№ 53
гр. Момчилград , 09.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, I СЪСТАВ в публично заседание на
седми септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Йордан Ив. Геров
при участието на секретаря Хюсние Юс. Алиш
като разгледа докладваното от Йордан Ив. Геров Гражданско дело №
20215150100268 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.49, ал.1 от СК.
Ищцата М. ДЖ. АНД. в исковата си молба твърди, че с ответника АЛ.
Н. АНД. сключили граждански брак на 26.09.2013 год. в Турция /акт за
граждански брак № ***** г., съставен в с.Стамболово, общ.Стамболово/,
който брак е първи и за двамата. От съжителството им се родило дете- А.М..
роден на ***** г. в Турция, с ЕГН:**********, понастоящем малолетно. С
ответника живяли като семейство в Турция, а когато са в България, живяли в
къща, заедно с нейните родители в с.Груево. От известно време били при
нейните родители в с.Груево, защото в Турция е била много усложнена
обстановката във връзка с разпространението на ковид 19. Първоначално и за
кратко бракът им протичал нормално. Постепенно отношенията се
влошавали. През последните 5-6 години, тя и детето били подложени на
системен и непрекъснат тормоз от страна на ответника. Той е бил избухлив,
психически неустойчив, злоупотребявал системно с алкохол и предизвиквал
непрестанни скандали и то пред детето. От дълго време ответникът не
работил, както и не спирал да пие. Тя се грижела за семейството и детето, с
помощта на родители си. Ако ответникът не получи пари заалкохол вдигал
скандали и й посягал. Твърди, че същият многократно я пребивал от бой,
нанасял й телесни увреждания, причинявал й болки и страдания. От
1
поведението му многократно са се разстройвали детето и близките ми, като
последния инцидент станал на 23.05.2021 г., след което с ответника се
разделили, като тя и детето останали при родителите й в с.Груево, а
ответникът си отишъл в с.Стамболово, общ.Хасково.Твърди, че по-
нататъшното ни съвместно съжителство с ответника е невъзможно и
немислимо. С ответника са напълно отчуждени. Бракът им съществувал само
формално и продължаването му не е било в интерес на семейството и
обществото. Между нея и ответника не съществували никакви брачни
отношения, не съществувало взаимно уважение, доверие и разбирателство.
Настъпило дълбоко и непоправимо разстройство в отношенията им, което
обезсмисляло сключения между тях брак. Бракът им е бил формален и желае
да бъде прекратен. Моли съда да постанови решение, с което да прекрати
брака им поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на същия
като се постанови, че вината за това е на ответника. Моли да се предоставят
на нея упражняването на родителските права по отношение на
ненавършилото пълнолетие дете: А.М., роден на ***** г., с ЕГН:**********,
като се определи на бащата АЛ. Н. АНД. мерки за лични отношения с детето
съгласно постоянната практика на съда: всяка първа и трета събота от месеца
от 10.00 до 17.00 часа, който режим до навършване на 7- годишна възраст на
детето да се осъществява без преспиване на детето при бащата, и един месец
в годината, който да не съвпада с платения ми годишен отпуск, който режим
да се осъществява след навършване на 7-годишна възраст на детето.
Ответника да бъде осъден да заплаща ежемесечна издръжка за
ненавършилото пълнолетие дете: А.М., роден на ***** г., с ЕГН:**********,
в размер на 300 /триста/ лв. платими чрез нея, като негова майка и законна
представителка, до 5-то число на месеца, считано от датата на завеждане на
исковата молба до настъпване пълнолетие на детето или до настъпване на
друга променяща или прекратяваща издръжката причина, ведно със законната
лихва за забава за всяка просрочена вноска. Моли да бъде допуснато след
прекратяване на брака да носи предбрачното си фамилно име Х.. Издръжка
между съпрузите не се дължи.
В с.з. ищцата се явява лично и с процесуален представител адв.Т.Б. от
АК Кърджали. Подържа исковете си, така както са предявени. Твърди, че
откакто се оженили е имало тормоз, като ответника е употребявал алкохол,
правил скандали и я обиждал, не работил никъде и не се грижил за
2
семейството си. Пълномощника на същата моли съда да постанови решение, с
което да уважи предявените искове.
В законоустановения едномесечния срок ответника АЛ. Н. АНД. не е
депозирал писмен отговор, който да отговаря на изискванията на чл.131, ал.2
от ГПК. Редовно призован за съдебно заседание не се явява и не се
представлява.
Заинтересованата страна Д”СП”, гр.Момчилград, редовно призована
не се представлява. От същите е постъпил социален доклад, изготвен от отдел
„ЗД” Момчилград за детето А.М..
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
От представеното по делото от удостоверение за сключен граждански
брак се установява, че страните са сключили граждански брак на 26.09.2013
год. в Р.Турция, като удостоверението е издадено въз основа на акт за
граждански брак № ***** г., съставен в с.Стамболово, общ.Стамболово,
обл.Хасково, като след брака съпругата е приела да носи фамилното име на
съпруга си А..
От заверено копие на удостоверение за раждане издадено въз основа
на акт за раждане № 0141/22.03.2018 г. от длъжностно лице по гражданско
състояние в Община Момчилград се установява, че страните по делото имат
родено дете А.М. роден на ***** г. в Р.Турция, с ЕГН:**********.
От изготвения социален доклад, Дирекция СП Момчилград за детето
А.М. се установява, че основни грижи за детето се полагат от неговата майка
М. ДЖ. АНД., като същата получавала подкрепа и помощ от родителите си.
Детето заедно с майка си живеели в къща собственост на родителите й, като
за детето имало обособена самостоятелна детска стая, в която имало и легло
за майката. Майката на детето към настоящия момент не е била трудово
ангажирана, но си търсила работа. Към настоящия момент детето не
посещавало детска градина, но е било записано в ЦДГ Груево и от месец
септември 2021 год. възнамерявала детето да посещава детска градина. По
данни на майката между детето и баща му, изградената емоционална връзка е
била започнала да се прекъсва, тъй като от както са разделени имало
3
проведена една среща с него. От Дирекция „СП“ Харманли са изпратили
писмо, с което ивудомяват, че бащата А.А. живее в Р.Турция и са в обективна
невъзможност да изготвят доклад по делото.
По делото са събрани и гласни доказателства.
От показанията на св.Д.Р. Х. – баща на ищцата се установява, че
дъщеря й М. в момента живее при тях с детето. От месец май 2021 год. не
живеели заедно със съпруга си, тъй като той правил непрестанни скандали,
употребявал алкохол, не работил, не гледал детето, семейството си. На
последния им скандал на 23.05.2021 год. и той станал свидетел, като освен, че
бил пиян, бил употребил и други неща, взел да вика, да удря по стените, взел
голям нож от кухнята и започнал да вика, че ще ги заколи, като се наложило
да извикат и полицията. Твърди, че от тогава са били разделени и не живеели
заедно. Същият не работил, не можел да се грижи дори и за себе си. Твърди,
че детето се сещало за баща си, но също така се и страхувало от него. Детето
никога не е било оставало само с баща си, с преспиване.
Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел, тъй като се
установи, че същият имат непосредствени впечатления от отношенията
между страните.
От правна страна :
При така събраните писмени и гласни доказателства съдът счита, че е
настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака. От всичко
изложено до тук е видно, че съпрузите не живеят заедно от 23.05.2021 год.,
като съпруга след скандал и физическа саморазправа с ищцата е напуснал
жилище в с.Груево, където живеели, когато били в България.
Съгласно показанията на св.Д.Р. Х., ответника злоупотребявал с
алкохола, като употребявал и други вредни вещества и под негово влияние
правил скандали, тормозил семейството си, оказвал физически тормоз над
ищцата, не работил. Именно това му поведение съда намира за укоримо,
довело до дълбокото и непоправимо разстройство на брака на страните.
Брачната връзка е само формална, а брачните отношения са лишени от
взаимно уважение и заинтересованост. С оглед на което, съдът намира, че
брачната връзка на страните е изпразнена от предписаното й от закона и
4
добрите нрави съдържание и е останала да съществува само формално. Такава
връзка е безполезна за страните и е лишена от социалната си функция, като
настоящото фактическо състояние в отношенията между съпрузите е
несъвместимо с целите и функциите на брака и не е в интерес на същите. По
тези съображения съдът намира, че бракът на страните е дълбоко и
непоправимо разстроен по смисъла на чл.49, ал.1 СК, което обуславя извод за
основателност на иска за развод и същият следва да бъде допуснат от съда.
Относно вината за разстройството на брака:
Съгласно разпоредбата на чл.49, ал.3 СК, при допускане на развода
съдът се произнася относно вината за разстройството на брака само ако някой
от съпрузите е поискал това. Ищцата е заявила искане съдът да прекрати
гражданския брак, поради настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство
в него по вина на ответника, а ответника обратното – по вина на ищцата. От
събраните по делото гласни доказателства за съда се налага извода, че вина за
настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака има съпругът АЛ.
Н. АНД., който е проявил безотговорно отношение към брака и
незаинтересованост към семейството си. Употребявал алкохол, прилагал
физическо насилие над ищцата. Според съда, именно това поведение на
ответника е обусловило и станало причина за настъпилото отчуждаване
между страните, като е допринесло за окончателния разрив на съпружеските
им отношения. Така установените брачни провинения на ответника –
безотговорно отношение към брака, злоупотребата му с алкохол, за което си
поведение същият няма как да не знае, че руши основите на брака,
безусловно ангажират брачната му вина за настъпилото дълбоко и
непоправимо разстройство на брака. Поради което, за съда се налага извода,
че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака има
ответника, в какъвто смисъл следва да се произнесе със съдебния си акт.
Предвид това, че не е постигнато споразумение по чл.59, ал. 1 от СК,
съдът следва да се произнесе и по въпросите: при кого от родителите да
живее детето, на кого от тях се предоставя упражняването на родителските
права, както и режима на личните отношения между дето и родителите и
издръжката на детето.
Съдът, предвид обстоятелството, че ответника е виновен за
5
разстройството на брака; че поведението му сочи на липса на възпитателски
качества; като съобрази, че понастоящем непосредствените грижи за децата
се полагат от майката, че тя е с добър родителски капацитет; като взе в
предвид и представения социален доклад по делото изготвен от Дирекция
„СП“ отдел „ЗД“ гр.Момчилград, намира, че родителските права спрямо
роденото от брака дете следва да бъдат предоставени на майката, като на
бащата бъде определен режим на лични отношения с детето.
Съгласно чл.124, ал.2 от СК, децата имат право на лични отношения с
двамата родители. След като те няма да живеят заедно, следва да се даде
възможност за поддържането на лични отношения с родителя, при когото то
не живее. При определяне режима на лични контакти, съдът взема предвид
интересите на детето. Ето защо следва да им се даде възможност да
контактува и с баща си, с когото няма да живее заедно, а именно: да има
право да взима детето при себе си всяка първа и трета събота от месеца от
10.00 до 17.00 часа, който режим до навършване на 7- годишна възраст на
детето да се осъществява без преспиване на детето при бащата, и един месец
в годината, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката, който
режим да се осъществява след навършване на 7-годишна възраст на детето.
Тъй като ищцата ще упражнява родителските права, ответника като
пряко неангажираният в отглеждането и възпитанието на детето родител
следва да бъде осъден да заплаща издръжка.
Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие
възниква за родителите с факта на раждане на детето, като те дължат
издръжка, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Правото на детето да получи издръжка от своите родители е
безусловно, като е достатъчно наличието на качеството "непълнолетно лице".
Това задължение за издръжка е общо за двамата родителите и произтича от
общото им задължение да се грижат за децата си.
Детето А.М. е на четири години, поради което предвид възрастта му
потребностите му от гледна точка на обичайните разходи за облекло, храна,
отопление и други подобни са по-ниски от тези на възрастен. Ето защо съдът
намира, че ответника следва да заплаща ежемесечна издръжка за детето А.М.
в размер на 250 лв.
6
Наред с всички обстоятелства, обуславящи размера на дължимата
издръжка, относими към нуждите на лицето, на което се дължи издръжка,
разпоредбата на чл.142, ал. 1 СК въвежда като критерий за определянето на
размера на дължимата издръжка и възможностите на лицето, което я дължи.
По отношение на възможностите на родителите, по делото се установи,
че бащата работи в чужбина, същият не е на постоянна работа, липсват данни
за доходите му, но това не е основание за неплащането на издръжка. Съдът
при определяне на така посочения размер на издръжката на детето отчита, че
преките и непосредствени грижи за отглеждането на децата се осъществява от
майката, както и взе предвид и обстоятелството, че минималната издръжка на
едно дете, съгласно чл.142, ал.2 от СК, от 01.01.2021 год. е определена
минимална работна заплата за страната в размер на 650 лв. е 162.50 лв.
С оглед всички доказателства следва ответника да бъде осъден да
заплаща месечна издръжка на детето Атилла в размер на 250 лв., платими
чрез ищцата, като негова майка и законна представителка, до 5-то число на
месеца, считано от датата на завеждане на исковата молба- 10.06.2021 год. до
настъпване пълнолетие на детето или до настъпване на друга променяща или
прекратяваща издръжката причина, ведно със законната лихва за забава за
всяка просрочена вноска, като иска за разликата до пълния предявен размер
от 300 лв. следва да бъде отхвърлен като завишен.
Следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението в
частта му за издръжката.
Страните са работоспособни, поради което издръжка помежду им не
следва да се дължи.
Относно фамилното име на съпругата:
Предвид допускането на развода и на основание чл.53 СК, съдът
намира за основателна претенцията на ищцата за възстановяване на
фамилното й име преди брака. В този смисъл, с решението следва да се
постанови след прекратяването на брака ищцата М. ДЖ. АНД. да възстанови
предбрачното си фамилно име „Х.“.
По разноските:
7
При този изход на делото, ответника следва да бъде осъден да заплати
на ищцата направените от нея деловодни разноски в размер на 505 лв., от
които 25 лв. д.т. и 480 лв. адвокатски хонорар.
При това положение ответника следва да бъде осъден да заплати по
сметка на РС гр.Момчилград сумата в размер на 50,00 лева държавна такса за
окончателно решаване на делото, както и сумата от 360.00 лева държавна
такса върху определения размер на издръжката.
Водим от изложеното съдът,
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл.49, ал.1 от СК БРАКА между М.
ДЖ. АНД., с ЕГН:********** с постоянен адрес: с.Груево, ул."*****”,
общ.Момчилград и АЛ. Н. АНД., с ЕГН:**********, с адрес: с.Тънково,
общ.Стамболово, обл.Хасково сключен на 26.09.2013 год. в Р.Турция, за
което е съставен акт за сключен граждански брак № ***** год. в
с.Стамболово, общ.Стамболово, обл.Хасково, ПОРАДИ ДЪЛБОКО И
НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО НА СЪЩИЯ.
ОБЯВЯВА, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо
разстройство на брака има ответника АЛ. Н. АНД..
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо
роденото от брака дете: А.М. роден на ***** г. в Р.Турция, с ЕГН:**********
на майката М. ДЖ. АНД., с ЕГН:********** и ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето
на детето при нея.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата АЛ. Н. АНД. с
детето А.М. както следва: да има право да взима детето при себе си всяка
първа и трета събота от месеца от 10.00 до 17.00 часа, който режим до
навършване на 7- годишна възраст на детето да се осъществява без
преспиване на детето при бащата, и един месец в годината, който да не
съвпада с платения годишен отпуск на майката, който режим да се
осъществява след навършване на 7-годишна възраст на детето, като вземането
и връщането на детето да става от домът на майката.
8
ОСЪЖДА АЛ. Н. АНД., с ЕГН:**********, с адрес: с.Тънково,
общ.Стамболово, обл.Хасково да заплаща ежемесечна издръжка на
малолетното си дете А.М. в размер на 250 лв., платими чрез майката и
законна представителка М. ДЖ. АНД., с ЕГН:********** до 5-то число на
месеца, считано от датата на завеждане на исковата молба - 10.06.2021 год. до
настъпване пълнолетие на детето или до настъпване на друга променяща или
прекратяваща издръжката причина, ведно със законната лихва за забава за
всяка просрочена вноска, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
предявен размер от 300 лева, като завишен и недоказан.
ДОПУСКА след прекратяване на брака съпругата М. ДЖ. АНД. да
носи предбрачното си фамилно име „Х.“.
ОСЪЖДА АЛ. Н. АНД., с ЕГН:**********, с адрес: с.Тънково,
общ.Стамболово, обл.Хасково да заплати на М. ДЖ. АНД., с
ЕГН:********** сумата от 505 лв., представляващи разноски по делото.
ОСЪЖДА АЛ. Н. АНД., с ЕГН:**********, с адрес: с.Тънково,
общ.Стамболово, обл.Хасково да заплати по сметка на РС Момчилград
сумата в размер на 410.00 лв., от които - 50,00 лева държавна такса за
окончателно решаване на делото и сумата в размер на 360.00 лева държавна
такса върху определения размер на издръжката.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта
относно присъдената издръжка, на основание чл.242, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Кърджалийския окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
9