№ 13585
гр. София, 09.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20231110164472 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. №
361684/15.12.2023 г./ на „****“ ЕАД срещу „****“ ЕООД, с която са предявени
установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК с искане да се
признае за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми, представляващи
задължения за топлоснабден имот, находящ се в ****, с абон. № ****, с чийто размер
ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищеца, а именно: 70.48 лв. – стойност
на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 31.12.2020 г. и от 01.05.2021 г.
до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 11.05.2023 г. до изплащане на вземането; 22.48
лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период на забава от
01.07.2020 г. до 28.04.2023 г.; 0.21 лв. – мораторна лихва върху платена главница за дялово
разпределение за м. 07.2020 г. за период на забава от 31.08.2020 г. до 28.04.2023 г., за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
25337/2023 г. по описа на СРС, 85 състав. Претендират се разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Ищецът твърди, че ответникът е собственик на процесния имот и е ползвал
доставяната в него през исковия период топлинна енергия за стопански нужди, но не е
сключил с ищцовото дружество договор за продажба на топлинна енергия за стопански
нужди. Сочи, че като е ползвал и не е заплащал доставяната му топлинна енергия, той се е
обогатявал за сметка на дружеството. Излага, че ответникът е бил длъжен да я заплаща в 20-
дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията, но е изпаднал в
забава. Посочва, че дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата, в която се
1
намира топлоснабденият имот, е извършвано от „****“ ООД, като са издавани изравнителни
сметки въз основа на действителния разход на уредите за дялово разпределение. Твърди, че
главницата за дялово разпределение за м. 07.2020 г. е платена, но се дължи мораторна лихва
върху нея.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете по основание. Признава, че е собственик на имота и не е подписал с ищеца
договор за продажба на топлинна енергия в него. Сочи, че през 2014 г. е предложил на
„****“ ЕАД да сключат индивидуален договор и е декларирал несъгласие с публикуваните
на 10.02.2014 г. Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „****“
ЕАД на клиенти в гр. София /в сила от 14.03.2014 г./, но не е получил отговор. Не оспорва
начина на изчисление на потребената топлоенергия, нито размера на отчетените стойности,
включително изчислението им в съответствие с приетата методика. Не оспорва конкретните
размери на начислените във фактурите суми, нито изравнителните сметки. Твърди, че не е
ползвал доставяната в имота топлинна енергия, защото през исковите периоди той е бил
ползван от наемател, който е дължал плащане на консумативите. Релевира възражение за
плащане на главницата за топлинна енергия. В тази връзка твърди, че посочените фактури и
дебитни известия в представеното от ищеца извлечение от сметки, имащо само
информативен характер, касаят общ код на платеца ****, респ. договорна сметка № ****,
под които са обединени общо 7 имота, включително процесният. Сочи, че плащанията са
извършвани общо за всички обекти на ответника, като са правени през системата на „E-pay“
и са посочвани основанието и периодът, за който се плаща. Оспорва дължимостта на
мораторните лихви при твърдения, че не му е отправена покана. Моли за отхвърляне на
исковете. Претендира разноски.
Третото лице – помагач на ищеца „****“ ООД не изразява становище по делото.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК обективно
кумулативно съединени искове за установяване дължимост на суми, за които е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 25337/2023 г. по
описа на СРС, 85 състав. Исковете са допустими като предявени в законоустановения срок,
при наличие на подадено в срок възражение срещу заповедта и в предметните и субективни
предели на заявлението и издадената заповед.
Ищецът обосновава вземането си за стойността на доставяната топлинна енергия при
твърдения за неоснователно обогатяване на ответника с тази стойност, доколкото той е имал
качеството на потребител на топлинна енергия за стопански нужди, но въпреки отправената
от ищеца покана не е подписал писмен договор, като е ползвал доставената в имота му
топлинна енергия, без да я заплаща, поради което е налице обогатяване на същия,
обедняване на ищеца, като имущественото разместване е осъществено при липса на валидно
основание за това. Следователно искът за цената на доставената топлинна енергия е с правна
2
квалификация чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД включва
следните правно релевантни факти: обогатяване на ответника и обедняване на ищеца, които
произтичат от един общ факт или обща група факти /което в случая предполага да бъде
установено, че през исковия период ответникът е бил собственик на процесния имот и че в
него ищецът реално е доставил топлинна енергия на претендираната стойност, с чиято
стойност ищецът е обеднял/, и това разместване на блага да е настъпило без основание.
Доказателствената тежест за установяване на първите три обстоятелства е за ищеца, а при
тяхното доказване ответникът следва да установи наличието на валидно основание за
имущественото разместване, както и възраженията си, от които черпи изгодни за себе си
правни последици – че през исковия период имотът е бил отдаден под наем и че
претендираната главница е погасена чрез плащане.
В случая не се спори по делото, че процесният имот е предназначен за задоволяване на
небитови нужди. Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се
извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между
топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди. Съгласно §
1, т. 33а ДР ЗЕ /в приложимата редакция/ „небитов клиент“ е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови
нужди. С Определение № 16886/19.04.2024 г., в което е обективиран изготвеният от съда
проект за доклад, приет за окончателен без възражения на страните, обаче е обявено за
безспорно, че през исковите периоди не е бил сключен между ищеца и ответника договор за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди. Поради това, ако топлопреносното
предприятие е доставило топлинна енергия в имота през тези периоди, но липсва
възможност да търси стойността й на договорно основание, в качеството си на обеднял то
разполага с правата по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, с която норма се осуетява всяко неоснователно
преминаване на блага от едно имущество в друго въпреки липсата на конкретно уредена
възможност в други текстове на закона.
В случая с Определение № 16886/19.04.2024 г. е обявено за безспорно, че през исковите
периоди в имота е била доставяна топлинна енергия на обща стойност 70.48 лв., както и че
през тези периоди ответникът е бил собственик на топлоснабдения имот, в който е
извършена доставката.
При претенцията по чл. 59, ал. 1 ЗЗД обаче /за разлика от предпоставките за ангажиране
на договорната отговорност на потребителя на топлинна енергия/ е необходимо
установяване, че ответникът действително е ползвал имота, защото само ползвайки го, той
би могъл да се обогати със стойността на доставената и потребена в него топлинна енергия,
спестявайки си разходите за нейното заплащане. В случая ответникът навежда възражение,
че през процесните периоди не е бил ползвател на имота, защото той е бил отдаден под
наем. Представя Договор за наем от 26.10.2018 г. /л. 60/, от който се изяснява, че считано от
датата на предаване на владението с двустранен протокол, процесният имот е бил отдаден
3
под наем на трето за спора лице. Договорът е сключен за срок от една година, но съгласно
чл. 11 от него при липса на предизвестие в срок от 1 месец преди изтичане на срока той се
продължава за неопределен срок. Не е доказано обаче от ответника настъпването на
условието за започване на действието на договора за наем – предаване на владението върху
имота на наемателя. Същевременно следва да се съобрази обстоятелството, че оспорването
си на предявените искове ответникът основава, на първо място, на твърдението, че е платил
задълженията, и само в случай че съдът не възприеме това възражение, се позовава на
договора за наем. На следващо място, в представените платежни документи като наредител
не е посочено третото лице – наемател, а управителят на ответното дружество, а в
основанието за плащане е посочен ЕИК на дружеството. Следователно плащанията от
ответника на суми за исковите периоди, за които плащания самият той твърди, че касаят и
процесния имот, следва да се ценят като извънсъдебно признание на обстоятелството, че
през тези периоди именно дружеството /а не наемателят/ е ползвало фактически имота. Ето
защо материалноправно легитимиран по предявения иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД
е именно ответникът, защото при незаплащане на доставяната топлинна енергия за небитови
нужди в ползвания от него през исковите периоди имот именно той би се обогатил за сметка
на обеднелия с нейната стойност ищец, спестявайки си разходите за нея. Същевременно по
делото не се доказва наличието на основание за такова имуществено разместване.
Следователно доказано е възникването на вземане за ищеца срещу ответника на
основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за сума в размер на 70.48 лв., представляваща стойност на
доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 31.12.2020 г. и от 01.05.2021 г. до
30.04.2022 г.
Ответникът релевира възражение за погасяване на главното задължение чрез плащане.
Представя 4 бр. платежни документа за заплатени суми на „****“ ЕАД, като във всеки от тях
като основание за превода е посочена ДС ****, за която ищецът не спори, че касае и
процесния имот. Посочено е също така в платежните документи, че се плаща главница по
фактури за конкретно посочени периоди, но без дялово разпределение според документа от
08.11.2021 г., респ. без дялово разпределение и лихви според другите три документа. Само
документите на л. 56 – 58 касаят процесните периоди, а документът на л. 59 се отнася за
следващ период. Ищецът възразява, че плащанията са представените документи касаят
текущи задължения.
От приетото без възражения на страните заключение на съдебно-счетоводната
експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно, се изяснява постъпването
при ищеца на плащанията по представените платежни документи и относимостта им към
процесния имот, както и в погасяване на кои задължения на ответника са отнесени
плащанията от ищеца. Вещото лице посочва, че въпреки постъпилите плащания в
счетоводството на ищеца се водят като непогасени главница в размер на 70.48 лв.,
мораторна лихва в размер на 22.69 лв. и съдебни разноски в размер на 50 лв.
За да извърши преценка дали установените по делото плащания имат погасителен
ефект по отношение на процесната главница в размер на 70.48 лв., съдът съобрази мотивите
4
по т. 1 от ТР № 3/27.03.2019 г. по тълк. д. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС, в които е прието
следното: „Условията и поредността за погасяване на задълженията по чл. 76, ал. 1 и по чл.
76, ал. 2 ЗЗД се прилагат, ако липсва уговорка между страните, която да определя други
условия и ред за прихващане на изпълнението. При предложено от длъжника и прието от
кредитора изпълнение по условия и ред, различни от определените в договора или от закона,
нормите на чл. 76 ЗЗД не се прилагат. При липса на уговорка между страните за реда на
погасяване на задълженията и ако са налице условията по чл. 76, ал. 1 ЗЗД, изборът на
длъжника кое от няколкото еднородни задължения погасява обвързва кредитора. В случай че
длъжникът не е направил избор, погасяването задължително се извършва по реда на чл. 76,
ал. 1, изр. 2 или изр. 3 ЗЗД. Правилото на чл. 76, ал. 1 ЗЗД е установено в интерес на
длъжника. По този ред се погасяват еднородните задължения, включително паричните.
Условието е да съществуват няколко задължения, всяко от които е главно и самостоятелно и е
определено по основание и размер. За погасяването на паричните задължения приложение
намира специалното правило на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, според което при недостатъчно
изпълнение се погасяват най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата.
Условие за прихващане по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД е съществуването на едно задължение,
което се формира от поне два от посочените елемента, или според поставения за тълкуване
въпрос – от главница и лихви. По отношение на изпълнението на паричните задължения
законът не прави разграничение между различните видове лихви – възнаградителна или
обезщетителна, договорна или законна… Правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД отчита интереса на
кредитора – първо да се погасят лихвите, а непогасената главница да продължи да се
олихвява, както и предвид уредената по-кратка погасителна давност за вземанията за лихви
по чл. 111, б. „в” ЗЗД в сравнение с общата погасителна давност за главницата. При
предложено от длъжника изпълнение със забава на лихвоносно парично задължение, което
не е достатъчно да покрие лихвите и главницата, длъжникът може да посочи кой елемент на
дълга погасява, но този избор не е обвързващ за кредитора. Кредиторът може да приеме така
предложеното изпълнение; да откаже да приеме изпълнението, ако няма интерес от
частичното плащане, или да извърши погасяването по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД. Кредиторът
не може да откаже да приеме изпълнението, ако неизпълнената част е незначителна с оглед
размера на задължението. Когато длъжникът има няколко главни задължения, всяко от които
или някое от тях са лихвоносни, и изпълнението не е достатъчно да погаси всичките,
длъжникът може да заяви кое задължение погасява по реда на чл. 76, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. Ако
предложеното изпълнение погасява изцяло посоченото от длъжника задължение,
включително с дължимите лихви към този дълг, изборът обвързва кредитора. В този случай
кредиторът не може едностранно да се позове на чл. 76, ал. 2 ЗЗД и да прихване
изпълнението с лихви, акцесорни към друг дълг, различен от този, по който длъжникът е
направил плащането. При плащане, достатъчно да погаси изцяло някое или някои от
задълженията, и ако длъжникът не е заявил кое задължение погасява, правилата на чл. 76,
ал. 1, изр. 2 и изр. 3 ЗЗД и на чл. 76, ал. 2 ЗЗД се прилагат в следния ред: погасява се изцяло
най-обременителното задължение, а след него следващото по обременителност задължение
в реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД; ако задълженията са еднакво обременителни, погасява се изцяло
5
най-старото, а след него следващото по възникване задължение в реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД;
ако задълженията са еднакво обременителни и са възникнали едновременно, те се погасяват
съразмерно – всяко от тях в реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД.“.
Съдът намира, че в случая, дори ако се приеме за установено по делото наличието на
две главни еднородни задължения на ответника към ищеца – за цената на доставената
топлинна енергия и за стойността на извършената услуга дялово разпределение на топлинна
енергия, при недостатъчност на извършените плащания по представените платежни
документи за погасяване на всички задължения приложими са правилата на чл. 76, ал. 1 ЗЗД,
доколкото между страните не е бил сключен договор, респ. липсва уговорка, която да
установява ред за погасяване на задълженията, различен от установения в чл. 76, ал. 1 ЗЗД.
Изяснява се от самите платежни документи, че в случая ответникът в качеството си на
длъжник е упражнил правото на избор по чл. 76, ал. 1, изр. 1 ЗЗД с извършените плащания
да погаси само главницата за доставена топлинна енергия за период от 2020 г. до 2021 г. и от
м. 01.2022 г. до м. 04.2022 г., но без дялово разпределение. Установява се от заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, че кредиторът не се е съобразил с обвързващия го избор
на длъжника, а е прихванал изпълнението и към свои вземания за извършена услуга дялово
разпределение и лихви върху тях. Видно е, че размерът на задълженията, които ищецът
неправилно е осчетоводил като погасени с извършените от ответника плащания по
документите на л. 56 – 58, многократно надвишава размера на претенцията му по
настоящото дело за стойността на доставената топлинна енергия през исковите периоди.
Това е достатъчно за формиране на извод, че в случая ответникът е платил задължението си
за доставена топлинна енергия, поради което предявеният главен иск е неоснователен.
Доколкото за плащането на главното задължение за стойността на доставената
топлинна енергия не е бил предвиден срок /общите условия, на които се позовава ищецът
касаят договорни правоотношения, а в случая договор между страните не е бил сключен/,
нито по делото е доказано получаването от ответника на покана за плащане, то последният
не е изпаднал в забава, поради което искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна
лихва върху тази главница също подлежи на отхвърляне.
Що се отнася до иска за мораторната лихва върху платена главница за дялово
разпределение за м. 07.2020 г. за период на забава от 31.08.2020 г. до 28.04.2023 г., следва да
се посочи, че въпреки изричните указания на съда, дадени с доклада, ищецът не е
представил доказателства за съществуването и размера на такова главно вземане, нито за
изпадането на ответника в забава по отношение на него, поради което този иск също е
неоснователен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се дължат разноски за исковото
производство в размер на 550 лв., както следва: 150 лв. – депозит за експертиза; 400 лв. –
заплатено адвокатско възнаграждение, както и разноски за заповедното производство в
размер на 400 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
6
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК от „****”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ****, срещу „****“ ЕООД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: **** искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми,
представляващи задължения за топлоснабден имот, находящ се в ****, с абон. № ****, с
чийто размер ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищеца, а именно: 70.48
лв. – стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 31.12.2020 г. и
от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 11.05.2023 г. до изплащане на
вземането; 22.48 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период на
забава от 01.07.2020 г. до 28.04.2023 г.; 0.21 лв. – мораторна лихва върху платена главница за
дялово разпределение за м. 07.2020 г. за период на забава от 31.08.2020 г. до 28.04.2023 г., за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. № 25337/2023 г. по описа на СРС, 85 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „****” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: ****, да заплати на „****“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: **** сумата от 550 лв. – разноски за исковото производство, и сумата от 400 лв.
– разноски за заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца „****“ ООД.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7