Решение по КНАХД №277/2025 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Касационното производство е образувано по депозирана в законния срок жалба от И. П. К. от [населено място], [жк], №1, Вх.Е, ет.2, ап.66 против Решение рег. №67 от 02.05.2025г. постановено по АНД №20241630200727 по описа на Районен съд – Монтана. С обжалваното съдебно решение съдът е потвърдил Наказателно постановление /НП/ № 24-0996-000907 от 20.05.2024година издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - [населено място], упълномощен със Заповед №8121з-1632/02.12.2021год. на Министъра на вътрешните работи с което на И. П. К. с [ЕГН] от [населено място], за извършено административно нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 50.00лева /петдесет/, на основание чл.183, ал.4, т.7, предл. първо от ЗДвП. На основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети и десет контролни точки.

Касационният жалбоподател И. П. К. от гр.Монтана, редовно призован се явява лично. По съществото на делото и в жалбата излага доводи, че автомобила не е бил в движение, като е спрял на паркинга на Поликлиниката, когато патрулката е пристигнала, поради което няма как да са видели, че е управлявал автомобила без колан. Твърди се наличието на недобри отношения с полицейски служител от когото се е оплаквал до различни институции и който е причина за установеното. От И. бил заплашван, че ще го глобява. Моли за отмяна на постановеното въззивно решение и на издаденото наказателно постановление.

Ответника по касационната жалба Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - гр. Монтана, редовно призован не се явява и не взема становище по жалбата.

Окръжна прокуратура – Монтана, конституирана в настоящето производство в защита на значим обществен интерес на осн. чл.217, ал.3 АПК във вр. чл.16, ал.1, т.3 АПК, чрез представителя си в съдебно заседание, дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, при което същата е допустима.

С касационната жалба не са представени доказателства свързани с касационните основания, които да променят фактическите и правни изводи на въззивния съд в обжалваното решение.

Съгласно разпоредбата на чл.63в от ЗАНН, решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.

Предвид правната регламентация в разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК, за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, настоящият касационен състав следи и служебно.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН касационния състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

В хода на съдебното производство от събраните гласни и писмени доказателства пред въззивния съд е била установена следната фактическа обстановка, която се възприема от касационната инстанция като категорично установена:

на 27.04.2024г. около 19:13часа в [населено място] на [улица], с посока на движение от [улица]към [улица], касатора като водач на лек автомобил [Марка], модел „Вектра” с рег. № [рег. номер] не е поставил обезопасителен колан по време на движение. За установеното е съставен АУАН, за виновно извършено административно нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП подписан от К. без възражение, въз основа на който е издадено и обжалваното НП.

При тези факти и след като е обсъдил показанията на разпитаните свидетели – И. и И., приложените писмени доказателства е приел за доказано от обективна и субективна страна извършеното административно нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, за което съответно със санкционната разпоредба по чл.183, ал.4, т.7, предл. първо от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 50.00лева /петдесет/, както и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети и десет контролни точки. Наред с това е изложил мотиви и за липсата на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила досежно реализираната административно наказателна отговорност за извършване на нарушението.

Касационният състав споделя изводите на решаващия съд относно нарушението на чл.137а, ал.1 от ЗДвП и преценката на свидетелските показания относно авторството на деянието. Разпитаният актосъставител и свидетел по акта които са й очевидци на установеното нарушение са възприели пряко и непосредствено факта, че касатора е управлявал без поставен обезопасителен колан, с който е оборудван автомобилът му. Правилно въззивния съд е кредитирал показанията на разпитаните свидетели кореспондиращи със съставения АУАН, като ги е приел за конкретни и безпротиворечиви, който не са опровергани от жалбоподателя с годни доказателствени средства и правилно ги е приел за обективни и достоверни. Безспорно във въззивното производство е установено деянието, дееца и неговата вина.

Районният съд е спазил принципите на служебно начало и дирене на обективната истина, съобразил се е с приложените и приети писмени доказателства, и въз основа на така събраните доказателства е изложил подробни и задълбочени мотиви по релевантните за спора факти и обстоятелства. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства, така и събраните гласни доказателства по делото.

Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението, както на материалния - релевантният за спора факт, а именно, че е налице управление на автомобила от страна на К. без обезопасителен колан, така и на процесуалния закон. Твърденията на касатора, че не е бил видян от контролните органи, тъй като се появили когато бил спрял са изолирани и почиващи единствено на неговите възприятия.

За така извършеното нарушение на водача е наложено минимално предвиденото по закон наказание, поради което правилно районният съд е приел, че НП не подлежи на изменение в тази му част. Управлението на МПС е правно – регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, като неспазването на изискванията за нейното упражняване разкрива високата степен на обществена опасност на деянието, поради което и не се касае за маловажност на нарушението предвид липсата на доказателства, че извършеното нарушение се отличава с по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. Твърденията на касатора, че бил в лоши отношения с „..полицай ….негов съсед и му били отправени заплахи…“ не се подкрепят по никакъв начин от данните по административно наказателната преписка, още по-малко същите да са относими към съставомерността на извършеното деяние.

Както фактическите констатации, така правните изводи формирани от районния съд се споделят напълно от настоящата инстанция. Това прави излишно тяхното повтаряне, вкл. и с препрещане към мотивите на районния съд съобразно правилото на чл. 221, ал. 2 предл. последно от АПК.

Що се касае до конкретните възражения в касационната жалба, следва да се посочи, че не се констатираха нарушения при извършване преценката на събрания доказателствен материал и установяване въз основа на него на фактическата обстановка по случая и формиране на правните изводи. Не се установи и допуснато процесуално нарушения от състава на съда, за което са налични подробни аргументи, вкл. и с позоваване на наличните по делото гласни и писмени доказателства. Твърденията на касатора за възникналите междуличностни отношения не променят извършеното административно нарушение нито от обективна, нито от субективна страна, поради което и са неотносими към извършеното деяние.

АУАН и НП са издадени от компетентни органи. При съставянето им не са нарушени административно производствените правила, материалният закон и целта на същия. Наказанието е правилно определено предвид характеристичните данни за нарушителя и съобразно разпоредбата на ЗДвП.

Отнемането на контролните точки за нарушението по чл. 137А, ал.1 от ЗДвП е извършено на основание чл.6, ал.1, т.18 вр. чл. 1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. Съгласно този текст, за неизпълнение на задължението за използване на предпазен колан при управление на моторно превозно средство, следва да се отнемат 10 контролни точки, което е сторил и административнонаказващият орган.

Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното, касационната жалба е неоснователна, а решението на Районен съд - Монтана следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон.

По изложените съображения на основание чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН настоящият касационен състав на Административен съд - Монтана,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение рег. №67 от 02.05.2025г. постановено по АНД №20241630200727 по описа на Районен съд – Монтана, с което е потвърдено Наказателно постановление № 24-0996-000907 от 20.05.2024година издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - гр. Монтана, упълномощен със Заповед №8121з-1632/02.12.2021год. на Министъра на вътрешните работи.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.