Р Е Ш Е Н И Е

№...                                                         07.11.2019г.                                     Гр. Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ   РАЙОНЕН  СЪД                                                    Граждански състав

На 28.10.2019г.

В публично заседание  в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА

 

Секретар Емилия Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Минчева гражданско дело №5 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК.

Искът е предявен от “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД гр.София срещу Б.И.Й. ***. С исковата молба се твърди, че на 12.10.2017г. страните са сключили Договор за потребителски кредит №**********. По силата на договора ищецът е предоставил на ответника сумата от 600,00лв., както и допълнителен пакет услуги на стойност 660,55лв., а ответникът се е задължил да върне сумата по кредита и пакета услуги със съответното оскъпяване на 11 месечни вноски, всяка по 126,45лв. Ответникът направил 1 плащане в общ размер 128,80лв., с което са погасени 1 вноска и частично втора вноска. Поради плащане на вноските със забава е начислена и лихва за забава. Неизплатеното задължение по договора възлизало на 1262,41лв. главница, като ищецът се отказвал да претендира лихвата. След неизпълнение на задължението си за заплащане на две или повече месечни вноски в пълен размер, кредитът е станал предсрочно изискуем. За тази сума, както и за лихва за забава ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано ч.гр.дело №3796/2018г. по описа на РС-Стара Загора. Съдът е издал заповед за изпълнение, но тя е връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК съдът е дал указания на ищеца да предяви установителен иск. Това породило за ищеца правен интерес да предяви настоящия установителен иск по реда на чл.422 ГПК.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи заплащане на сумата от 1262,41лв. – главница, представляваща задължение по Договор за потребителски кредит №**********/12.10.2017г., законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата. Претендира и направените в настоящото производство разноски.   

Съгласно разпоредбата на чл.131 ГПК съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата на ответника за отговор. Тъй като ответникът не е намерен на постоянния и настоящия си адрес, нито има сключен трудов договор, съдът му е назначил особен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК на разноски на ищеца. Ответникът, чрез особения си представител, в срока за писмен отговор изразява становище, че предявеният иск е недопустим и неоснователен. Признава фактите, че между страните е сключен договора и че ищецът е предоставил заемната сума. Счита, че не били представени доказателства за обявена предсрочна изискуемост на кредита. Претендираните суми в исковото производство не съответствали на претендираните в заповедното. Сумата от 650,55лв. всъщност представлявала възнаградителна лихва, която противоречала на разпоредбите на ЗЗД и на добрите нрави. Моли съда да отхвърли иска като недопустим и неоснователен.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установена следната фактическа и правна обстановка:

От приложеното към настоящото производство ч.гр.дело №3796/2018г. по описа на РС-Стара Загора, е видно, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 1262,41лв. – главница, представляваща задължение по Договор за потребителски кредит №**********/12.10.2017г., 30,00лв. – такса по Тарифата за извънсъдебно събиране на вземането, 10,38лв. – лихва за забава за периода от 11.12.2017г. до 20.03.2018г., както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата. Със заявлението се претендират и направените разноски по делото. Съдът е уважил заявлението и е издал Заповед за изпълнение №2088/30.07.2018г. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК съдът е дал указания на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си. Това обуславя за ищеца правния му интерес от предявяване на настоящите искове. Съдът намира за неоснователно възражението на особения представител на ответника за липса на идентичност между сумите, претендирани в заповедното и в исковото производство. Видно е от подаденото заявление и от исковата молба, че в настоящото производство се претендира главницата на задължението по Договор за потребителски кредит №**********/12.10.2017г., за която е подадено и заявлението, по което е образувано ч.гр.дело №3796/2018г. по описа на РС-Стара Загора. Фактът, че в настоящото производство не се претендират акцесорните задължения по договора не прави иска недопустим, поради идентичността на основанието за възникване на задължението.

От представените и приети като писмени доказателства копия на Договор за потребителски кредит №**********; Общи условия на „Профи Кредит България" ЕООД към Договор за потребителски кредит №**********, Погасителен план към Договор за потребителски кредит №**********; Преводно нареждане (документ за кредитен превод № 15342622 с референция 270PMWP172890006 от дата: 16.10.2017г.); Искане за отпускане на потребителски кредит; Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация, се установява, че на 12.10.2017г. ответникът е сключил договор за кредит с ищеца за сумата от 600,00лв. С подписването на договора ответникът се е задължил да върне предоставения му кредит със съответното оскъпяване при годишен процент на разходите от 49.88 % и годишен лихвен процент от 41.17 %, като общата сума, която следва да върне възлиза на 730,40лв. Сумата следвало да бъде изплатена на кредитора на 11 броя вноски, всяка от които възлиза на 66,40лв. При подписването на договора, ответникът е закупил и пакет от допълнителни услуги „Бонус“, за което е договорено заплащането на възнаграждение в размер на 660,55лв., разсрочено на 11 вноски по 60,05лв. Или общото задължение по кредита възлиза на 1390.95лв., което следва да бъде погасено на 11 месечни вноски по 126,45лв. всяка, като срокът за погасяване е 10-число на месеца.

Съгласно подписната от ответника декларация, която е част от договора за кредит, ответникът е запознат с Общите условия към договора и те са неразделна част от същия. Отделно от това страните са подписали и споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, който пакет всъщност е задължението на кредитора да предостави на кредитополучателя по негово искане и при определени, лимитативно изброени условия в Общите условия една или няколко от посочените в точките от едно до пет услуги – приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; възможност за смяна на датата на падежа и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. Подписан е и погасителен план.

Не се спори между страните, че част от отпусната сума е преведена за погасяване на друго задължение на ответника, а на 16.10.2017г. сумата от 538,11лв. е преведена на ответника по посочена от него банкова сметка.

***, че между страните съществува облигационно отношение по сключения договор за кредит. По делото не се оспорва, че процесният договор е породил желаните правни последици, и по – конкретно, че кредитополучателя е получил предоставената му в заем сума. Не се оспорва и, че ответникът е изпаднал в забава, която е станала основание за претендираната по заповедното производство предсрочна изискуемост на кредита.

Видно от извлечението от сметката на ответника, същият е изпаднал в забава, поради което ищецът е обявил цялото вземане за предсрочно изискуемо. По делото не бяха представени доказателства за уведомяването на ответника за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. Съгласно чл.12.3 от Общите условия към Договора за потребителски кредит, „Кредиторът може да обяви предсрочна изискуемост с писмено уведомление при настъпване на някое от следните обстоятелства: 12.3.1. клиентът/солидарният длъжник просрочи две или повече последователни месечни вноски в пълен размер. В този случай страните могат допълнително да договарят и различен начин за уреждане на отношенията си по ДПК.“ По делото не бяха представени доказателства за изпращане на такова уведомление на ответника, въпреки изричните указания на съда. На практика нормата на общите условия е твърде обща и неясна – предвижда се писмено уведомление, но не е конкретизирано дали това уведомление трябва да достигне до адресата, или само следва да е изпратено на посочения в договора адрес на клиента или може предсрочната изискуемост да бъде обявена по друг начин. Съдът обаче следва да съобрази постановеното Решение №109 от 12.08.2019г. на ВКС по т. д. №636/2019г., II т. о., постановено по колективен иск, с което клаузата на чл.12. 3 от предходни общи условия на ищеца по договори за потребителски кредит е била прогласена за неравноправна и нищожна по смисъла на чл.143 във връзка с чл.146 от Закона за защита на потребителите в частта „В случай, че КЛ/СД (клиентът/солидарният длъжник) просрочи една месечна вноска с повече от 30 календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на ДПК (договора за потребителски кредит) и обявяване на неговата предсрочна изискуемост, без да е необходимо КР (кредиторът) да изпраща на КЛ/СД уведомление, покана, предизвестие или други.“ Макар в настоящите Общи условия на ищеца клаузата да е променена, като е предвидено уведомяване на клиента, ищецът по делото не доказа такова уведомяване. Ищецът се позовава на обстоятелството, че е небанкова финансова институция и за него не са задължителни постановките на чл.60, ал.2 от ЗКИ и т.18 на ТР №4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк.дело №4/2013г. на ОСГТК на ВКС. Съдът е споделял това становище в практиката си при действието на предходните общи условия за предоставяне на потребителски кредити. Към настоящия момент обаче, при положение, че клаузата от предходните общи условия на ищеца е обявена за неравноправна от състав на ВКС и има нови общи условия, в които ищецът изрично е предвидил уведомяване на клиента, съдът намира, че е задължително предсрочната изискуемост на кредита да бъде надлежно съобщена на ответника. По настоящото дело такова надлежно съобщаване не е налице. Поради тази причина съдът приема за установено, че предсрочна изискуемост на кредита не е настъпила. Съгласно Тълкувателно решение  №8/02.04.2019г. на ОСГТК на ВКС, по т.д. №8/2017г., е допустимо при предявен иск по реда на чл.422 от ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ. Предявеният по реда на чл.422, ал.1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 410 ГПК.

В случая, тъй като предсрочната изискуемост на кредита не е била съобщена на ответника, то дължими се явяват само вноските, с настъпил падеж към датата на постановяване на решението по иска по чл. 422 от ГПК /съобразно разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК, съгласно която съдът взема предвид фактите, настъпили след предявяването на иска, които са от значение за спорното право/. Към тази дата, е настъпил крайният срок за погасяване на кредита, поради което дължим се явява целият остатък от кредита. Съгласно извлечението от сметката на ответника същият е платил сума в размер на 128,80лв. Остатъкът от задължението по кредита е дължима.

Процесният договор съдържа всички изискуеми реквизити на договор за кредит. В самия договор, а не в общите условия към него са посочени както размера на годишния лихвен процент, така и на годишния размер на разходите. В подписания от страните погасителен план са диференцирани за всеки месец размера на погасителната вноска, както и какъв размер от главницата и какъв размер от лихвата се погасява. Съгласно чл.19, ал.4 от Закона за потребителския кредит „Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.“ Размерът на законната лихва се изчислява като към основния лихвен процент се прибавят 10 пункта, което означава, че по процесния договор годишният процент на разходите не надвишава максимално определения петкратен размер.

По изложените съображения съдът намира, че клаузите на процесния договор, с които е определен годишният лихвен процент и годишният процент на разходите са действителни и са породили желаните от страните правни последици.

Недействителна се явява клаузата за закупуване на пакет от допълнителни услуги. Възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата на чл.10а, ал.1 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ (нов – ДВ, бл.35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.). Законът обаче не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл.10а, ал.2 ЗПК. В противоречие на императивното правило на чл.10, ал.4 от ЗПК в споразумението за допълнителни услуги е определено общо възнаграждение за няколко различни услуги. В чл.10а, ал.4 от ЗПК е предвидено, че „Видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.“ В случая, в договора за потребителски кредит не са посочени видът, размерът и действието, за което се събират съответните такси. Наред с това, заплащането на това възнаграждение от потребителя е предварително, т.е. то е дължимо само за „възможността за предоставянето“ на изброените в него услуги и е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения между страните договор. Така с уговарянето на допълнително възнаграждение в размер на 660,55лв., всъщност се нарушава принципът на добросъвестност и справедливост при договарянето -  потребителят следва да заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не за хипотетично ползване на такава. Следователно клаузата в договора за потребителски кредит, с която потребителят се е задължил да заплати възнаграждение на кредитора за предоставянето на пакет от допълнителни услуги в размер на 660,55лв. се явява нищожна, като противоречаща на императивни правни норми – разпоредбите на чл.10, ал.2 предл. второ и чл. 10а, ал.3 и ал. 4 от Закона за потребителския кредит.

С оглед на гореизложеното, съдът счита, че ответникът дължи връщане единствено на главницата по сключения договор за потребителски кредит, която е в размер от 600,00лв., ведно с възнаградителната лихва, уговорена в договора, или общо сумата от 730,40лв. Доколкото към датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, ответникът е заплатил на ищеца обща сума в размер от 128,80лв., то съдът приема, че остава дължима сумата от 601,60лв.

Ответникът не е направил никакви възражения за извършени от него плащания на претендираните суми. В настоящото производство не бяха представени никакви доказателства, които да установяват погасяване на претендираните суми. Не бяха изложени и такива твърдения.

В производството по чл.422 ГПК ищецът следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а ответникът – възраженията си срещу вземането. В случая, ищецът установява правопораждащия факт, от който произтича вземането му. Ответникът не ангажира доказателства, че е изпълнил задължението си по договора. Ето защо, съдът приема, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 601,60лв. – главница, както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата, като в останалата част до претендираните 1262,41лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По отношение на претенцията за съдебните и деловодните разноски, съдът намира, че ответникът е станал причина с поведението си за завеждане на иска, поради което в негова тежест следва да възложат разноските, съразмерно с уважената част от иска. Ищецът е представил списък с разноски за сумите: 26,06лв. заплатена държавна такса, 150,00лв. юрисконсултско възнаграждение и 300,00лв. за възнаграждение за особен представител. Съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение на основание чл.78, ал.8 ГПК, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.25 от Наредба за заплащането на правната помощ в размер на 100,00лв. От общо направените разноски в размер на 426,06лв. ответникът следва да заплати сумата от 203,00лв. съразмерно с уважената част от иска.

Съгласно т.12 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк.д.№ 4/2013г., ОСГТК “Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. Чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Поради тази причина съдът следва да осъди ответника да заплати и направените в заповедното производство разноски, присъдени със Заповед за изпълнение №2088/30.07.2018г., съразмерно с уважената част от иска в общ размер на 48,00лв. за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горните съображения, съдът

 

Р    Е    Ш   И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Б.И.Й., с постоянен адрес:***, ЕГН ********** дължи на “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”България” №49, бл.53Е, вх.В, тел.: **********, представлявано от Светослав Николаев Николов, Ондрей Локвенц, Давид Хоур и Ирина Харалампиева Георгиева, изпълнение на парично задължение в размер на 601,60лв. /шестстотин и един лева и 60 стотинки/ – главница, представляваща задължение по Договор за потребителски кредит №**********/12.10.2017г., законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 27.07.2018г. до окончателното изплащане на сумата, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №2088/30.07.2018г. по ч.гр.дело №3796/2018г. по описа на РС гр.Стара Загора, като отхвърля предявения иск за сумата над присъдената до претендираната 1262,41лв. като неоснователен.

ОСЪЖДА Б.И.Й., с постоянен адрес:***, ЕГН ********** да заплати на “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”България” №49, бл.53Е, вх.В, тел.: **********, представлявано от Светослав Николаев Николов, Ондрей Локвенц, Давид Хоур и Ирина Харалампиева Георгиева, направените разноски по делото в размер на 203,00лв. /двеста и три лева/, представляващи платената от ищеца държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение за особен представител, съразмерно с уважената част от иска

   ОСЪЖДА Б.И.Й., с постоянен адрес:***, ЕГН ********** да заплати на “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”България” №49, бл.53Е, вх.В, тел.: **********, представлявано от Светослав Николаев Николов, Ондрей Локвенц, Давид Хоур и Ирина Харалампиева Георгиева, направените разноски по заповедното производство за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 48,00лв. /четиридесет и осем лева/, съразмерно с уважената част от иска, които суми са присъдени и включени в Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №2088/30.07.2018г. по ч.гр.дело №3796/2018г. по описа на РС гр.Стара Загора.

 

Решението подлежи на обжалване пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                            

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: