РЕШЕНИЕ
№ 322/16.2.2023г.
гр. Пловдив, 16.02.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в открито заседание на петнадесети септември, през две хиляди двадесет и
втората година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева
при секретаря Ваня
Петкова,
като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 1429 по описа на съда за 2022
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Дял трети, Глава десета,
Раздел първи от АПК, във връзка с чл.40 от Закона за достъп до обществена
информация /ЗДОИ/.
Образувано е по жалба на Т.И.Д. ***, изпратена по
подсъдност на настоящия съд от АССГ, депозирана чрез пълномощника на
жалбоподателя адв.Ш., против Решение за предоставяне на достъп до обществена
информация изх. № 93-00-25/05.04.2022 г. на Главния секретар на Изпълнителна
агенция „Медицински надзор“ /ИАМН/ в частта му за частичен отказ от
предоставяне на информация по т.3 от Заявление за достъп до обществена
информация вх. № 93-00-25/22.03.2022 г., депозирано от пълномощника на
жалбоподателя до Изпълнителния директор на ИАМН.
Жалбоподателят с жалбата си възразява против отказа на
административния орган да предостави исканите от него копия на актове за
установяване на административни нарушения и наказателни постановления, като
сочи, че информацията, която се иска, съставлява обществена по своя характер,
предвид това, че касае изпълнението на правомощията на контролен орган по
административнонаказателна дейност. Сочи се, че няма изрична конкретизация в
обжалваното решение кои данни определя издателят му като чувствителни лични
данни и се излага становище, че по аргумент от чл.28б от Закона за здравето
жалбоподателят като наследник на лице - пациент, по повод чието лечение и
проведено административнонаказателно производство има правото да получи копия
от медицинската му документация.
В съдебно
заседание жалбоподателят се представлява от пълномощника му адв.Ш., която поддържа
жалбата, като излага становище за липса на конкретност на мотивите на органа за
постановения отказ касателно определянето на информация като чувствителна,
както и че ако административният орган е имал предвид, че тази информация
засяга интересите на трети лица, различни от наследодателя на жалбоподателя, то
е следвало да премине през особената процедура по ЗДОИ, а именно да поиска
съгласие от лицата, а в случай на несъгласие, да предостави информацията по
начин, по който не се допуска разгласяване на личните данни. Моли се съдът да
задължи органа да предостави достъп до исканата информация, като се претендира
и присъждането на разноски по делото.
Ответникът по жалбата – Главен секретар на ИА
„Медицински надзор“е депозирал писмени бележки с изразено становище по
съществото на спора. Акцентира се върху факта, че в обжалваното решение се
съдържа отговор по втората част на третия въпрос от заявлението за достъп до
обществена информация, а касателно процесната обжалвана част от отговора – отказът
да се представят копия от АУАН и НП, се сочи, че макар и същите да се отнасят
до осъществената от ИАМН контролна дейност, едновременно с това в тях се
съдържа информация, която представлява лични данни на лекарите и други лица,
участвали в процеса на лечението, както и чувствителни данни във връзка със
здравословното състояние на пациента, по отношение на които ЗДОИ не се прилага.
Посочено е, че съгласно чл.4, пар.1 от Регламент /ЕС/2016/679 е налице
дефиниция на понятието „лични данни“, която е имплементирана в становището,
като в тази връзка се заключава, че понеже в АУАН и НП се съдържат лични данни
на лица, търсената със заявлението и отказана информация не може да бъде
предоставена. Твърди се, че касателно здравната информация за пациента,
неговите наследници имат правото да я получат от лечебното заведение, но
искането следва да се отправи до него, а не до ИАМН. Посочено е още, че по
отношение на информацията дали има установени при проверката административни
нарушения и наложени ли са административни наказания, която се съдържа в
исканите АУАН и НП, която е част от контролната дейност на ИАМН, следва да се
приеме, че същата е предоставена с оспореното решение при отговора на първите
два въпроса. В съдебно заседание, редовно призован, ответникът не се е явил и
не е изпратил представител.
Окръжна прокуратура – Пловдив, надлежно уведомена за
образуваното производство, не е встъпила в производството и не е взела
становище.
Съдът, на първо място, намира, че жалбата е допустима.
Същата е депозирана против годен за оспорване индивидуален административен акт,
доколкото се касае до оспорване на част от решение, постановено по реда на
чл.28, ал.2 от ЗДОИ, по повод на заявление за достъп до обществена информация
от жалбоподателя, а именно по т.3 от решението, с което на практика е отказано
предоставянето на искани копия от издадени във връзка с извършена проверка
актове за установяване на административни нарушения и наказателни
постановления, което решение подлежи на обжалване пред съд, съгласно чл.40 от
ЗДОИ. Оспорването е в срок, както и с правен интерес от обжалване.
Съдът, като съобрази събраните по делото
доказателства, съставляващи приетата административна преписка, намери следното
от фактическа страна:
Административното производство е започнало по подадено
от упълномощен адвокат на жалбоподателя Д. Заявление за достъп до обществена
информация, адресирано до Изпълнителния директор на ИА „Медицински надзор“,
което е постъпило при адресата на 22.03.2022 г. В същото на основание ЗДОИ е
поискано предоставяне на информация по формулирани в три точки въпроси, а
именно: 1. Образувано ли е административнонаказателно
производство във връзка с извършена проверка /приложено е писмо с изх. №
МО-06-61-1/04.04.2018 г., касаещо уведомяване на пълномощника на жалбоподателя
за извършена проверка по жалба на Т.Д. относно проведено лечение на починалия
му баща, както и установените констатации и че за установени нарушения ще бъдат
образувани административнонаказателни производства/ срещу лекари или лечебното
заведение „УМБАЛ Еврохоспитал“ ООД; 2. Издадени ли са наказателни постановления
и ако да, влезли ли са в сила или същите са били обжалвани, съответно
отменени?; 3. В случай, че отговорите на въпросите са положителни, да бъдат представени
копия от АУАН и НП, както и да бъдат посочени номерата на делата, в случай, че
НП са били обжалвани. Посочено е, че исканата информация се желае да бъде
получена под формата на копие, предоставено по електронен път.
Заявлението за достъп до обществена информация било
разгледано от Главен секретар на ИАМН, на когото било изрично възложено
постановяването на решения за предоставяне или за отказ от предоставяне на
достъп до обществена информация със Заповед на Изпълнителния директор на ИАМН
от 25.02.2021 г. В срока по чл.28, ал.1
от ЗДОИ било издадено и решение за предоставяне на достъп до обществена
информация /ДОИ/ изх. №
93-00-25/05.04.2022 г. на Главния секретар на ИАМН, с което се предоставил
частичен достъп до обществена информация, а именно, посочено било, че във
връзка с извършена проверка на „УМБАЛ Еврохоспитал“ ООД са съставени и връчени
четири акта за установяване на административни нарушения. Един АУАН е съставен
и връчен на лечебното заведение, а три са на физически лица, служители на „УМБАЛ
Еврохоспитал“ ООД. Административнонаказателното производтво срещу „УМБАЛ
Еврохоспитал“ ООД е продължило по реда на чл.28 от ЗАНН, а на физическите лица
са връчени наказателни постановления, които не са обжалвани, влезли са в сила и
са платени. Като мотиви за фактическото непредоставяне на копия от посочените
АУАН и НП в решението е записано, че понятието „обществена информация“ се
съдържа в разпоредбите на чл.2, ал.1 от ЗДОИ, а именно обществена е
информацията, която е свързана с обществения живот в Република България и дава
възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на
задължените по закона лица. Така определената информация може да се съдържа в
документи или други материални носители, създавани, получавани или съхранявани
от задължените по ЗДОИ субекти - държавни органи, техните териториални звена и
органите на местното самоуправление в Република България. Съгласно легалното
определение, исканата информация в изложения казус, не би могла да представлява
обществена информация, съхранявана от ИАМН в качеството му на задължен субект
по чл.3 от ЗДОИ. По своя характер част от исканата информация представлява
лични данни на трети лица, а съгласно чл.2, ал.5 от ЗДОИ, той не се прилага за
достъп до лични данни. Посочено е още в мотивите и че съгласно чл.4, пар.1 от
Регламент (ЕС) 2016/679 („Регламента“ и „ОРЗД“) определя понятието „лични данни“
и означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или
физическо лице, което може да бъде идентифицирано („субект на данни“);
физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде
идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име,
идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по
един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната,
генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална
идентичност на това физическо лице. В тази връзка е отразено, че следвал
изводът, че голяма част от информацията, която е поискана със заявление за
достъп на обществена информация с вх. № 93-00-25/22.03.22 г., са така
наречените „чувствителни“ данни и като такива се ползват с най-висока степен на
защита. Като правно основание за издаване на решението е посочена разпоредбата
на чл.2, ал.5 от ЗДОИ.
От правна страна, на базата на така посоченото като
установено по фактите, както и с оглед становищата, изложени от страните, съдът
намира следното:
Обжалваният
административен акт е издаден от компетентен орган, като се установява, че
Изпълнителният директор на ИАМН, който се явява задължен субект по ЗДОИ /чл.3,
ал.1/ е определил с представената заповед от 2021 г. изрично съобразно с чл.28,
ал.2 от ЗДОИ длъжностно лице, което да взема решения за предоставяне или за
отказ от предоставяне на достъп до обществена информация. Налице е поради това
и изрична делегация на правомощия по ЗДОИ и затова издателят на оспореното решение е действал в
рамките на законоустановените и делегирани правомощия на задължения по ЗДОИ
субект, поради което и решението не е нищожно. Не е възведено в жалбата и
твърдение за нарушение на чл.28, ал.2 от ЗДОИ.
Решението обаче, в оспорената му част, макар и да
съдържа мотиви, на практика не съдържа конкретизация коя от изрично посочените
хипотези за постановяване на отказ по чл.37, ал.1 от ЗДОИ има предвид, за да се
предостави само частичен достъп до исканата обществена информация, което е
предвидено като възможност в чл.37, ал.2 от ЗДОИ. В тази насока и по своето съдържание
решението според съда не съответства изцяло на изискването на чл.38 от ЗДОИ за
посочване на правното и на фактическото основание за постановения отказ.
Напротив, налице са твърде общо изложени мотиви, от които не става ясно какво
точно е имал предвид органът, за да постанови частичния си отказ. В тази насока
следва да се има предвид, че съобразно чл.37, ал.1 от ЗДОИ, основание за отказ
от достъп до обществена информация е налице когато: 1. исканата информация е класифицирана информация или
друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон, както и в случаите по по
чл.13, ал.2; 2. достъпът засяга интересите на трето лице и то изрично е отказало
предоставяне на исканата обществена информация, освен в случаите на надделяващ
обществен интерес; 3. исканата обществена информация е предоставена на
заявителя през предходните 6 месеца. В случая, от съдържанието на решението за
отказ не би могло еднозначно да се направи извод към коя от посочените различни
хипотези съотнася отказа си издателят на акта, като по-скоро това би следвало
да е хипотезата на чл.37, ал.1, т.3 от ЗДОИ. Решението е основано на
разпоредбата на чл.2, ал.5 от ЗДОИ, която сочи, че този закон не се прилага за
достъпа до лични данни, като в същото е посочено обстоятелството, че голяма
част от информацията, която била поискана от жалбоподателя касае чувствителни
данни с най-висока степен на защита. Следва да се има предвид в тази насока, че
само отразяване на дефиницията на Регламента за защита на личните данни на
понятието „лични данни“ не е достатъчно, за да се прецени кои именно данни,
които се съдържат в непредоставените актове и наказателни постановления,
издателят на оспореното решение причислява към посочените от него чувствителни
данни. Едва в предоставените по настоящото дело писмени бележки вече се
конкретизира, че органът е имал предвид лични данни на лекари и други лица,
участвали в процеса на лечението, както и чувствителни лични данни относно
здравословното състояние на пациента. В мотивите на решението е посочено общо и
че исканата информация в разглеждания казус не би могла да съставлява
обществена информация, понеже част от нея съставлява лични данни на трети лица.
На първо място,
следва да се има предвид, че поисканата информация по т.3 от заявлението на
жалбоподателя за ДОИ, посредством предоставяне и на копия от АУАН и НП,
издадени във връзка с проверка от ИАМН, е обществена по смисъла на чл.2, ал.1
от ЗДОИ и по своя характер е официална обществена информация по чл.10 от ЗДОИ,
доколкото се съдържа в актове на длъжностни лица при държавен орган, какъвто е
ИА „Медицински надзор“, които са издадени във връзка с изпълнение на
възложените контролни функции на агенцията, респективно на нейния директор, общо
посочени по чл.3 и чл.5 от Устройствения правилник на ИАМН. В тази насока и
дали и какви актове са издадени в рамките на административнонаказателно
производство, образувано по повод на установени нарушения при осъществяване на
възложения на агенцията контрол, е
информация, която се отнася пряко до дейността на този контролен орган и като
такава категорично съставлява обществена информация по смисъла на ЗДОИ, защото
чрез получаването ѝ гражданите могат да си съставят собствено мнение
относно вида, количеството и качеството на тази контролна дейност. В случая,
както става ясно от приложеното към заявлението за ДОИ писмо до жалбоподателя,
се иска информация за актове и наказателни постановления, издадени в резултат
на инициирана по сигнал на жалбоподателя проверка от ИАМН, но следва да се има
предвид, че доколкото подателят на сигнала не е страна в
административнанаказателното производство, то за него не съществува друга
възможност да получи информация относно осъществената последваща контролната
санкционна дейност на контролния орган, като в тази насока за така исканата
информация не е налице изключение от приложното поле на закона по смисъла на
чл.8 от ЗДОИ. Действително, в съдържанието на актовете за установяване на
административни нарушения, респективно наказателните постановления, за които е
отговорено в оспореното решение, че са били издадени, принципно се съдържат
лични по характера им данни, които включват най-малко имената на издателите на
актовете и/или свидетели по АУАН, на лицата, по отношение на които са издадени
/привлечените към административнонаказателна отговорност/ и лица, по отношение
на които са били установени нарушения, както в случая – пациент. По отношение
данните относно издателите на АУАН, съответно НП, налице е практика на ВАС,
обективирана например в Решение № 13550 от 8.11.2017 г. на ВАС по адм. д.
№ 7186/2016 г., в което е прието, че независимо от това, че името е сред
идентифициращите лицето белези и принципно е част от понятието „лични данни“, имената на лицата, които упражняват властнически
правомощия и издават актове в качеството си на държавен орган, представлява
официална обществена информация, която се събира, създава и съхранява по повод
дейността на държавните органите и на техните администрации и достъпа до тази
информация е свободен съгласно разпоредбата на чл.13, ал.1 от ЗДОИ,
с изключение на предвидените в ал.2 случаи. Що се касае до посоченото от
ответната страна в становището му обстоятелство, че въпросните АУАН и НП
съдържат лични данни на лекари и други лица, участвали в процеса на лечението,
както и на пациент и посочването в тази връзка, че жалбоподателят като наследник
на пациента би следвало да отправи искането си за информация до лечебното
заведение, то посоченото становище, както и позоваването в оспореното решение
на разпоредбата на чл.2, ал.5 от ЗДОИ, не държи сметка за обстоятелството, че
със заявлението за ДОИ изобщо не се прави искане за предоставяне на достъп до
лични данни, а за предоставяне на копия на актове, издадени при изпълнение
правомощията на длъжностни лица при ИАМН. Сиреч, иска достъп до съдържанието на
документите, а не до данните на конкретните лица, за които същите се отнасят,
т.е. за начина на действие на администрацията, като в тази връзка и исканата
информация е свързана с обществения живот в страната и дава възможност на
заявителя да си състави собствено мнение относно дейността на държавните органи,
като се има предвид, че във въпросните актове се съдържа информация относно
дейността на администрацията и нейните констатации за извършени административни
нарушения, съответно тяхната оценка и даването на правна квалификация, както и
определяне на административни наказания по вид и размер, което е свързано пък с
обществената оценка за това дали администрацията действа добросъвестно и
справедливо. В тази насока и предвид
характера на исканата информация, а именно категорично общeствена такава, не следва да се отказва предоставянето
ѝ, освен при
наличие основанията на чл.37 от ЗДОИ, които следва да са установени от
административния орган, като фактът, че въпросните документи съдържат и лични
данни, в случая се явява основание за провеждане на процедурата по чл.31 от
ЗДОИ от задължения субект за искане съгласие от третите лица, за които се
отнася исканата обществена информация, за нейното предоставяне, съответно при
изразено несъгласие, извършване на преценка на обстоятелствата по чл.37, т.2 от
ЗДОИ за наличието или липсата на надделяващ обществен интерес. В тази насока е
налице и съдебна практика на ВАС, обективирана напр. в Решение № 102/2020 г. по
адм. дело 13694/2018 г., Решение № 3248/2019 г. по адм. дело № 6688/2017 г.,
Решение № 153/2020 г. по адм. дело № 13778/2018. и др. В случая, извършвайки
неправилна преценка относно това, че се иска предоставяне на лични данни, а не
на обществена по смисъла на ЗДОИ информация, административният орган е
достигнал и до неправилен краен извод само за частично уважаване на искането за
предоставяне на ДОИ, като се е позовал на нормата на чл.2, ал.5 от ЗДОИ. В
обжалваното решение не е
посочено нито чии интереси /на кое трето лице/ са засегнати от евентуалния
достъп до информация, нито дали органът е спазил процедурата по чл.31 от ЗДОИ и
какъв е бил изходът от същата, като от представената административна преписка,
за която е посочено, че е изпратена в пълнота, не е видно да е било изисквано
изрично писмено съгласие от което и да било трето лице във връзка с предоставянето
на информация на жалбоподателя по ЗДОИ. Очевидно, с оглед данните, че
пациентът, за който е налице информация в исканите копия от документи е
починал, то от същия не би могло да се иска съгласие, но доколкото е
безспорно по делото, че заявителят е негов наследник, то по аргумент от
разпоредбата на чл.28б, ал.3 от Закона за здравето, това обстоятелство не би
следвало изобщо да съставлява пречка за предоставяне на исканата от наследника
на пациента обществена информация. Видно е, освен това, от съдържанието на
приложеното към заявлението за ДОИ писмо до адв.Ш., като пълномощник на Т.Д.,
че Изпълнителният директор на ИАМН е приложил съвсем различен подход при
уведомяване на лицето относно същите тези чувствителни данни касателно здравния
статус на починалия му баща, в сравнение със сега заетата позиция по повод
отказа от предоставяне на исканата обществена информация. Тоест, дори и при
установяването, че част от искана информация засяга интересите на третото
лице/лица / сочените в становището на ответника лекари и медицински персонал/,
то задълженият субект е бил длъжен да проведе предвидената в чл.31 от ЗДОИ
процедура с оглед защитата на тези права, което от преписката не е видно да е
било сторено и липсва отразяване за това в оспореното решение. Следва, освен
това, да се има предвид, че дори и в случай на изразен изричен отказ за
предоставяне на исканата информация от третото лице/лица, това не освобождава
органа от задължението му да се произнесе, като извърши преценка налице ли е
хипотезата на надделяващ обществен интерес, което понятие е дефинирано в §1,
т.6 от ДР на ЗДОИ. Съгласно §1, т.6 от
ДР на ЗДОИ „Надделяващ обществен интерес“ е налице, когато чрез исканата
информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване
на прозрачността и отчетността на субектите по чл.3 от закона. При това
положение и ако прецени, че не е налице надделяващ обществен интерес, административният
орган би следвало да се мотивира изрично, но и в този случай търсената
информация би била дължима при спазване на правилото на чл.31, ал.4 от ЗДОИ,
във връзка с чл.чл.37, ал.2 от ЗДОИ, а именно предоставянето ѝ би
следвало да се осъществи, като се предостави частичен достъп само до онази част
от информацията, достъпът до която не е ограничен, в обем и по начин, който да
не разкрива информацията, която засяга интересите на третото лице. Както е имал
възможност да посочи ВАС в едно от цитираните по-горе свои решения разпоредбата
на чл.37, ал.1, т.2 от ЗДОИ, към която именно може да се съотнесат фактите на
оспорения частичен отказ, съдържа три юридически факта, които се намират в
различно отношение - двата трябва да бъдат налице кумулативно, но тяхното
действие се проявява само ако не е налице третият юридически факт. Двата
юридически факта, които трябва да бъдат налице кумулативно, които определя ВАС,
са „достъпът засяга интересите на третото лице“ и да „няма неговото изрично
писмено съгласие за предоставяне на исканата обществена информация“. За да
настъпи правопрекратяващото действие на тези кумулативно дадени в разпоредбата
два юридически факта по отношение на правото на достъп до обществена
информация, е необходимо да липсва надделяващ обществен интерес. Тогава, когато
е налице надделяващ обществен интерес, наличието на двете кумулативни
предпоставки - засягане на интересите на третото лице и липсата на негово
съгласие, губят своето прекратяващо правото на достъп до обществена информация
действие и за органа е налице задължение да предостави поисканата обществена
информация.
В случая, според настоящия съдебен състав липсва изобщо преценка на релевантните за
произнасянето на органа обстоятелства, като съдът намира, че предвид характера на исканата
информация, действително се касае и до надделяващ обществен интерес по смисъла
на чл.37, ал.1, т.2 от ЗДОИ вр. с §1, т.6 и т.5 от ДР на ЗДОИ и от страна на
ответника не са ангажирани доказателства, които да отхвърлят презумирания от
закона обществен интерес. Отделно
от посочено, това, че заявителят
е поискал предоставяне на копие от документи, а не просто информация относно
тяхното съдържание, не може да е основание за отказ от предоставяне на
информацията, доколкото информацията е обществена, независимо от вида на нейния
материален носител, съгласно чл.2, ал.2 от ЗДОИ.
При това положение, доколкото целта на закона е гражданите да имат достъп до
информацията в тези документи, за да си съставят собствено мнение за конкретни
обстоятелства и действия на органите на изпълнителната власт, съдът намира, че
така постановеният частичен отказ от предоставяне на обществена информация е
незаконосъобразен, като издаден в нарушение на установените
административнопроизводствени правила и немотивиран, както и в противоречие с
целта на закона. Поради това и решението в оспорената му част ще следва да се отменен
и преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне при
съобразяване на указанията по тълкуване и прилагане на закона.
При този изход
на спора и на жалбоподателя на основание чл.143, ал.1 от АПК се дължат
претендираните разноски от 10 лева, направени за образуване на делото, както и
420 лева, представляващи разноски за един адвокат.
Водим от
изложените мотиви и на основание чл.172, ал.2 и чл.173, ал.2 от АПК и чл.40, ал.3 от ЗДОИ
Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение изх. № 93-00-25/05.04.2022 г. на Главния
секретар на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ в частта му относно
постановения частичен отказ от предоставяне на достъп до обществена
информация по т.3 от Заявление за достъп до обществена информация вх. №
93-00-25/22.03.2022 г., депозирано от пълномощника на Т.И.Д. *** адв.Ш. до
Изпълнителния директор на ИАМН чрез предоставяне на копия от актове за
установяване на административно нарушение и наказателни постановления.
ИЗПРАЩА преписката на Главния секретар на Изпълнителна агенция
„Медицински надзор“ за ново произнасяне по т.3 от Заявление за достъп до
обществена информация вх. № 93-00-25/22.03.2022 г., депозирано от адв.Ш., като
пълномощник на Т.И.Д. *** до Изпълнителния директор на ИАМН, съобразно с
дадените указания по тълкуване и прилагане на закона.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ гр.София,
ул.“Св.Георги Софийски“ № 3, да заплати на
Т.И.Д. с ЕГН ********** ***, сумата от 10 лв. /десет лева/, съставляваща
размера на заплатената държавната такса за образуване на делото, както и сумата
от 420 лв. /четиристотин и двадесет лева/ лева направени разноски в
производството за един адвокат.
Решението е
окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: