Р Е Ш Е
Н И Е
№ 260089
гр. Несебър, 25.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав в публично заседание на десети март две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери
Събев
при участието на секретаря Диана Каравасилева, като
разгледа АНД № 1087 по описа на Районен съд Несебър за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН вр. чл. 18 и
пар. 2 ПЗР от Наредба
за вида, размера и реда за налагане на санкции при увреждане или при
замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при неспазване на
определените емисионни норми и ограничения.
Образувано е по жалба,
подадена от „П.Е.” ЕООД, срещу наказателно постановление № И-2-0795-1 от
13.10.2020г. на директора на РИОСВ Бургас, с което на жалбоподателя на основание
чл. 69а, ал. 1 ЗООС вр. чл. 19, ал. 1, ал. 2, ал. 3, ал. 6, ал. 7, ал. 9 и ал.
12, т. 2 от Наредба
за вида, размера и реда за налагане на санкции при увреждане или при
замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при неспазване на
определените емисионни норми и ограничения (Наредбата), за извършено нарушение на чл. 69 ЗООС, е наложено наказание
„еднократна санкция” в размер на 39 404 лева месечно за срок от дванадесет
месеца, или общо 472 848 лв., считано от 26.08.2020г. Жалбоподателят твърди,
че дружеството не е допуснало вмененото му нарушение. Сочи, че са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, ограничаващи правото на защита
на дружеството. Намира, че материалният закон е приложен неправилно. Обръща
внимание, че по силата на наложена от РИОСВ принудителна административна мярка
достъпът до обект ПСОВ „Елените“ е ограничен. Счита, че поради тази причина
юридическото лице не може да бъде държано отговорно за замърсяванията. Излага,
че в пречиствателната станция се вливат голяма част от отпадъчните води на гр.
Свети Влас, на вилно селище „Елените“ и на напорен тръбопровод за „П. I“ в местност „Варницата“, като количествата на
постъпващите води от гр. Свети Влас и комплекс „П.“ не са предвидени в проекта
на пречиствателната станция. С тези доводи моли обжалваното НП да бъде
отменено. Претендира разноски.
Ответната страна в производството – РИОСВ Бургас, чрез
процесуалния си представител, моли обжалваното НП да бъде потвърдено. Счита, че
същото е правилно и законосъобразно, издадено при спазване на материалния и
процесуалния закон.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията,
изложени в жалбата, намира за установено следното:
От фактическа страна:
По делото не се спори, че пречиствателна станция
„Елените” се стопанисва от жалбоподателя „П.Е.” ЕООД. В пречиствателната
станция се включва канализационен колектор, в който се вливат голяма част от отпадъчните
битово-фекални води на гр. Свети Влас – община Несебър, отпадъчните води от
напорен тръбопровод за „П. 1”, както и отпадъчните води от вилно селище
„Елените” (видно от множество ангажирани писмени доказателства – Заповед №
РД-142 от 01.11.2018г. за прилагана на ПАМ на РИОСВ Бургас, Постановление на
поркурор при Окръжна прокуратура Бургас от 16.11.2017г., кореспонденция между
БДЧР и Община Несебър). От „П.Е.” ЕООД до БДЧР гр. Варна било изпратено
заявление за издаване на разрешително за заустване на отпадъчни води, като на
22.06.2017г. в Общински съвет Несебър било входирано предложение от П. „Е.“
ЕООД за приемане на решение за сключване на договор между дружеството и Община
Несебър – с предмет на договора: пречистване на отпадъчни води. С писмо от
Басейнова дирекция „Черноморски район“ до Община Несебър (на л. 176 от делото)
било отправено питане във връзка с това предложение, като от Община Несебър бил
изпратен отговоро (на л. 147 от делото), че няма как исканите права да бъдат
предоставени на „П.Е.“ ЕООД.
Със Заповед № РД-142 от 01.11.2018г. за прилагана на ПАМ на РИОСВ Бургас била
наложена принудителна административна мярка: ограничавнае на достъпа до
територията на обект „Пречиствателна станция за отпадъчни води (ПСОВ) Елените“,
с указания дружеството да извършва редовна поддръжка и оглед на
пречиствателните съоражения. Впоследствие тази заповед била потвърдена с
Решение № 8218 от 25.06.2020г. по адм.дело № 1312/2020г. по описа на Върховния
административен съд (на л. 30 – л. 32 от делото).
Въз основа на Заповед № РД-821
от 30.10.2012г. и Заповед № РД-962 от 18.12.2019г. на министъра на околната
среда и водите с утвърден списък от обекти, подлежащи на задължителен контрол
през 2020г. и Заповед № РД-206 от
04.03.2020г. на министъра на околната среда и водите на 25.08.2020г. –
26.08.2020г. от свидетелите А.Д.Ж. (главен експерт „Опазване на водите” в отдел
„Атмосферен въздух, вредни физични фактори, води и опасни химични вещества” при
РИОСВ Бургас), Д.М.Г. – главен специалист в Регионална лаборатория Бургас към
Изпълнителна агенция по околна среда – София и П.Н.Ж. – изпълнител-пробовземач
в РЛ Бургас, била извършена проверка на място на пречиствателна станция за
отпадъчни води „Елените”, находяща се в ПИ № 11538.11.15 в местност „Ага
чешма”, землището на гр. Свети Влас, експлоатирана от „П.Е.” ЕООД. Проверката
била извършена в присъствието на свидетелката Д.Я.А.– управител на
пречиствателната станция и упълномощено от управителя на дружеството лице (с
пълномощно на л. 19 от делото). При проверката се констатирало, че за
пречиствателната станция няма издадено разрешително по чл. 46, ал. 1, т. 3,
буква „б” от Закона за водите. Установило се, че в пречиствателната станция
постъпват за пречистване отпадъчните води от канализационната мрежа на гр.
Свети Влас, от комплекси „П.“ и „Краун“ – „Форт Нокс“, както и отпадъчните води
от хотелски комплекси, разположени между станцията и к. к. „Елените”, в това число
к. к. „Елените”, находящи се в землището на гр. Свети Влас. Отчетени били
показанията на монтираното в обекта измервателно устройство за количествата
зауствани отпадъчни води на изход от ПСОВ, както следва: в 12:30 часа на 25.08.2020г.
– 9 521 473 кубични метра и в 12:30 часа на 26.08.2020г. – 9 524 008
кубични метра. От последната изходна шахта на ПСОВ, преди заустване в Черно
море, на 25.08.2020г., от св. П.Н.Ж. била отбрана ръчно еднократна проба от
пречистени отпадъчни води на изход в 12:25 часа. За целта бил съставен и
протокол за вземане на извадка от води № 0901 от 25.08.2020г. (на л. 23 от
делото). Видно от него пробата била взета по метода БДС ISO 5667-10:2002 със съд, завързан с въже и тежест. На място се
констатирало, че пробата е с жълт оттенък и мирис на битово-фекални води. Бил
установен pH 7,31. Същевременно от св. П.Н.Ж. било заложено
на 25.08.2020г. в 12:20 часа автоматично пробовземно устройство (АПУ), което да
отбере средноденонощна проба от пречистени отпадъчни води. Пробите били
необходими за формиране на представителна съставна средноденонощна проба и
всяка от тях трябвало да е от по 300 милилитра. Устройството било програмирано
да отбира на всеки шест минути по 30 милилитра, като за един час отбирало една представителна
проба от 300 милилитра. За отбирането на пробите бил съставен протокол за
вземане на извадка от отпадъчни води с автоматично пробовземно устройство № 0914
(на л. 22 от делото). Констатирало се, че първата проба била отбрана нормално и
устройството било оставено да работи в продължение на 24 часа, като същото било
прибрано в 12:20 часа на 26.08.2020г. При прибирането му се констатирало, че
всички двадесет и четири представителни проби от пречистени отпадъчни води, по триста
милилитра всяка, необходими за формиране на представителна съставна
средноденонощна проба, са отбрани нормално. В протокола бил вписан метод за
вземане БДС ISO 5667-10:2002. За извадките се използвало средство
с № 22636. Всяка от извадките получила код. За проверката на място на 25.08.2020г.
и 26.08.2020г. бил съставен протокол за проверка № К-9-76 от 26.08.2020г. (на
л. 17 – л. 19 от делото), в който било вписано, че пробите са отбрани нормално.
Протоколът бил съставен в присъствието на Дора Арнаудова, на която бил връчен препис
от него.
В РЛ Бургас били направени
проби, като на 15.09.2020г. бил издаден протокол от изпитване № 03-0724 (на л.
21 от делото). Изпитването установило следните показатели: азот амониев – 36,1
милиграма на литър, азот нитритен – 0,250 милиграма за литър, БПК – 5 – 85,6
милиграма за литър, Общ фосфор – 8,00 милиграма за литър, ПАВ – 0,963 милиграма
за литър, Общо естрахируеми вещества – 13,5 милиграма за литър.
С писмо вх. № ВОД 417 (1) от
17.09.2020г. в РИОСВ Бургас бил получен изготвеният протокол за изпитване. Въз
основа на протокола за проверка и протокола за изпитване от св. А.Ж. на 21.09.2020г.
бил изготвен констативен протокол № К-9-95 (на л. 25 от делото). Същият бил
съставен в присъствието на Дора Арнаудова, на която бил връчен, ведно с
приложенията към него – протокол за изпитване, протокол за вземане на извадка и
протокол за вземане на извадка с пробовземно устройство. Свидетел на
съставянето на протокола била св. З.С. – началник отдел „Атмосферен въздух,
вредни физични фактори, води и опасни химични вещества” при РИОСВ Бургас. С
протокола било констатирано, че в проверявания обект са установени превишения
на нормите, определени в приложение към чл. 10 от Наредба № 8/25.01.2001г. за
качеството на крайбрежните морски води. Превишението било констатирано при
следните показатели: азот амониев, азот нитритен, БПК – 5, Общ фосфор, ПАВ и
Общо естрахируеми вещества. При тези данни протоколът бил съставен на
дружеството жалбоподател за нарушение на чл. 69 ЗООС. В протокола било вписано
възражение на Дора Арнаудова, че резултатите показват превишения на нормите,
поради надхвърлен капацитет на пречиствателните съоражения и силно изразена
денонощна неравномерност на входящите потоци от отпадъчни води.
Впоследствие от св. А.Ж. било
изготвено предложение по чл. 69а, ал. 1, т. 4 ЗООС, ведно с изчисления към него
(на л. 28 – л. 29 от делото). С предложението била определена еднократна
санкция за срок от дванадесет месеца, която да се наложи на жалбоподателя.
Видно от изчисленията такива били извършени съобразно установените превишения
по реда на Наредба за вида, размера и реда за налагане на
санкции при увреждане или при замърсяване на околната среда над допустимите
норми и/или при неспазване на определените емисионни норми и ограничения. Била определена единична санкция в размер на 39
404 лв. За дванадесет месеца бил определен размер на санкцията от 472 848 лв. В предложението отново били
вписани конкретните показатели на превишените вещества, както и
обстоятелството, че за пречиствателната станция няма издадено разрешително.
При така съставените документи
от директора на РИОСВ Бургас, оправомощен със заповед № РД-734 от 06.08.2010г.
на министъра на околната среда и водите, било издадено обжалваното в настоящото
производство НП № И-2-0795-1/13.10.2020г.
Междувременно от А.Ж. бил
съставен и АУАН № 103 от 21.09.2020г. срещу дружеството жалбоподател за това,
че зауства отпадъчни води на изход от ПСОВ „Елените“, без изискващото се
съгласно чл. 46, ал. 1, т. 3, буква „б“ от ЗВ, разрешително за ползване на
воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води. Въз основа на
АУАН било издадено и НП № 103 от 10.11.2020г. (на л. 109 от делото), с което за
нарушение на чл. 46, ал. 1, т. 3, б. „б“ от ЗВ и на основание чл. 200, ал. 1,
т. 2 от ЗВ, на „П.Е.“ ЕООД било наложено наказание „имуществена санкция“ в
размер на 10 000 лв. Същото било връчено на представител на дружеството на
13.11.2020г. (видно от обратна разписка на л. 110 от делото), като няма данни
да е обжалвано и в него е отбелязано, че е „влязло в сила“.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена
с оглед всички събрани по делото писмени доказателства, приети по реда на чл.
283 НПК, както и от свидетелските показания на свидетелите Ж., Г., Ж., С. и
Арнаудова. От посочените доказателства се установява в пълнота описаната
по-горе фактическа обстановка. Същите си кореспондират помежду си и съдът ги
кредитира. Така установената фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя,
като неговите възражения са концентрирани върху правната страна на спора.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена
от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
Обжалваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен със заповед № РД-734
от 06.08.2010г. на министъра на околната среда и водите).
При извършена служебна проверка съдът не
констатира нарушения в процедурата по издаване на НП. Процедурата за
налагане на санкции на основание чл. 69 ЗООС е разписана в чл. 69а ЗООС и в чл.
5 – чл. 13 от Наредба за вида, размера и реда за налагане на санкции при увреждане или
при замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при неспазване на
определените емисионни норми и ограничения. Според чл. 69а, ал. 1 ЗООС
санкцията се налага въз основа на: 1. протокол за проверка от контролиращите
длъжностни лица на Министерството на околната среда и водите; 2. протоколи от
лабораторни изпитвания/анализи за установяване на замърсяването или увреждането
на околната среда и/или неспазването на определените емисионни норми и
ограничения, издадени от акредитирани лаборатории, включително акредитирани
лаборатории за собствени периодични или непрекъснати измервания на лицата по
чл. 69, ал. 1; 3. констативен протокол, съставен въз основа на протоколите по
т. 1 и/или т. 2 от контролиращите длъжностни лица на Министерството на околната
среда и водите; 4. предложение от контролиращите длъжностни лица на
Министерството на околната среда и водите за налагане на санкция, включващо
вида, продължителността и причините за замърсяването или увреждането на
околната среда, както и вида и размера на санкцията. Същото е изискването и на
чл. 5, ал. 1 от Наредбата. Посочените документи се изготвят по утвърдения от
Министъра на околната среда и водите образци (арг. от чл. 69а, ал. 3 ЗООС и чл.
5, ал. 2 от Наредбата). Видно от заповед № РД-165 от 22.02.2010г. на министъра на околната среда
и водите, ведно с приложените към нея образци (на л. 89 – л. 93 от делото)
предвидените образци за изполвани и в настоящия случай. В наредбата са предвидени и конкретните изисквания
към всеки един от посочените четири документа. На първо място се съставя
протокол за проверка, с който се установяват увреждането или замърсяването на
околната среда над допустимите норми, и/или неспазването на определените
емисионни норми и ограничения, и/или неспазване на нормативно установените
срокове за привеждане на даден обект в съответствие с разпоредбите на
законодателството по опазване на околната среда. Протоколът се съставя в два
еднообразни екземпляра в присъствието на представител на съответното юридическо
лице (арг. от чл. 6, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата). Когато за установяване на замърсяването, увреждането или неспазването на определените норми е необходимо вземането и анализирането на проби, тези действия се извършват от лабораториите
в системата на МОСВ или от акредитирани лаборатории, като се съставя протокол от лабораторното изследване (чл. 7, ал. 1 от Наредбата).
Вземането на проби следва да се извърши в присъствието на представител на
съответното юридическо лице (чл. 7, ал. 2 от Наредбата). Въз основа на
протокола от проверката и протокола от извършените лабораторни изследвания се
съставя констативен протокол за установяване на замърсяването или увреждането
на околната среда и/или неспазването на определените емисионни норми и
ограничения (чл. 8, ал. 1 от Наредбата). Протоколът се съставя в срок от 15 дни
от получаване на протоколите от лабораторните изпитвания, в присъствието на
законния представител на юридическото лице или упълномощено лице (арг. от чл.
8, ал. 4 и ал. 6 от Наредбата). Контролиращото длъжностно лице изготвя
предложение за налагане на санкция до министъра на околната среда и водите или
до упълномощено от него длъжностно лице въз основа на констативния протокол по
чл. 8, ал. 1, протокола за проверка и/или протоколите от лабораторните
изпитвания/анализи – чл. 12 от Наредбата. Предложението от контролиращото
длъжностно лице за налагане на санкция включва вида, продължителността и
причините за замърсяването или увреждането на околната среда, както и вида и
размера на санкцията. Същото се съставя в два еднообразни екземпляра и към него
се прилагат и съответните изчисления за определяне на размера й, направени по
реда на глава четвърта. Предложението за налагане на санкция се изготвя в
10-дневен срок от връчване на констативния протокол и в 3-дневен срок се
изпраща заедно с останалите документи на министъра на околната среда и водите
или на упълномощено от него длъжностно лице (чл. 12, ал. 5, ал. 6 и ал. 7 от
Наредбата). Въз основа на тези документи от министъра на околната среда и
водите се издава наказателно постановление – чл. 13 от Наредбата. Съгласно чл.
18 от Наредбата наказателното постановление, с което е наложена санкция, може
да бъде обжалвано по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
В чл. 2 от ПЗР на Наредбата е предвидено, че доколкото в наредбата няма особени
правила за съставянето, връчването, обжалването и влизането в сила на
наказателните постановления и заповедите за отменяне, намаляване, възобновяване
или спиране на санкции, се прилагат разпоредбите на Закона за административните
нарушения и наказания.
От
анализа на процедурата за налагане на санкции може да се направи извод, че
същата се отклонява съществено от процедурата по установяване на
административни нарушения по чл. 33 – чл. 46 ЗАНН. В ЗООС и в Наредба за вида,
размера и реда за налагане на санкции при увреждане или при замърсяване на
околната среда над допустимите норми и/или при неспазване на определените
емисионни норми и ограничения се съдържат специфични правила, като препращането
към ЗАНН е единствено във връзка със съставянето, връчването, обжалването и
влизането в сила на наказателните постановления (и то ако в наредбата няма
особени правила). Следователно предвиденият в наредбата ред за констатиране на
съответното нарушение е специален. Същият е разписан по достатъчно подобрен
начин в цитираните по-горе разпоредби и няма основание за прилагане по аналогия
на разпоредбите на ЗАНН относно установяване на административни нарушения. В
случая проверката е стартирала с протокол за проверка № К-9-76 от 26.08.2020г. (на л. 17 – л. 19 от
делото), съставен в присъствието на упълномощено от
дружеството жалбоподател лице (с пълномощно на л. 19 от делото).
Протоколът е връчен на това лице. Същото лице е присъствало и при вземането на
проби. Изготвен е протокол от изпитване № 03-0724 от 15.09.2020г. – на л. 21 от делото (от
представители на Регионална лаборатория Бургас към ГД „Лабораторно-аналитична
дейност” към ИАОС при МОСВ). Същият е получен в РИОСВ Бургас на 17.09.2020г. (видно от писмо
на л. 20 от делото) и въз основа на него (в предвидения 15-дневен срок) е издаден
констативен протокол № К-9-95/21.09.2020г., връчен на упълномощен представител на
жалбоподателя. Ведно с констативния протокол на представител на жалбоподателя
са връчени и съставения протокол от изпитване от 15.09.2020г., както и
протоколите за вземане на извадка от води. На 23.09.2020г. е издадено и
предложение по чл. 69а, ал. 1, т. 4 ЗООС за налагане на санкция, ведно с
приложени към него изчисления (на л. 28 – л. 29 от делото). В предложението се съдържат вида,
продължителността и причините за замърсяването или увреждането на околната
среда, както и вида и размера на санкцията. В тази връзка следва да се обърне
внимание на чл. 10 от Наредба № 8 от 25.01.2001г. за качеството на крайбрежните
морски води. Според тази разпоредба нормите и показателите за качеството на
крайбрежните морски води в района на съществуващо и перспективно ползване на
водите и в пояса на санитарна охрана са посочени в приложението към наредбата. В предложението изрично е посочено кои показатели показват превишение
спрямо нормите от приложението по чл. 10 от Наредбата № 8. Ето защо с
описанието на тези норми в предложението са изпълнени изискванията за описание
на вида, продължителността и причините за замърсяването или увреждането на
околната среда. Това е така с оглед специфичния характер на нормите, предвидени
в Наредба № 8. Може да се направи извод, че в случая са съставени всички
необходими документи по чл. 69а, ал. 1 ЗООС и чл. 5, ал. 1 от Наредбата. При
спазване на чл. 6, ал. 3 и чл. 8, ал. 4 от Наредбата протоколът от проверка и
констативният протокол са съставени в присъствието на упълномощен представител
на юридическото лице, на който същите са връчени. Вземането на проби е
извършено в присъствието на представител на жалбоподателя, като протоколите от
взетите проби и протоколът от изпитване са връчени на същия представител.
Налага се извод, че са спазени всички изисквания на ЗООС и Наредбата за
съставянето и връчването на тези документи. В Наредбата са разписани подробни
правила за съставянето на всеки от документите и за присъствието на
представител на жалбоподателя както по време на проверката, така и при
вземането на пробите и съставянето на констативния протокол. По този начин
правата на наказаното лице са охранени в най-пълна степен. Наред с това в случая санкцията е определена въз основа на специфичен документ по смисъла
на чл. 5, ал. 1, т. 4 от Наредбата, който е и основание за наказващия орган да
издаде НП. Този документ, ведно с останалите по смисъла на чл. 5 от Наредбата,
служи като основание на наказващия орган за налагане на санкцията. В текста на
НП той е препратил към тях, поради което всички права на жалбоподателя са спазени.
Съдът констатира, че е налице компетентност на
участвлаите в проверката лица и на органът, издал НП. В чл. 6, ал. 1 от Наредбата е предвидено, че проверките се извършват от
контролните органи на МОСВ. Проверката на място и пробовземането са извършени от
компетентни лица – св. Ж. – главен експерт „Опазване на водите” в отдел
„Атмосферен въздух, вредни физични фактори, води и опасни химични вещества” при
РИОСВ Бургас, служители в РЛ Бургас към ИАОС София. Със Заповед № РД-734 от
06.08.2010г. на министъра на околната среда и водите директорите на РИОСВ са
оправомощени да издават НП във връзка с административни нарушения на чл. 69, ал. 1 ЗООС.
Следователно св. А.Ж., в качеството си на главен експерт в РИОСВ Бургас се
явява надлежен контролен орган по смисъла на чл. 6, ал. 1 от Наредбата. Както
се посочи – директорът на РИОСВ Бургас е оправомощен да издава НП за нарушения
на територията на инспекцията, поради което именно служителите в тази дирекция
са контролните органи по смисъла на чл. 6, ал. 1 от Наредбата. За вземане на
пробите е определено и длъжностно лице от РЛ Бургас към ИАОС София, която
лаборатория безспорно попада в системата на МОСВ (с оглед обстоятелството, че
ИАОС София е изпълнителна агенция към МОСВ). Следователно проверката е
извършена именно в рамките на компетентността на съответните служители по
смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 7, ал. 1 от Наредбата.
Съдът констатира, че е налице яснота относно
самото изпълнително деяние и извършеното нарушение е описано по пълен начин. В текста на НП изрично е посочено, че са налице превишения на нормите
за район на съществуващо и перспективно ползване на качеството на крайбрежните
морски води, определени в приложение към чл. 10 от Наредба № 8. Нарушението на
чл. 69, ал. 1 ЗООС се състои в увреждане или замърсяване на околната среда над
допустимите норми. Съгласно чл. 1 от Наредба
№ 8 от 25.01.2001 г. за качеството на крайбрежните морски води с нея се определят
показателите и нормите, на които трябва да отговарят качествата на крайбрежните
морски води. Според чл. 19, ал. 2 от Наредба за вида, размера и реда за
налагане на санкции при увреждане или при замърсяване на околната среда над
допустимите норми и/или при неспазване на определените емисионни норми и
ограничения когато няма действащо разрешително за заустване на отпадъчни води
или комплексно разрешително, санкции се налагат, когато отпадъчните води не
отговарят на нормите за съответната категория на водоприемника, в който се заустват
отпадъчните води, определена със заповед на министъра на околната среда и
водите. В текста на НП е описано, че са отбрани проби от води, които се
заустват в Черно море, посочено е, че са налице превишения, както и конкретните
превишения. Отразено е, че за ПСОВ „Елените” няма издадено разрешително за
ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води,
изискващо се по чл. 46, ал. 1, т. 3, буква „б” от ЗВ. Т.е. описани са всички
относими факти и обстоятелства към процесното нарушение, както и самото
нарушение. Става ясно, че се касае за неспазване на нормите, предвидени за Черно море, за
които от своя страна е приета и изрична Наредба. Следователно описаните
факти са относими към състава на цитираното в текста на НП нарушение. Посочени
са всички относими към настоящия случай законови разпореди, вкл. и чл. 46, ал.
1, т. 3, буква „б” от ЗВ, тъй като изрично изискване на чл. 19, ал. 2 от
Наредбата е наказаното лице да не притежава действащо разрешително. В чл. 69 и
чл. 69а ЗООС става въпрос за всички видове замърсяване, което става ясно и от
изричното уточнение на чл. 19, ал. 2 от Наредбата.
Налага се извод, че изпълнителното деяние и
законовите норми са описани в пълнота в текста на НП. Тук е момента изрично да се подчертае, че според
настоящия съдебен състав в текста на НП е описано само едно нарушение и не
става въпрос за описание на две отделни нарушения по смисъла на чл. 18 от ЗАНН.
Както се посочи елемент от състава на нарушението е липсата на разрешително.
Този извод произтича от изричния текст на чл. 19, ал. 2 от Наредбата, според
който санкции се налагат „Когато няма
действащо разрешително за заустване на отпадъчни води или комплексно
разрешително“. Т.е. първият елемент от
състава на нарушението, което се наказва по чл. 19, ал. 2 от Наредбата е
липсата на разрешително. От своя страна тази липса представлява самостоятелно
нарушение (по смисъла на чл. 46, ал. 1, т. 3, б. „б“ от Закона за водите), но
това не означава, че в настоящия случай са описани две отделни нарушения. Нарушението
по чл. 19, ал. 2 от Наредбата е комплексно и един от елементите, които включва,
е липсата на разрешително. Ето защо това нарушения няма как да бъде описано без
посочването на този факт. С оглед събраните по делото данни жалбоподателят е
наказан с отделно влязло в сила наказателно постановление за нарушението на чл.
46, ал. 1, т. 3, б. „б“ от Закона за водите, установено при същата проверка (НП
на л. 109 от делото). Ето защо по никакъв начин не може да става въпрос за
нарушение на чл. 18 от ЗАНН. Едно и също поведение на жалбоподателя е част от
състава на нарушението по чл. 19, ал. 2 от Наредбата и представлява нарушение
на чл. 46, ал. 1, т. 3, б. „б“ от ЗВ. При пълното съблюдаване на чл. 18 от ЗАНН, той е наказан отделно с две отдлени наказателни постановления за тези две
нарушения. В НП, което е предмет на настоящото дело, липсата на разрешително е
цитирана само като елемент от фактическия състав на конкретното нарушение, а не
като отделно нарушение. Ето защо липсват каквито и да е нарушения на процесуалните
правила.
Съдът намира, че са спазени и изискванията при
вземане на пробите. Същите са взети от служители на акредитирана лаборатория в
системата на МОСВ (видно от сертификат на л. 60 от делото), поради което
пробите са взети от компетентно лице по смисъла на чл. 7, ал. 1 от Наредба за
вида, размера и реда за налагане на санкции при увреждане или при замърсяване
на околната среда над допустимите норми и/или при неспазване на определените
емисионни норми и ограничения. По делото се установява, че взетите проби са
нормални и отговарят на зададените критерии – видно от вписването в протокол за
проверка № К-9-76 от 26.08.2020г. Представител на жалбоподателя също се е
подписал в този протокол без възражения срещу характера на отбраните проби.
Следователно съдът приема, че с пробовземното устройство са взети годни проби
за осъществяване на необходимите изпитвания.
При липсата на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, съдът намира, че обжалваното НП е и материално
законосъобразно. Съображенията за този извод са следните:
Нарушението на чл. 69, ал. 1 ЗООС се състои в увреждане
или замърсяване на околната среда над допустимите норми. Съгласно чл. 1 от Наредба
№ 8 от 25.01.2001 г. за качеството на крайбрежните морски води с нея се определят
показателите и нормите, на които трябва да отговарят качествата на крайбрежните
морски води. Според чл. 19, ал. 2 от Наредба за вида, размера и реда за
налагане на санкции при увреждане или при замърсяване на околната среда над
допустимите норми и/или при неспазване на определените емисионни норми и
ограничения когато няма действащо разрешително за заустване на отпадъчни води
или комплексно разрешително, санкции се налагат, когато отпадъчните води не
отговарят на нормите за съответната категория на водоприемника, в който се
заустват отпадъчните води, определена със заповед на министъра на околната
среда и водите. В случая за
ПСОВ „Елените” не е издадено разрешително, като е установено замърсяване на
околната среда (водите на Черно море) над допустимите в Наредба № 8 норми.
Следователно нарушението на чл. 69, ал. 1 ЗООС е безспорно установено по
делото.
Относно субекта на наложеното наказание следва да
се имат предвид разпоредбите на чл. 69, ал. 1 ЗООС и чл. 1, ал. 1 от Наредба за
вида, размера и реда за налагане на санкции при увреждане или при замърсяване
на околната среда над допустимите норми и/или при неспазване на определените
емисионни норми и ограничения. Двете норми са със сходно съдържание и предвиждат,
че санкции се налагат на юридическите лица
и едноличните търговци - при увреждане или при замърсяване на околната среда
над допустимите норми и/или при неспазване на определените емисионни норми и
ограничения. За случаи като настоящия в
чл. 19, ал. 2 от Наредбата е уточнено, че когато няма действащо разрешително за заустване на отпадъчни води или
комплексно разрешително, санкции се налагат, когато отпадъчните води не
отговарят на нормите за съответната категория на водоприемника, в който се
заустват отпадъчните води, определена със заповед на министъра на околната
среда и водите. От анализа на тези норми може
да се направи извод, че на наказание подлежи съответното юридическо лице, което
фактически извършва заустването на отпадъчни води в съответния водоприемник (в
случая Черно море). Няма спор по делото, че заустването на всички отпадъчни
води, постъпващи в пречиствателна станция „Елените”, се извършва именно от тази
пречиствателна станция. На мястото на извършване на заустването са направени и
необходимите измервания. Поради тази причина именно юридическото лице, което
стопанисва пречиствателната станция, е субектът, който следва да носи
отговорност по смисъла на чл. 19, ал. 2 вр. чл. 1, ал. 1 от Наредбата. В случая
разрешението по чл. 46, ал. 1, т. 3, буква „б” от Закона за водите, цитирано и
в текста на НП, е следвало да се издаде за заустване на отпадъчни води в повърхностни води за експлоатация на съществуващи обекти, в т. ч.
канализационни системи на населени места, селищни и курортни образувания.
Фактически разрешението е следвало да се издаде именно на дружеството
жалбоподател за извършване на посоченото заустване. Този извод произтича и от
изричната норма на чл. 9, ал. 1 от Наредба
№ 2 от 8.06.2011 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води
във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на
точкови източници на замърсяване, според която разрешителното се издава въз основа на заявление, подадено от лице -
титуляр на разрешителното, което ще зауства отпадъчни води в повърхностни води
и ще изпълнява условията в разрешителното. От фактическа страна по делото няма спор, че лицето, което зауства
водите в Черно море е дружеството жалбоподател, като експлоататор на
пречиствателната станция. В това си качество жалбоподателят е и годен субект на
вмененото му нарушение.
В светлината на изложеното съдът намира за
неоснователни възраженията на жалбоподателя във връзка със субекта на
нарушението, акцентиращи върху неуредените отношения с Община Несебър. Вярно е,
че по делото се доказаха твърденията за постъпване в станцията на отпадни води
както от гр. Свети Влас, така и от комплекс Елените и хотел „П.”. Доказано е,
че различните канализационни системи се използват от различните хотели или от
община Несебър. Представени са доказателства, че не е сключен договор между „П.Е.”
ЕООД ***. Очевидно превишенията на показателите в пробите се дължат на
обстоятелството, че капацитетът на станцията не може да поеме всички постъпващи
отпадни води. Всички тези обстоятелства обаче не променят извода, че именно
жалбоподателят е годен субект на посоченото в НП нарушение. Както се посочи
пречистването на водите и заустването им се осъществява от пречиствателната
станция. Вътрешните отношения между отделните субекти, стопанисващи различните
канализационни тръби, вливащи се в пречиствателната станция, не се отразяват
при определяне субекта на нарушението. В случая жалбоподателят е субект, който
стопанисва пречиствателната станция, за което му се дължи и съответното
възнаграждение от субектите, извеждащи води в нея. Няма пречка тези отношения
да бъдат уредени между различните субекти помежду им. Липсата на такава уредба
означава единствено, че е налице гражданскоправен спор между съответните
субекти. Този спор обаче не може да се отрази на субекта на нарушението и
административнонаказателната му отговорност. Вече бяха изложени доводи в
насока, че субектът е именно дружеството жалбоподател, поради което санкцията
правилно е наложена на това дружество.
Не може да се приеме за основателна и тезата на
жалбоподателя, че нарушението е допуснато поради ограничен достъп до
пречиствателната станция, наложен с ПАМ. В случая заповедта за прилагане на ПАМ
е издадена именно с цел да се мотивира ползвателят на пречиствателната станция
да извърши необходимото, за да се избегне замърсяване. В текста на заповедта
изрично фигурира възможност за жалбоподателя да извършва редовна поддръжка и
оглед на пречиствателните съоръжения с цел избягване на аварийни ситуации,
залпово изпускане на пречистени отпадъчни води в Черно море и екологични щети.
Ето защо с тази заповед не са ограничени правомощията на дружеството да
извършва необходимото за надлежно пречистване на водите.
Не могат да се приемат и доводите, че липсва
неизпълнение на задължение към Държавата и Общината по смисъла на чл. 83 от ЗАНН, тъй като Държавата и Общината не са изпълнили своите задължения. В тази
връзка цитираната от жалбоподателя директива на Съвета от 21.05.1991г. за
пречистването на градските отпадъчни води (91/271/ЕИО) не може да отмени
задължението на дружеството да не замърсява водите на Черно море. Точно
обратното – целите на директивата са да гарантира по-строго пречистване и
наблюдаването на пречиствателните станции, за да се направи така, че околната среда да бъде предпазена от отрицателните
въздействия на заустването на отпадъчните води. Т. е. жалбоподателят (в качестовто му на
субект, експлоатиращ пречиствателна станция) подлежи на по-строг контрол и
наблюдение по смисъла на цитираната Директива и в нея липсват норми, които да
изключват отговорността му. Изготвянето на доклади по смисъла на чл. 16 от
Директивата от държавите-членки също не може да изключи отговорността на
дружеството. Както се посочи дори да са налице неуредени отношения между
Държавата (респ. Общината) и дружеството-жалбоподател, те следва да са предмет на
други спорове и не могат да изключат установения по делото факт, че именно това
дружество (като експлоататор на пречиствателна станция) зауства замърсени води
в Черно море. Както вече се посочи с оглед нормата на чл. 9, ал. 1 от Наредба №
2 от 8.06.2011 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води
във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на
точкови източници на замърсяване, именно жалбоподателят е юридическото лице –
титуляр, което следва да извършва пречистването. Ето защо доводите на
процесуалния му представител, че отговорността всъщност следва да се поеме от
Държавата и Общината, са неоснователни.
Относно размера на наложената санкция, съдът
намира, че изчисленията са извършени по предвидените формули в т. 2 от
Приложение № 1 към чл. 19, ал. 4 от Наредба за вида, размера и реда за налагане
на санкции при увреждане или при замърсяване на околната среда над допустимите
норми и/или при неспазване на определените емисионни норми и ограничения. Правилно
е наложена нарастваща санкция за определен срок по смисъла на чл. 19, ал. 4 и
ал. 5 от Наредбата, тъй като са налице данни за предходни наложени наказания,
след изтичане на срока на които, отново е установено неизпълнение на
задълженията по чл. 19, ал. 2 от Наредбата. Налага се извод, че санкцията е
определена по правилен начин.
С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление следва да се потвърди
изцяло.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № И-2-0795-1 от 13.10.2020г. на директора на
РИОСВ Бургас, с което на „П.Е.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 69а, ал. 1 ЗООС
вр. чл. 19, ал. 1, ал. 2, ал. 3, ал. 6, ал. 7, ал. 9 и ал. 12, т. 2 от Наредба
за вида, размера и реда за налагане на санкции при увреждане или при
замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при неспазване на
определените емисионни норми и ограничения, за извършено нарушение на чл. 69 ЗООС, е наложено наказание „еднократна
санкция” в размер на 39 404 лева месечно за срок от дванадесет месеца, или
общо 472 848 лв., считано от 26.08.2020г.
Решението подлежи на
обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на
получаване на съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: