Р Е Ш Е Н И Е № 17
гр. Варна, 20.02.2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският
апелативен съд, Гражданско отделение, в съдебно заседание на седемнадесети януари през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН
СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
при
участието на секретаря В. Т., като разгледа докладваното от съдия М.
Славов в.гр.д. № 515 по описа за 2017г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото
производство има за предмет въззивната
жалба на П.А.К. и Д.И.К. *** чрез адв. Мл. П. *** против решение №
1187/10.07.17г., постановено по гр.д. № 617/16г. на ОС-Варна, в частта му, с която въззивниците са
осъдени да заплатят на ищците П.Д.П. и Д.А.П. *** сумата от 85 000 евро на
осн. чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, представляваща заплатена част от продажната
цена по развален предварителен договор от 02.03.2011г. за покупко-продажба на
недвижим имот, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
подаване на исковата молба – 28.03.2016г., до окончателно ѝ изплащане;
както и сумата от 1994,60лв.,
представляваща заплатени лихви по ипотечен кредит за м.01, м.02, м.03 и
м.04.2012г., платени на 30.03.2012г. от купувачите на продавачите без
основание, на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 28.03.2016г., до
окончателно ѝ изплащане. Претендира се отмяна на решението в тези части и
отхвърляне на предявените искове за тези суми, ведно с присъждане на разноските
за двете инстанции. Поддържа се, че решението в обжалваната му част е
постановено при съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния
закон, както и е необосновано. Оспорва се приетото от съда, че е неоснователно
възражението за прихващане, релевирано от ответниците, поради това че вземането
на въззивниците за уговорената по предварителния договор неустойка /който
договор е бил развален по инициатива на продавачите поради неизправност на
купувачите, считано от 10.08.12г./, е погасено по давност на осн. 111, б. „б” от
ЗЗД. Този извод противоречи на чл. 103, ал. 2 от ЗЗД, тъй като прихващането с
погасено по давност вземане е допустимо в случаите, когато прихващането е могло
да бъде извършено и преди изтичането на давността. Оспорва се и извода на ВОС
за наличието на хипотезата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД относно втората
присъдена на ищците сума, тъй като се сочи, че същата е получена от ответниците
като обезщетение за платените от тях лихви по договора им за ипотечен кредит.
Поради това се сочи, че сумата е платена на осн. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД – като
обезщетение за забавеното плащане по предварителния договор. Оспорва се и
извода на ВОС, че ищците имат правото да получат плащане за извършеното от тях
незаконно строителство в имота, както и за поставянето на гранитогрес на пода в
дневната стая. Този извод макар и да не влияе върху крайния резултат за
отхвърляне на всички искове на ищците за подобрения поради компенсация с
вземането на ответниците за обезщетение за ползването на имота им, влияе върху
размера, до който се извършва компенсирането, тъй като има значение за
претендираното от ответниците прихващане с всички вземания на ищците. Счита се,
че ВОС е допуснал и процесуалното нарушение да извърши прихващане с
релевираните чрез това възражение вземания на ответниците, но само с вземането
им за неустойка по чл. 4.4 от предварителния договор, а останалите две
възражения е оставил без разглеждане. Не е извършено компенсиране на остатъка
от вземането на ответниците в размер на 24 685.20 лв. /представляваща
разликата над 11 778.80 лв., до който е извършена компенсация с вземането
на ищците за подобрения, до 36 464 лв., колкото е вземането на ответниците
за обезщетението за ползване на имота/ с останалите вземания на ищците против
ответниците. Освен това е изложено и друго, допуснато от съда процесуално
нарушение – въпреки аргументираното оспорване от ответниците на заключението на
повторната СТЕ в частта за определянето на средния пазарен наем за процесния
имот за периода от м. 08.12г. до датата на експертизата, съдът необосновано е
отхвърлил искането за назначаването на тройна експертиза с поставянето на
такава задача. Оставено е без разглеждане и възражението на ответниците по чл.
90, ал. 1 от ЗЗД за едновременност на изпълнението на задълженията на
насрещните страни – ответниците да върнат покупна цена, а ищците да предадат
владението на имота. Отправено е доказателствено искане за назначаване на
тройна СТЕ със задача да определи средния пазарен наем за процесния имот за
периода от м. 08.12г. до датата на експертизата.
В предвидения срок
насрещните страни П.Д.П. и Д.А.П. са депозирали отговор чрез процесуалните си
представители адв. Г. Н. и адв. Р. Р., с който са оспорили въззивната жалба
като неоснователна. Сочи се, че ВОС не е разглеждал въпроса относно това по чия
вина е развален предварителния договор. След анализ на доказателствения
материал и излагане на съответна аргументация, въззиваемите поддържат, че
ищците са били изправна страна по предварителния договор към датата за
плащането на 31.12.11г., но единствено поради забавата на ответниците такъв не
е бил сключен. Много по-късно през 2012 г. ответниците са поканили ищците да
платят остатъка от покупната цена без да определят момент и място за сключване
на окончателния договор, представяйки доказателства и за своята готовност за
това. Поради това се поддържа, че ответниците не могат да черпят права от
своето неправомерно в качеството им на бъдещи продавачи поведение, вкл. и да
претендират неустойка. От друга страна се сочи, че ответниците не са се
позовали на нормата на чл. 103, ал. 2 от ЗЗД пред ВОС, имайки
предвид направените от ищците пред ВОС оспорвания - че претендираната от
насрещната страна неустойка е прекомерна и нищожна, както и погасена по
давност. Счита се, че позоваването на нормата на чл. 103, ал. 2 от ЗЗД е
осъществено от ответниците едва във въззивната им жалба, което е недопустимо, а
от друга страна е и неоснователно. Неоснователността на възражението за
прихващане при условията на чл. 103, ал. 2 от ЗЗД произтича не само от
изтичането на погасителната давност за вземането за неустойка, но и поради
това, че не са били предпоставките на чл. 103, ал. 1 от ЗЗД. Това е така,
защото вземането на ответниците за неустойка не е било ликвидно преди
изтичането на давността, тъй като не е било безспорно между страните, нито е
било установено със СПН между тях. От друга страна се споделят и изводите на
ВОС относно претенцията им за заплащане на сумата от 1994.60 лв., за която е
прието, че е платена без правно основание.
Сочи се още, че
единственото ясно формулирано възражение за прихващане на ответниците е по
отношение на вземането им за неустойка по чл. 4.4 от предварителния договор
срещу задължението им да върнат частично платената покупна цена. Останалите
възражения за прихващане са неясни. Евентуално възприемане тезата на
ответниците би било по-удачно като резултат и за ищците – ако беше уважено
възражението им за прихващане с вземането им за обезщетение за ползването на
имота срещу задължението им за връщане на получената част от цената, то тогава
не би се погасило вземането на ищците за подобренията, при който случай пък би
се уважило искането им за признаване правото на задържане по отношение на
процесния имот.
Развити са подробни
съображения и относно възражението на ищците за прекомерност и нищожност
/поради нарушение на добрите нрави/ на претендираните от ответниците неустойки
по чл. 4.4 и чл. 4.5 от предварителния договор, с които претендират
извършването на прихващане.
Счита се за допустима
претенцията на ответниците за прихващане с вземане за обезщетение за ползването
на имота, но само за период от датата на разваляне на предварителния договор и
до датата на депозиране на исковата молба по настоящото дело, а не и за период
след това. Отделно се оспорва основателността на това вземане.
Оспорва се основателността
на направеното доказателствено искане, тъй като не е налице процесуално
нарушение на ВОС при отказа да назначи тройна СТЕ, а от друга страна и двете
заключения са компетентни, обосновани и пълни, макар и да се разминават относно
посоченото като резултати. Претендира се въззивната жалба на ответниците да
бъде оставена без уважение и да се потвърди решението в обжалваната от тях
част. Претендира се и присъждане на разноските за настоящата инстанция, вкл. и
адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗА за всеки от
предявените два иска.
В предвидения
по чл. 263, ал. 2 от ГПК срок е подадена насрещна
въззивна жалба от П. и Д.П. срещу решение № 1187/10.07.17г., постановено по
гр.д. № 617/16г. на ОС-Варна, в частта
му, с която са отхвърлени предявените от тях против ответниците П.А.К. и
Д.И.К. иск с правно основание чл. 72, ал. 1 вр. чл. 70, ал. 3 от ЗС, за
осъждане на ответниците да заплатят на ищците сумата от 44 908лв.,
представляваща извършени от страна на купувачите подобрения в имота, собственост
на ответниците, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
подаване на исковата молба – 28.03.2016г., до окончателното й изплащане, поради
неоснователност на претенцията за разликата над 11 778,80лв. до
44 908лв. и за сумата от 11 778,80лв., поради извършено по възражение
на ответниците прихващане със сумата от 36 464лв., представляваща
обезщетение за ползване на имота от ищците за периода месец август 2012г. –
месец май 2017г.; както и е отхвърлен иска на ищците за признаване право на
задържане, на основание чл. 72, ал. 3 от ЗС на подробно описания недвижим имот,
собственост на ответниците, в който претендират да са извършили подобрения в
качеството си на добросъвестни владелци, до заплащането на подобренията. Счита
се, че решението в тези му части е неправилно поради погрешно приложение на
материалния и процесуалния закон и неправилно и непълно обсъждане на
доказателствения материал, което е довело и до необоснованост на съдебния акт.
Направен е подробен анализ на събраните доказателства, от което се извежда
становището за основателност на претенцията за присъждане на увеличената
стойност на имота, вследствие на всички извършени от ищците и описани в
исковата им молба подобрения. Поддържа се, както в отговора на въззивната жалба
на ответниците, че претенцията на ответниците за вземането им за обезщетение за
ползването на имота е допустимо само за периода от развалянето на
предварителния договор и до момента на подаване на исковата молба по настоящото
дело. Отново се излага становището за неяснота относно формулираните от
ответниците възражения за прихващане досежно всяко от насрещните вземания,
които претендират да бъдат погасени чрез компенсацията. Предложили са и свой
вариант за начина на извършване на прихващането, при който непогасено ще остане
вземането на ищците за подобрения, при което пък ще е налице основателност на
искането за признаване правото на задържане на имота до плащане стойността на
подобренията. Претендира се отмяна на решението в обжалваните с насрещната
въззивна жалба части и присъждане на разноските за двете инстанции, както и на
осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА присъждането на адвокатски възнаграждения за всеки от
отхвърлените два иска на ищците.
В предвидения срок
насрещните страни К. чрез адв. П. са депозирали отговор на насрещната въззивна
жалба, с който същата е оспорена като неоснователна. Поддържа се, че ищците не
са провели пълно и главно доказване, че претендираните за обезщетяване
строителни работи са били извършени от тях и че към момента на постановяване на
решението увеличават стойността на имота. Поддържа се, че ответниците в
отговора на исковата молба са направили възражение за прихващане на всички
суми, претендирани от ищците срещу подробно посочените вземания на ответниците,
уточнени по основание и размер, а именно: неустойката по чл. 4.4 по
предварителния договор в размер на 85 000 евро; неустойката по чл. 4.5 от
предварителния договор в размер на 70 500 евро (по 50 евро на ден за
периода от развалянето на договора от 11.08.12г. до 13.07.16г.), или ако тази
неустойка бъде преценена за недължима – с вземането на ответниците за
обезщетение за ползването на имота от ищците в същия размер и за същия период;
и отново с неустойката по чл. 4.5 от предварителния договор и в размер на по 50
евро на ден, но считано от 14.07.16г. до датата на предаване на владението
върху имота от ответниците, или ако неустойката бъде преценена за недължима – с
обезщетението за ползване на имота в същия размер и за същия този период.
В изпълнение на дадените
от въззивния съд указания, въззивниците К. с молба от 28.11.17г. са уточнили
направените от тях възражения за прихващане, както следва:
1. Сумата от 85 000
евро, представляваща неустойка по чл. 4.4 от предварителния договор – за
разваляне на договора по вина на ищците, се прихваща със сумата от 85 000
евро, представляваща платената от ищците част от продажната цена на имота по
същия предварителен договор и претендирана по настоящото дело на осн. чл. 55,
ал. 1, пр. 3 от ЗЗД;
2. сумата от 70 500
евро, представляваща неустойка по чл. 4.5 от предварителния договор – за
неизпълнение на задължението на ищците да върнат владението върху имота (по 50
евро на ден за периода от развалянето на договора от 11.08.12г. до 13.07.16г.),
се прихваща със следните суми, претендирани от ищците и в следната поредност: -
със сумата от 85 000 евро, претендирана на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД;
- със сумата от 1994.40 лв.,
претендирана от ищците като платена без основание;
- със сумата от общо 40 908 лв.,
претендипана от ищците за извършени подобрения в размера на всяко едно от
подобренията и по реда, описани в молбата на ищците от 16.05.17г. за увеличение
на размера на исковете за подобрения, прието в с.з. на 08.06.17г.;
3. Ако неустойката по чл.
4.5 от предварителния договор бъде преценена за недължима – сумата от
70 500 евро, представляваща дължимо от ищците обезщетение за ползването на
имота за периода от 11.08.12г. до 03.05.17г., се прихваща с всяка една от
претендираните от ищците суми и в посочената по-горе поредност.
Въззивната жалба и
насрещната въззивна жалба са подадени в съответните процесуални срокове, от
страни с правен интерес от обжалването в съответните части на
първоинстанционното решение и при наличието на доказателства за надлежна
представителна власт за всеки от въззивниците, поради което са допустими.
Направеното от въззивниците К. (ответници в исковото производство) уточнения на
възраженията за прихващане осигурява възможността за тяхното разглеждане от
въззивната инстанция и по начина, по който същите са подредени.
За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази
следното от фактическа и правна страна:
Страните не
спорят, че на 02.03.11г. между тях е бил сключен предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот /същият е на л. 6-7/, по силата на който
ответниците К. са се задължили да продадат на ищците Петрови подробно описан
поземлен имот, ведно с построената в същия двуетажна еднофамилна сграда,
находящи се в с. Приселци, община Аврен, обл. Варна, срещу цена от 180 000
евро. Последната е следвало да се заплати на части – при подписване на
предварителния договор – сумата от 30 000 евро, на която е придададена
функцията на задатък /т. 3.1.1/; до 31.03.11г. – сумата от 50 000 евро, а
останалата част от сумата в размер на 100 000 евро е следвало да се плати
до 31.12.11г. /т. 3.1.2 и т. 3.1.3/. Сключването на окончателен договор е
следвало да стане в срок до 30 дни след пълното изплащане на цената /т. 2.4/. В
деня на подписване на предварителния договор продавачите са предали на
купувачите владението на имота, като считано от този момент купувачите са се
задължили да заплащат всички разходи, свързани с експлоатацията на имота – зе
енергии, вода, телефон, данък сгради и такса смет и др. /т. 1.3/. Продавачите
по предварителния договор са декларирали, че върху имота има вписана договорна
ипотека за сумата от 60 000 евро с кредитор „Обединена Българска банка” АД
/т. 2.8.2/.
Видно от издадените
разписки от 02.03.11г. и от 18.05.11г. /л. 9-10/, че купувачите са заплати на
продавачите сумите съответно от 30 000 евро и 50 000 евро. Остатъка
от покупната цена в размер на 100 000 евро не е бил заплатен до края на
2011г.
Видно от представените на
л. 12, 18-19 доказателства, че купувачите П. са получили от Консултантски
център „Итера” /събирач на вземания, който се сочи, че е бил натоварен и
упълномощен от продавачите К./ Покана за доброволно изпълнение, с която ищците
са били поканени в 7-дневен срок от
поканата да погасят задължението си по предварителния договор от 02.03.11г.,
заплащайки сумата от 100 000 евро. На
20.03.12г. Л. С. от КЦ „Итера” е изпратила електронно съобщение до адвокатите
на ищците /И. и Н./, с което им е изпратено предложение за споразумение. С ново
електронно съобщение от 28.03.12г. Л. С. е изпратила до адв. Н. корекции по
споразумението с оглед проведения разговор с банката и възможен вариант за
погасяване. Адв. Н. е отговорила на Л. С. на 29.03.12г. с молба да ѝ се
изпратят координатите на кредитния инспектор, отговорящ за кредита на
продавачите, изразявайки становище, че няма пречки да се придобие имота с
ипотеката и посочвайки начина на нейното заличаване след погасяване на кредита
в деня на сключване на окончателния договор. Очевидно в резултат на така
проведените преговори купувачите са заплатили на продавачите на 30.03.12г.
сумата от 5 000 евро като част от покупната цена /виж разписката на л. 8/,
както и сумата от 1994.60 лв., представляваща заплатени от продавачите лихви по
ипотечния кредит за месеците януари, февруари, март, април и май /без посочване
на годината/.
На л. 115 е представен
проект на допълнително споразумение към предварителния договор от 02.03.11г.,
датиран от „м. ….04.12г.”, с който страните е следвало да уговорят начина на
изплащане на остатъка от цената от 100 000 евро – 5000 евро, платими в
деня на подписване на споразумението, ведно със сумата от 1594.06 евро,
представляваща заплатени от продавачите лихви по ипотечния им кредит за
месеците от 01-04.12г., като за м. май 2012г. се задължават да внесат в деня на
падежа и месечна вноска от 491 евро. Остатъка от покупната цена от 95 000
евро е предвидено да се плати не по-късно от 30.08.12г. и в деня на
нотариалното изповядване на окончателния договор. Посочен е и начина на плащане
на тази сума – дължимата от продавачите част от ипотечния кредит съгласно
удостоверение на банката – по нарочната банкова сметка ***нето на
банката-кредитор, а остатъка от дължимата сума от 95 000 евро е предвидено
да се заплати в брой или по банков път на продавачите. Този проект е подписан
само от купувачите. На 04.04.12г. е съставен констативен протокол, подписан от
купувачите П. и адвокатите Й. и Н., в
който е отразено, че продавачите К. не са се явили на уговорените час и дата и
не са изпратили представител във връзка с подписване на допълнително
споразумение към предварителния договор от 02.03.11г.
С нотариална покана рег. №
5136/25.07.12г. по регистъра на нотариус Ал. Г., рег. № 194 на НК – Варна,
продавачите К. са уведомили П., че са в забава за заплащането на остатъка от
покупната цена по предварителния договор в размер на 95 000 евро, тъй като
уговорения падеж е бил до 31.12.11г. Въз основа на това и на основание чл. 87
от ЗЗД е даден на купувачите 14-дневен срок от получаването на нотариалната
покана, да изпълнят задължението си за пълно плащане на уговорената цена. П. са
били предупредени и че след изтичането на дадения срок, ще считат договора за
развален. Освен това е посочено, че при неплащане на цената, на осн. т. 4.5 от
предварителния договор, купувачите следва да върнат владението на имота поради
отпадане на основанието. Поканата е връчена на П. /чрез Д.П./ на 27.07.12г. /л.
13-14/.
На л. 15 е представен
отговор на нотариална покана от П. чрез адв. Н., с който продавачите К. са били
поканени на 10.08.12г. в посочени час и място, за да бъдат уточнени сроковете и
начина на плащане на останалата част от претендираната сума по предварителния
договор. Освен това продавачите са поканени да представят и всички документи,
необходими за нотариалното изповядване на сделката. Няма данни обаче по делото
този отговор да е бил изпращан и съответно да е бил получаван от ответниците
К., които освен това изрично оспорват твърденията на ищците в тази насока /виж
отговора на исковата молба – т. 3, б. „г”/. Съставен е констативен протокол,
датиран от 10.08.12г. и подписан от П. и адвокатите Н. и Й., в който същите са
констатирали, че продавачите К. не са се явили на посочените в поканата от
06.08.12г. място и час и не изпращат представител.
На 13.08.12г. /относно
тази дата са съвпадащите изявления в исковата молба и в отговора на исковата
молба/ ищците са предявили против ответниците иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД за
обявяване за окончателен на предварителния договор от 02.03.11г. като е било
образувано гр.д. № 11724/12г. на ВРС, ХІХ с-в. С решение № 1042/04.03.15г. ВРС
е отхвърлил предявения иск, приемайки, че поради неизпълнението на купувачите
да платят остатъка от покупната цена от 95 000 евро и липсата на готовност
да изпълнят това си задължение, изявлението на продавачите с нотариалната им
покана от 25.07.12г. е произвело действието на разваляне на предварителния
договор. Решението е потвърдено с решение № 1507/30.07.15г. по в.гр.д. №
1458/15г. на ВОС, което е влязло в сила, считано от датата на постановяване на
определение № 1488/29.12.15г. по гр.д. № 5664/15г. на ВКС, ІV г.о, с което
същото не е допуснато до касационно обжалване /л. 134-148/.
Съвпадащи са изявленията
на страните съответно в исковата молба и в отговора ѝ, че на 31.10.12г.
ответниците К. са предявили против настоящите ищци П. иск по чл. 108 от ЗС за ревандикация
на имота, по който е било образувано гр.д. № 15823/12г. на ВРС. От направената
служебна справка от настоящия състав на съда се установи, че така предявения
иск е бил уважен от ВРС, а с решение от 06.12.17г. по в.гр.д. № 1356/17г. ВОС е
потвърдил това решение. Към настоящия момент е постъпила касационна жалба от П.
против въззивното решение, която е в процес на администриране.
С оглед на така
установените обстоятелства, настоящият състав на съда намира, че действително
купувачите са били неизправна страна по предварителния договор, които в
уговорения срок до 31.12.11г. не са заплатили в цялост уговорената покупна цена
от общо 180 000 евро. Няма доказателства по делото това да е станало по
причина на самите продавачи, с което купувачите да се считат освободени от
последиците на своята забава съобразно чл. 96, ал. 1 от ЗЗД. Очевидно водените
между страните преговори /ако въпреки липсата на представени доказателства за
овластяването на КЦ „Итера” да води такива преговори от името на продавачите К.,
се приеме че те са водени от тяхно име при липсата на оспорване на това
обстоятелство от ответниците по настоящото дело/ са останали безрезултатни и
проектираното допълнително споразумение към предварителния договор не е
сключено от страните. Единствената последица от тези преговори очевидно е
заплащането на още една малка част от покупната цена от 5 000 евро, което
е станало на 30.03.12г. В крайна сметка неизпълнената част от цената е в размер
на 95 000 евро и това е дало основание на продавачите да предприемат
действия по разваляне на договора. В тази връзка с получената на 27.07.12г. от
купувачите покана, продавачите са им дали подходящ срок за изпълнение на
паричното им задължение в цялост, посочвайки и изрично волята си да развалят
договора при неизпълнение в срока. Плащане не е последвало, а по делото не се
представиха доказателства за изпращането и съответно получаването на поканата
на купувачите до продавачите от 06.08.12г. за провеждането на нова среща за
преговори по предварителния договор. При това положение следва да се приеме, че
считано от 11.08.17г. /съобразно чл.
72, ал. 1, изр. 3 от ЗЗД/ предварителния договор от 02.03.11г. е бил развален
по инициатива на продавачите и поради неизпълнението на задължението на
купувачите да платят остатъка от покупната цена, който надвишава по размер
платената част от покупната цена.
При това положение
купувачите П. имат правото до получат обратно от продавачите К., поради
отпадане на основанието за плащане, платената част от покупната цена в размер
на 85 000 евро на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 3 вр. чл. 88, ал. 1 от ЗЗД.
Поради това и първата предявена от ищците по настоящото дело претенция е
основателна, но присъждането на сумата зависи от основателността на
релевираните от ответниците правопогасяващи възражения, които ще бъдат
разгледани по-надолу.
Съобразно направеното от
ищците с молбата им от 19.04.16г. уточнение на втората предявена от тях
претенция /л. 114/, сумата от 1994.60 лв., платена на ответниците на 30.03.12г.
като заплатени лихви по ипотечния кредит на ответниците за посочените месеци, е
изплатена по повод очакваното сключване на допълнително споразумение,
удължаващо срока на договора. До подписване на такова допълнително споразумение
обаче не се е стигнало. Правната квалификация на предявената претенция е по чл.
55, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД – връщане на сумата поради неосъществяване на
основанието, на което е била платена. От коментираните по-горе доказателства се
установи, че преговори между страните са водени и най-силно доказателство в
тази насока се явява плащането от купувачите и получаването от продавачите на
30.03.12г. на още една част от покупната цена от 5 000 евро, както и на
допълнителна сума, съизмерима с платените от продавачите лихви по ипотечния им
кредит за посочените месеци. Плащане на такава сума е било предвидено в
проектираното допълнително споразумение към предварителния договор, до
подписването на което от страна на продавачите, не се е стигнало /л. 115/.
Същевременно не се установиха твърденията на ответниците, че сумата от 1994.60
лв. им е платена като дължимо от купувачите обезщетение за претърпените от тях
вреди за забавеното изпълнение на предварителния договор от страна на
купувачите. Уговорка за такова плащане не е доказана извън планираното, но
неосъществено допълнително споразумение към предварителния договор. Предявения
иск за връщане на посочената сума поради неосъществяване на основанието, на
което същата е платена, е основателен, но присъждането ѝ зависи от
основателността на релевираните от ответниците правопогасяващи възражения.
Следва обаче в тази връзка
да се отбележи, че релевираните факти, представляващи основанието на
предявената претенция за връщане на платената от ищците сума от 1994.60 лв., са
разгледани от първоинстанционният съд по същество, но при неправилно определяне
на правната квалификация като такава по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД /като
платена без основание/. Решението в тази част следва да се отмени като
неправилно и да се произнесе диспозитив с правилната правна квалификация по чл.
55, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД – като подлежаща на реституция поради плащането ѝ
на неосъществено основание.
Ищците са предявили с
исковата си молба и искове за заплащане стойността на извършените в имота
подобрения за периода от 01.04.11г. до 30.05.12г. /съобразно уточняващата молба
от 06.04.16г. на л. 92/, които са увеличили стойността на имота, на осн. чл.
72, ал. 1 вр. чл. 70, ал. 3 от ЗС, възлизащи в общ размер на 44 907.97 лв.
/съобразно допуснатото увеличение на претенцията в с.з. на 08.06.17г. пред
ВОС/, състоящи се в: изградена масивна ограда с тухли, измазана от двете
страни, откъм външните граници на поземления имот; поставяне на ограда с телена
мрежа на една от вътрешните граници на имота; поставена портална метална врата
с автоматичен механизъм за дистанционно отваряне и пешеходна метална врата;
изградена масивна стопанска постройка (гараж) с бетонна покривна плоча и скатен
покрив с дървена конструкция, покрит с ондулин; изградена масивна постройка за
хидрофор с бетонна покривна плоча и дървена покривна конструкция със скатен
покрив, покрит с ондулин; изградена бетонна армирана площадка пред гаража;
поставяне на PVC дограма и врати на лятната
кухня (навес с три стени); изградена септична яма в двора до гаража; извършено
затревяване на тревните площи, ведно с изградена система за напояване;
поставени теракотни плочи 60/60 см. във всекидневната на първи етаж в къщата;
изграден вграден гардероб в спалнята на втория етаж.
Ответниците не оспорват,
че именно ищците са поставили ограда с телена мрежа на една от вътрешните
граници на имота, както и че те са изградили масивен гараж и постройка за
хидрофор /относно последните постройки само поддържат, че са незаконни,
подлежат на премахване и са ненужни/. Относно оградата ответниците сочат, че те
са предали имота, ограден от 2 страни (откъм улиците) с масивна ограда от
бетонови колони, тухли и ковано желязо с метални портални врати за автомобили и
пешеходци. Ответниците са оспорили поставянето на автоматичен механизъм за
отваряне на гаражната врата /а ако такъв е поставен от ищците – поддържат, че
той е сменяем/, оспорват изграждането на септична яма от ищците /поддържайки,
че ответниците са я изградили съобразно одобрения проект за това/; оспорили са
полезния ефект на поставянето на PVC дограма на лятната кухня, поддържайки, че тя е демонтируема. Ответниците
твърдят, че са предали имота затревен, с
20 броя овошки и със съществуваща система за напояване. Считат, че ако в
хола е заменен паркета с гранитогрес – това е замяна на качествена с некачествена
подова настилка. Счита се, че монтирания гардероб също може да се демонтира,
тъй като е преместваема част от мебелировката.
Относно описаните по-горе
СМР първоинстанционният съд е събрал писмени и гласни доказателства, както и
експертни заключения. Видно от представеното копие на НА № 78, т. І, рег. №
1077/23.03.2005г. на нотариус Ст. Костадинова, рег. № 446 на НК, гр. Варна /л.
22-23/, че ответницата П. К. по време на брака си с ответника Д. К.
/удостоверение за ГБ на л. 102/ е закупила поземления имот в с. Приселци, общ.
Аврен, обл. Варна, представляващ УПИ І-15 в кв. 3 по плана на селото. На
23.06.05г. е било издадено на П.К. разрешение за строеж № 124 за строителството
на жилищната сграда. От представеното на л. 149 копие на обяснителната записка,
касаеща част ВиК от инвестиционния проект за обекта, представляващ двуетажната
жилищна сграда в УПИ І-15, кв. 3 на с. Приселци се установява, че тъй като в
района няма изградена градска канализация, отпадните води от всички прибори се
отвеждат до черпателна яма, която е следвало да се изгради на място с достъп за
почистване и с водоплътни стени. Посочен е и обем на ямата от 15 куб.м. Към ВиК
част от проекта е съставена и ситуация за снабдяването и отвеждането на водите,
заверена на 28.05.05г. от „ВиК” ООД – л. 150.
На 27.10.2005г. е издадено
удостоверение № 38 за въвеждане в експлоатация на изградената вече жилищна
сграда /л. 24-25/. В удостоверението е посочено, че строежът е изпълнен в
съответствие с одобрените проекти и разрешението за строеж, протокола за
строителна линия и ниво, както и изискванията към строежите.
Видно от представения от
ответниците приемно-предавателен протокол от 09.10.07г., издаден на името на
„П.” от „Спейс-П” ЕООД /л. 151/, че е доставен африкански тик с площ от 46.54
кв.м., на стойност 4421.30 лв.
На 31.05.07г. от фирма
„Мартинели” е направена поръчка за клиент П. за 23 кв.м. материали посочени
като „FIOR DI BOSCO 30/60 MARMI LEV ARIOSTEA”, а на
04.07.07г. отново от същия търговец за същия артикул стоки – искане за
материали на стойност 2216.68 евро. При направената от съда справка в
електронното публично пространство се установи, че посочената стока
представлява мраморни плочи с определен цвят и размери, поради което няма
касателство към предмета на делото.
Видно от представената на
л. 202-210 експертна оценка на построената еднофамилна къща в УПИ І-15, кв. 3
по плана на с. Приселци, изготвена от „Адванс-Адрес експертни оценки” ЕООД,
подписана от инж. М. С. /относно автентичността на документа, съдът кредитира
заключението по съдебно-почерковата експертиза – л. 271-276/, че същата е от 09
юни 2008г. и е по възлагане на ТБ „ОББ” и кредитоискател П.К.. Целта на
оценката е да се даде справедлива пазарна стойност на имота, за да послужи за
получаване на банков кредит срещу ипотека на имота. В оценката е описано за дворното
място, че в същото има декоративна стена с барбекю, настилки от естествен
камък, зелена част, навес от масивна дървесина над барбекюто и зоната за отдих,
дворна чешма, арт оформени подпорни колони и паркоместа. Описани са
довършителните работи в сградата, представляващи подови настилки - гранитогрес, теракот и ламиниран паркет,
както и стени, тавани и осветление, а за отоплението е записано, че е с камина
за дневния тракт и климатици за останалите помещения.
От показанията на
свидетелите, разпитани от ВОС се установява следното:
- относно оградата с гаражната и входната врати - св. М. знае
имота от момента на закупуването му от П. и дни след това го е посетил. Сочи,
че всички подобрения, които описва като направени от П., са извършени през
2011г., а освен това всички предварително са били съгласувани с продавачите на
имота. Описва, че двора е бил ограден и оградата е била от ковано желязо, но от
кух профил и е била на решетки, високи около 170 см. Същите били поставени
върху основа от бетонови блокчета, високи около 20-30 см. Всичко се виждало в
двора. Имало е гаражна и входни врати за двора. Първите СМР, които П. са
предприели били да премахнат съществуващата метална ограда и да иззидат плътна
стена с височина от около 2 м., откъм двете страни на двора, граничещи с път.
Сменили входната и гаражната врати с масивни такива, като гаражната е с
фотоклетка. Свидетелката В. знае къщата също от м. 03.11г. Описва
заварената ограда на двора като висока около 170-180 см., която не е била
плътна, а с тръби и решетки. Виждало се вътре в двора през решетките. По същия
начин са изглеждали и гаражната врата и пътната врата – с решетки. П. са
изградили през 2011г. нова ограда като преди това са махнали решетките, защото
къщата е на пътя и няма как да се вижда всичко. Оградата е изградена от тухли,
сменили са и вратите на входа и гаражната врата с плътни такива, а гаражната е
отваряема.
Свидетелят Л. сочи,
че е съсед по място на процесното и ответниците са закупили празно дворно място
около 1 дка, където изградили постройката. Сочи, че П. и Д. са заменили старата
оградна мрежа, изграждайки масивна ограда с височина около 2 м., която и
понастоящем е там. Посочва, че строителството на къщата е било през 2007-2008г.
Отрича да работи за ответника Д.. Според св. К. /който работи за
ответниците и поради показанията му следва да се ценят съобразно чл. 172 от ГПК/ Д. е направил нови огради около дворното място. Масивната ограда откъм
двете страни на имота е изградена от бетонни блокчета и е висока около 3-4
метра. Сочи, че самият той е водил майстори, за да мажат оградата. Сочи, че
вратите през които се влиза са железни – една малка и една гаражна. Св. К.
сочи, че св. Л. и ответникът Д. работят заедно.
- относно изградена бетонна армирана площадка пред гаража – св. М. сочи, че П. и Д. са бетонирали мястото след гаражната
врата, за да могат да си паркират колите, тъй като е било на пръст и е било
кално. Свидетелят сочи, че е присъствал на самия процес на изграждането на
площадката – изкоп, армировка и бетон. Повтаря, че за коли настилка не е имало
– имало е твърда настилка от каменни плочи – гнайс. Св. В. също сочи, че
вътре в двора не е имало паркоместа. П. са направили паркоместа от бетон,
когато са сменили гаражната врата. В двора е имало преди това алеи с камък.
Св. Л. сочи, че
ответниците са изградили и твърдите настилки в двора и около къщата – тип
пътеки, а където е гаражната врата е имало място за два автомобила, което е
било от бетон. Същите са били изградени след като била направена къщата. Самият
Д. си правил площадките за колите като му е помагало едно момче като общ
работник и е слагало арматурата. Свидетелят е присъствал на работния процес
лично и сочи, че Д. идвал за час-два и си тръгвал, защото постоянно бил в
движение. Св. К. също сочи, че ответниците са правили пътеките около
къщата, където е паркомястото, което е от бетон и свидетелят също е помагал
там, водейки работници.
- относно изградена септична яма в двора до гаража – св. М.
сочи, че ищците направили септична яма, за да има къде да отива дъждовната
вода, стичаща се от наклона на двора към барбекюто, както и от мивката,
изградена в това барбекю. Св. В. също сочи, че ищците са направили
шахта, за да има къде да се изтича водата от мивката под навеса /барбекюто/. Св.
К. сочи, че къщата е на септична яма, която е била правена от брата на Д..
- относно извършено затревяване на зелените площи, ведно с изградена
система за напояване – св. М. излага, че ищците са направили
озеленяване в дворното място като върху насипаната в него пръст са засадили
райграс и монтирали напоителна система, вкл. и към засятите от продавачите
преди това борчета. Преди това е имало трева в двора, която не е била бурени,
но не е била и райграс. Св. В. сочи, че когато имотът е бил закупен от
ищците, озеленяване в двора не е имало – било като строителна площадка. Имало
само овощни дървета, които са там и понастоящем, както и борчета, оформени като
ограда на едната страна на мястото. Ищците са направили озеленяването, както и
са изградили напоителната система, засели са райграс, засадили са и отпред
декоративни дръвчета. Св. Л. сочи, че в самия двор не е имало трева, а
само плодни дръвчета, които Д. е запазил, а изсъхналите е подменил с нови,
засаждайки около 20 такива. Д. засадил и туи – борчета, които още са си там.
Същото потвърждава и св. К., допълвайки, че с Д. са засадили рози пред
терасите.
- относно поставени теракотни плочи 60/60 см. във всекидневната на първи
етаж в къщата – св. М. описва къщата при закупуването ѝ като
изцяло завършена с изключение на стълбите към втория етаж, които нямали
парапет, а дневния тракт /хола/ е бил само на замазка на пода. Площта на хола е
около 20 кв.м. П. купили гранитогрес и го поставили. Проблем се оказало
избирането на цвета на гранитогреса, тъй като стените били боядисани с хубави
цветове. Подовите плочки били закупени от магазин „Мартинели” на доста сериозна
цена. Свидетелят сочи, че плочките са били големи – може 80/80 см., но не е
сигурен, тъй като не ги е измервал. Св. В. също потвърждава, че пода в
хола е бил само на замазка и тя лично е придружила Д., за да избират
гранитогреса, който трудно избрали от магазин „Мартинели” поради специфичния
цвят на стените на помещението. Св. Л. сочи, че вътре къщата е била
завършена, но не е била обзаведена. Подовете са били на плочки, а горе си били
ламинат. В кухнята е имало гранитогрес, а в хола – паркет.
- относно изграден вграден гардероб в спалнята на втория етаж – св.
М. описва спалнята на втория атеж като прекалено голяма за спалня и
помещението е било с неправилни форми – от едната страна е заоблена, имало
дупка. Там ищците са изградили вградения гардероб, обособявайки дрешник около
4-5 кв.м. Поставена била врата и плоскости с огледала, а вътре в дрешника са
поставени рафтове за дрехи и закачалки.
Всичко е било направено по поръчка и точно по размерите на стаята, а рафтовете
са закрепени за стената. Същото се потвърдждава изцяло и от показанията на св.
В.
И двете експертни
заключения посочват, че претендираните като подобрения, извършени от ищците
СМР, са намерени в имота при извършените от експертите огледи. И двете вещи
лица не могат да определят откога датира извършването на всяко едно от тях.
Според вещото лице инж. А. СМР, които са трайно прикрепени и не могат да се
демонтират са плътната ограда по двете улици, изградения монолитен гараж
(постройка за инструменти), помещението за хидрофор, бетоновата площадка,
настилката от гранитогрес в хола, монтираната PVC дограма на лятната кухня /последните макар и да могат да
се демонтират, ще се наруши целостта на постройката и елементите не могат да се
използват, тъй като са изработени по мярка от място/. Вещото лице счита, че
изграденият по мярка вграден гардероб в спалнята също може да се демонтира, но
ще бъдат нанесени щети в спалнята и елементите не могат да се използват след
това, тъй като са изработени по мярка от място. Същото е посочено и за
напоителната система на озеленяването – може да се демонтира, но ще се наруши
целостта на двора, а елементите не могат да се използват след демонтажа.
Всичко изложено по-горе относно събраните
доказателства, съпоставено и с позицията на ответниците, съобразявайки и
приложимите правни норми, налага следните изводи:
Ищците са приравнени по
права на добросъвестните владелци на осн. чл. 70, ал. 3 от ЗС и имат правата по
чл. 71 и 72 от ЗС за извършените за периода от 02.03.11г. до 10.08.12г. вкл., в
имота подобрения, увеличаващи неговата стойност. Установи се, че претендираните
като извършени СМР от ищците и понастоящем са в имота /така двете вещи лица и
всички разпитани по делото свидетели/. Същите, ако се приеме, че са извършени
от ищците, следва да се приеме, че е станало през 2011г. и преди развалянето на
предварителния договор /така от показанията на св. М. и Владимирова/.
Масивната ограда на двете
граници на поземления имот, откъм двете улици, плътните метална гаражна врата с
дистанционно управление, както и входната пътна врата за двора следва да се
приемат, че са изпълнени от ищците. Това е така, защото самите ответници сочат,
че те са предали имота на ищците, ограден от 2 страни (откъм улиците) с масивна
ограда от бетонови колони, тухли и ковано желязо с метални портални врати за
автомобили и пешеходци. Свидетелите, водени от ответниците /Л. и К./ сочат, че
двете огради още в началото са били изградени от К. като масивни - от тухли,
измазани и с керемиди отгоре. Те не споменават изобщо за ковано желязо, а
описват оградата в сегашния ѝ вид. Напротив, свидетелите М. и В. сочат,
че първоначално имота от двете му страни към улиците е бил с ограда от ковано
желязо, кух профил и на решетки. И за да
не се вижда в двора, ищците са решили да изградят масивната ограда. Съдът
кредитира показанията на последните посочени свидетели и приема, че масивната
ограда е изградена от ищците, същата е трайно закрепена към имота и увеличава
стойността му. Същевременно обаче следва да се приеме, че това увеличение ще
представлява само разликата между стойността на старата ограда от ковано желязо
и стойността на новоизградената масивна тухлена и измазана отвън ограда.
В тази връзка съвсем
логична е и смяната на старите решетъчни портална и пътна врати за двора с
плътните метални врати, които понастоящем са намерени в имота, и това да е
извършено именно от ищците Същевременно обаче следва да се приеме, че това
увеличение ще представлява само разликата между стойността на старите гаражна и
входна врати от ковано желязо и стойността на новопоставените плътни метални
врати. Автоматиката за гаражната врата е демонтируема и с възможност за
последващото ѝ използване /т. ІІ, 8 от ППВС 6/74г./.
За да се определи
увеличената стойност на имота с тези подобрения /масивната ограда и вратите/
към настоящия момент, съдът кредитира заключението на повторната СТЕ, която не
е оспорена от страните в тази ѝ част и същото е обективно и компетентно
дадено. Съобразно посочените стойности в таблица 6.2.2 /л. 289-290/ стойността
на тези СМР към настоящия момент възлиза на общо 7741лв., увеличена с 20% ДДС е
равна на 9289.20 лв. В това заключение обаче липсва средната пазарна стойност
на старата ограда и вратите, изградени от ковано желязо и премахнати от ищците.
Поради това съдът приема определените от първоначалната СТЕ стойности на тези
СМР, каквито биха били те с амортизациите към 2017г. /т. 5.2 на л. 247/ -
4787.05 лв. Разликата между стойността на новоизградената масивна ограда и
масивни метални врати и стойността на оградата от ковано желязо и врати, с
каквито е предаден имота на ищците, е равна на 4502.15 лв. /9289.20 лв. –
4787.05 лв./. За да се определи увеличената стойност на имота към настоящия момент,
посочената стойност следва да се умножи с получения от експерта по втората СТЕ
коефициент на увеличението /равен на съотношението на пазарната стойност на
имота към настоящия момент и неговата вещна стойност/ - 0.927. При това
положение се получава, че тези подобрения увеличават стойността на имота към
настоящия момент с 4173.49 лв.
/4502.15 лв. х 0.927/.
Поставената ограда с
телена мрежа, изградена от ищците също представлява подобрение на имота –
мрежата може да се демонтира, но имота ще остане разграден. Увеличената
стойност на имота от това подобрение е равна на стойностите по таблица 6.2.2 от
повторната СТЕ /л. 289-290/, коригирана с К увел. е равна на 264.54 лв.
Поставената PVC дограма на лятната кухня
/навес с барбекю/, както и вградения гардероб, са направени по мерки, взети от
место, поради което макар и демонтирането им да е възможно, те биха увредили
целостта на имота и самите те не биха били използваеми след това. Поради това
увеличението на имота чрез тези подобрения също подлежи на заплащане.
Увеличената стойност на имота от тези подобрения към настоящия момент е
изчислена по посочения вече по-горе начин и възлизат съответно на 1675.09 лв. за PVC дограмата и 3114.72 лв. за вградения гардероб.
Съдът намира, че
озеленяването на дворното място чрез изкуствено насаждане на тревно покритие и
изграждането на поливна система, са извършени от ищците /така не само от
показанията на свидетелите, водени от ищците, съпоставени с показанията на
свидетелите, посочени от ответниците, но и липсата на такова изрично
отбелязване в експертната справка от м. 06.08г. в какво се състои описаната
като „зелена част” в имота/. Не е възможно „демонтиране” на извършеното по този
начин озеленяване, а демонтирането на поливната система би нарушило целостта на
имота. Увеличената стойност на имота от тези подобрения към настоящия момент е
изчислена по посочения вече по-горе начин и възлизат на 2001.56 лв.
Обективно увеличаващите
стойността на имота СМР, изразяващи се в построяването на стопанска постройка
/гараж/ и стопанска постройка за хидрофора, представляват подобрения и дори
същите да не са изградени с предварително издадени съответни разрешения, към
момента няма предписание за тяхното премахване като незаконни и поради това
подлежат на заплащане от собственика на имота /по арг. за противното от т. ІІ,
7 от ППВС 6/74г./. Увеличената стойност на имота от тези подобрения към
настоящия момент е изчислена по посочения вече по-горе начин и възлизат
съотвено на 4659.98 лв. за гаража и
на 2401.53 лв. за постройката за хидрофора.
Съдът намира, че по делото
не се установи именно ищците да са изградили бетоновата площадка пред гаража за
паркиране на колите – показанията на двете групи свидетели са диаметрално
противоположни в тази част, но пък паркоместата са описани като налични в
експертната оценка от м. 06.2008г. Тяхната
стойност не следва да се присъжда на ищците.
Същото следва да е
решението и по отношение на септичната яма – такава при липсата на канализация
в населеното място, е предвидено да бъде изградена като част от строителството
на разрешения в поземления имот строеж. Строежът е въведен в експлоатация през
2005г. с констатирането, че строежът е изпълнен в съответствие с одобрените
проекти. Не е било възможно изобщо използването на къщата без изградена септична
яма. Дали ищците са направили някаква помощна шахта /яма/ за събиране на
дъждовни води или/и за събиране на оттичащата се вода от умивалника в лятната
кухня /барбекюто/ (според показанията на св. М. и В.), това не представлява
изграждането на септична яма за имота.
Установи се по делото, че
ищците са поставили в хола подовото покритие, представляващо гранитогрес с
посочените размери. Съдът намира за недоказано от ответниците, че преди това те
са поставили естествен паркет от африкански тик. В представената от тях
експерта оценка от м. 06.08г. е описано, че подовите настилки са от
гранитогрес, теракот и ламиниран паркет /л. 205/. При това положение не може да
се приеме, че ищците са заменили по-качествена с по-некачествена настилка
покритието на пода на хола. Стойността на извършената СМР, която увеличава
стойността на имота, следва да се присъди на подобрителите. Увеличената стойност на имота от това
подобрение към настоящия момент е изчислена по посочения вече по-горе начин и
възлиза на 3422.82 лв.
Увеличената
стойност на имота от подобренията, които съдът приема, че са направени от
ищците, възлиза на общо 21 713.73
лв. Предявения иск за горницата до 44 907.97 лв. и за неприетите като
извършени от ищците подобрения, следва да се отхвърли като неоснователен.
По релевираните от ответниците възражения за прихващане.
Уговорката в т. 4.4 от
предварителния договор е за заплащане на неустойка за неизпълнение на договора
от страна на купувачите, което да е довело до развалянето на договора по инициатива
на продавачите. Същото е съизмеримо с внесените от страна на купувачите до
момента на развалянето суми като част от продажната цена. Предпоставките в
посочената клауза на предварителния договор за дължимост на неустойката,
съизмерима в случая със сумата от общо 85 000 евро, са осъществени.
Дължимата от ищците на ответниците по делото неустойка за неизпълнение е в
посочения размер.
Ищците в първото по делото
с.з. са релевирали възражения за погасяването по давност на вземанията на
ответниците, основани на уговорени в предварителния договор неустойки, с които
се иска извършване на прихващане с претендираните от ищците по делото суми /л.
172 на гърба/.
Съобразно нормата на чл.
111, б. „б” от ЗЗД вземанията за неустойки се погасяват с изтичането на 3-годишна
давност. Същата в настоящия случай е започнала да тече от 11.08.12г. /първият
ден, от който се счита, че договорът е развален и вземането е станало
изискуемо/ и е изтекла на 11.08.15г., а вземането е претендирано чрез
възражението за прихващане едва на 13.07.16г. Вземането за неустойката по т.
4.4 е погасено по давност. Действително съобразно нормата на чл. 103, ал. 2 от ЗЗД прихващането се допуска и след като вземането е погасено по давност, но
само ако е могло да бъде извършено преди изтичане на давността. Последното
означава, че следва и преди изтичане на давността да са били налице всички
предпоставки за извършване на прихващането - тези по чл. 103, ал. 1 от ЗЗД.
Една от тези предпоставки е ликвидността на активното вземане – същото да е
установено с влязло в сила съдебно решение или за което да не съществува правен
спор. В случая не е била налице именно предпоставката активното вземане на
ответниците да е било ликвидно, защото не е скрепено със силата на пресъдено
нещо, нито е било безспорно между страните /ищците в рамките и на настоящото
дело поддържат, че то е спорно/. Относно изискването активното вземане, с което
се претендира извършването на извънсъдебно прихващане, макар и същото да е
погасено по давност, да е било ликвидно
към момента на въвеждането му в процеса -
виж Решение № 35/25.07.17г. по т.д. № 3164/15г. на ВКС, І т.о.,
съставляващо задължителна съдебна практика.
Възражението за прихващане
на ответниците с вземането им за сумата от 85 000 евро, представляваща
неустойката по т. 4.4 от предварителния договор, срещу вземането на ищците за
сумата от 85 000 евро, дължима на отпаданало основание, е неоснователно.
Настоящият състав на съда
намира, че уговореното в т. 4.5 не съставлява уговорка за обезщетяване на
вредите от неизпълнение на предварителния договор - последният е имал за непосредствена цел
сключването на окончателен договор за продажбата на имота. С тази уговорка по
т. 4.5 страните са регламентирали ликвидирането на отношения след разваляне на
договора и тя няма предназначението да обезпечи реалното изпълнение по самия
договор или да обезщети вредите от неизпълнението на договора. Клаузата по т.
4.5 съставлява инкорпорирано в договора неустоечно съглашение относно начина на
обезщетяване на вредите на продавачите от неизпълнението на задължението на
неизправните купувачи да върнат полученото въз основа на предварителния договор
владение върху вещта.
Задължението на всяка от
страните да върне получената до развалянето на договора и въз основа на него
насрещна престация, се основава на обратното действие на развалянето на
договора – чл. 88, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД. Престираното се явява дадено на
отпаднало основание и получилата го страна неоснователно се обогатява с него.
Носителят на правото да се получи обратно престираното по разваления договор,
може да предяви иск по чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД. Тази реституционна
претенция не се основава на договора, който е отпаднал с обратна сила, а на
института на неоснователното обогатяване.
Именно неизпълнението на
това самостоятелно и главно задължение
за реституция, няма пречка да бъде скрепено с акцесорното задължение, което
да става изискуемо в случай на неизпълнение на главното задължение, и да има за
предмет заплащането на обезщетение за вредите от това неизпълнение /които са
различни от вредите от неизпълнението на самия договор/ - относно възможността
източник на главното задължение да е не само договор или едностранна сделка, а
и извъндоговорен източник, както и относно възможността неустойката да се
уговори преди главното задължение, виж проф. А. К., „Облигационно право. Обща
част”, Сиби, 2007г., стр. 462.
Именно поради изложеното
по-горе съдът намира, че в случая не са относими съображенията, изложени в
мотивите на ТР № 7/13.11.14г. на ОСГТК на ВКС и тези две неустойки могат да се
кумулират.
Неустойката по т. 4.5 е
оспорена от ищците в първото по делото с.з. като погасена по давност и
като прекомерна /л. 172 на гърба/. За прекомерността е посочено, че
обезщетението на вредите на ответниците от лишаването им да ползват собствения
си имот след развалянето на договора не следва да надхвърля наемната цена,
иначе би се стигнало до неоснователно обогатяване на самите ответници.
Възражението на ищците за
нищожност на неустойката е релевирано едва с отговора на въззивната жалба /л.
18 от настоящото дело/, поради което и по арг. от т. 4 на ТР № 1/09.12.13г. по
т.д. № 1/13г. на ОСГТК на ВКС е преклудирано и не следва да се разглежда от
въззивната инстанция.
На осн. чл. 111, б. „б” от ЗЗД тази неустойка по т. 4.5 е погасена по давност за периода от 11.08.12г. до
13.07.2013г. – периода извън тригодишния срок преди подаването на отговора на
исковата молба, с който е направено възражението за прихващане с вземането по
тази неустойка. В тази връзка съдът счита, че тази неустойка не може да се
присъжда и за периода след момента на предявяването ѝ пред съда и до
окончателното ѝ заплащане, тъй като представлява отделно вземане, което
може да се определи по размер към момента на неговото предявяване.
Съобразно нормата на чл.
92, ал. 2 от ЗЗД, неустойката може да се намали от съда ако същата е прекомерно
голяма в сравнение с претърпените вреди. Установяването на несъответствието е
въпрос на факт. Размера на така уговорената неустойка за периода от 13.07.13г.
до 13.07.16г. възлиза на по 2933.75 лв.
на месец /1500 евро на месец при
курс от 1.95583 лв./1 евро/ или за целия период е 105 614.82 лв.
Определения от повторната
СТЕ и оценителна експертиза среден пазарен наем на имота /който е по-висок в
сравнение с посочения в първоначалната СТЕ и оценителна експертиза/ за
посочения период възлиза на по 730лв./640лв./540лв.
месечно в зависимост от годината за посочения период /виж таблица 6.4.3 на
л. 292/, а за целия период е в размер на
22 946.33 лв. /4112.33
лв. за периода от 13.07.13г. до 31.12.13г.; по 7 680 лв. за 2014г. и 2015
г. и 3474 лв. за периода от 01.01.16г. до 13.07.16г./. Съпоставени тези
стойности с претендирания размер на неустойката по т. 4.5 от договора, налага
извода за прекомерност на същата и поради това съдът намира, че същата следва
да се намали до размера на средния пазарен наем за посочения период на осн. чл.
92, ал. 2 от ЗЗД, или на 22 946.33 лв.
При това положение не
следва да се разглежда наличието на вземане на ответниците за обезщетение за
вреди от ползването от ищците на имота за посочения период след развалянето на
договора, основано на нормата на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, тъй като същото е
предявено в условията на евентуалност – ако неустойката по т. 4.5. от
предварителния договор бъде преценена за недължима. Именно това вътрешно-процесуално
условие не се сбъдна, тъй като се установи по-горе, че неустойката по т. 4.5 се
дължи, но в размер, установен при съобразяване и на правопогасяващите
възражения на ищците за тази неустойка.
Ако въпреки уточнението на
вземанията /по основание и размери/, с които ответниците претендират да
извършат в посочената в уточняващата им молба от 28.11.17г. поредност на
прихващанията с вземанията на ищците, се приеме, че не са оттеглени
възраженията за прихващане със сумата от 10 000 лв. /като обезщетение на
вредите на ответниците от изсичането на 20 овощни дървета/ и със сумата от
308.47 лв. /като обезщетение за натрупани задължения от ищците за заплащане на
разходи за използвани ВиК услуги в имота за периода от м. април до м. юни
2014г./, следва да се има предвид следното:
Не се установи по делото
от свидетелските показания /тези на св. Л. останаха изолирани/ да са били
насадени нови овощни дървета от ответниците по време и като видове съобразно
уточнението с молбата от 17.10.16г. /л. 168/. Освен това от заключението на
САгрТЕ се установява, че в дворното място, извън площта върху която е построена
къщата, не е възможно да се засадят 20 овощни дръвчета – това би нарушило
основните агротехнически правила за правилното им отглеждане. В имота са налице
старите овошки, с които имотът е бил предаден на ищците. Вземане за обезщетение
за вреди от унищожаване на овошките ответниците нямат.
Няма доказателства по
делото, че представените от ответниците справки към фактури касаят отчитането
на ползваните ВиК услуги именно за процесния имот. Ответниците нямата вземане и
за натрупани задължения за ВиК услуги при ползването на имота от ищците в
посочения размер.
С оглед на гореизложеното
и съобразявайки се с посочената от ответниците поредност за извършване на
прихващанията с отделните насрещни вземания, се налага извода, че с дължимата
на ответниците сума от 22 946.33 лв. като неустойка по т. 4.5 от
предварителния договор, следва да се извърши прихващане с вземането на ищците
за сумата от 85 000 евро /равностойни на 166 245.55 лв. при курс от
1.95583 лв./1 евро/, дължимо на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и насрещните
вземания се погасяват до размера на по-малкото от тях. При това положение на
ищците следва да се присъди на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД сумата от 143 299.22 лв. /166 245.55 лв. –
22 946.33 лв./ в претендираната валута /равностойни на 73 267.73 евро
/, а за горницата до предявения размер от 85 000 евро искът следва да се
отхвърли като неоснователен поради извършеното прихващане.
Поради неоснователността
на другите възражения за прихващане, предявените от ищците искове са
основателни и за сумата от 1994.60лв.,
дължима на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД и за сумата от 21 713.73 лв., дължима на осн. чл. 72, ал. 1 вр. чл. 70, ал. 3
от ЗС, представляваща стойността, с която с която е увеличена стойността на
имота, вследствие на посочените по-горе конкретни подобрения. Последната
претенция следва да се отхвърли за разликата над 21 713.73 лв. до
предявения размер от общо 44 907.97 лв. и за подобренията, които съдът е
приел, че не са извършени от ищците.
Изхождайки от същността на правото на задържане по чл. 72, ал. 3 от ЗС като
акцесорно и обезпечително право, чрез което се отлага изпълнението на
задължението за връщане на вещта /като при основателност съдът следва да
постанови условен диспозитив, с който се осъжда задържащия да предаде имота на
собственика, след като собственикът му заплати подобренията/, то същото може да
бъде предявено само като защитно средство по иск за предаване владението на
съответната вещ /така и в Решение № 201/17.10.13г. по гр.д. № 2329/13г. на ВКС,
ІІ г.о./. Че правото на задържане не може да се заяви самостоятелно, тъй като
преди предявяването на иска по чл. 108 от ЗС липсва правен интерес от право на
задържане, а след успешното му провеждане, възражението за право на задържане е
преклудирано – виж Решение № 882/08.07.08г. по гр.д. № 4074/07г. на ВКС, ІІ
г.о. Отделно от това, при едновременна висящност на исковете по чл. 108 от ЗС и
по чл. 72, ал. 1 от ЗС, но като предмет на отделни производства, връзка на
преюдициалност между двете производства няма, дори когато в делото по чл. 108
от ЗС е релевирано възражение за право на задържане по чл. 72, ал. 3 от ЗС за
подобренията, които са предмет на отделно заведеното от подобрителя дело /така
Определение № 261/10.06.11г. по г.гр.д. № 221/11г. на ВКС, ІІ г.о./.
При това положение,
независимо от все още наличната висящност на гр.д. № 15823/12г. на ВРС, ХХVІ
с-в, имащо за предмет иска на настоящите ответниците по чл. 108 от ЗС за
подобрения имот против настоящите ищци, разглеждането на искането за признаване
правото на задържане на имота на осн. чл. 72, ал. 3 от ЗС по настоящото дело, е
недопустимо. Първоинстанционното решение в тази част следва да бъде обезсилено
и производството по това искане за признаване правото на задължане на осн. чл.
72, ал. 3 от ЗС следва да бъде прекратено.
Неоснователно се явява
искането на ответниците съдът да постанови на осн. чл. 90, ал. 1 от ЗЗД
едновременност на изпълнението на задължението им да заплатят дължимата на
ищците непогасена след прихващането част от покупната цена и на задължението на
ищците да предадат на ответниците владението на имота. Това е така, защото по
настоящото дело претенция за връщане на владението на имота не е предявена от
ответниците.
Първоинстанционното
решение следва да се измени в частта за разноските, както следва:
Трябва да се отмени същото
в частта, с която ответниците са осъдени да заплатят на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК дължима ДТ за първата инстанция за разликата над действително дължимата ДТ
съобразно уважената част от исковете /общо в размер на 167 007.56 лв. и
дължима ДТ от 6 680.30 лв./ до
присъдената в полза на ВОС ДТ от 6729.60 лв.
Дължимото на адвоката
възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ на ищците за първата
инстанция възлиза на 4870.15лв.,
определено съобразно уважената част от исковете по реда на чл. 38, ал. 2 вр. с
чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 на ВАС. Решението на ВОС в тази част следва
да се отмени за горницата над посочения размер до присъдения размер от 5424.53
лв. /като в тази връзка се има предвид, че определението по чл. 248 от ГПК не е
било обжалвано с ЧЖ и настоящият съд е обвързан от приетото в това определение
по отношение на видовете признати разноски/.
В останалата част относно
присъдените на страните разноски за вещи лица и съдебни удостоверения,
първоинстанционното решение не следва да се изменя.
Съобразно
отправените от всяка от страните претенции за разноски за настоящата инстанция
и съобразявайки, че всяка от страните освен по своята въззивна жалба се
защитава и срещу въззивната жалба на насрещната страна, то на всяка от тях се
дължат разноските съразмерно на уважената, респ. отхвърлената част от
първоначално предявените искове. Само за заплатената част от ДТ от въззивниците
К., надхвърляща ДТ за въззивното обжалване, дължима съобразно уважената част от
исковете на ищците /3 364.80 лв. – (½ от 4% от 167 007.56 лв.)/,
последните следва да бъдат осъдени да им я заплатят като разноски за настоящата
инстанция – 24.65лв., на осн. чл.
78, ал. 1 от ГПК. На въззивниците К. следва да се присъди и сумата от 1428.71 лв., представляваща съразмерна
на отхвърлената част от исковете сума от заплатеното за настоящата инстанция
адвокатско възнаграждение от 6 600лв.
На адв. Н. следва да се
присъдят адвокатски възнаграждения за осъществената по реда на чл. 38, ал. 1,
т. 2 от ЗАдв. безплатна адвокатска помощ в полза на всеки от въззивниците/те и
въззиваеми/ П. Техния размер на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. следва да се
определи върху ½ от уважената част от предявените искове - общо уважени
в размер на 167 007.56 лв., или
върху сума от 83 503.76 лв. за всеки един от въззивниците/въззиваеми П.
Съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 на ВАдв.С минималното адвокатско
възнаграждение при така уважената част от техните искове възлиза на 3035.12лв., която следва да се присъди на
на адв. Н..
Воден от
горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 1187/10.07.17г.,
постановено по гр.д. № 617/16г. на
ОС-Варна, в частта му, с която
П.А.К., ЕГН ********** и Д.И.К., ЕГН **********,*** са осъдени да
заплатят на П.Д.П., ЕГН ********** и Д.А.П., ЕГН **********,***, на основание
чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, сума в размер на
11 732.27 евро, представляваща разликата над дължимия размер от
73 267.73 евро до претендирания размер от 85 000 евро,
представляваща платена част от продажната цена по развален предварителен
договор от 02.03.2011г. за покупко-продажба на недвижим имот, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба –
28.03.2016г., до окончателно изплащане на сумата, И ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.Д.П., ЕГН
********** и Д.А.П., ЕГН **********,***, срещу П.А.К., ЕГН ********** и Д.И.К.,
ЕГН **********,***, иск с правно основание чл. 55,
ал. 1, пр. 3 от ЗЗД за горницата над
73 267.73 евро до претендирания размер от 85 000 евро,
представляваща платена част от продажната цена по развален предварителен
договор от 02.03.2011г. за покупко-продажба на недвижим имот, поради извършено прихващане със сумата от 22 946.33 лв., дължима на
ответниците на осн. уговорена в т. 4.5 от предварителния договор от 02.03.11г.
неустойка за периода от 13.07.13г. до 13.07.16г.
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 1187/10.07.17г.,
постановено по гр.д. № 617/16г. на
ОС-Варна, в частта му, с която
П.А.К., ЕГН ********** и Д.И.К., ЕГН **********,*** са осъдени да
заплатят на П.Д.П., ЕГН ********** и Д.А.П., ЕГН **********,***, на основание
чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, сума в размер на 73 267.73 /седемдесет и три хиляди
двеста шестдесет и седем евро и седемдесет и три евроцента/ евро, представляваща
платена част от продажната цена по развален предварителен договор от
02.03.2011г. за покупко-продажба на недвижим имот, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 28.03.2016г.,
до окончателно изплащане на сумата
ОТМЕНЯ решение № 1187/10.07.17г.,
постановено по гр.д. № 617/16г. на ОС-Варна, в частта му, с която П.А.К., ЕГН ********** и Д.И.К., ЕГН
**********,***, са осъдени да заплатят на П.Д.П., ЕГН ********** и Д.А.П., ЕГН
**********,***, на основание чл. 55, ал.
1, пр. 1 от ЗЗД, сумата от 1994,60лв., представляваща заплатени лихви по
ипотечен кредит за м.01, м.02, м.03 и м.04.2012г., платени на 30.03.2012г. от
купувачите на продавачите без основание,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
исковата молба – 28.03.2016г., до окончателно изплащане на сумата, И ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА П.А.К., ЕГН ********** и Д.И.К.,
ЕГН **********,***, да заплатят на П.Д.П., ЕГН ********** и Д.А.П., ЕГН
**********,***, на основание чл. 55, ал.
1, пр. 2 от ЗЗД, сумата от 1994,60
/хиляда деветстотин деветдесет и четири лева и шестдесет ст./ лв.,
представляваща заплатени лихви по ипотечен кредит за м.01, м.02, м.03 и
м.04.2012г., платени на 30.03.2012г. от купувачите на продавачите с оглед на неосъществено основание,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата
молба – 28.03.2016г., до окончателно изплащане на сумата.
ОТМЕНЯ решение № 1187/10.07.17г.,
постановено по гр.д. № 617/16г. на
ОС-Варна, в частта му, с която е отхвърлен предявения
от П.Д.П., ЕГН ********** и Д.А.П., ЕГН **********,***, срещу П.А.К., ЕГН
********** и Д.И.К., ЕГН **********,***, иск с правно основание чл. 72, ал. 1, вр. чл. 70,
ал. 3 от ЗС, за осъждане на ответниците да заплатят на
ищците сумата в размер на 21 713.73
лв.,
представляваща извършени от страна на ищците
подобрения в имота, собственост на ответниците, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА П.А.К., ЕГН ********** и Д.И.К.,
ЕГН **********,***, да заплатят на П.Д.П., ЕГН ********** и Д.А.П., ЕГН
**********,***, сумата в размер на 21 713.73
/двадесет и една хиляди седемстотин и тринадесет лева и седемдесет и три ст./
лв., представляваща увеличената
стойност на имота на ответниците, находящ се в с. Приселци, общ. Аврен, обл.
Варна, представляващ, съгласно документ за собственост УПИ № І-15 с площ от 870
кв.м., попадащ в квартал ІІІ по плана на селото с кадастрален идентификатор №
58445.501.681, ведно с построената в имота двуетажна еднофамилна сграда със
застроена площ от 95,76 кв.м. и разгърната застроена площ от 222,76 кв.м.,
притежаваща кадастрален идентификатор № 58445.501.681.1 с площ от 94 кв.м.
съгласно скица и с предназначение – друг вид сграда за обитаване, в резултат на
извършването на следните подобрения: изградена масивна ограда с тухли, измазана
от двете страни, откъм външните граници на поземления имот; поставяне на ограда
с телена мрежа на една от вътрешните граници на имота; поставена портална
метална врата и пешеходна метална врата; изградена масивна стопанска постройка
(гараж) с бетонна покривна плоча и скатен покрив с дървена конструкция, покрит
с ондулин; изградена масивна постройка за хидрофор с бетонна покривна плоча и
дървена покривна конструкция със скатен покрив, покрит с ондулин; поставяне на PVC дограма и врати на
лятната кухня (навес с три стени); извършено затревяване на тревните площи,
ведно с изградена система за напояване; поставени теракотни плочи 60/60 см. във
всекидневната на първи етаж в къщата; изграден вграден гардероб в спалнята на
втория етаж, на основание чл. 72, ал. 1, вр. чл. 70, ал. 3 от ЗС, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба –
28.03.2016г., до окончателно изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 1187/10.07.17г.,
постановено по гр.д. № 617/16г. на
ОС-Варна, в частта му, с която е отхвърлен предявения
от П.Д.П., ЕГН ********** и Д.А.П., ЕГН **********,***, срещу П.А.К., ЕГН
********** и Д.И.К., ЕГН **********,***, иск с правно основание чл. 72, ал. 1, вр. чл. 70,
ал. 3 от ЗС, за горницата над 21 713.73 лв. до претендирания размер
от общо 44 907.97 лв. и за извършване на
следните подобрения в имота на ответниците: поставена автоматика за гаражна
врата; изграждане на бетонна армирана площадка пред гаража; изграждане на
септична яма в двора до гаража.
ОБЕЗСИЛВА решение № 1187/10.07.17г.,
постановено по гр.д. № 617/16г. на
ОС-Варна, в частта му, с която
е отхвърлен предявения от П.Д.П., ЕГН ********** и
Д.А.П., ЕГН **********,***, срещу П.А.К., ЕГН ********** и Д.И.К., ЕГН
**********,***, иск за признаване право на задържане, на основание чл. 72, ал. 3 от ЗС на следния недвижим имот, собственост на
ответниците, придобит с договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт №
78, т.І, рег.№ 1077, дело № 60 от 2005г. на Ст. К.,
нотариус с район на действие ВРС, рег.№ 446 от НК, в режим на съпружеска
имуществена общност, а именно: недвижим имот, находящ се в с. Приселци, общ.
Аврен, обл. Варна, представляващ, съгласно документ за собственост УПИ № І-15 с
площ от 870 кв.м., попадащ в квартал ІІІ по плана на селото с кадастрален
идентификатор № 58445.501.681, при граници съгласно кадастрална карта ПИ №
58445.501.682, ПИ № 58445.501.20, ПИ № 58445.501.24, ПИ № 58445.501.36 и при
граници, съгласно документ за собственост: от две страни път, УПИ ХІV-453 и УПИ
ІІ-15, ведно с построената в имота двуетажна еднофамилна сграда със застроена
площ от 95,76 кв.м. и разгърната застроена площ от 222,76 кв.м., притежаваща
кадастрален идентификатор № 58445.501.681.1 с площ от 94 кв.м. съгласно скица и
с предназначение – друг вид сграда за обитаване, до заплащане на подобренията,
извършени от ищците в имота, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕКРАТЯВА производството по делото по искането на П.Д.П.,
ЕГН ********** и Д.А.П., ЕГН **********,*** за признаване право на
задържане, на основание чл. 72,
ал. 3 от ЗС срещу П.А.К., ЕГН ********** и Д.И.К., ЕГН
**********,***, на описания
по-горе имот, собственост на ответниците, до заплащане на
подобренията, извършени от ищците в този имот.
ОТМЕНЯ решение № 1187/10.07.17г.,
постановено по гр.д. № 617/16г. на
ОС-Варна, допълнено с
определение № 2295/01.09.17г. по същото дело на осн. чл. 248, ал. 1 от ГПК, в частта му, с която ответниците П.А.К., ЕГН ********** и Д.И.К.,
ЕГН **********,***, са осъдени на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплатят в
полза на Варненския окръжен съд разликата
над дължимия размер на ДТ за първата инстанция от 6680.30 лв. до присъдения
размер от 6729.60 лв., И ПОТВЪРЖДАВА
решението в тази му част за присъдената сума в полза на ВОС от 6680.30 лв. на
осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК
ОТМЕНЯ решение № 1187/10.07.17г.,
постановено по гр.д. № 617/16г. на
ОС-Варна, допълнено с
определение № 2295/01.09.17г. по същото дело на осн. чл. 248, ал. 1 от ГПК, в частта му, с която П.А.К.,
ЕГН ********** и Д.И.К., ЕГН **********,***, са осъдени да
заплатят на адв. Р.В.Р. *** сума за разликата над дължимия размер от 4870.15лв. до присъдения размер от
5424.53 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна
адвокатска помощ на ищците, съобразно уважената част от предявените от тях
искове, на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА, И
ПОТВЪРЖДАВА решението в тази част за
присъдената сума от 4870.15лв. в полза на адв. Р. Р..
ОСЪЖДА П.Д.П., ЕГН ********** и Д.А.П., ЕГН **********,*** да заплатят на П.А.К., ЕГН ********** и Д.И.К., ЕГН **********,***, сумата от общо 1453.36 /хиляда четиристотин
петдесет и три лева и тридесет и шест ст./ лв., представляващи разноски за
настоящата инстанция.
ОСЪЖДА П.А.К.,
ЕГН ********** и Д.И.К., ЕГН **********,*** да заплатят на
адв. Г. Мл. Н. *** сумата от 3035.12 лв.
/три хиляди тридесет и пет лева и дванадесет ст./, представляваща
адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ на П.Д.П., ЕГН ********** за въззивната инстанция, на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
ОСЪЖДА П.А.К.,
ЕГН ********** и Д.И.К., ЕГН **********,*** да заплатят на
адв. Г. Мл. Н. *** сумата от 3035.12
/три хиляди тридесет и пет лева и дванадесет ст./ лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ на Д.А.П.,
ЕГН **********, за въззивната инстанция, на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Решението може
да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от съобщението до страните /чрез процесуалните им представители/ при
наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване съобразно
чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: