РЕШЕНИЕ
№ 4
гр. К., 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Аксиния Б. Атанасова
при участието на секретаря Мария Г. Гергинова
като разгледа докладваното от Аксиния Б. Атанасова Гражданско дело №
20221850100516 по описа за 2022 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439
ал. 1 от ГПК.
Производството е образувано по искова молба вх. № 2720 / 22.06.2022
година / изпратена по подсъдност / подадена от Б. В. Б., ЕГН ********** от с.
Б.П., община К., чрез мл. адвокат Г. Ч. – АК – П. против „Е.М.” ЕООД, ЕИК :
*******, със седалище и адрес на управление : гр. С., район „В.”, ж.к. „М.Д.”,
ул. „Р.П.К.” № 4 - 6, представлявано от Р.И.М.Т. и Т.И.В., с която ищецът
иска да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на ответника Е.М.”
ЕООД, ЕИК : ******* сумите по изпълнително дело № 269 / 2016 г. по описа
на ЧСИ С.Я., както и сумите по издадената заповед за изпълнение по ч. гр. д.
№ ***** / 2009 г. по описа на СРС и издадения въз основа на нея
изпълнителен лист от 06.07.2009 г.
В исковата молба ищецът твърди, че е имал качеството на длъжник по
изпълнително дело № 269 / 2016 г. по описа на ЧСИ С.Я., което е било
образувано въз основа на изпълнителен лист от 06.07.2009 г., издаден по ч. гр.
д. № ***** / 2009 г. по описа на СРС в полза на „П.И.Б.“ АД.
Ищецът сочи, че не оспорва вземането на „П.И.Б.“ АД към момента на
1
издаването на ИЛ – 06.07.2009 г., а се позовава на настъпили
правопогасяващи обстоятелства след този момент. Същият сочи още в
исковата молба, че с влизането в сила на заповедта за изпълнение и съответно
издаването на ИЛ е започнала да тече 5 – годишната погасителна давност, в
който период от време кредиторът е следвало да се възползва от издадения
ИЛ и да предприеме действия за принудително изпълнение, за да прекъсне
течащата погасителна давност. Но молбата за образуване на изп. дело е била
депозирана на 27.01.2016 г., т. е. повече от година след изтичане на давността
по чл. 117 ал. 2 от ЗЗД, въпреки че подаването й не представлява действие
годно да прекъсне погасителната давност.
Същият твърди, че в настоящия случай следва да бъде прието, че
погасителната давност на вземането по издадения на 06.07.2009 г. ИЛ по ч.
гр. д. № ***** / 2009 г. по описа на СРС в полза на „П.И.Б.“ АД е изтекла,
предвид обстоятелството, че погасителната давност съставлява санкция за
бездействието на кредитора.
Също така ищецът твърди, че ако не се приеме, че погасителната
давност е изтекла, то производството по изпълнително дело № 269 / 2016 г. по
описа на ЧСИ С.Я. следва да бъде прекратено на основание чл. 433 ал.1 т. 8 от
ГПК, тъй като се извършват фиктивни действия, неносещи търсения с
принудителното изпълнение резултат.
С оглед на гореизложеното ищецът моли съдът да постанови решение, с
което да приеме за установено, че Б. В. Б., ЕГН ********** не дължи на
„Е.М.“ ЕООД, ЕИК : *******, със седалище и адрес на управление : гр. С., ул.
„Р.П.К.“ № 4, представлявано от Р.И.М.Т. и Т.И.В. сумата от 3 775.00 / три
хиляди седемстотин седемдесет и пет / лева по изпълнително дело № 269 /
2016 г. по описа на ЧСИ С.Я., както и сумите по издадената Заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № ***** / 2009 г. по описа на СРС и издадения въз
основа на нея изпълнителен лист от 06.07.2009г.
Ищецът редовно призован не изпраща представител, но е депозирал
становище вх. № 5440 / 02.12.2022 г., с която заявява, че поддържа така
предявения иск, изразява становище по същество и моли да й бъдат
присъдени направените в производството разноски, като прилага и списък по
чл. 80 от ГПК.
Ответникът редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не
2
е взел становище по така предявения иск. Но в подадения отговор моли съдът
да отхвърли искът, като неоснователен и недоказан.
Районен съд – гр. К., като взе предвид доводите на страните, прецени
събраните по делото доказателства, съгласно чл. 235 от ГПК намира за
установено следното от фактическа страна :
По делото не се спори, че посочените задължения са предмет на
изпълнително дело № 20098460400238, по описа на ЧСИ О.М. при СГС,
образувано на 28.07.2009 г., по молба от „П.И.Б.“ АД, ЕИК : ********, със
седалище и адрес на управление : гр. С., бул. „Д.Ц.“ № 37 срещу длъжника Б.
В. Б., ЕГН ********** въз основа на изпълнителен лист от 06.07.2009 г.
издадено от СРС по ч. гр. д. № ***** / 2009 г., като същото с Постановление
от 10.11.2015 г. е прекратено.
Също така като доказателство по делото е приложено изпълнително
дело № ******* / 2016 г. по описа на ЧСИ С.Я. отново образувано по молба
на „П.И.Б.“ АД, ЕИК : ********, със седалище и адрес на управление : гр. С.,
бул. „Д.Ц.“ № 37 срещу длъжника Б. В. Б., ЕГН ********** въз основа на
изпълнителен лист от 06.07.2009 г. издадено от СРС по ч. гр. д. № ***** /
2009 г. за сумите от 1 000.00 / хиляда / лева – главница, ведно със законната
лихва върху главницата от 19.06.2009 г., сумата от 314.53 / триста и
четиринадесет лева и петдесет и три стотинки / лева – договорна лихва, за
периода от 22.05.2008 г. до 19.06.2009 г. и разноски по делото – 26.29 лева и
109.00 лева – юрисконсултско възнаграждение. Изпълнителното дело е
образувано с Постановление на съдебният изпълнител от 04.02.2016 г.
По изпълнителното дело същият е изискал справка от НАП на
29.01.2016 г. за притежаваното от длъжника движимо и недвижимо
имущество и сключени трудови договори от същия. Установило се, че
длъжникът не разполага с имущество и няма действащи трудови договори. На
08.02.2016 г. е връчено запорно съобщение на „Б.Д.“ ЕАД за налагане на
запор върху разкритите банкови сметки на името на длъжника, като банката
отговаря, че лицето не е техен клиент.
На 07.12.2016 г. е постъпила молба от „Е.М.” ЕООД, ЕИК : ******* за
конституиране на дружеството, като взискател по изпълнителното дело, въз
основа на договор за цесия, с който вземането на „П.И.Б.“ АД, ЕИК :
******** му е прехвърлено. На 20.11.2017 г е връчено запорно съобщение на
3
„П.И.Б.“ АД, ЕИК : ******** за налагане на запор върху разкритите банкови
сметки на името на длъжника, като от банката е върнат отговор, че лицето не
е техен клиент.
След подадена молба от конституираният взискател „Е.М.” ЕООД, ЕИК
: ******* на 11.06.2018 г. е извършена отново справка в БНБ за наличието на
банкови сметки на длъжника и евентуално налагане на запор върху същите.
Връчено е повторно съобщение на „П.И.Б.“ АД, като банката отново отговаря,
че лицето не е техен клиент. Подадени са още две молби от „Е.М.” ЕООД,
ЕИК : ******* на 08.08.2019 г. и 19.08.2021 г. за налагане на запор върху
банковите сметки на длъжника в „Б.Д.“ ЕАД и „Т.Д.З.Б.К.С..“.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
изводи от правна страна :
Ищецът не оспорва наличието на вземане на „П.И.Б.“ АД, ЕИК :
******** към момента на издаване на изпълнителния лист – 06.07.2009 г.
Правната квалификация на претендираните права са предявен
отрицателен установителен иск, с който ищецът иска да реализира защита
срещу материалноправна незаконосъобразност на принудителното
изпълнение по посоченото изпълнително дело, като бъде признато за
установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи по
изпълнителното дело посочените парични суми.
Предявеният отрицателен установителен иск, съдът е приел за
допустим. Ищецът следва да установи и да докаже, че фактите, на които
основава твърдяното в исковата молба основание за оспорване на вземането
са настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание. Правният интерес от
предявяване на настоящия иск се обосновава с твърденията за изтекла
погасителна давност.
По съществото на спора, съдът формира следното мнение:
Предявен е иск срещу взискателя за установяване несъществуването на
правото, предмет на принудителното изпълнение, който се квалифицира
по чл. 439 от ГПК, във вр. с чл.124, ал. 1 ГПК. Разпоредбата на чл. 439 от
ГПК дава възможност на длъжника по изпълнително дело да оспори чрез иск
изпълняемо право. Това право може да е установено с влязло в сила решение
или да е предмет на издаден изпълнителен лист. В последният случай
4
длъжникът по изпълнението може да оспорва дължимостта на сумите, като се
позова на факти / погасяване по давност, плащане, прихващане и др./,
настъпили след издаването му. Настоящият иск се основава на твърдения за
факти, възникнали след издаване на изпълнителния лист.
Ищецът претендира за настъпила погасителна давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 117 ал.2 от ЗЗД, с влизането в сила на
Заповедта за изпълнение и съответно издаването на изпълнителния лист е
започнала да тече 5 – годишната погасителна давност, в който период от
време кредиторът да се възползва от издадения в негова полза ИЛ и да
предприеме действия за принудителното изпълнение, за да прекъсне
течащата погасителна давност. Съдът не приема, че давността е била
прекъсната в конкретния случай, тъй като молбата за образуване на
изпълнителното дело / която не представлява действие, годно да прекъсне
давността / е депозирана на 27.01.2016 г., т.е. една година след изтичането на
давността.
Също така съдът споделя становището на ищеца, че по изпълнително
дело № 20168440400269 / 2016 г. по описа на ЧСИ С.Я. е налице едно
поддържане на висящността на изпълнителния процес, чрез извършване на
фиктивни действия, неносещи търсения с принудителното изпълнение
резултат.
На 08.02.2016 г. е връчено запорно съобщение на „Б.Д.“ ЕАД за
налагане на запор върху разкритите банкови сметки на името на длъжника,
като банката отговаря, че лицето не е техен клиент, т. е. запорът не е наложен.
По същия начин са изпратени две съобщения до „П.И.Б.“ АД, ЕИК :
********, като банката отговаря, че лицето не е техен клиент, т. е. запорът не
е наложен.
Също така на 08.08.2019 г. когато е депозирана молба от
конституираният взискател „Е.М.” ЕООД, ЕИК : ******* за налагане на запор
върху банковите сметки на длъжника в „Б.Д.“ ЕАД и 19.08.2021 г. когато
отново е депозирана молба от взискателя за налагане на запор върху
банковите сметки на длъжника в „Т.Д.З.Б.К.С..“ са изтекли повече от две
години, в които не са предприемани действия и тогава съдебният изпълнител
е следвало да прекрати изпълнителното дело.
С оглед събраните по делото доказателства съдът приема, че искът е
5
основателен и доказан и същият следва да бъде уважен.
Относно разноските :
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в
размер на 151.00 / сто петдесет и един / лева – ДТ и 550.00 / петстотин и
петдесет / лева – адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното Районен съд – гр. К., II - ри състав
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че Б. В. Б., ЕГН
********** от с. Б.П., община К. не дължи на „Е.М.“ ЕООД, ЕИК : *******,
със седалище и адрес на управление : гр. С., ул. „Р.П.К.“ № 4, представлявано
от Р.И.М.Т. и Т.И.В. сумата от 3 775.00 / три хиляди седемстотин седемдесет
и пет / лева по изпълнително дело № ****** / 2016 г. по описа на ЧСИ С.Я.,
както и сумите по издадената Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № ***** /
2009 г. по описа на СРС и издадения въз основа на нея изпълнителен лист от
06.07.2009г.
ОСЪЖДА „Е.М.“ ЕООД, ЕИК : *******, със седалище и адрес на
управление : гр. С., ул. „Р.П.К.“ № 4, представлявано от Р.И.М.Т. и Т.И.В. да
заплати на Б. В. Б., ЕГН ********** от с. Б.П., община К. на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК направените по делото разноски в размер на 151.00 / сто
петдесет и един / лева – ДТ и 550.00 / петстотин и петдесет / лева – адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. С. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
6