РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№772/29.4.2022г.
гр.
Пловдив 29.04.2022год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Пловдив, ХХІІ състав, в открито съдебно заседание
на тридесет
и първи март 2022г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ПАСКОВ
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря
СЕВДАЛИНА ДУНКОВА и на прокурора ГЕОРГИ
ГЕШЕВ, като разгледа докладваното от съдия Пасков КАНД № 116 по описа на
Административен съд – Пловдив за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на Глава Дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл.63, ал.1, пр. второ от
Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба на „ЧЕРНОМОРЕЦ“ ООД – гр. Пловдив, чрез
пълномощника адвокат Ш., против Решение № 1891/03.11.2021г., постановено по АНД
№ 5331/2021г. по описа на ПРС, II н.с., с което е потвърдено Наказателно постановление № 585300-F584850
от 02.07.2021г. на Директор на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП Пловдив, с което на
основание чл.183, ал.1 от ЗДДС, вр. чл.53, ал.1, вр. чл.27/чл.83/ и чл.3, ал.2от ЗАНН на „Черноморец“ ООД, ЕИК/БУЛСТАТ ********* е наложена имуществена санкция
в размер на 1000 лева за нарушение по чл.183, ал.1 от ЗДДС.
Жалбоподателят моли да се
отмени обжалвания съдебен акт като неправилен и незаконосъобразен. Прави
възражение за неправилно приложение на материалния и на процесуалния закон и
необоснована преценка на събраните по делото доказателства. Претендира се
присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по касационната
жалба ТД на НАП – гр. Пловдив, чрез
процесуалния представител юрк. А.,
оспорва жалбата и моли да се остави в сила обжалваното решение. Заявена е
претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв.
Контролиращата страна чрез участвалият по
делото прокурор при Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата
е неоснователна и предлага оспореният съдебен акт да бъде оставен в сила.
Касационният състав на съда, след като
обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя
касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на
основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността и допустимостта
на обжалваното съдебно решение, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово
установения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и
е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Районният съд е
бил сезиран с жалба на „Черноморец“ ООД
против Наказателно постановление № 585300-F584850 от 02.07.2021г. на Директор на
Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП Пловдив, с което на основание чл.183, ал.1 от ЗДДС, вр. чл.53, ал.1, вр. чл.27/чл.83/ и чл.3, ал.2от ЗАНН на „Черноморец“
ООД, ЕИК/БУЛСТАТ ********* е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева
за нарушение по чл.183, ал.1 от ЗДДС.
Жалбоподателят моли да се
отмени обжалвания съдебен акт като неправилен и незаконосъобразен
От фактическа страна е установено, че на дружеството е
издаден акт за дерегистрация по ЗДДС № 160991901140967/30.04.2019г., с който е
дерегистрирано на основание разпоредбата на чл. 176, ал. 3 от ЗДДС. При
проведена процедура за връчване по реда на чл. 32 от ДОПК АНО е приел, че
дружеството следва да се счита за дерегистрирано, считано от 05.07.2019г., на
която дата е свалено съобщението, поставено на таблото в сградата на ТД на НАП
– гр. Пловдив.
В хода на ревизия, възложена със ЗВР №
Р-16001620002597-020-001/07.05.2020г., е направена констатация, че лицето е
издало данъчен документ фактура № **********/25.07.2019г., след като е
дерегистрирано по ЗДДС.
За да потвърди обжалваното НП, районният съд е изложил
подробни мотиви, в които е приел, че АУАН и НП отговарят на изискванията на чл.
42, т. 4 и 57, т. 5 ЗАНН, издадени са от компетентни органи, притежаващи
съответните правомощия. При съставянето им не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, които да доведат до опорочаване правото на защита на
санкционираното лице. По съществото на спора са изложени аргументи, че актът за
дерегистрация по ЗДДС от 30.04.2019г. е връчен по реда на чл. 32 от ДОПК на
05.07.2019г. и не е обжалван по административен и съдебен ред. Несъмнено е
установено, че е извършено административно нарушение по чл. 183, ал. 1 от ЗДДС,
тъй като след датата на дерегистрацията си дружеството е издавало множество
фактури, сред които и ф-ра № **********/25.07.2019г., в нарушение на
разпоредбата на чл. 113, ал. 9 от ЗДДС.
В съдебното решение са изложени и аргументи относно
неприложимост на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. По отношение на дружеството е
констатирано, че извършваните от него действия се характеризират със системност
и продължителност, като са издавани фактури, в които е посочена стойност на
ДДС, без да е налице регистрация по ЗДДС.
Решението е неправилно.
Неправилно е прието, че факта на издаване на акт за
дерегистрация и липсата на отмяна на същия е достатъчно. Районният съд погрешно
е възприел възраженията на жалбоподателя, като такива за
незаконосъобразност на акта за дерегистрация, като е изложил мотиви,че в
производството по ЗАНН не може да се прави косвена проверка на този акт.
Възраженията не касаят проверка на законосъобразността на акта за
дерегистрация, а редовността на връчването на същия, което е напълно
относнимо обстоятелство, защото е от значение за факта на извършване на
вмененото нарушение.
Напълно безкритично
първоинстанционният съд е възприел твърденията на ответника, че връчването на
Акта за дерегистрация е редовно.
Напротив, установява се от събраните в хода на
въззивното производство доказателства, че е ненадлежно проведена процедура по
чл. 32 от ДОПК за връчването на акт за дерегистрация № по ЗДДС №
160991901140967/30.04.2019г.
Не са спорни по делото обстоятелствата, че в
изпълнение на разпоредбата на чл. 32 от ДОПК са извършени посещения на адреса
по чл. 8 от ДОПК – гр. Пловдив, ул. „Брезовска“ № 13, документирани с протоколи №№
**********/07.06.2019г. и *********/18.06.2019г., при които е констатирано, че
административният адрес „гр. Пловдив, ул. „Брезовска“ № 13“ представлява
„празно дворно място с висока растителност“. При посещенията не е установен
контакт с представляващ дружеството или упълномощено лице.
Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 4 от ДОПК е
изготвено съобщение, което е поставено на таблото в сградата на ТД на НАП – гр.
Пловдив, ул. „Скопие“ № 106 на 20.06.2019г. и е свалено на 05.07.2019г.,
съответно е публикувано в Интернет страницата на НАП/лист 14 от делото на районен съд/. Съгласно разпоредбата на
чл. 32, ал. 5 от ДОПК е изпратено писмо с обратна разписка, което е върнато от
пощенския оператор с отбелязване „непотърсен“.
Не е спазена обаче разпоредбата на чл.32,ал.5 от ДОПК,
според която заедно с поставяне на съобщението органът по приходите изпраща
писмо с обратна разписка и електронно
съобщение, в случай че лицето е посочило електронен адрес.
Видно от преписката е, че
такъв електронен адрес е посочван. Приложената ЗВР от 07.05.2020г. е връчена по
електронен път. В поканата за съставяне на АУАН също са посочени електронни
адреси на дружеството, очевидно известни на приходната администрация. По
отношение на дружеството е провеждана ревизия, започнала със ЗВР от
17.05.2019г., т.е. преди издаването на акта за дерегистрация, която ЗВР е
връчена също по електронен път- обстоятелство служебно известно на касационния
съд от адм.д.№ 3321/2020г. на Административен съд –Пловдив, което е премълчано
от административнонаказващия орган при представяне на
административнонаказателната преписка.
Отдено от това, видно е, че
освен адрес по чл.8 от ДОПК е налице и адрес за кореспонденция (различен
от адреса по чл. 8 ДОПК). В
публикуваното на интернет страницата на НАП съобщение по чл. 32 ДОПК се
установява, че още към тази дата (20.06.2019 г.) за органите на приходите е бил
известен адрес за кореспонденция на
дружеството – гр. Пловдив, бул. „Карловско шосе“ № 168, на който нищо не е
изпращано. Този адрес за кореспонденция е бил вписан като адрес на управление
до 2018г. в търговския регистър, според справка от ТР, както и е вписан в
регистър БУЛСТАТ, в изпълнение на изискваният на чл.28,ал.1,т.2 от ДОПК.
Според чл. 32,ал.1 ДОПК, е
предвидено, че връчване чрез прилагане към досието се извършва в случаите,
когато лицето, неговият представител или пълномощник, член на орган на
управление или служител, определен да получава съобщения или книжа, не е
намерен на адреса за кореспонденция, след най-малко две посещения през 7 дни. В случая
органите по приходите са извършили посещения само на адреса по чл. 8 от ДОПК - гр.
Пловдив, ул. „Брезовска“ № 13.
Доколкото датата на
дерегистрация е елемент от фактическия състав на извършеното нарушение, то след
като е нередовно проведено производството по чл.32 от ДОПК, то и към момента на
издаване на процесната фактура 11.07.2019г. актът за дерегистрация не е бил
влязъв сила и нарушение не е извършено.
При това положение, обжалваното решение, следва да
бъде отменено и вместо това да се постанови отмяна на НП.
За
разноските:
С
оглед изхода на спора, жалбоподателят има право на разноски, но тъй като не са
представени доказателства за направени такива, то не се и присъждат, а искането
ще се остави без уважение.
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение Решение № 1891/03.11.2021г., постановено по
АНД № 5313/2021г. по описа на Районен съд – Пловдив и вместо това постановява:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 585300-F584850
от 02.07.2021г. на Директор на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП Пловдив, с което
на основание чл.183, ал.1 от ЗДДС, вр. чл.53, ал.1, вр. чл.27/чл.83/ и чл.3,
ал.2от ЗАНН на „Черноморец“ ООД, ЕИК/БУЛСТАТ ********* е наложена имуществена
санкция в размер на 1000 лева за нарушение по чл.183, ал.1 от ЗДДС.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на „ЧЕРНОМОРЕЦ“ ООД – гр. Пловдив, ЕИК *********
за присъждане на разноски.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :