Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 31.07.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в закрито заседание на тридесет и първи юли през
две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Димитров
ЧЛЕНОВЕ: Красимир Мазгалов Маргарита Апостолова
като разгледа
докладваното от съдия Димитров ч.гр.д. №. 6886 по
описа за 2018
год., за да се
произнесе, взе пред вид:
Производството е
по реда на чл.437 от ГПК.
Образувано е по
жалба ”Ч.Е.Б.” АД против отказа на ЧСИ Л.М., peг. № 785, район
на действие СГС по изп.дело № 20187850400083 да уважи молба на
”Ч.Е.Б.”
АД за намаляване на адвокатското възнаграждение претендирано
и признато от съдия изпълнителя на взискателя в размер на 350
лева и начислените 161.95
лева - такси по Тарифата за
такси и разноски към ЗЧСИ.
Жалбоподателят твърди,че претенциите на взискателя по
цитираното изпълнително дело е злоупотреба с права, а приетото от ЧСИ
адвокатско възнаграждение на взискателя е завишено и при
липса на фактическа и правна сложност на изпълнителното
дело и
следва да бъде намалено до
посоченият в Наредба
№1/2004 г. минимум,още повече,че вземането е срещу дружество с гарантирани
от закона финансови възможности и няма никакъв риск за взискателя.
Оспорва също
качеството на „С.“ ЕООД на взискател, тъй
като на това
дружество не е прехвърлено вземането,няма уведомление
за цесия от „Ю.Ф.“ ЕООД,а самия цесионен договор е нищожен поради симулативност.
Моли съда да уважи жалбата изцяло и претендира разноски.
Ответникът по жалбата и взискател по изпълнителното дело „С."
ЕООД, ЕИК ********я оспорва изцяло.
Твърди,че образуваното
изпълнително дело е на база изпълнителен
лист - за цялата сума описана
в изпълнителния титул. Факта , че вземането
е прехвърлено - по никой начин не
„утежнява положението на длъжника”. Липсва
каквото и да било „раздробяване на дълг”.
На основание чл.436, ал.3 от ГПК частният
съдебен изпълнител мотивира обжалваното действие. Според същия жалбата следва
да се остави без уважение, тъй като не
са нарушени законовите разпоредби при
определяне и присъждане разноските на взискателя.
Софийски
градски съд, след като обсъди
доводите на жалбоподателя и материалите по изпълнителното дело, намира за установено следното:
Молбата е процесуално допустима - подадена е
от участник в изпълнителния процес в качеството му на длъжник, по реда и в срока по чл.436, ал.1 от ГПК срещу подлежащо на атакуване по
силата на чл.435, ал.2 от ГПК действие на ЧСИ.
Преценявайки основателността на жалбата ,
Софийски градски съд взе предвид следното:
Изпълнителното дело е образувано въз основа на изп. лист
от взискателя С.
ЕООД за принудително
събиране на сумата от 5.82 лв. –
юрисконсултско възнаграждение присъдено по ч.гр. д.
№ 800/2017 г. на СГС, но на друго лице- Ю.Ф. ЕООД.
С молбата за образуване на
изпълнителното дело е представен и договор за цесия от 06.03.2018 год. , с
който за цена от 3 лв. Ю.Ф. ЕООД е продал на С.
ЕООД вземането си по горния изпълнителен лист.
Няма доказателства длъжникът
да е уведомен за цесията,доколкото от представеното писмо за услугата „Телепоща“ на Българси пощи такъв
факт не се установява.
Въпреки това ЧСИ е образувал изпълнителното дело и длъжникът е получил
поканата за доброволно изпълнение на 22.03.2018 год. за сума в общ размер от 517.77 лв.- 5.82 лв. главница, 350 лв.
разноски на взискателя за адв.възнаграждение и 161.95 лв. такси в полза на ЧСИ.
На 21.03.2018 год. е изпратено съобщение до конкретна банка за запор на
вземанията на длъжника по сметките му до размера на горните суми.
На 29.03.2018 год. длъжникът е възразил срещу начислените му по делото
разноски и такси като по основание и евентуално като размер и генерално срещу
качеството на С. ЕООД на
взискател.
С оглед на гореизложеното настоящия съдебен състав намира
следното.
Факт е, че по делото няма доказателства по чл.99,ал.3 ЗЗД
за уведомяването на длъжника по изп.дело за
прехвърляне на вземането по процесния изпълнителен
лист от Ю.Ф.ЕООД е продал на С. ЕООД. Липсата
на уведомяване
има материалноправно, а не процесуалноправно значение. То влияе
на ефективността на прехвърлянето и противопоставимостта му на длъжника . Уведомяването
на длъжника има значение за
редовността на погасителния ефект на плащането на
длъжника, но то не рефлектира върху
качеството на цесионера като взискател по делото. Длъжникът
би могъл да се брани
успешно по установени от закона
начини и да избегне двойното плащане или плащане
на ненадлежен кредитор.
Ето защо
възражението на длъжника относно качеството на взискател
на С. ЕООД е неоснователно.
Възражението
на жалбоподателя относно злоупотреба с право от страна на взискателя по
изпълнителното дело е основателно, тъй като според настоящия състав с правно позволени средства и методи от формална
страна С. ЕООД е целял единствено да се постигне противоправен
резултат - а именно чрез
претендираните разноски по делото да се обогати неоснователно за
сметка на длъжника. Това е така,тъй като според съда целта на
репарирането на разноски не е да се обогати една от страните по делото, а да възстанови реално
направените от нея разноски, необходими
за защита на правата й.
Няма друго
разумно и логично обяснение на фактите,че вземане по изпълнителен лист от 5.82
лв./хипотетично вземането може да е и за 0.01 лв./ и то присъдено като съдебни
разноски по дело идентично с настоящето такова, да се цедира
на трето лице за сума от 3 лв., което лице да образува изпълнително дело за
принудително събиране на главница от 5.82 лв. с претенции за заплащане на
разноски по изпълнението от 350 лв.,а по това дело ЧСИ да начислява в своя
полза такси от 162 лв.
Налице е
поредица от правно позволени действия /изваждане
на изпълнителен лист за разноски, цедиране на
вземането по него на трето лице, образуване от цесионера
на изпълнително дело, заплащане на адвокатски хонорар по изпълнителното дело/,
които обаче като краен резултат водят единствено до неоснователното обогатяване
на взискателя, които краен резултат е забранен от Закона и действията по
постигането му представляват злоупотреба с право по смисъла на чл.3 ГПК.
Следва да
се отбележи,че въпреки задължението си да следи и да предотвратява злоупотребата
с права ЧСИ не само не е сторил това,но е подкрепил аргументите на взискателя
за дължимост на разноските.
С оглед гореизложеното съдът намира,че поради злоупотребата с права на
взискателя не се следва да се присъждат каквито и да е разноски по процесното изпълнително
дело.
Доколкото в случая липсват данни длъжникът да е платил сумата по изпълнителния лист
преди образуване на изпълнителното дело същият дължи единствено таксите по
ТТРЗЧСИ за извършените по делото изпълнителни действия към 21.03.2018 г., а
това са такса по т.
1 ТТРЗЧСИ - 20 лв. за образуване на изпълнителното дело, и по т. 5 - 20 лв.
за изготвяне и връчване на покана за доброволно изпълнение, или общо за сума от
48 лв. с ДДС. Съгласно чл.
78, ал. 1 ЗЧСИ, такси се дължат за вече извършени изпълнителни и други
действия, поради което в дължимите към 21.03.2018 г. такси не следва да се
включват останалите начислените такива от ЧСИ по т. 3, т. 5, т. 9 ТТРЗЧСИ. Не се дължи и такса по т. 26
ТТРЗЧСИ ,тъй като в приложеното копие от изпълнителното дело няма данни
вземането по изпълнителния лист да е събрано, поради което към посочения момент
длъжникът не дължи и пропорционална такса по т. 26
ТТРЗЧСИ.
По тези съображения атакуваното постановление следва
да бъде отменено, като дължимите от длъжника такси по изпълнителното дело към 21.03.2018 г. бъдат намалени на 48 лв. с ДДС, а претенцията на
взискателя за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело да се отхвърли
изцяло.
При този изход и изричните претенции, разноски се
следват и на двете страни, съразмерно с уважената и отхвърлената част от
жалбата. Направените разноски от жалбоподателя са в размер на 25 лв. -
заплатена държавна такса.
Жалбоподателят
претендира юрисконсултско възнаграждение от 200 лв.,а ответникът по
жалбата-адвокатско в размер на 200 лв.
Съгласно разпоредбата на чл.
78, ал. 8 ГПК в редакцията й след изменението с ДВ бр. 8/24.01.2017 г., в
полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът
на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Нормата на чл.
37, ал. 1 ЗПП предвижда, че заплащането на правната помощ е съобразно вида
и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП. На основание чл. 25а, ал. 2 от приетата въз
основа на законовата делегация Наредба
за заплащането на правната помощ (обн. ДВ бр.
5/17.01.2006 г.) съдът определя юрисконсултско възнаграждение за жалбоподателя
в размер на 100 лв.
Така съразмерно с
уважената част от жалбата /най-общо 90% от заявеното/ ответникът по нея дължи на жалбоподателя
разноски в общ размер 202 лв., а жалбоподателят дължи на ответника съразмерно с
отхвърлената част 18 лв.
На основание чл. 81
вр. чл. 78 ГПК ответникът по жалбата следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя
разноски по компенсация в размер на 184 лв.
ОТМЕНЯ постановлението от 02.04.2018
г. по изп.д. № 20187850400083 по описа на ЧСИ
Л.М., peг.
№ 785, район на действие СГС, в
частта, с която е оставено без уважение
възражението на ”Ч.Е.Б.”
АД срещу признато адвокатско възнаграждение
в полза на С."
ЕООД, ЕИК ********за сумата от 350 лева изцало и в частта,с която е оставено без уважение
възражението срещу определените такси по ТТРЗЧСИ в общ размер 161.95 лв., и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ изцяло претенцията на С."
ЕООД, ЕИК ********по изп.д. № 20187850400083 по описа на ЧСИ
Л.М. за заплащане на адвокатско възнаграждение.
НАМАЛЯВА дължимите от ”Ч.Е.Б.”
АД такси по ТТРЗЧСИ по изп.д. № 20167850400316 по описа на ЧСИ Л.М., рег. № 785 на
КЧСИ, с район на действие СГС от 161.95 лв. на 48.00 лв.
ОСТАВЯ без уважение частна жалба в
останалата част.
ОСЪЖДА С." ЕООД, ЕИК ********да
заплати на ”Ч.Е.Б.” АД сумата от 184 лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1/
2/