складово помещение, но с предвиден
достъп до общи площи с обект “Трикотаж № 54”. Следователно, тези обекти са еднозначно конструктивно разграничени от
обект “Спортен магазин”. Конструктивното им обособяване и понастоящем е установено
от вещото лице М..
Предмет на решението на административния съд е
валидността, съответно законосъобразността на конкретен административен акт.
Извън така очертаните рамки остава правото на собственост, поради което
инцидентно формирани от административния съд изводи не ползват гражданския съд
при разрешаване на спор за собственост. Дори хипотетично да се приеме, че
фактически извод може да бъде изведен и от решение от 05.07.2004 г. по а.х.д. №
1550/2000 г. на СГС, ІІІ-б с-в, разгледаният спор касае право на възстановяване
собствеността върху магазин № 29, идентифициран като находящ
се на бул. “*********
Видно от диспозитива на
решение от 16.02.2007 г. гр. дело № 10810/2004 г. на СРС, 26 с-в между страните
е разрешен спор досежно търговско помещение, находящо се “под сградата на бул. “*********построена върху
УПИ I, VII от кв. 351 по плана на гр. София, местност “Центъра”. Макар и спорът
да е разрешен и при участие на ищеца в настоящото производство, негов предмет е
правото на собственост върху конструктивно обособен имот, различен от процесните. Видно и от мотивите на това решение изводите на
съда за настъпило правоприемство по силата на
включване на имота в баланса на СО “Рила” и съответно в уставния фонд на фирма
с държавно участие “Рила”, са ограничени до така обособения имот.
При тези обстоятелства недоказано остава
твърдението на ответника, че спорните
имоти съставляват част от единен имот, което препятства и възможността да бъдат
възприети в настоящото производство, относимо към
конструктивно обособени други обекти. Ето защо ответницата дължи да установи,
че заетата площ от разпознатите при заснемането им и отразяването в кадастъра
на процесните конструктивно обособени имоти, е била
включена в капитала на дружеството към 31.03.1991 г., с който момент
публикацията в “Държавен вестник” свързва правоприемството
при преобразуване.
Действащият процесуален закон утвърждава
процесуална дисциплина при разглеждане на делото, но не предписва срок за
упражняване на процесуалното право по чл. 183 ГПК. Заявеното искане за представяне
на оригинал или официално заверен препис задължава страната, представила
заверени от нея копия, да докаже наличието на оригинал, от който копията са
извлечени. Законът изрично указва и последиците от неизпълнение на това
процесуално задължение - копията се изключват от доказателствата по делото.
Страната има право и възможност да докаже
твърденията си, но, по аргумент от чл. 64 ал. 1 ГПК, дължи да съобрази
установените от закона и определените от съда срокове както при изясняване
позицията си по спора, така и при ангажиране на доказателства в нейна подкрепа.
Съдът изрично е задължен от чл. 157 ал.
1 ГПК да определи срок за събиране на допуснати доказателства, който е овластен и да продължи. С определение от съдебно заседание
на 24.11.2023 г. ответникът е задължен да представи оригинал на документите, а
именно: Заповед № РД-17-35/20.06.1991 г. с Приложение № 12, Заповед № РД -
17-233/5.8.1991 г., амортизационен план. Двукратно е осигурена възможност за
ответника да представи тези документи в оригинал при изрично указание и за
последиците от евентуално бездействие. Констатираното неизпълнение на
процесуалното задължение наложи и изключване на тези доказателства от
подлежащите на обсъждане по същество.
Същевременно обаче от обявленията на “Държавен вестник”
се установява, че съд е установил предпоставките за образуване на държавна
фирма “Р.-К.”, придобиваща активите на “Рила” - София по баланса към 31.03.1991
г. съгласно разделителен протокол, преобразувано впоследствие в “Р.-К.” ЕООД.
Такъв протокол по делото не е представен. При все това налице са косвени данни,
че идентифицирания преди 31.03.1991 г. магазин с административен адрес бул. *********
- Мъжки бутик, е включен в баланса на “Р.-К.” ЕООД с придаден номер 31. При тези
обстоятелства и отсъствието на каквито и да било обстоятелства, които да внасят
съмнение, настоящият състав приема за доказано, че магазин № 31 е включен в
капитала на “Р.-К.” ЕООД.
Както бе посочено, обект на правото на собственост
е само еднозначно обособен недвижим обект. От обяснителната записка към
проектосметната документация се налага извод, че магазин с № 56, разположен на
партер, е с търговска площ от 67 кв.м. с вход откъм ул. “Аспарух” и достъп до
неустановени по площ обслужващи помещения. От заключението на вещото лице М. се
налага извод, че в рамките на сградата с административен адрес се намират и
двата процесни обособени понастоящем обекта, чиято
обща площ възлиза на 139,86 кв.м. Видно и от представените скици, издадени от
АГКК (л. 27 и л. 29) в очертания обем от външните стени на сградата на № 56 се
намират още два обособени имота съответно с номер 15 и 16 с неустановена по
делото площ и такава без самостоятелно
предназначение.
От протокола за делба от 12.02.1941 г. (л. 157-159
от т. 2) се налага извод първоначално да са били обособени самостоятелни обекти
с площ съответно: магазин № 1 - 71,36 кв.м., магазин № 2 - 29,24 кв.м., магазин
№ 3 - 17,80 кв.м., магазин № 4 - 38,16 кв.м. и магазин № 5 - 39,26 кв.м. или
обща площ за самостоятелните обекти от 195,82 кв.м. От приложената ръчна скица
по л. 160 от т. 2 се установява обособен в съседство на магазин V и “маг. VI” с
подход към друго помещение. Двете обособени помещения са без указана площ.
Представеният проект с указание да касае Витоша №
52, № 54 и № 56 не позволява ориентиране от неспециалист. Въпреки указаната на
ответника необходимост за изясняване на делото от фактическа страна да докаже
правото си на собственост върху обособените понастоящем процесни
имоти с определение от 19.05.2023 г. и изрично дадена допълнителна възможност с
протокол от 24.11.2023 г. При тези съображения настоящият състав не намира
основание за извод, че магазин № 31 с изводима от счетоводните записи търговска
площ от 67 кв.м. и неустановена в процеса площ на обслужващи помещения
съвместно с “трикотажен магазин”, изчерпва обособеното от външните стени на
сградата партерно пространство.
Напротив, визуално самостоятелен обект с
идентификатор 68134.1001.487.1.17
съответства на очертанията на “маг. IV” и “маг. V” от наличния по делото проект
за съпритежателски дом на мястото на д-р Х.А.В.(л. 408 от т. 2), а и отразената
им площ в приложената ръчна скица е равна на сбора от площите на тези два
обекта. Самостоятелен обект с идентификатор 68134.1001.487.1.14 откъм местоположение и площ съответства на “маг.
I” от същия проект и указана в скицата площ. При положение че не се доказа по
делото очертанието на магазин № 31 с търговска площ от 67 кв.м., а и
местоположението на площта с указано според обяснителната записка “обслужващите
площи на мъжки бутик и трикотажен магазин”, извод за припокриването им с процесните обекти е невъзможен. Оттук произтича и
невъзможността за извод, че отстояваното от ответника право на собственост
обхваща и процесните самостоятелни от правна гледна
точка обекти, обуславящо и уважаване на отрицателния установителен
иск изцяло.
По разноските.
Предвид установения изход от спора
ответникът дължи да възстанови направените от ищеца и доказани по делото
разноски съгласно представения списък, наличен по л. 206 от том 3 на делото.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от “Р.” ЕООД, ЕИК ********с адрес по делото: гр.
София, ул. ********срещу “Р.К.” ООД, ЕИК ******** с адрес по делото: гр. София,
бул. “********, че “Р.К.” ООД, ЕИК ********
не е собственик на
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1001.487.1.14 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18-108/13.12.2016 г. и Самостоятелен обект с
идентификатор 68134.1001.487.1.17 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18-108/13.12.2016 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК “Р.К.” ООД, ЕИК ******** с адрес по делото:
гр. София, бул. “******** да заплати на “Р.” ЕООД, ЕИК ********с адрес по делото: гр. София, ул. ********сумата от 22226,45 лв. – разноски за първоинстанционното разглеждане на делото.
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба пред Апелативен съд-София в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: