ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 64407.10.2020 г.Град Перник
Окръжен съд – ПерникПърви граждански състав
На 07.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:РЕНИ П. КОВАЧКА
Членове:ТАТЯНА И. ТОДОРОВА
МАРИЕТА С. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
като разгледа докладваното от РЕНИ П. КОВАЧКА Въззивно частно
гражданско дело № 20201700500506 по описа за 2020 година
Производството по делото е по чл. 274 и следв. ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „Ай Тръст“ ЕООД, представлявано от
управителя И. Ш., чрез пълномощника юрисконсулт В. Г., против Разпореждане № 9768 от
28.05.2020 г. по ч.гр.дело № 2209 по описа за 2020 г. на Пернишкия районен съд в частта му,
с която е отхвърлено заявление № 10339/26.05.2020 г., подадено от частния жалбоподател за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против А. В. А. от гр. П. за сумата от
318.70 лева, представляваща наказателна лихва за периода от 31.07.2016 г. до 04.03.2020 г.,
сумата от 46.54лева - такса за административни разходи за извънсъдебно погасяване на
кредита и сумата от 98.85 лева- възнаграждение по договор от 23.06.2016год. за
предоставяне на поръчителство по договор за кредит № ****** от 23.06.2016 г.
Жалбоподателят намира разпореждането за неправилно и необосновано в обжалваната
му част. Твърди, че длъжника А. А. сама е избрала при кандидатстването си за кредита да
обезпечи изпълнението на задълженията си по договора за кредит като осигури
поръчителство от трето , одобрено от Кредисимо юридическо лице съгласно раздел II, § 17
от Общите условия. Поддържа , че договорът за предоставяне на поръчителство няма
задължителен характер, сключва се единствено по желание на кредитополучателя и стои
извън кредитното правоотношение, сключен е след договора за кредит и по своята същност
представлява възмезден договор за поръчка. Сочи ,че договорът за предоставяне на
поръчителство не заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК,както и че задължението за
заплащане на възнаграждение,което се дължи на поръчителя, е ясно и точно формулирано.В
тази връзка навежда доводи, че дължимото от длъжника възнаграждение не е и не може да
бъде характеризирано като част от Годишния процент разходи / ГПР съгласно чл.19 от
ЗПК,който бил посочен в стандартния формуляр / СЕФ/ -наличен към сключване на
1
договора,като по този начин са спазени разпоредбите на ЗПК. Счита ,че договорката за
поръчителство не е нищожна поради противоречие със закона,нито с нея се цели
заобикаляне на закона,както е приел заповедния съд.
На следващо място, по отношение на претенцията за наказателна лихва
жалбоподателят сочи, че същата е начислена от 01.09.2016 г., на който ден длъжникът е
изпаднал в забава, и е изчислена до 04.03.2020год. , когато от “Кредисимо” ЕАД е изпратено
искане за плащане до А. А.. Поради това жалбоподателят счита, че същата е дължима на
договорно и законово основание, като твърди, че е в размер на законната лихва за забава.
Досежно сумата за административни разноски по договора посочва, че същите са
дължими на основание чл.8 от раздел VI „ Усвояване и погасяване на кредита“ от Общите
условия / „ ОУ“/, че претендираната сума от 46.54лева съставлява разход за събиране на
вземането и не попада в обхвата на чл.33, ал.1 от ЗПК. Отрича това да се разходи , свързани
с управление на кредита, а че са такива, начислени с оглед неизпълнение на задълженията за
погасяване на кредита .Поради изложените съображения жалбоподателят моли
разпореждането да бъде отменено в обжалваната му част и да бъде издадена заповед за
изпълнение против А. А. за сумите, посочени по-горе. Претендира и разноски за държавна
такса по частната жалба.
Пернишкият окръжен съд намира частната жалба за редовна и допустима като
подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна по
следните съображения:
Производството по гр. дело № 2209 по описа за 2020 г. на ПРС е образувано по
заявление по чл. 410 ГПК с № 10339/26.05.2020 г., подадено от „Ай Тръст“ ЕООД срещу А.
В. А. от гр. П.за заплащане на следните суми:
1. сумата от 544.62 лева, представляваща главница по договор за кредит № 691261
от 23.06.2016год.
2. сумата от 46.54 лева, представляваща административни разноски за извънсъдебно
събиране на вземанията по договор за кредит № ****** от 23.06.2016год.
3. сумата от 98.85 лева, представляваща възнаграждение по договор за предоставяне
на поръчителство от 23.06.2016год.;
4. сумата от 49.29 лева, представляваща договорна лихва по договора за кредит за
периода от 01.08.2016год. до 30.04.2017год. ;
5. сумата от 318.70лева, представляваща наказателна лихва по договора за кредит за
периода от 01.09.2016 г. до 04.03.2020 г./уточнен в частната жалба/;:
2
6. ведно със законната лихва върху претендираните суми от подаване на заявлението
до окончателното им изплащане.
С Разпореждане № 9768 от 28.05.2020 г. по горепосоченото дело районният съд е
разпоредил да се издаде заповед за изпълнение в полза на заявителя главница по договор за
кредит, договорна лихва по договора за кредит за периода, ведно със законната лихва от
подаване на заявлението до окончателното изплащане, както и за сумите от 25 лева-
държавна такса за заповедното производство, и 50 лева- юрисконсултско възнаграждение,
но е отхвърлил заявлението по чл. 410 ГПК за претендираните административни разноски за
извънсъдебно събиране на вземанията по договора за кредит, възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство и наказателна лихва по договора за кредит. За да отхвърли
заявлението в тази част, ПРС е приел, че с цитираното възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК,че клаузата
за начисляване на административни разходи противоречи на чл.33, ал.1 от ЗПК и на чл.10а,
ал.3 и ал.4 от ЗПК. Формирал е и извод ,че претенцията се основана неравноправна клауза в
договора за кредит.
От изложеното в т. 12 от заявлението е видно, че възнаграждението в размер на
98.85лева се претендира от заявителя „ Ай Тръст „ ЕООД гр.С. въз основа на сключен между
страните на 23.06.2016 г. договор за предоставяне на поръчителство за обезпечаване на
задълженията на длъжника А. А. като кредитополучател по договор за кредит № ****** от
23.06.2016год. , по силата на който е получила потребителски кредит в размер на 600 лева
от кредитора “Кредисимо” ЕАД. В т. 12 от заявлението е посочено още, че на 30.04.2017 г. е
настъпил падежът на последната погасителна вноска по договора за кредит и вземането на
“Кредисимо” ЕАД е станало изискуемо, като на 04.03.2020 г. заемодателят е изпратил
искане за плащане до „Ай Тръст” ЕООД в качеството му на поръчител, отговарящ
солидарно с длъжника пред заемодателя, а поръчителят от своя страна на основание чл. 3,
ал. 2 от договора за поръчителство е изпратил уведомление до длъжника за всички дължими
суми. Твърди се също, че в указания срок на 09.03.2020 г. поръчителят заплатил на
заемодателя всички дължими от длъжника суми, като на същата дата уведомил длъжника за
извършеното плащане, както и за встъпване от поръчителя в правата на кредитора,
включително и за дължимото възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство,
които суми са описани в т. 9 от заявлението. Поради това заявителят, в качеството му на
поръчител, встъпил в правата на първоначалния кредитор, е поискал издаване на заповед за
изпълнение и за наказателна лихва по договора за кредит в размер 318.70 лева за периода от
01.09.2016 г. до 04.03.2020 г., както и на административни разноски в размер на 46.54лева за
извънсъдебно събиране на вземанията по договора, които суми претендира, че е заплатил в
полза на “Кредисимо” ЕАД.
В частната жалба срещу разпореждането на заповедния съд е уточнено, че наказателната
лихва е в размер на законната лихва за забава и е начислена от датата, на която длъжникът е
изпаднал в забава- 01.09.2019 г., до 04.03.2020 г., когато от “Кредисимо” ЕАД е изпратено
3
искане за плащане до А. А. , като този период на лихвата е посочен и в т. 9 от заявлението
по чл. 410 ГПК. Видно от приложения към заявлението договор за кредит № 691261 от
23.06.2016 г., в него не е уговорен размер на мораторната лихва, дължима при забава на
плащанията на кредитополучателя. Поради това на основание препращащия чл. 16 от
договора, приложение намира раздел X, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на
кредити, съгласно текста на който при забава на плащането на погасителна вноска,
кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва
върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с всички разноски при съдебно събиране на
вземането съгласно т.X.1 от настоящите ОУ, ако такова е образувано.
При уговорена в общите условия към договора за кредит наказателната лихва за забава на
плащанията на погасителните вноски в размер на законната лихва за забава, съдът намира,
че клаузата в цитирания договор за тази лихва не създава неравновесие в правата и
задълженията на потребителя и кредитора и отговаря на изискването за добросъвестност.
Основното задължение на потребителя по договор за кредит е да заплаща в срок
уговорените погасителни вноски. Уговорената лихва обезпечава възстановяване вредите от
забавеното изпълнение на това задължение, не е необосновано висока и не води до
неоснователно обогатяване на заемодателя. Размерът на наказателната лихва отговаря и на
императивните изисквания на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, че при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата,
като обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Следователно клаузата
за заплащане на наказателна лихва, представляваща обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска, предвидена в раздел
X, чл. 2 от приложените към заявлението Общите условия за предоставяне на кредити, не е
неравноправна на основание чл.143, ал. 1, т. 5 ЗЗП.
По изложените съображения, настоящият състав намира за неправилно
разпореждането, в частта му, с която е отказано издаването на заповед за изпълнение за
сумата от 318.70 лева, представляваща наказателна лихва за забава по договор за кредит №
****** от 23.06.2016год. за периода от 01.09.2016 г. до 04.03.2020 г. В тази си част,
разпореждането следва да се отмени и да се постанови ново за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК за горната сума.
По отношение на претенцията за заплащане на сумата от 46.54 лева- такса за
административни разходи за извънсъдебно събиране на вземанията по договора за кредит,
настоящият съдебен състав намира, че предвид описанието в т. 12 от заявлението,
уговорката за такава такса противоречи на разпоредбата на чл. 33 ЗПК, съгласно която при
забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата, което обосновава извод за нейната нищожност. Следва да се посочи, че
извънсъдебното събиране на вземанията е във връзка с усвояването и управлението на
кредита, поради което и не може да се приеме, че попада в приложеното поле на чл. 10а, ал.
1 ЗПК. Поради това претендирането му от потребителя противоречи и на забраната на чл.
4
10а, ал. 2 ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия за управление на кредита.
Досежно претенцията за възнаграждение по договор за поръчителство според
индивидуализацията на това вземане в размер на 98.85 лева, съдържаща се в т. 12 от
заявлението и изложението в частната жалба, между страните е уговорено заплащане на
възнаграждение в полза на заявителя „Ай Тръст“ ЕООД за това, че по силата на договор за
поръчителство от 23.06.2016 г. той се е съгласил да отговоря солидарно с длъжника за
задълженията на последния по сключения на същата дата с “Кредисимо” ЕАД договор за
кредит. Видно от представеното към заявлението по чл. 410 ГПК Приложение № 1 към
договор за предоставяне на поръчителство, при предоставен кредит от 600 лева за срок от 10
месеца възнаграждението по договора за поръчителство е в размер на 44.98 лева месечно за
срока на договора за кредит или общо 449.80лева . От формулировката на клаузата на чл. 4,
ал. 1 от представения със заявлението Договор за потребителски кредит следва, че
потребителят сам избира дали да предостави обезпечение по кредита и ако да- съгласно
клаузата може да избира между поръчителство или банкова гаранция. При внимателен
прочит на всички текстове на чл. 4, ал. 1-3 от същия процесен договор следва, че ако
поръчителят е заявил обезпечение чрез поръчителство с одобрено от заемодателя
"Кредисимо" ЕАД юридическо лице-поръчител, то заявлението му за сключване на договора
за кредит се разглежда в рамките на 48 часа от подаване на заявлението, като срокът за
одобрение на заявлението за отпускане на кредит в този случай е 24 часа. При непосочване
обаче на посоченото обезпечение, заявлението на лицето, кандидатстващо за кредит, се
разглежда в 14-дневен срок от подаването му. Следователно е налице неравноправно
третиране на бъдещи клиенти на кредитора с оглед на срока на разглеждане на заявлението
в полза на тези, които са посочили, че ще обезпечат вземането с поръчителство на ЮЛ-
поръчител, което освен това и следва да е одобрено от кредитодателя.
Разпоредбата на чл. 9 ЗЗД урежда принципа на свобода на договарянето, но той не
може да оправдае уговарянето на клаузи, противоречащи на повелителните норми на закона
и добрите нрави. По смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК - "Общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. От
гореизложеното по отношение на клаузите на чл. 4, ал. 1-3 от процесния Договор за
потребителски кредит, се налага извода, че разходът "възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство" е пряко свързан с процесния договор за кредит и е известен
на кредитора при подписването му, т. е. това възнаграждение представлява "общ разход по
5
кредита" по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, макар да не е бил отразен като такъв в "ГПР"
по процесния договор за кредит.
На следващо място, от анализа на изложените факти се стига до извода, че при
сключването на акцесорния договор като част от договора за потребителски кредит,
длъжникът не е имал право на избор на поръчител и възможност за индивидуално
договаряне, особено като се има предвид, че едноличен собственик на капитала на заявителя
е “Кредисимо” ЕАД- кредиторът на длъжника по договора за кредит, видно от приложеното
към заявлението извлечение от сайта на Търговския регистър. Следователно, юридическото
лице – поръчител, което е предварително одобрено от кредитора, се явява и свързано с него
лице. Това води до значително неравновесие в правата между потребителя и търговеца, и не
отговаря на изискването за добросъвестност, в частност лишава длъжника от право на избор
и възможност за индивидуално договаряне. При условие, че финансовата институция е
длъжна да оцени платежоспособността на потребителя в съответствие с изискването на чл.
16 ЗПК, а с акцесорния договор се цели да се обезщетят вредите от евентуална фактическа
неплатежоспособност на длъжника, то последното е в противоречие с цитираната
разпоредба на закона. В контекста на изложеното и предвид нарушаване на повелителните
норми на ЗПК и ЗЗП, договорът е недействителен по отношение на длъжника. Освен това,
възмездността на договора за поръчителство прехвърля върху кредитополучателя тежестта
от оценката по чл. 16 ЗПК, за която потребителят не дължи такси съгласно чл. 10а ал. 1 и 2
ЗПК. Нещо повече, размерът на възнаграждението по договора за поръчителство се
доближава твърде много до размера на предоставения кредит.
В този смисъл, доводите в жалбата, че заемополучателят изрично е изразил искане
за сключване на договор за поръчителство, е несъстоятелен, тъй като се касае за заобикаляне
на закона –чл. 33 ЗПК, а според чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на закона, е нищожна.
По изложените съображения въззивната инстанция намира, че таксата в размер на
46.54 лева за административни разходи за извънсъдебно погасяване на кредита и
възнаграждението в размер на 98.85 лева по договор за предоставяне на поръчителство по
договор за кредит № ****** от 23.06.2016год. , които се претендират със заявлението,
противоречат на закона и добрите нрави на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, поради което
правилно и законосъобразно районният съд е отказал издаване на заповед за изпълнение за
тези суми. Предвид на това разпореждането на заповедния съд в тези обжалвани части
следва да се потвърди.
С оглед изхода по настоящото дело, на частния жалбоподател не следва да се
присъждат разноски.
Така мотивиран, съдът
6
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 9768 от 28.05.2020 г. по ч. гр. дело № 2209 по описа за
2020 г. на Пернишкия районен съд в частта му, с която е отхвърлено заявление №
10339/26.05.2020 г., подадено от „Ай Тръст“ ЕООД, представлявано от управителя И. Ш., за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против А. В. А. от гр. П. за сумата от
318.70лева, представляваща наказателна лихва за забава за периода от 01.09.2016 г. до
04.03.2020 г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в полза на „Ай Тръст“ ЕООД
с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.С. против А. В. А. с ЕГН
********** от гр.П. кв.“ Т.“ бл.**, ап.* за сумата от 318.70 лева , представляваща
наказателна лихва за забава по договор за кредит № ****** от 23.06.2016год. за периода от
01.09.2016 г. до 04.03.2020 г.
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 9768/ 28.05.2020 г. по ч. гр. дело № 2209 по описа
за 2020 г. на Пернишкия районен съд в останалите му обжалвани части, с които е
отхвърлено заявление № 10339/26.05.2020 г., подадено от „Ай Тръст“ ЕООД,
представлявано от управителя И. Ш., за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
против А. В. А. от гр. П.за сумата от 46.54 лева- такса за административни разходи за
извънсъдебно погасяване на кредита и сумата от 98.85лева - възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство по договор за кредит № ******/23.06.2016год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7