Решение по дело №408/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 89/ 07.07.2011 г., постановено по гр.д. № 1976/2010 г., Кърджалийският районен съд е отхвърлил предявения от „К.” Е., гр. К., против К. Й. Д., установителен иск с правно основание чл.415, ал.1, във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК, за признаване за установено, че „К.” Е. има вземане към К. Й. Д. в размер на 9 000 лв., представляващо главница и сумата от 5 684.04 лв., представляваща лихви за забава върху главницата за периода 25.10.2005 г. до 22.11.2010 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 3064/29.09.2010 г. по гр.д. № 1297/2010 г. по описа на КРС, като неоснователен и недоказан. Съдът е осъдил „К.” Е. да заплати на К. Й. Д. деловодни разноски в размер на 200 лв.

Настоящото производство е образувано по повод депозирана от недоволния от първоинстанционното решение ищец „К.” Е., въззивна жалба. Решението се обжалва като незаконосъобразно, неправилно, необосновано и постановено при неправилно тълкуване на доказателствата по делото. Излагат се съображÕния, че ответникът като пълномощник на ищцовото дружество действал изключително във вреда на последното като не внесъл в касата му процесната сума, получена по сключен от него договор за продажба на движими вещи- три тона шаран. Твърди се, че по делото било представено заверено копие от разписка от 13.10.2005 г., от която било видно, че именно ответникът бил получил сумата от 9 000 лв. по сключения договор. Въпреки предприетото от ответника оспорването на същата, ищецът не представил оригинал, тъй като такъв не се намирал у него. Въпреки това жалбодателят счита, че съществували достатъчно убедителни косвени доказателства, че такава разписка съществувала, и че именно ответникът се е подписал срещу получил сумата. Моли настоящата инстанция да отмени обжалваното първоинстанционно решение, вместо което постанови друго, с което да уважи изцяло така предявения от него иск. Претендира разноски.

В дадения по делото по смисъла на чл.263, ал.1 от ГПК, надлежен срок , отговор на въззивната жалба от ответника по същата не е постъпил.

В съдебно заседание, жалбодателят чрез процесуалният си представител, поддържа въззивната си жалба. Ангажира нови писмени доказателства.

В съдебно заседание, ответникът по жалбата чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата изцяло.

Окръжният съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Жалбата като подадена в срок и от имащо правен интерес от това, лице, е процесуално допустима, и като такава подлежи на разглеждане по същество.

В основата на първоинстанционното производство стои предявената от ищеца „К.” Е., искова претенция, с която цели да бъде установено по отношение на ответника, че му дължи сумите, съставляващи главница в размер на 9000 лв., мораторна лихва в размер на 5 684.04 лв., и законна лихва върху главницата от датата на ползване на заявлението в съда – 30.07.2010 г. до окончателното изплащане на вземането , както и разноски в производството по чл.410 от ГПК в размер на 1923.69лв.

Ищецът „К.” Е., гр. К. обосновава иска си с твърденията, че с договор за продажба на дружествени дялове на 27.11.2009 г., Т. Г. К. продал собствените си дружествени дялове в „Б. К.” ООД на съдружника Н. Г. К., който станал едноличен собственик на капитала и дружеството било преобразувано в еднолично такова с наименование „К.” Е.. На 13.10.2005 г. в качеството му на пълномощник на „Б. К.” О., упълномощен с пълномощно с рег. № 3546/09.09.2004 г., ответникът К. Й. Д. сключил договор за продажба на движими вещи- три тона риба- шаран, със страни по договора „Б. К.” ООД, като продавач и П. А. И. като купувач. Определената по договора цена била 3 лв. за килограм или общо 9000 лв. На 13.10.2005 г. П. А. И. предал цялата сума на ответника, за което имало издадена разписка. С нотариална покана с рег. № 4321/17.10.2005 г., заверена от нотариус М. Д., ответникът К. Й. бил уведомен, че пълномощно с рег. № 3546/09.09.2004 г. било оттеглено и бил поканен да внесе по сметка на дружеството получената сума в размер на 9000 лв. в срок до 25.10.2005 г., която сума и до настоящия момент не била постъпила в банковата сметка на дружеството.

Ответникът К. Д. твърди, че след сключване на договора, нямало реално предаване на движимите вещи и оспорва, че е получил от П. А. И. договорената цена от 9000 лв. Твърди, че сумата била платена лично от купувача на управителя на дружеството Н. К.. Оспорва през първоинстанционния съд истинността на разписката от 13.10.2005 г., относно верността й, че на 13.10.2005 г., действащ като пълномощник на „Б. К.” О., е получил от П. А. И. сумата от 9 000 лв., представляваща продажна цена по договор за продажба на движими вещи /риба/, сключен на 13.10.2005 г. Прави възражение за изтекла давност на основание чл.110 от ЗЗД по отношение на главницата и на основание чл. 111 от ЗЗД по отношение на търсените изтекли лихви за забава.

В настоящото производството от фактическа страна се установява следното:

На 30.07.2010 г. на основание чл. 410 от ГПК било подадено заявление от „К.” Е., гр. К. до компетентния Кърджалийски районен съд за издаване на заповед за изпълнение за сумите- главница в размер на 9 000 лв. и законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането, както и мораторна лихва за забава за периода 26.10.2005 г. до 30.07.2010 г. в размер на 5 684.04 лв. По заявлението било образувано ч. гр. д. № 1297/2010 г. по описа на КРС и на 29.09.2010 г. била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 3064, като съдът разпоредил длъжникът да заплати на кредитора сумата 9 000 лв. за неизпълнение на мандатно правоотношение по договор за поръчка, 5 684.04 лв. –мораторна лихва върху главницата от 9 000 лв. за периода 26.10.2005 г. до 30.07.2010 г.,както и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 30.07.2010 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски от 269.69 лв. за внесена държавна такса и 1630 лв. адвокатско възнаграждение.

Заповедта била връчена на длъжника, който в срок подал възражение, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. Кредиторът бил уведомен за подаденото възражение и същият в срок предявил иск за установяване на вземането.

Установява се от събраните по делото доказателства, че с пълномощно с рег. №3546/09.09.2004 г., ответникът по иска К. Й. Д. бил упълномощен от управителя на „Б. К.” О.- К., Н. Г. К. да стопанисва водните площи на язовир „П. *”- Кърджалийска област за стопански риболов, да лови, развъжда и продава риба, както и с други права, описав пълномощното.Не се спори между страните за това, че на 13.10.2005 г. бил сключен договор за продажба на движими вещи между „Б. К.” О.- К.- праводател на ищеца, представляван от пълномощник- ответника по иска К. Й.Д. отгр. К., в качеството му на купувач. Съгласно договора, продавачът продал на купувача три тона риба- шаран, находяща се в яз.” П.” в землището на с. П., общ. Ч. за сумата 9000 лв. В чл. 2. 1. от договора страните се договорили, че цената се заплаща на датата на подписване на договора, а в чл. 3. 1. се договорили, че предаването на вещите трябвало да стане в срок до 14.08.2007 г. Сумата по договора в размер на 9000 лв. била платена при подписване на договора. С нотариална покана с рег. № 4321/17.10.2005 г., заверена от нотариус М. Д., ответникът К. Й. бил уведомен, че пълномощно с рег. № 3546/09.09.2004 г. било оттеглено и бил поканен да внесе по сметка на дружеството получената сума в размер на 9000 лв. в срок до 25.10.2005 г.

В аспекта на изложеното основният по делото спор се свежда до това на кого е предадена сумата от 9000 лв. по процесния договор- на управителя на „Б. К.” О.- Н. К. или на пълномощника на дружеството- К. Й. Д.- ответник по иска.

За да отговори на този въпрос настоящата инстанция съобрази следното : от една страна ищецът твърди, че сумата е предадена на ответника на 13.10.2005 г. от купувача И., за което била издадена разписка за сумата от 9 000 лв. От друга страна ответникът твърди, че лично не е получавал договорената цена от 9000 лв. от П. А. И., а че последният заплатил цената лично на управителя на дружеството Н. К. В този смисъл ответникът е оспорил истинността на разписката от 13.10.2005 г., относно верността й ,че на 13.10.2005 г. ,действащ като пълномощник на „Б. К.” О., е получил от П. А. И. сумата от 9 000 лв., представляваща продажна цена по договор за продажба на движими вещи/риба/, сключен на 13.10.2005 г. Поради обстоятелството, че по делото не е представен изискания от съда оригинал, писменото доказателство - копие от разписка от 13.10.2005 г. е било изключено от първоинстанционния съд като такова от доказателствата по делото, и съдът не се е произнесъл досежно направеното искане за откриване на производство по чл.193 от ГПК за оспорване на истинността на този документ. По искане на ищеца, било задължено трето неучастващо по делото лице- П. А. И., да представи оригинала на процесната разписка, което и той не сторил с обяснението, че никога не е разполагал с оригинала на същата.

По делото е назначена съдебно –икономическа експертиза, от прочита на изготвеното по която заключение, се установява, че в счетоводните документи-регистри на ищцовото дружество няма отразен приход от ответника Д. в размер на 9 000 лв., както и няма приход от управителя К. с текст „приход от договор за продажба на движими вещи от 13.10.2005 г. Установява се, че върху главницата от 9 000 лв. лихвата за забава за периода 25.10.2005 г. до 22.11.2010 г. е в размер на 5 979.128 лв.

В настоящото въззивно производство жалбодателят ангажира писмени доказателства, в частност от анализа на приложеното заверено копие от протокол от о.с.з. от 20.02.2007 г., проведено по НОХД № 550/2006 г. по описа на Кърджалийския районен съд, се установява, че ответникът в настоящото производство Д., в качеството си на свидетел по наказателното дело е дал следните показания : „На 13.10.2005 г. при нотариус М. Д. съм подписал разписка по повод правене на документи за прехвърляне на сделка между П. И. и г-н К. за продажба на 9 тона риба и правата по използване на съоръженията. Разписката разписах, тъй като Карипов ми нареди, а и аз имах пълномощно. Мисля, че в съдържанието на разписката беше описана сумата от девет хиляди лева, като имаше и договор. Тази сума от девет хиляди лева се даде в ресторант „М.” и аз само подписах разписката в качеството на упълномощено от К. лице….”.

В хода на тези констатации съдът изгради своето становище :

Производството по чл. 422 от ГПК представлява иск за съществуване на вземането, който се предявява от кредитора след възражение от длъжника и в това производство по същество се установява дали вземането съществува или дали е изискуемо. В това производство ищецът следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът- възраженията си срещу вземането. Доказателствената тежест за спорните факти се разпределя с оглед конкретните твърдения на страните. Освен това, искът трябва да има за предмет същото вземане, за което е заявено издаването на заповед за изпълнение.

В казуса, искът по чл. 422 от ГПК има за предмет същото вземане, за което е заявено издаването на заповед за изпълнение и е предявен след възражение на длъжника. В този аспект съдът приема за установено, че сумата по договора за продажба на три тона риба шаран от 13.10.2005 г., е платена от третото лице П. А. И. на ответника по иска К. Д.- пълномощник на дружеството- продавач „Б. К.” О.- К. За да приеме това, съдът взе предвид съдържанието на самия договор, чийто разпоредби следва да се тълкуват съобразно разпоредбата на чл. 20 от ЗЗД, издирвайки действителната обща воля на страните, тълкувайки отделните уговорки във връзка едни с други и всяка една в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. С договора за покупко- продажба на движимите вещи, в който изрично е записано, че цената се заплаща на датата на подписване на договора, се прехвърля правото на собственост върху предмета на договора и този договор може да се преценява като разписка за получени суми. В случая, договорът бил подписан именно от К. Д. като пълномощник на продавача и третото лице П. И., като страните по договора не са предвидили изрично издаване на разписка за доказване на извършеното плащане по него. Поради това съдът приема, че подписаният договор доказва не само, че плащането на цената е станало именно на датата на подписването му, но и това, че плащането е направено от купувача на пълномощника на продавача, респ. договора доказва начина на плащането, поради което е и без значение наличието или липсата на процесната разписка от 13.10.2005 г. Нещо повече по делото са представени и приети направени от страна на ответника извънсъдебни признания, обективирани в цитирания протокол от съдебно заседание от 20.02.2007 г., проведено по НОХД № 550/2006 г. по описа на Кърджалийския районен съд, за факта на съществуване на процесната разписка и за факта на нейното подписване.Или, съдът приема, че сумата по договора в размер на 9000 лв. е била предадена на ответника по иска, действащ като пълномощник на ищеца. По делото липсват доказателства, които да обосноват извода, че сумата от 9000 лв. е предадена от трето лице П. А. на управителя на ищеца- Н. К.. Изявлението на ответника, че продавачът чрез ответника по иска, който е действал като негов пълномощник, е получил цената на вещите, представлява изявление в процеса, което на общо основание подлежи на пълно доказване. Такова в производството от страна на ответника не беше направено.

И след като ответникът по иска е действал при подписване на договора като пълномощник на продавача, то той е бил длъжен да изпълни задължението си да предаде на упълномощителя получената по договора цена, да отчете резултата от сключения договор. В тежест на ответника по иска е било да докаже изпълнение на задължението му като пълномощник да се отчете на дружеството като предаде получената по договора сума в размер на 9000 лв., което в случая ответникът не е сторил. В този смисъл е и заключението на вещото лице, което установява, че няма постъпило плащане на сумата от 9000 лв. по процесния договор за продажба на движими вещи и такова плащане не е отразено в счетоводните документи - регистри на ищцовото дружество.

С оглед на изложеното, съдът приема, че вземането на ищеца,съставляващо главница съществува. И тук обаче съдът следва да се произнесе досежно направеното своевременно от ответника възражение за изтекла погасивна давност, в частност на основание чл.110 от ЗЗД по отношение на главницата и на основание чл. 111 от ЗЗД по отношение на търсените изтекли лихви за забава. Съдът намира за основателно само възражение за изтекла погасивна давност на основание чл. 111, б.”в”, предл.ІІ от ЗЗД по отношение на търсените изтекли лихви за забава. Съгласно цитираната разпоредба с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за лихви. Търсената в производство мораторна лихва за забава е в размер на 5 684.04 лв. и е за периода от 26.10.2005 г. до датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК – 30.07.2010 г. Съдът намира, че считано от извършеното по смисъла на чл.114 ,ал.2 от ЗЗД, поканване, а именно от 25.10.2005 г., съгласно нотариална покана с рег. № 4321/17.10.2005 г. на нотариус М.Д., е започнал да тече тригодишния погасителен давностен срок за дължими се лихви за забава. Или същият е изтекъл на 25.10.2008 г. поради което възражението за изтекла погасителна давност следва да бъде уважено досежно търсените в производството лихви за забава за периода от 26.10.2005 г. до 26.10.2008 г. в размер на 3 770.93 лв., или казано с други думи следва исковата претенция за дължимост на мораторната лихва за забава да бъде уважена съобразно ССЕ за периода след 26.10.2008 г. до 30.07.2010 г. в размер от 1 913.11 лв. Този извод налага редукция и на размерите на присъдените в издадената по реда на чл.410 от ГПК, заповед за изпълнение на парично вземане № 3064/29.09.2010 г. разноските в самото производство, а именно от 1630 лв. на 1211 лв. за адвокатско възнаграждение и за държавна такса от 269.69 лв. на 200 лв.

При този изход на делото, следва ответникът по жалбата да заплати на жалбодателя- ищец в първоинстанционното производство, разноски по делото за двете инстанции, съразмерно уважената част на исковата претенция, или в размер на 740 лв.

Водим от изложеното, въззивният съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение № 89/07.07.2011 г., постановено по гр. д. № 1976/2010 г. по описа на Кърджалийския районен съд, вместо което постановява:

ПРИЗНАВА за установено по отношение на К. Й. Д. с ЕГН * от гр. К., бул. "Б. № *, бл. "Х. Д. вх. "*" . * ап.*, че дължи на „К." Е., със седалище и адрес на управление гр. К., ул. "М. № *, с ЕИК *, представлявано от управителя Н. Г. К., с ЕГН * от гр. К., сумите в размер на 9 000 лв. – главница, произтичаща от неизпълнение на мандатно правоотношение по договор за продажба на движими вещи от 13.10.2005 г., сумата от 1 913.11 лв., съставляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 26.10.2008 г. до 30.07.2010 г., ведно със законна лихва върху главницата , считано от 30.07.2010 г. до окончателното й изплащане, както и разноските в заповедното производството в размер на 1411 лв., от които 1211 лв. за адвокатско възнаграждение и 200 лв. за държавна такса, за които е издадена заповед № 3064/29.09.2010 г., за изпълнение на парично вземане по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 1297/2010 г. по описа на Кърджалийския районен съд.

ОСЪЖДА К. Й. Д. с ЕГН * от гр. К., бул. "Б. № *, бл. "Х. Д. вх. "*" . * ап.*, да заплати на „К." Е., със седалище и адрес на управление гр. К., У.М. № *, с ЕИК *, представлявано от управителя Н. Г. К. с ЕГН * от гр. К., направените по делото разноски в размер на 740 лв.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при наличие на предпоставките на чл. 280 от ГПК.

Председател: Членове: 1. 2.