№ 555
гр. София , 27.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на тринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Н. Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело
№ 20201000503609 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 3935/03.07.2020 г. по гр.д. № 10496/2018 г. на СГС, І-6 състав е
осъдено, на основание чл. 432 от КЗ ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“
АД, да заплати на EВГЕНИЯ РАШКОВА И., сумата от 200 000 лева, представляващи
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на дъщеря й Н. Е. Р.,
настъпила в резултат на ПТП, причинено на 29.10.2017 г. от О. А. Ч., водач на лек
автомобил БМВ 318 с рег. № ********, застрахован при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност“, сключена със застрахователна полица №
BG/22/117001999518, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от
19.03.2018 г. до окончателното й изплащане.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ответника - О. А. Ч..
Ищцата Е. Р. И. е депозирала въззивна жалба вх. № 71375/17.07.2020 г., с която
обжалва първоинстанционното решение само в частта, с която е определена началната
дата на присъдената лихва за забава. Жалбоподателката намира, че неправилно съдът я
е присъдил от 19.03.2018 г. вместо от 06.11.2016 г., а евентуално от 20.12.2017 г.
(датите, на които застрахователят е уведомен от делинквента, съотв. – от пострадалия).
Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД е депозирал отговор на въззивната жалба на
ищцата, с който излага доводи за нейната неоснователност.
ЗК „Лев Инс“ АД е депозирал и въззивна жалба вх. № 81515/10.08.2020 г., с
която обжалва първоинстанционното решение в частта, с която искът е уважен за сума
1
над 55 000 лева до 200 000 лева. Намира, че присъденото обезщетение е завишено с
оглед критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Не били обсъдени и всички
обстоятелства, имащи отношение към определяне на справедливо обезщетение.
Неправилно съдът приел за недоказано възражението за съпричиняване, както поради
липсата на поставен обезопасителен колан, така и поради съзнателното поставяне в
риск на починалата да пътува с неправоспособен водач. Намира за справедлив размер
на обезщетението 110 000 лева, намален с принос в размер на 50%. Моли да бъде
отменено първоинстанционното решение в обжалваната част и искът да бъде
отхвърлен за сума над 55 000 лева.
Ищцата е депозирала отговор на въззивната жалба на ответника, с която излага
доводи за нейната неоснователност.
Третото лице помагач О. А. Ч. не е депозирал отговор на въззивните жалби.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да
се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва
служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби,
приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ВКС, ОСГТК).
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивната
жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищцата Е. Р. И. твърди в исковата си молба, че на 29.10.2017 г., около 17.30 ч.
дъщеря й Н. Р. е пътувала на задната седалка на лек автомобил „БМВ 318“ с рег. №
********, движещ се по път ІІ-84, когато на около 200 м. от разклона за с. Лозен,
водачът му О.Ч. поради несъобразена скорост загубил управлението на автомобила.
Излязъл извън платното за движение и се блъснал в дърво. В резултат на удара
починала 22-годишната дъщеря на ищцата. Между тях имала особено силна връзка,
силно чувство на обич, уважение, взаимна подкрепа и всеотдайност, живеели заедно.
След смъртта й ищцата преживяла тежки болки и страдания, изчезнал смисълът на
живота й, като страданията по безвъзвратно загубеното дете ще я съпътстват през
целия й живот. Ищцата е поддържала, че отговорността на виновния водач е предмет
на застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответника ЗК „Лев Инс“ АД,
поради което е искала ответникът да бъде осъден да й заплати застрахователно
обезщетение в размер на 200 000 лева, ведно със законна лихва от 06.11.2017 г. (датата
на изтичане на срока по извънсъдебната претенция) до окончателното плащане.
Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД е депозирал отговор на исковата молба, в който
оспорва исковете по основание и размер. Прави възражение за съпричиняване поради
непоставянето на обезопасителен колан от пострадалата, както и по причина, че
пострадалата е знаела, че се качва в автомобил, управляван от неправоспособен водач и
съзнателно се е поставила в риск. Моли предявения иск да бъде отхвърлен.
За да бъде уважен прекият иск на пострадалия срещу застрахователя на
делинквента следва да се установят две групи факти. От една страна трябва да се
установи наличието на застрахователно правоотношение между ответника в
2
качеството на застраховател и прекия причинител на увреждането в качеството на
застрахован. От друга страна следва да са налице кумулативно всички елементи от
сложния фактически състав на непозволеното увреждане по чл .45, ал.1 от ЗЗД -
извършено виновно от делинквента противоправно деяние, от което да са настъпили в
причинно - следствена връзка вреди за пострадалия от сочения вид и в търсения
размер. Единствено за наличие на вината законът въвежда с разпоредбата на чл.45,
ал.2 от ЗЗД оборима презумция. Застрахователят отговаря в обема и до размера, в
който отговаря застрахования водач.
Настъпването на ПТП, противоправното поведение на О.Ч., наличието на негова
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество към датата
на ПТП, смъртта на Н. Р. и причинната й връзка с ПТП, обстоятелството, че ищцата е
майка на загиналата вследствие ПТП, са установени пред първата инстанция и са
безспорни пред настоящата. Спорни са въпросите относно размера на справедливото
обезщетение за претърпените от ищцата Е.Р. неимуществени вреди при съобразяване
на всички събрани по делото доказателства; относно наличието на съпричиняване от
страна на починалата, както и началната дата, от която на ищцата се дължи законна
лихва от застрахователя
Във връзка със спорните въпроси по делото са събрани писмени доказателства,
изслушани са заключения на КСМАТЕ и СПЕ, и са изслушани свидетелски показания.
Въз основа на събраните по делото писмени доказателства са изготвени от
вещите лица инж. Ж. Е. и д-р А. М. основно и допълнително заключения на
комплексна съдебно-автотехническа и медицинска експертиза. Вещите лица са
посочили, че след като водачът е изгубил управление над процесния автомобил,
същият се е отклонил надясно, ударил се с дясната си страна в крайпътно дърво, след
което е започнал да ротира около масовия си център по посока на часовниковата
стрелка, като същевременно е продължил движението си напред с лявата си странична
част. Вследствие това странично движение и създаденото съпротивление между гумите
и терена, автомобилът се е преобърнал върху лявата си странична част и се е установил
на място. Дават заключение, че използването на предпазни колани предотвратява
придвижването на намиращите се в автомобила хора по инерция при челен удар и
съответно възможното им стълкновение с частите на интериора при челен удар и също
така гарантира, че водачът и пасажера ще се намират в положение, гарантиращо
безопасното отваряне на въздушната възглавница, както и задържа тялото на пътника в
автомобила при преобръщане. Въз основа на събраните по делото писмени
доказателства вещите лица са посочили, че тялото на пострадалата при ПТП Н. Р. се е
намирало на пътната настилка на 2-3 метра от автомобила. Дават заключение, че
смъртта й е настъпила в резултат на силно притискане между твърди тъпи предмети в
областта на гръдния кош и корема със значителна кинетична енергия. Пострадалата е
пътувала на задната седалка на автомобила и доколкото била намерена извън
автомобила вещите лица дават заключение, че е пътувала без правилно поставен
обезопасителен колан и при преобръщането на автомобила е попаднала под него и е
била притисната между автомобила и асфалта. Притискането не е осъществено от
части от интериора на автомобила, защото ако това беше така, тя е щяла да остане
заклещена между тях и е нямало да изпадне. Вещите лица посочват, че при поставен
предпазен колан тялото на пострадалата е щяло да остане в лекия автомобил, но с
оглед това, че се касае за „кабрио“ и че автомобилът е падна наляво, включително
върху лявата част на тавана си, като лявата част на тавана опира в настилката
(пояснено в съдебно заседание и допълнителната КСМАТЕ), то при преобръщането на
автомобила е било много вероятно пак да настъпи смъртен изход за нея и при поставен
3
предпазен колан.
В показанията си свидетелят К. Е. Г. установява, че е съпруг на сестрата на
ищцата. Установява, че Е. и Н. живеели в един апартамент. Били щастливи, живеели
широк живот. Година преди да почине Н. живеела една седмица при приятеля си, а
после месец, месец и половина се връщала при майка си. Разстоянието между двете
къщи било 200-300 метра. Имали добри отношения. Майката много помагала на
дъщеря си. Н. била добра и възпитана. Била единствено дете на Е.. Майката имала
очаквания Н. да се ожени и да има деца. След случилото се свидетелят, който живеел
във Франция, се върнал в България. Когато видял Е. за пръв път, тя искала да се
самоубие. И към настоящия момент всеки ден от 8 до 12-13 часа била на гробищата –
вече две години. Роднините й гледали да я успокоят. Живеела с мъжа си, но никой не
можел да й помогне. Променила се като човек и физически и психически. Преди
работела, била здрава. С мъжа си работели в Италия, а сега била заприличала на
бабичка. Нямала никакви сили. Дори наскоро получила захарен диабет от притеснение
и стрес. Всеки божи ден плачела за дъщеря си.
От заключението на приетата съдебно-психологическа експертиза, изготвена от
вещото лице Г. Г. се установява, че загубата на дъщеря й има трайно негативно
отражение върху психичното функциониране на Е.Р.. Обобщените данни сочели, че е
преживяла събитието като претоварващо интелектуалния капацитет за справяне
(психотравма). При нея е настъпила силно изразена депресивна реакция, като и към
момента на изследването (около две години и три месеца от инцидента) се отчита към
средно изразено състояние на депресия, характеризиращо се с преживелищни и
вететативни симптоми.
При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира
следното от правна страна:
По отношение оплакването на застрахователя, че присъденото на Е.Р.
обезщетение е завишено, настоящият състав намира следното:
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост - чл.52 ЗЗД. Според приетото в Постановление №4/23.12.1968 г. на
Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението.
Такива обстоятелства при причиняването на смърт от значение са и възрастта на
увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия,
който търси обезщетение за неимуществени вреди, обстоятелствата, при които е
настъпил вредоносния резултат, както и други конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, специфични за всяко дело. Конкретните икономически условия в
страната и нормативно определените нива на застрахователно покритие към момента
на увреждането като една от възможните проявни форми на тези условия също следва
да бъдат отчетени при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди
в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя, но те нямат самостоятелно и
водещо значение за прилагането на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД.
Указаните в постановлението общи критерии са възприети и доразвити в създадената
по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС (така например, решение по т.д. № 807/2011
г., ІІ т.о., решение по т.д. № 916/2011 г.,І т.о, решение по т.д. № 490/2012 г., решение
по т.д. № 738/2017 г. ) Приема се, че за справедливото възмездяване на настъпилите в
резултат на произшествието вреди, е необходима задълбочена преценка на общите
критерии и на специфичните за всеки отделен спор правнорелевантни факти, вкл. и
4
общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитие на самото
общество, при отчитане на конкретните икономически условия в страната, а като
ориентир за последните, следва да се съобразят и нивата на застрахователно покритие
към момента на увреждането. Застрахователните лимити нямат самостоятелно
значение и не са абсолютен критерий за икономическите условия в страната; те не са
критерий за самото обезщетение за неимуществени вреди, но имат значение при
произнасяне по отговорността на застрахователя при предявен пряк иск. В последния
смисъл е формирана и практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК ( така решение по т.д.
№ 619/2011 г. на ВКС, ІІ т.о., решение по т.д. № 916/2011 г. на ВКС, І т.о., решение по
т.д. № 1948/2013 г., ІІ т.о., решение по т.д. № 2974/2013 г., ІІ т.о., решение по т.д. №
2143/2014 г., І т.о. , решение по т.д. № 2908/2015 г., І т.о. и др.)
Настоящият състав намира, че от изслушаните свидетелски показания се
установяват близки отношения между майка и дъщеря. Свидетелските показания
установяват още, че след смъртта на дъщеря си Е. много е страдала. Дълбоките прояви
на скръб се установяват и от приетото по делото заключение на СПЕ, според което и
досега ищцата е в депресивно състояние средна степен.
Предвид установените чрез свидетелски показания близки отношения между
ищцата Е.Р. и дъщеря й Н. Р. приживе - отношения на любов и разбирателство, както и
обстоятелството, че Н. е единствено дете на Е., несъмнено е, че ищцата е преживяла
изключително тежка травма от смъртта на дъщеря си, още повече, че тя е била
внезапна и неочаквана. Ищцата е била лишена от обичта и емоционалната подкрепа на
дъщеря си, в нея е останала празнота, която не може да бъде преодоляна от нищо,
загубила е възможността да се радва в бъдеще на внуци и да има подкрепата на дъщеря
си в своите зрели години. Установява се още от събраните доказателства че ищцата е
претърпяла интензивни вреди, по-сериозни от нормалните емоционални болки и
страдания при загубата на толкова близък човек – потънала е в депресивно състояние,
от което не излиза години наред.
При съобразяване на горното и като се съобрази, че ищцата Е.Р. е в най-близката
възможна родствена и емоционална връзка с починалата при ПТП, че са били близки,
помагали са си и са се грижели една за друга, като се вземе предвид времето на
настъпване на ПТП и икономическите условия към този момент – 2017 г. и възрастта
на ищцата по това време (42 г.) и на пострадалата (22 г.), която възраст обуславя
алогично развитие в жизнения път на майка и дъщеря, водещо след себе си неизмерими
страдания, както и, че действително се доказват значителни прояви на болка и скръб от
страна на Е.Р., засегнали я психически и физически, като се съобрази, принципа на
справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, както и действащите лимити на
застраховките към този момент, съдът счита, че търпените от Е.Р. неимуществени
вреди ще бъдат възмездени чрез парично обезщетение от 150 000 лева. Ето защо
въззивната жалба на застрахователя е частично основателна, като е основателно
оплакването, че първоинстанционният съд не е приложил правилно чл. 52 ЗЗД и е
присъдил завишено обезщетение за сума над 150 000 лева до присъдените 200 000
лева. В посочената част първоинстанционното решение следва да бъде отменено и
искът по чл. 432, ал. 1 КЗ отхвърлен, а в останала обжалвана част решението на СГС
следва да бъде потвърдено.
Настоящият състав намира, че е неоснователно възражението на застрахователя
за съпричиняване от страна на пострадалата от ПТП. Категорична и безпротиворечива
е съдебната практика, че за да е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД,
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки
5
условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е
действал или бездействал виновно. Както е посочено в решение № 169/28.02.2012 г. по
т. д. № 762/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., релевантен за съпричиняването и за прилагането на
чл.51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не
би се стигнало (наред с неправомерното поведение на причинителя) до увреждането
като неблагоприятен резултат. Дори поведението на пострадалия да е виновно и
противоправно, то следва да е в причинна връзка с вредите, за да е налице
съпричиняване (така решение № 45/15.04.2009г. по т.д. № 525/ 2008г. на ВКС, II т.о;
решение № 206/ 12.03.2010г. по т.д. № 35/ 2009г. на ВКС, II т.о.; решение № 58/
29.04.2011г. по т.д. № 623/ 2010 г. на ВКС, II т.о. и др.) Безпротиворечива е съдебната
практика и по въпроса, че доказателствената тежест за наличието на съпричиняване е
на направилия възражението ответник.
В случая от изслушаните заключения на КСМАТЕ се установява, че Н. Р. е
пътувала без поставен обезопасителен колан, в нарушение на чл. 137а ЗДвП, но не се
установява това правонарушение да е във връзка с настъпилата нейна смърт – вещите
лица са категорични, че и без предпазен колан, предвид механизма на ПТП, момичето
най-вероятно пак е щяло да получи същите травми, довели до нейната смърт.
Не се доказа по делото и твърдението, че Н. е знаела, че водачът О.Ч. е
неправоспособен водач. Обстоятелството, че последният е бил приятел на Н. от една
година преди ПТП може само да извика предположение, че тя е знаела посоченото
обстоятелството, но не може да замести пълното и главно доказване, което
застрахователят е бил длъжен да проведе за него.
Горното обосновава извод, че възражението за съпричиняване е недоказано,
поради което следва да се приеме, че липсва принос от страна на дъщерята на ищцата
за настъпилата смърт при ПТП.
Настоящият състав намира, че е основателно оплакването на ищцата, че
първоинстанционният съд неправилно е определил началната дата на дължимата лихва
за забава върху застрахователното обезщетение. В решение № 128/04.02.2020 г. по т.д.
№ 2466/2018 г. на ВКС, І т.о. е прието, че в хипотезата на пряк иск от увреденото лице
срещу застрахователя по застраховка «Гражданска отговорност» в застрахователната
сума по чл.429 КЗ се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице
обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване на застрахователя, респ.
предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя, а не и от момента
на увреждането. В същото решение е разяснено, че спрямо договорите за застраховка
на гражданската отговорност са предвидени специални правила, съобразно които
застрахователят се задължава: на осн. чл.429, ал.1, т.1 КЗ - да покрие в границите на
определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от последния на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното
събитие, а на осн. чл.429, ал.1, т.2 КЗ – да покрие отговорността на застрахования за
неизпълнение на негово договорно задължение. И в двата случая изрично чл.429, ал.2,
т.2 КЗ предвижда, че в застрахователното обезщетение се включват и лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на чл.429, ал.3 КЗ. Следователно от една страна отговорността на
застрахователя спрямо увреденото лице е функционално обусловена от отговорността
на застрахования, включително и по отношение на лихвите за забава, които последният
дължи на увредения. От друга страна в чл.429, ал.3, изр.2 изрично лимитира
включените в застрахователното обезщетение, а оттам и в застрахователната сума,
6
лихви за забава като ги ограничава до тези, които текат от момента на по-ранната от
следните дати: датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от застрахования на осн. чл.430, ал.1, т.2 КЗ или от датата
на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от
увреденото лице или от датата на предявяване на претенцията на увредения пред
застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение, но не и от датата на
настъпване на застрахователното събитие. По отношение на задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите в чл.493, ал.1, т.5 КЗ е предвидено, че
застрахователят покрива отговорността на застрахования за лихвите по чл.429, ал.2, т.2
КЗ, т.е. при ограниченията на чл.429, ал.3 КЗ - само в рамките на застрахователната
сума и за периода с начало от уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие, респ. предявяване на претенция от увреденото лице. В
чл.494, т.10 КЗ изрично се изключват от застрахователното покритие всички разноски
и лихви извън тези по чл.429, ал.2 и ал.5 КЗ при спазване на условията по чл.429, ал.3
КЗ, т.е. не се покриват лихви за периода от датата на деликта до датата на уведомяване
на застрахователя.
След предявяване на претенцията по чл.498 КЗ за застрахователя е налице
нормативно предвиден срок за произнасяне по чл.496 КЗ, като непроизнасянето и
неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е свързано с:1/ изпадане на
застрахователя в забава – чл.497, ал.1, т.1 и т.2 КЗ, в който случай той дължи лихва за
собствената си забава, и 2/ с възможност увреденото лице да предяви пряк иск срещу
застрахователя в съда на осн.чл.498, ал.3 вр. чл.432, ал.1 КЗ.
Съобразно посоченото и като се вземе предвид, че според приетите по делото
писмени доказателства ищцата е заявила пред застрахователя застрахователна
претенция вх. № 15031/20.12.2017 г., както и че застрахователят не е определил и
изплатил застрахователно обезщетение в сроковете по чл. 496 КЗ, то застрахователят
следва да покрие спрямо увредените лица отговорността на делинквента за дължимата
лихва за забава от датата на предявяване на претенцията от увредените лица, т.е., от
20.12.2017 г., а след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ дължи законна лихва върху
присъдените обезщетения за собствената си забава. Ето защо за периода от 20.12.2017
г. до окончателното изплащане на обезщетението за претърпените неимуществени
вреди искът за заплащане на обезщетение за забава е основателен. Предвид
несъвпадане на изводите на двете съдебни инстанции решението на СГС по искането
за присъждане на законна лихва е неправилно, като предвид обстоятелството, че в
същото липсва отхвърлителен диспозитив за част от лихвата, на ищцата следва да бъде
присъдена законна лихва и за периода от 20.12.2017 г. до 18.03.2018 г. включително.
По разноските: При този изход от спора всяка страна има право на разноски
според защитения материален интерес, който е в общ размер на 145 000 лева.
Ищцата е защитила по въззивната жалба на застрахователя материален интерес в
размер на 95 000 лева. Тя не е сторила разноски, но е била защитавана безплатно от
адвокат, като на адв. П. К. следва да бъде определено адвокатско възнаграждение по
реда на чл. 38, ал. 2 ЗА. Съобразно защитавания материален интерес то възлиза на
5316 лева с ДДС, а съобразно защитения материален интерес се дължат 3 483.04 лева.
По въззивната жалба на ищцата съдът определя на адв. К. адвокатско
възнаграждение в размер на 360 лева с ДДС.
На застрахователя се дължи държавна такса в размер на 999.92 лева и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 69 лева (намалено съразмерно от 200
7
лева).
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която
ответникът е бил осъден да заплати по сметка на СГС държавна такса над 6000 лева до
8000 лева и разноски над 562.50 лева до 750 лева и адвокатско възнаграждение на адв.
К. над 4 977 лева до присъдените 6636 лева.
Ищцата дължи разноски на ответното дружество, сторени пред СГС в размер на
още 157.50 лева – в това число и юрисконсултско възнаграждение, редуцирано от 300
лева.
Воден от изложеното Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 3935/03.07.2020 г. по гр.д. № 10496/2018 г. на СГС, І-6
състав в частта му, с която е осъдено ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, р-н „Лозенец“, ул. „Черни Връх” № 51 да заплати на
Е. Р. И., ЕГН **********, гр. ***, ул. „***“ № ** обезщетение за неимуществени
вреди от смъртта на нейната дъщеря Н. Е. Р., настъпила при ПТП на 29.10.2017 г. за
сума над 150 000 лева до присъдените 200 000 лева, и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска на Е. Р. И., ЕГН **********, гр. ***, ул. „***“ № ** против
ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н
„Лозенец“, ул. „Черни Връх” № 51 с правно основание чл. 432 КЗ за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейната дъщеря Н. Е. Р.,
настъпила при ПТП на 29.10.2017 г. за сума над 150 000 лева до претендираните
200 000 лева.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н „Лозенец“, ул. „Черни Връх” № 51 да заплати на Е. Р. И.,
ЕГН **********, гр. ***, ул. „***“ № ** законна лихва върху сумата 150 000 лева и за
периода 20.12.2017 г. до 18.03.2018 г. (наред с вече присъдената от СГС лихва за
периода от 19.03.2018 г. до окончателното изплащане на задължението).
ОТМЕНЯ решение № 3935/03.07.2020 г. по гр.д. № 10496/2018 г. на СГС, І-6
състав в частта му, с която е осъдено ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Лозенец“, ул. „Черни Връх” № 51 да
заплати на адв. П. К. адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА за сума над 4 977
лева до присъдените 6636 лева, както и в частта, в която ЗК „Лев Инс“ АД е осъдено
да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса над 6000 лева до
8000 лева и разноски над 562.50 лева до 750 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3935/03.07.2020 г. по гр.д. № 10496/2018 г. на
СГС, І-6 състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н „Лозенец“, ул. „Черни Връх” № 51 да заплати на адв. П. К.
адвокатско възнаграждение пред САС в размер на общо 3843.04 лева.
ОСЪЖДА Е. Р. И., ЕГН **********, гр. ***, ул. „***“ № ** против ЗК „Лев
Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н
„Лозенец“, ул. „Черни Връх” № 51 сумата 400 лева – държавна такса пред САС,
8
сумата 1068.92 лева – разноски пред САС и сумата 157.50 лева – допълнително
разноски пред СГС.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ЗК „Лев Инс“ АД - О. А. Ч..
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните, при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9