№ 3255
гр. София, 26.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20231110141971 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД
срещу Н. С. Г. и С. Й. И., с която са предявени установителни искове за признаване на
установено в отношенията между страните, че всеки един от ответниците дължи на
ищцовото дружество следните суми: 413, 55 лв. – дължима, но незаплатена топлинна
енергия за периода от м. 05.2019 г. до м. 04.2022 г. за топлоснабден имот в
************************, аб. № *******, 66,33 лв. – мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 25.10.2022 г., 16, 31 лв. – дължимо, но
незаплатено възнаграждение за услугата дялово разпределение за периода м.10.2019 –м.
04.2022 г., 3, 38 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
от 01.12.2019 г. до 25.10.2022г., ведно със законните лихви върху главниците, считано от
датата на подаване на заявлението до окончателно изплащане на сумите, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 61723/2022 г. по описа на Софийски районен
съд, 88 с-в.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Твърди, че ответниците са собственици на процесния имот. Сочи, че в случая
действащи между страните са Общите условия, одобрени с Решение на ДКЕВР от 2016 г.
Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна
енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена,
1
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дялово разпределение. Твърди, че съгласно чл. 33 , ал. 1 и ал. 2 ОУ потребителите дължат
плащане в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се издава фактура, а при
неизпълнение в срок на задълженията по изравнителната сметка, клиентите дължат
обезщетение за забава. Сочи, че въз основа на чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна
енергия между потребителите в сграда -етажна собственост се извършва по системата за
дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по
чл. 139а ЗЕ. С решение на общото събрание на етажната собственост на сградата е взето
решение дяловото разпределение да се извършва от „Техем Сървисис“ ООД, като е сключен
и договор с подизпълнител – „Директ“ ООД, което дружество е изготвило изравнителни
сметки на база реален отчет на уредите на дялово разпределение.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Н. С. Г. чрез адв. Д.,
в който се поддържа становище за нередовност, недопустимост и неоснователност на иска.
Твърди се, че исковата молба не била подадена чрез юрисконсулт с надлежно учредена
представителна власт. Оспорва се качеството потребител на ответника Г., като се излагат
конкретни твърдения, че за процесния период тя е била лишена от възможността да ползва
имота въз основа на съдебно решение, а впоследствие имотът бил продаден на публична
продан, поради което нито тя, нито другият ответник имали качеството потребители.
Оспорва твърденията за доставено количество топлинна енергия в имота, както и че
дяловото разпределение е извършено точно. Оспорва наличието на облигационни
отношения с фирмата за дялово разпределение, за която се твърди да го е извършвала. Сочи,
че не става ясно какви суми и на какво основание се претендират от нея, нито става ясно за
всеки конкретен месец каква сума се претендира. Прави възражение за погасителна давност.
Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от С. Й. И., подаден чрез адв. Д.,
в който е заявено становище за неоснователност на предявения иск. Посочено е, че в
процесния период имотът е бил отчужден въз основа на публична продан, поради което и
ответниците нямат качеството потребители. Моли за отхвърляне на иска и претендира
разноски.
С определение от 23.05.2024 г. като трето лице-помагач на ищеца е конституирано
„Директ“ ООД. Третото лице-помагач не изразява становище по същество.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявените субективно съединени искове намират правната си квалификация в чл.
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
По допустимостта:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 61723/2022 г. по описа на СРС, 88 с-в вземанията по
2
настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение от 29.11.2022 г.
Заповедта е връчена на длъжниците и в срок всеки от тях е подал възражение, поради което
са дадени указания по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият
процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна
идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и
настоящото дело, като предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по
същество.
По основателността:
Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга
за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на облигационно
правоотношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е
доставил топлинна енергия в твърдените количества и за него е възникнало насрещно
задължение за заплащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през
исковия период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в претендирания
размер.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период) потребител, респ.
клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик
на имот, които ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора
за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което
е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това
качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни отношения с ищцовото дружество.
Според дадените задължителни указания за тълкуване на закона, съдържащи се в т. 1
на Тълкувателно решение № 2/2017 г., постановено по тълк.д. № 2от 2017 г. на ОСГК на
ВКС собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на
доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание
и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. Когато топлоснабденият имот е жилище,
притежавано в режим на съпружеска имуществена общност, при предоставянето му след
развода със съдебно решение за ползване на единия от бившите съпрузи, по силата на чл. 57,
3
ал. 1, изр. 1 Семейния кодекс (СК) между двамата възниква наемно правоотношение. Такова
правоотношение между бившите съпрузи извежда по тълкувателен път и съдебната
практика по приложението на чл. 107, ал. 1 СК от 1985г. (отм.). Когато ползващият бивш
съпруг сключи писмен договор при публично известни общи условия с топлопреносното
предприятие, например с откриването на индивидуална партида при последното за целия
имот, тогава той става клиент на топлинна енергия за битови нужди, освен за своята идеална
част от имота, и за другата притежавана от другия бивш съпруг идеална част, поради което
дължи на топлопреносното предприятие цената на доставената топлинна енергия за битови
нужди за цялото жилище. В случая от събраните по делото доказателства се установява, че
по силата на Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ
от 22.04.1986 г. Главна дирекция за изграждане на София при СНС продава на Н. С. И.а
новопостроено жилище № 78, находящо се в жилищна сграда блок **** в ***** в *****.
Видно от издаденото от „Географска информационн систета – София“ ЕООД удостоверение
жилищната сграда със стар адрес *****, *****, ***** е с настоящ адрес *****************
и вх. Г. По делото е прието като доказателство решение № 259 от 30.03.199 г., постановено
по гр.д. № 3833/1997 г. по описа на Софийски районен съд, 92 с-в, видно от което
сключеният брак между С. Й. И. и Н. С. И.а е прекратен на основание чл. 99, ал. 1 СК /отм./.
Със същото решение на основание чл. 107, ал. 1 СК ползването на наемното жилище,
придобито по време на брака, находящо се в ******, ***** ****** е предоставено на С. Й.
И., като Н. С. И.а е осъдена да му предаде владението. Няма данни решението да е влязло в
сила. Приета като доказателство е и искова молба, подадена от Н. С. Г. срещу С. Й. И., с
която е предявен иск за делба на апартамент № 78, с адрес в ************************, в
която от ответницата в настоящото производство е заявено, че двамата с другиуя ответник са
съсобственици на процесния имот. Обстоятелството относно подадената искова молба,
както и че същата носи подписа на Н. С. Г. не е оспорено от нея.
По делото не са представени преки писмени доказателства, удостоверяващи
сключването на договор за промяна на партидата на името на С. Й. И.. Приложено е
удостоверение за поС.ен адрес на Н. С.Г., видно от което считано от 20.05.2005 г.
ответницата е с поС.ен адрес в ***********. Приложени по делото са 2 бр.общи фактури,
съответно за периода от 01.05.2019 г, до 30.04.2020 г. и за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2021 г., издадени от доставчик „Топлофикация София“ ЕАД на името на получателя С.
Й. И.. Прието като доказателство по делото е постановление за възлагане на недвижим имот
- апартамент № 78, с адрес в *****, *****, ***** на купувача по осъществената публична
продан „МИДИВЕЛ СТРОЙ“ ЕООД. В постановлението е отбелязано, че същото е влязло в
сила на 22.06.2021 г. Приложени и приети като доказателства по делото са отчетите на
топломерите, извършени от третото лице помагач за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г.
и от 01.05.2020 до 30.05.2021 г., същите съдържат неоспорен подпис на С. Й. И. и той е
отбелязан като абонат. В индивидуалните справки като клиент отново е посочен ответникът.
Освен това по делото е приложен препсис от съдебно решение по гр.д. 54628/2017 г. по
описа на СРС, 126 с-в. Решението е представено от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД в
обезличен вариант, но по инициалите на ответника може да се направи обоснован извод, че
4
касае именно до ответника и в настоящото производство С. Й. И.. Предмет на делото е цена
на доставена топлинна енергия за периода от май 2013 г. до април 2016 г. до имот с абонатен
номер 273248, който е идентичен с имота, който е предмет на настоящото дело, поради което
и съдът намира, че се касае за един и същи имот. С постановения съдебен акт, за който също
няма данни, да е влязъл в сила, е осъден ответникът да заплати на топлофикационното
дружество суми, представляващи цена на доставена топлинна енргия, мораторна лихва и
дялово разпределение. Доколкото ищецът по настоящото дело сам представя препис от това
решение за обосноваване на доводите си, че ответникът е потребител, то именно това
обстоятелство следва да се тълкува като признание на неизгоден факт от негова страна, а
именно, че единствен потребител на топлинна енергия за имота е С. Й. И.. Следва да се
направи извод, че между ищеца и ответника е съществува договорка, по силата на която
именно С. Й. И. отговора за изпълнение на задълженията по договора за доставка на
топлинна енергия. Всички тези установени обстоятелства дават основание на съда да
приеме, че за част от процесния периода, а именно от 01.05.2019 г. до влизане на
постановлението за възлагане в сила /22.06.2021 г./ титуляр на качеството потребител на
топлинна енергия за имот с адрес ********************* е бил именно С. И. Й.. Приетите
като доказателства писмени документи създават верига от косвени доказателства относно
обстоятелството, че между „Топлофикация София“ ЕАД и С. И. Й. е съществувала
индивидуална уговорка относно качеството потребител. Константна е практика на ВКС,
формирана по реда на чл. 290 от ГПК, по въпроси относно косвените доказателства.
В решение № 226/12.07.2011 г. по гр. дело № 921/2010 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, е прието
следното: Пълното доказване е онова, което води до несъмненост в извода за
осъществяването или не на даден релевантен за спора факт или обстоятелство. Пълно
доказване се изисква при главното и обратно доказване, за да постигнат своята цел, докато
за насрещното доказване е достатъчно и само непълно доказване - при което се създава
вероятност в съществуването или не на дадени факти и обстоятелства. Пълното доказване
може да бъде осъществено, както чрез преки, така и чрез косвени доказателства.
Преките доказателства пряко, непосредствено установяват обстоятелствата, отнасящи се към
основния факт. Косвените доказателства дават указание за основния факт само косвено. Те
установяват странични обстоятелства, но преценени в съвкупност с другите, служат за
установяване на основния факт. Във веригата от косвените доказателства се включват и
онези факти, които косвено установяват други косвени доказателства, непосредствено
свързани с основния факт. Всяко едно от доказателствените средства може да бъде източник
било на косвено, било на пряко доказателство, като гражданският процес не въздига
определени видове доказателственисредства (веществени, писмени, гласни, признания на
страните и заключения на вещите лица) като по-значими или категорични в сравнени с
други. Те се преценяват поотделно, но и в съвкупност по правилата на чл. 188 от ГПК от
1951 г.(отм.) и съответно - чл. 235 и чл. 12 от ГПК от 2007 г. Пълно доказване може да се
осъществи и само при косвени доказателства, стига косвените доказателства да са несъмнено
установени, достоверни и да са в такава връзка с другите обстоятелства, че да се установява
без съмнение главният факт. Подобно разрешение е възприето и в решение № 31/9.03.2012
5
г. по гр. дело № 502/2011 г. на III-то гр. отд. на ВКС, а именно: Доказването е процес по
установяване на истината относно фактите, релевантни за спорното право и предопределя
правните изводи на съда. Когато доказването има за предмет факти, за които доказващият
носи доказателствената тежест, то е главно. Главното доказване трябва винаги да е пълно,
т.е. да създава сигурно убеждение у съда в истинността или неистинността на съответното
твърдение. Доказването се осъществява с доказателствени средства. Последните са косвени,
когато чрез тях се доказват релевантни факти, въз основа на които съдът може да направи
логически извод за осъществяването на правнорелевантни факти. Последните са такива
факти от живота, от доказването на които може да се заключи, че определен факт, предвиден
в хипотезиса на приложимата правна норма, се е осъществил. За да се постигне чрез косвени
доказателствени средства пълно доказване, е необходима такава система
от доказателствени факти, която да създаде сигурност, че фактът, индициран чрез
съвкупността на доказаните доказателствени факти, наистина се е осъществил. В подобен
смисъл е и приетото в решение № 841/19.01.2010 г. по гр. дело № 3530/2008 г. на IV-то гр.
отд. на ВКС. Преценката на такива косвени доказателства и дали те в своята съвкупност са
достатъчни за установяването на главния доказателствен факт, съдът следва да извършва по
свое вътрешно убеждение, предвид конкретиката на всеки отделен случай, съгласно чл.
12 и чл. 235 от ГПК – решение № 61 от 1.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4578/2015 г., IV г. о.,
ГК.
Ето защо и въз основа на изложените мотиви съдът достига до извода, че ответницата
Н. С. Г. не се легитимира като потребител на топлинна енергия по отношение на процесния
имот. Ответникът С. Й. И. се легитимира като потребител на топлинна енергия и отговаря за
заплащането на цената й, но единствено за периода от май 2019 г. до юни 2021 г., когато въз
основа на публична продан топлоснабденият имот е придобит от трето неучастващо по
делото лице. Водим от горното съдът намира, че исковете срещу Н. С. Г. следва да бъдат
отхвърлени само на това основание, а срещу С. Й. И. са основателни за периода, през който
същият се легитимира като съсобственик и единствен ползвател на имота , респективно
единствен потребител на топлинна енергия по уговорка с „Топлофикация София“ ЕАД.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните отношения между страните се
регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР. Тези общи условия се публикуват наи-малко в един
централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и според
изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. Следователно,
приемането на общите условия от абоната става по силата на закона, след изтичане на срока
за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такива.
Прието като доказателство по делото е извлечение от вестник „Монитор“, видно от което
Общите условия са публикувани на 11.07.2016 г. По делото нито се твърди, нито се доказва
ответникът да е възразил срещу прилаганите от ищеца общи условия или да е предложил
сключването на индивидуално споразумение с него, поради което и с оглед изложените по-
6
горе съображения, че в рамките на исковия период същият е бил собственик на процесния
недвижим имот съдът прави извод, че между него и ищеца е възникнало договорно
правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него
права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия
в сграда-етажна собственост (СЕС) се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в Наредба № 16-
334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на СЕС се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/,
като според чл.145, ал.1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в СЕС, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа
на показанията на топломерите в отделните имоти. По делото са представени и приети като
писмени доказателства Протокол от 01.11.2001 г. от проведено Общо събрание на етажните
собственици в жилищната кооперация, където се намира процесният имот –
***************, на което е взето решение за сключване на договор с „ТЕХЕМ
СЪРВИСИС“ЕООД за извършване на услугата индивидуално измертване на потреблението
на топлинна енергия. Приложен е единствено договор от 03.06.2020 г., сключен между
„Топлофикация София“ ЕАД и „Директ“ ЕООД за извършване на услугата дялово
разпределение. „Диекрт“ ЕООД е конституирано като трето лице помагач с мотивите, че
дружеството е било подизпълнител на „Техем Съривиси“ ЕООД и именно то е извършвало
дяловото разпределение, това обстоятелство не се оспорва от ответника И.. Освен това
третото лице помагач е представило по делото отчети на уредите в топлоснабдения имот,
които носят подписа на ответника С. Й. И. и не са оспорени от него, следователно и съдът
намира, че в случая дяловото разпределение е извършвано от „Директ“ ЕООД.
От представените и приети като доказателства по делото документи от топлинния
счетоводител се установява, както и от становището му, се установява, че по отношение на
процесния топлоснабден имот е начислявана топлинна енергия за отопление, топла вода и
сгрдна инсталация. За периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. е измерено количество
потребена топлинна енергия за сумата от 319, 29 лв. без ДДС или 383, 15 лв. с ДДС, за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. е измерено количество потребена топлинна енергия
за сумата от 356, 46 лв. без ДДС или 427, 75 лв. с ДДС, а за периода от 01.05.2021 г. до
30.06.2021 г. е измерено количество потребена топлинна енергия за сумата от 13, 52 лв. без
ДДС или 16, 22 лв. с ДДС. Предвид изложеното съдът намира за доказано, че сградата в
режим на ЕС, намираща се на процесния адрес е била топлоснабдена през целия исков
период. Ответникът И. не оспорва и това обстоятелство. Деистващата през процесния
период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна
енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от
следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска,
респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006г.; 2)
7
на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна
вноска и 3) по реална месечна консумация. Следователно, при определяне стоиността на
деиствително потребената през процесния период топлинна енергия, следва да бъдат взети
предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват
дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват
реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на
индивидуалните уреди за измерване. В случая е осигурен достъп до имота за отчитане на
индивидуалните топломери и видно издадените изравнителни сметки за периода от
01.05.2019 г. до 30.06.2021 г. общо начислената сума за доставена топлинна енергия е в
размер 827, 12 лв. с ДДС. Няма данни за плащане на задълженията от страна на потребителя
С. Й. И., такива твърдения нито са въведени, нито са представени доказателства. При това
размер от 413, 55 лв. и за периода от 01.05.2019 г. до 30.06.2021 г.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца, клиентите заплащат цена за услугата
„дялово разпределение“, извършвана от избран от клиента Търговец /ФДР/, като стойността
й се формира от цената за обслужване на партидата на клиента, вкл. изготвянето на
изравнителните сметки и цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на
уредите в имота на Клиента, за отчитане на уредите за дялово разпределение извън
обявените от търговеца дати, се заплаща допълнителна цена, по ценоразпис определен от
Продавача. Редът и начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от
продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата. Задължението за заплащане на
цената за дялово разпределение следва и от разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от Общите условия,
съгласно която клиентите заплащат на Продавача стойността на услугата дялово
разпределение, извършвана от избран от тях търговец.
Ето защо към стоиността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се
добавят и дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение. В
случая се претендира заплащане на стойността на услугата за периода от 01.10.2019 до
30.04.2022 г., т.е. за 29 месеца. Доколкото се установи, че от юли 2021 г. процесният
топлоснабден имот е собственост на трето неучастващо по делото лице, то за период от 11
месеца такса дялово разпределение не се дължи от ответника С. Й. И., следователно
изчислено по реда на чл. 162 ГПК вземането възлиза на сумата от 10, 12 лв., дължима за
периода от 01.10.2019 г. до 30.06.2021 г.
Всяка една от посочените по-горе суми следва да се присъди ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 14.11.2022 г. до окончателното
им заплащане.
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на исковете за обезщетение за забава предполага установяване от
ищеца наличието на главен дълг; изпадане на ответника в забава и размера на
обезщетението за забава. Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца от 2016 г., в
сила от 10.08.2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на месеца, за които
8
се отнасят.
Съдът намира, че мораторната лихва следва да бъде изчислена като се вземе предвид,
че за вземанията по за отоплителен сезон 2019г./20120г. потребителят изпада в забава на
15.09.2020 г., а по отношение на вземанията по обща фактура за отоплителен сезон 2020
г./2021 г. потребителят изпада в забава на 15.09.2021 г., видно от приетите като
доказателства общи фактури и посоченият в тях срок за плащане. По отношение на
вземанията за май и юни 2021 г. съдът намира, че тълкувайки закона и общите условия
потребителят е изпаднал в забава на 15.08.2021 г. По изложените съображения, определена
по реда на чл. 162 ГПК, съдът счита, че размерът на лихвата за забава върху главното
задължение за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 25.10.2022 г., попадащ
в обхвата на общите условия от 2016 г., се равнява на сумата от общо 132, 26 лв. Доколкото
предявеният иск е в по-нисък размер /66, 33 лв./ и с оглед диспозитивното начало, искът
следва да бъде уважен в пълен размер.
По отношение на задължението за цена на услуга за дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение
от дата, предхождаща подаването на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 16.11.2021 г. и
касаеща процесния период, поради което предявеният акцесорен иск за лихва за забава върху
задължение за цена на услуга за дялово разпределение в размер на 3.30 лв., начислена за
периода от 01.12.2019 г. до 25.10.2022 г. е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.
По отговорността за разноски:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР No 4/18.06.2014
г. по тълк. дело No 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението
на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. При този изход на
спора – частична основателност на предявените искове, право на разноски има всяка от
страните, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на заявителя - ищец се следват направените
разноски в производството по ч. гр. дело № 61723/2022 г. по описа на СРС, 88 състав, както
и в исковото производство, съразмерно с уважената част от исковете срещу С. Й. И., които
съответно възлизат на 36, 75 лв. - платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение
и на 127, 40 лв. - платена държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и такса за
съдебно удостоверение. Съдът определи в минимален размер юрисконсултското
възнаграждение на заявителя - ищец в двете съдебни производства на основание чл. 78, ал. 8
ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), като съобрази вида и обема на извършената деиност от
процесуалния му представител, както и липсата на фактическа и правна сложност на делото,
приключило в рамките на едно открито съдебно заседание.
Ответницата Н. С. Г. има право на сторените от нея разноски, поради което следва да
й бъде присъдена сумата от общо 800 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение пред
9
заповедния и исковия съд.
Ответникът С. Й. И. също има право на сторените разноски съразмерно с отхъврената
част на иска. Представени са доказателства за сторени разноски в заповедното
птроизводство 100 лв. за адвокатсков вънаграждение и в исковатото произовдство 400 лв. за
адвокатсков възнагрждение, поради което и претенцията следва да бъде уважена 2 лв за
заповедното производство и 8 в. за исквото производство с оглед изхода на делото.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б
срещу С. Й. И., ЕГН **********, с адрес в *********** установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че С. Й. И. дължи на Топлофикация София“ ЕАД следните суми: 413,
55 лв. – дължима, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01. 05.2019 г. до 30.06.2021
г. за топлоснабден имот в ************************, аб. № *******, 66,33 лв. – мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 25.10.2022 г., 10,
12 лв. – дължимо, но незаплатено възнаграждение за услугата дялово разпределение за
периода 01.10.2019 – 30.06.2021 г., ведно със законните лихви върху главниците, считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на 14.11.2022 г. до окончателно
изплащане на сумите, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
61723/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 88 с-в, като ОТХВЪРЛЯ иска за
заплащане на цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.07.2021 г. до 30.04.2022
г., иска за възнаграждение за услугата дялово разпределение над уважения размер от 10,12
лв. до пълния предявен размер от 16, 31 лв. и за периода от 01.07.2021 г. до 30.04.2022 г.,
както и иска за лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово
разпределение в размер на 3, 38 лв. за периода от 01.12.2019 г. до 25.10.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б срещу Н. С. Г., ЕГН
**********, с адрес в ****************************** установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Н. С. Г. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми: 413,
55 лв. – дължима, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022
г. за топлоснабден имот в ************************, аб. № *******, 66,33 лв. – мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 25.10.2022 г., 16,
31 лв. – дължимо, но незаплатено възнаграждение за услугата дялово разпределение за
периода 01.10.2019г. –30. 04.2022 г., 3, 38 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово
10
разпределение за периода от от 01.12.2019 г. до 25.10.2022 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 61723/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 88 с-в.
ОСЪЖДА С. Й. И., ЕГН **********, с адрес в *********** да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Ястребец“ № 23Б на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 36, 75 лв.,
представляваща разноски в производството по ч. гр. дело № 61723/22 г. по описа на СРС, 88
състав, както и сумата от 127,40 лв., представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на
С. Й. И., ЕГН **********, с адрес в *********** сумата от 2 лв., представляваща разноски
в производството по ч. гр. дело № 61723/22 г. по описа на СРС, 88 състав, както и сумата от
8 лв., представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на
Н. С. Г., ЕГН **********, с адрес в ****************************** сумата от 400 лв.,
представляваща разноски в производството по ч. гр. дело № 61723/22 г. по описа на СРС, 88
състав, както и сумата от 400 лв., представляваща разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца – „ДИРЕКТ“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софииски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните и третото лице помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11