Решение по дело №799/2020 на Районен съд - Добрич

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№

 

 

гр. Добрич, 18.01.2021г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Районен съд – гр. Добрич, Наказателна колегия, петнадесети състав, в публичното съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:

 

Председател: Мариана Момчева

 

при участието на секретаря Милена Александрова

разгледа докладваното от съдия Момчева а.н.д. № 799 по описа на Добричкия районен съд за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Р.Б.С. ЕГН ********** срещу НП № 23-0000373 от 24.04.2020г., издадено от и.д. Директор на Регионална Дирекция „АА” В., с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 58 ал. 1 т. 3 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТС на основание чл. 93 ал. 1 т. 1 от Закона за автомобилните превози е наложено административно наказание глоба в размер на 2 000.00 лв.

С жалбата се прави искане наказателното постановление да бъде отменено. По изложени в жалбата доводи, жалбоподателят релевира възражения за издаването на Наказателното постановление при допуснати съществени процесуални нарушения на процесуални правила и в нарушение на материалния закон.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не се представлява, като представя писмено становище.

Въззиваемата страна редовно уведомена, не се представлява.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства, становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения срок. Независимо от основанията, посочени в жалбата, съдът подложи на цялостна проверка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице. АУАН е съставен в присъствие на един свидетел и на нарушителя и му е надлежно връчен, като съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено в рамките на преклузивния срок по чл. 34 ал. 3 от ЗАНН от компетентния за това орган и съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН.

Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един свидетел, не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43 ал. 1 от ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса. В случая липсата на втори свидетел в акта не води до тази хипотеза. Аргумент в тази насока е и фактът, че самият закон прави отстъпление относно свидетелите на нарушението, тъй като съобразно чл. 40 ал. 3 от ЗАНН при отсъствие на свидетели на нарушението актът се съставя в присъствието на други двама свидетели. Тоест тези свидетели са свидетели на съставянето на акта, а не на нарушението и не са очевидци на самото нарушение. Нещо повече в чл. 40 ал. 4 от ЗАНН законодателят е предвидил възможност актът да се състави в отсъствието на каквито и да е свидетели. В този смисъл ролята на свидетелите е декларативна, тяхното присъствие или отсъствие не накърнява правото на защита на нарушителя, като същевременно не води и до съществен порок на акта.

По същество на визираното нарушение, съдът съобрази следното:

На 11.02.2020г. около 15.05 часа на пътя гр. Д. – гр. В., 500 метра след табелата за изход от гр. Д., посока на движение към гр. В., Р.Б.С. управлява товарен автомобил марка „***, собственост на превозвача, извършващ международен превоз на товари, видно от СМR от дата 10.02.2020г.

При извършената проверка е установено, следното нарушение:

Водачът, извършва международен обществен превоз на товари, с превозно средство от категория № 2, без да притежава валидно удостоверение за психологическа годност. Р.С. представя Удостоверение за психологическа годност № 390637, издадено на 03.10.2016г. и валидно до 03.10.2019г., като от направена справка в регистъра на ИА „АА“ е установено, че няма издадено ново удостоверение.

Гореизложената фактическа обстановка, съдът прие за установена след преценка на показанията на актосъставителя и свидетеля по АУАН, които съдът кредитира като последователни, логични и непротиворечиви. Същите кореспондират с приетите по реда на чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 283 от НПК писмени доказателства.

От правна страна:

При извършената служебна проверка за законосъобразност, настоящият състав намери, че АУАН и процесното НП са съставени от органи в кръга на тяхната материална компетентност, като същевременно при описанието на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено и посочването на нарушените законови разпоредби са спазени императивните изисквания съответно на чл. 42 т. 4 и 5 от ЗАНН и на чл. 57 ал. 1 т. 5 и 6 от ЗАНН. Обвинението е точно, ясно и разбираемо формулирано. Отразените фактически обстоятелства покриват изцяло обективните признаци на административното нарушение, вменено във вина на жалбоподателя, като същото е правилно квалифицирано.

Не се спори между страните, че към момента на проверката, извършена от контролния орган, жалбоподателят е изпълнявал служебните си задължения, като шофьор на товарен автомобил марка „***, собственост на превозвача, извършващ международен превоз на товари, видно от СМR от дата 10.02.2020г.

Съгласно  чл. 58 ал. 1 т. 3 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. при извършване на международен превоз на товари водачът на превозното средство трябва да притежава валидно удостоверение за психологическа годност, за да докаже психологическа годност по смисъла на Наредба № 36 от 15.05.2006г., издадена на основание чл. 152 ал. 1 т. 2 от ЗДвП.

Съдът приема, че с установените факти при извършената проверка на 11.02.2020г. е налице извършено от жалбоподателя нарушение именно на разпоредбата на  чл. 58 ал. 1 т. 3 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТС.

Неоснователно е направеното възражение от жалбоподателя за неправилно приложение на материалния закон, предвид твърдението, че се касае за нарушение на Наредба № 36 от 15.05.2006г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания, тъй като същата регламентира начина на издаване и реквизитите на това удостоверение. Задължението на жалбоподателя, като водач на пътно превозно средство, извършващо международен превоз на товари, да притежава удостоверение за психологическа годност е императивно регламентирано във вменената за нарушена от него разпоредба на  чл. 58 ал. 1 т. 3 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. Така сочената от жалбоподателя, като приложима Наредба № 36/15.05.2006г. регламентира изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачите на МПС и на председателите на изпитните комисии за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания. Задължението за снабдяване с удостоверение за психологическа годност при извършване на международен превоз не следва от нея, а от разпоредбата на  чл. 58. ал. 1 т. 3 от Наредба № 11/31.10.2002г. Затова правилно извършеното деяние е квалифицирано като нарушение на посочената правна норма.

Неоснователно е и направеното възражение от жалбоподателя за неправилно приложение на санкционната разпоредба, тъй като констатираното нарушение на жалбоподателя е свързано с осъществяван от Р.С. международен превоз на товари, поради което и не може да бъде санкциониран на посочената от него като основание разпоредба на чл. 178в ал. 5 от ЗДвП, която безспорно предвижда по - леко наказание, тъй като издадената Наредба № 11 от 31.10.2002г. е подзаконов нормативен акт по приложението на Закона за автомобилните превози, а не на Закона за движението по пътищата, поради което е недопустимо за нарушение на конкретна разпоредба от посочената наредба да се приложи санкционна норма на ЗДвП.

По направеното искане за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, съдът съобрази следното:

Извършването на международен превоз е правно-регламентирана дейност, като притежаването на удостоверение за психологическа годност има за цел да установи психологическата годност на водачите на моторни превозни средства като гаранция за безопасност на пътното движение, включително здравето и живота на самия водач, поради което и извършването на международен превоз без валидно удостоверение е нарушение с висока степен на обществена опасност. Същото е формално и самото му осъществяване е достатъчно и без настъпването на вредни последици. В случая се касае за типично за вида си деяние, което не разкрива по-ниска степен на опасност в сравнение с други нарушения от същия вид, поради което и не е налице хипотезата на маловажен случай, поради което и не следва да намери приложение чл. 28 от ЗАНН.

По вида и размера на наказанието:

Административното наказание за извършеното нарушение е предвидено в чл. 93 ал. 1 т. 1 от ЗАвП - глоба в размер на 2000 лв. Законосъобразно административнонаказващият орган е приложил съответната санкционна норма и на нарушителят е наложил предвиденото в закона административно наказание. В тази връзка, както бе посочено са неоснователни доводите на жалбоподателя, че административното наказание за извършеното от него нарушение е предвидено в чл. 178в ал. 5 от ЗДвП. В посочената разпоредба е предвидено административно наказание глоба в размер 500 лв. за водач, който извършва таксиметрови, превози за собствена сметка или обществени превози на пътници или товари без валидно удостоверение за психологическа годност. В случая се касае за извършване на друг вид превоз – международен превоз на товари, регламентацията, на който се съдържа в Наредба № 11/31.10.2002г. Последната е подзаконов акт по приложение на Закона за автомобилните превози, а не – на Закона за движението по пътищата. Затова неизпълнението на предвидените в нея изисквания за снабдяване с конкретни документи се санкционира с административните наказания, предвидени в Закона за автомобилните превози. В конкретния случай приложимата санкционна норма е тази на чл. 93 ал. 1 т. 1 от ЗАвП. Тя определя административното наказание по абсолютен начин – глоба в размер на 2 000.00 лв., без да дава възможност на административнонаказващият орган да го индивидуализира съобразно чл. 27 от ЗАНН.

В производството по делото Регионална дирекция „Автомобилна администрация” – В. не е била защитавана от юрисконсулт, поради което искането за присъждане на възнаграждение за осъществено процесуално представителство в нейна полза, не следва да бъде уважено.

Поради това, обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

          

ПОТВЪРЖДАВА НП № 23-0000373 от 24.04.2020г., издадено от и.д. Директор на Регионална Дирекция „АА” В., с което на Р.Б.С. ЕГН ********** за нарушение по чл. 58 ал. 1 т. 3 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТС на основание чл. 93 ал. 1 т. 1 от Закона за автомобилните превози е наложено административно наказание глоба в размер на 2 000.00 лв.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд – гр. Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.

                 

Председател:

/Мариана Момчева/